РЕШЕНИЕ
№
гр.
Козлодуй, 08.07.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският
Районен съд, трети състав, в публично заседание на 08 юли 2020 година, в
състав:
Районен съдия: Борислав Методиев
при секретаря Галина Дикова, като разгледа докладваното от съдията Методиев
гражданско дело № 1254 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по искова
молба на „В.и К.”ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от А. Ц. П. - Управител, чрез А.И.А. – юрисконсулт, против
ответника М.Н.Г., с ЕГН: **********, с адрес ***, с която е предявен иск с
правно основание чл.422, вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника Г., че дължи на „В.и К.”ООД, *** сумата
3264.91 лева / три хиляди двеста шестдесет и четири лева и 91 ст. /,
представляваща главница за неплатени ВиК услуги, съгласно споразумителен протокол;
сумата от 281,15 лева /двеста осемдесет и един лева и 15 ст./ - мораторна лихва
върху главницата за периода от 02.10.2018г. до 07.08.2019г., ведно със законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 23.08.2019
г. до изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство
разноски за образуване на делото в размер на 70,92 лева /седемдесет лева и 92
ст./, платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00
лева /сто лева/.
Претендира и направени
в настоящия процес разноски.
В исковата молба се
твърди, че на 01.07.2016г. между страните е сключен споразумителен протокол,
чрез който ответникът е признал свое задължение в размер на 3143,89 лева към
„ВиК“ООД гр.В. за предоставени ВиК услуги по партида на негово име, за имот,
находящ се в гр.К., общ. К., област В., ул. „Ж. К. *”№ **, ет.*, ап.**, за
периода от 01.09.2012г.-01.06.2016г.. М.Г. се е задължила да изплаща
задължението по посочена в протокола схема, като е направила няколко вноски,
след което е спряла плащанията.
Поради неизпълнението
на ответника, на 23.08.2019 г. ищецът подал срещу него заявление по чл. 410 от ГПК за сумата 3264.91 лева / три хиляди двеста шестдесет и четири лева и 91 ст.
/, представляваща главница за неплатени ВиК услуги, съгласно споразумителен
протокол; сумата от 281,15 лева /двеста осемдесет и един лева и 15 ст./ -
мораторна лихва върху главницата за периода от 02.10.2018г. до 07.08.2019г.,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда - 23.08.2019 г. до изплащане на вземането, като било образувано ч. гр.
дело № 1027/2019 г. на РС-Козлодуй, по което с разпореждане по същото съдът
уважил заявлението и издал заповед за изпълнение от 28.08.2019 г. В срока по
чл. 414 ГПК ответникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение, като
направил изрично възражение, в което се твърди, че е правил преводи и счита, че
задължението му по издадената заповед не е точна.
Поради това на ищцовото дружество е
указано по реда на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК да предяви положителния
устонвителен иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането си по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение.
Моли
съда, да признае за установено съществуването на вземането на „ВиК“ООД гр.В.
срещу М.Н.Г. в размер на 3264.91 лева / три хиляди двеста шестдесет и четири
лева и 91 ст. /, представляваща главница за неплатени ВиК услуги, съгласно
споразумителен протокол; сумата от 281,15 лева /двеста осемдесет и един лева и
15 ст./ - мораторна лихва върху главницата за периода от 02.10.2018г. до
07.08.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда - 23.08.2019 г. до изплащане на вземането. Претендират се разноски
в заповедното и исковото производство.
Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК не
е подал писмен отговор, не се е явил в съдебно заседание, не е изпратил
представител и не е взел становище по предявените искове, въпреки
предоставената му такава възможност.
След
преценка на събрания доказателствен материал и процесуалното поведение на
страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените
от ищеца искове са с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр.
с чл. 79 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
За
основателността на исковете ищцовото дружество следва да докаже при условията
на пълно и главно доказване съществуване на вземането, за което е издадена
заповедта за изпълнение и неговият размер, а именно наличието на следните
предпоставки: валидно облигационно отношение между ответника и „В.и К.” ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, възникнало по силата на
Споразумителен протокол от 01.07.2016г., въз основа на който за ответника е
възникнало задължение за заплащане по посочена в протокола схема, на признати
задължения за получени, но незаплатени ВиК услуги, срока за изпълнение и
настъпване на изискуемостта на задължението.
При условията на пълно и главно
доказване в тежест на ищеца е да докаже и размера на претендираното акцесорно
вземане за мораторна лихва върху главницата, за периода от 02.10.2018г. до
07.08.2019г..
От
представения и приет по делото споразумителен протокол от 01.07.2016г., сключен
между страните се установява, че ответницата М.Н.Г., като „потребител“ на ВиК
услуги за имот, находящ се в гр.К. Ж.К.“*“, бл.**, ет.*, ап.**, е признала
задължението си към ищцовото дружество „ВиК“ООД гр.В. за предоставени ВиК
услуги, за периода 01.09.2012г.-01.06.2016г. в общ размер на 3143,89 лева
/включващо главница и лихви/. Г. се е задължила, съгласно споразумителния
протокол да погасява задълженията си по него на равни месечни вноски по 120
лева, в продължение на 26 месеца, считано от 01.08.2016г. до 01.10.2018г.,
както и редовно да заплаща текущите си задължения по партидата за потреблението
на ВиК услуги. Потребителят е поел задължение да заплати и допълнително
натрупаните лихви през периода на действие на протокола. Уговорено е между
страните, че при неплащане на две месечни вноски по споразумителния протокол,
задължението става изискуемо за цялата сума.
Сключеният
между страните споразумителен протокол представлява спогодба, и има характер на
договор - чл. 365 ЗЗД. Ответницата не е оспорила материалната доказателствена
сила на споразумителния протокол - спогодба от 01.07.2016 г.. Със сключване на
споразумението-спогодба, съгласно цитираната разпоредба на ЗЗД, страните прекратяват
един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни
отстъпки. С взаимни отстъпки могат да се създадат, изменят или погасят и
правоотношения, които не са били предмет на спора. Съгласно този взаимен акт
ответницата следва да заплати на ищцовото дружество исковата сума. Сключеното
споразумение, както се изложи, има характер на извънсъдебна спогодба, същата не
противоречи на закона и не е оборена доказателствената й сила, нещо повече -
като писмено доказателство даже не е оспорена, поради което обвързва страните и
представлява самостоятелно правно основание за предяваване на исковата
претенция. Съдът приема, че съгласно посочения споразумителен протокол от
01.07.2016г.. между страните в настоящото производство е възникнало валидно облигационно
правоотношение, твърдяно от ищеца. Тъй като ответницата, след като е направила
няколко вноски по посочената в споразумителния протокол схема е спряла
плащанията, за ищцовото дружеството е възникнало правото да потърси вземането
си по съдебен път.
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 1027/2019 г. по описа на Районен съд-Козлодуй, съдът
е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 616/28.08.2019
г. за сумата 3264.91 лева / три хиляди двеста шестдесет и четири лева и 91 ст.
/, представляваща главница за неплатени ВиК услуги, съгласно споразумителен
протокол и сумата от 281,15 лева /двеста осемдесет и един лева и 15 ст./ -
мораторна лихва върху главницата за периода от 02.10.2018г. до 07.08.2019г.,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда - 23.08.2019 г.. Тъй като в срока по чл. 414 ГПК, ответникът подал
възражение срещу заповедта за изпълнение, като направил изрично възражение, в
което се твърди, че е правил преводи и счита, че задължението му по издадената
заповед не е точна, съдът е дал указания за предявяване на установителен иск,
като в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество „ВиК“ООД
гр.В. е направил уточнение, че тъй като съгласно споразумителния протокол
ответницата се задължава да плати и напрупаната лихва към главницата до
изплащането на вземането, към момента на завеждане на исковата молба, понеже не
е спазвала протокола, то дължимите от нея главница и лихви за периода от
01.09.2012г. до 01.06.2016г. са в общ размер на 3264,91 лева, а претендираната
мораторна лихва за периода от 02.10.2018г. до 07.08.2019г. е в размер на 281,15
лева. Това е така, тъй като по всяка отделна незаплатена фактура, размера на
сумата по която е включен в главното задължение, тече лихва до покриването на
цялото задължение по нея.
От заключението на назначената и приета без
възражения по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при
ищцовото дружество съществуват данни, че ответницата М.Н.Г. като потребител на
вода и други услуги се е задължила по споразумителен протокол да изплати всички
задължения за периода от 01.09.2012г. до 01.06.2016г. в размер на 3143,89 лева
– главница и лихва. За периода 01.09.2012 г. - 01.06.2016 г. ищцовото дружество
е издало 87 броя фактури на ответницата, общото задължение по които е в размер
на 3747,35 лв., от които главница - 2381,35 лева и лихва – 1366,00 лева. При
ищеца има отчетено плащане от ответницата по 17 броя фактури за изпълнение на
задължението й по споразумителния протокол в общ размер на 343,62 лева, от
които 262,27 лева главница и 81,35 лева лихва. Като се приспаднат направените
плащания, се установява, че задължението на ответницата е в общ размер на
3403,73 лева, от които главница - 2119,08 лева и лихва – 1284,65 лева.
Според вещото лице мораторната
лихва върху главницата – 1162,81 лева за периода от 02.10.2018г. до
08.04.2019г. е в размер на 61.08 лева, а върху главницата 2119,08 лева за
периода от 09.04.2019г. до 07.08.2019г. е в размер на 71,23 лева или общо в
размер на 132,31 лева.
Съдът възприема
експертното заключение в частта за претендираната главница, тъй като същото е
обосновано, незаинтересовано и не противоречи на останалите доказателства по
делото.
С оглед на така
събраните доказателства съдът намира за установено наличието на неизпълнено
задължение на ответника към ищеца по споразумителен протокол от 01.07.2016г. в претендирания
размер от 3264,91 лева.
Съгласно разпоредбата
на чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза по делото се установява, че дължимата мораторна
лихва, върху главницата – 1162,81 лева за периода от 02.10.2018г. до
08.04.2019г. е в размер на 61.08 лева, а върху главницата 2119,08 лева за
периода от 09.04.2019г. до 07.08.2019г. е в размер на 71,23 лева или общо в
размер на 132,31 лева. В тази част, съдът не кредитира заключението на вещото
лице, тъй като, съгласно споразумителния протокол ответницата е признала
задължението си в общ размер на 3143,89 лева, включващо главница и лихви, което
към момента на завеждане на исковата молба е било в размер на 3264,91, в случая
то се явява едно общо главно задължение, произтичащо от възникналото по
протокола облигационно правоотношение между страните. Поради това, мораторнота
лихва следва да бъде изчислена на базата на това общо главно задължение в
размер на 3264,91 лева, за претендирания период от 02.10.2018г. до
07.08.2019г.. При извършено изчисление посредством онлайн калкулатор за
изчисляване на лихви http://calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html,
съдът установи, че дължимата мораторна лихва върху главницата от 3264,91 лева
за претендирания период от 02.10.2018г. до 07.08.2019г. е в размер на 281,15
лева.
С оглед на това съдът
намира за установено наличието на неизпълнено задължение на ответника към ищеца
за заплащане на лихва в претендирания размер от 281,15 лева.
Гореизложеното налага
извода, че предявените искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/са
основателни и доказани и следва да бъдат уважени, като се признае за установено
по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца за сумата от 3264.91
лева / три хиляди двеста шестдесет и четири лева и 91 ст. /, представляваща
главница за неплатени ВиК услуги, съгласно споразумителен протокол и сумата от 281,15
лева /двеста осемдесет и един лева и 15 ст./ - мораторна лихва върху главницата
за периода от 02.10.2018г. до 07.08.2019г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 23.08.2019 г. до
изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 616/28.08.2019 г. по ч. гр. д. № 1027/2019 г. по
описа на РС-Козлодуй.
По
разноските:
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените разноски в исковото производство, съразмерно с
уважената част от исковете. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1
от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, като съобрази вида и количеството правна дейност,
извършена по настоящото исково производство от пълномощника-юрисконсулт при
осъществяване на процесуално представителство и практическата и правна сложност
на делото, съдът приема, че при направеното искане, в полза на ищеца –
юридическо лице, следва да бъдат определени разноски в настоящото исково
производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100, 00
лв.
Ответникът следва да
заплати на ищеца направените разноски по делото в общ размер на 320, 92 лв., от
които /70, 92 лв. държавна такса, 150 лв. депозит за вещо лице и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение/.
С оглед приетото ТР №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото
производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК дължи произнасяне и по разноските по
заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това
следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца и направените разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 1027/2019г. в размер 170,92 лева.
Така, мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Н.Г., с ЕГН: **********,
с адрес ***, че на основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК вр.
с чл. 79 и чл.86 от ЗЗД, същата дължи
на „В.и К.”ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от А. Ц. П. - Управител, чрез А.И.А. – юрисконсулт, сумата от 3264.91
лева / три хиляди двеста шестдесет и четири лева и 91 ст. /, представляваща
главница за неплатени ВиК услуги, съгласно споразумителен протокол, за периода
от 01.09.2012г. до 01.06.2016г., както и сумата от 281,15 лева /двеста осемдесет
и един лева и 15 ст./ - мораторна лихва върху главницата за периода от
02.10.2018г. до 07.08.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда - 23.08.2019 г. до изплащане на
вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 616/28.08.2019 г. по ч. гр. д. № 1027/2019 г. по описа на РС-Козлодуй.
ОСЪЖДА
М.Н.Г.,
с ЕГН: **********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „В.и К.”ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от А. Ц. П. - Управител, чрез А.И.А. –
юрисконсулт, направените разноски в настоящото исково производство в размер 320,92
лева и в заповедното производство по ч. гр. д. № 1027/2019 г. по описа на РС-Козлодуй
в размер 170,92 лева.
Решението може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС-Враца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: