Р Е Ш Е Н И Е
№
I-85
17.07.2019г., гр. Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско
отделение, първи въззивен състав, в публично съдебно
заседание, на десети юли две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани
Цветанова, като разгледа докладваното от съдията М.Карастанчева
в.гр.д. № 1247
по описа за 2018г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивната
жалба З. Л.В.,
гражданин на П., роден на **.**.**** год.,
с лична карта № *** ******,
издадена на **.**.****г. от ПА П.,
с адрес: *** , чрез адвокат Лъчезар Ковачев, вписан в АК Бургас, с адрес за
връчване: гр. Царево, ул. „Иван Асен II“ № 6, срещу решение №
1469/06.07.2018 г., постановено по гр.д. № 5891/2017г.
по описа на Районен съд Бургас.
С
обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд отхвърлил исковете на въззивника - ищец в
първоинстанционното производство за
осъждане на ответника „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, Индустриална зона, „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, представлявано от
Клаудио Пала, Фабрицио Зароли и Джовани Батиста, както следва:
1.
за заплащане на сумата от 9654,79
лв. - възнаграждение за извънреден труд, положен в периода от 01.07.2014 год.
до 31.10.2014 год., в това число:
1.1.
3403,37 лв., представляваща дължимо
възнаграждение положен извънреден труд
след изтичане на работното време;
1.2.
6251,42 лв. - възнаграждение за положен извънреден труд в почивни дни;
1.3.
ведно с мораторна
лихва в размер на 2892,64 лв., начислена върху сборната главница за периода от
10.11.2014 год. до 08.08.2017 год.,
както и законната лихва за забава върху главницата, начиная
от 09.08.2017 год. до
окончателното й изплащане.
2.
за заплащане на сумата от 2615,01
лв., представляваща обезщетение, дължимо по чл.224, ал.1 от КТ - за общо 17 дни
неизползван платен годишен отпуск, полагаем за 2014 год., ПОРАДИ извършено
прихващане с насрещно вземане на „СИЧЕС
ПОЛСКА СП. З.О.О.“,
за връщане на сумата от 2795., с която З.
В. се е обогатил неоснователно, съгласно чл.59 от ЗЗД, и представляваща сбор от
разходи за настаняване в хотел, храна и пътни за срока на трудовия договор,
заплатени за сметка на ищеца,
КАКТО И исковете
за заплащане на мораторна лихва в размер на 737,28
лв., начислена върху обезщетението, за периода от 10.11.2014 год. до 08.08.2017 год. и за законната лихва
върху главницата, начиная от 09.08.2017
год. до окончателното й изплащане - поради
неоснователност.
Със
същото решение ищецът В. е осъден да заплати на ответника „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“, сумата от 2816,40 лева, представляваща извършени
по делото разноски.
Във въззивната жалба ищецът - въззивник излага аргументи за порочност
на обжалвания акт като счита, че при разглеждане на делото пред първа инстанция
са допуснати съществени процесуални нарушения, в резултат от които е била
ограничена възможността му да посочи фактите, на които основава претенциите си
и да представи доказателства, които да подкрепят изложените от него факти.
Счита, че делото е останало неизяснено от фактическа страна поради допуснатите процесуални нарушения.
Излага съображения, че въпреки своевременно направените доказателствени
искания, РС Бургас неправилно е отказал да допусне до разпит свидетели, като въззивникът твърди, че техният разпит ще установи
релевантни за делото факти – полагане на извънреден труд. Излага подробни
съображения относно пряката приложимост на Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета
като счита, че неправилно първоинстанционният съд е отказал разпит на свидетели
по делегация в Р. П. Подчертава, че ответната страна
съзнателно е създала пречки в процеса на доказване пред районния съд и не
представила всички, находящи се в нея писмени доказателства. Смята, че
неправилно РС Бургас не е приел за доказани фактите, за установяването на които
ответникът – въззиваем е създал пречки. С оглед
изложените твърдения, счита, че са неправилни изводите на първоинстанционния
съд за неоснователността на претенциите на ищеца за присъждане в негова полза
на възнаграждения за извънреден труд и труд положен в почивни дни и по време на
официални празници, както и обезщетенията за забава към тях.
Излага се становище, че решението на
първоинстанционния съд е неправилно и в частта, в която е отхвърлил иска за
заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск като неправилно е
уважено възражение за прихващане с разходи за хотел, храна, транспорт. Счита,
че не са налице материално-правните предпоставки за извършване на прихващане
като оспорва основателността, ликвидността и изискуемостта на вземането по
възражението за прихващане, сочи, че по делото липсват доказателства, от които
да се установи, че разходите са извършени именно в полза на въззивника,
твърди, че липсват данни да е настъпил падеж на вземането. Навежда довод, че претендираните разходи са уговорени и предвидени в трудовия
договор в тежест за работодателя.
С оглед на изложеното се претендира отмяна
изцяло на обжалваното решение и решаване на спора по същество с постановяване
на ново решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на
ищеца процесните суми за възнаграждения, обезщетения
и извършените в първата съдебна инстанция разноски. Претендира разноски и пред
настоящата инстанция.
В подкрепа на твърденията си въззивникът прави доказателствени искания за разпит на
свидетели по реда на чл. 614 ГПК и за събиране на писмени доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата
страна „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“ е подала отговор на въззивната жалба, с който изразява становище, че същата е
неоснователна, а решението на РС Бургас е правилно и моли да бъде оставено в
сила. Възразява срещу допускането на поисканите от ищеца доказателства като
изрично се противопоставя на искането за допускане до разпит на свидетели. С
отговора не са направени искания по доказателствата.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и
на основание чл. 12 ГПК, по вътрешно убеждение, намира за установено следното
от фактическа страна:
Предявени са
били искове с правно основание чл. 150 вр.чл. 262 и
чл. 264 КТ ,както и иск за заплащане на обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ и чл.
86 ЗЗД –за присъждане лихви за забава .
С исковата молба се твърди, че на 07.01.2014г. между страните е подписан трудов договор, с който ищецът бил назначен на длъжност „Монтьор, тръби за продуктопроводи с код по НКИД 2011:71262015 с основно месечно трудово възнаграждение плюс допълнителни възнаграждения в размер на 1740,52 евро. Сочи, че място на работа било рафинерията Лукойл Нефтохим Бургас АД ,като всеки ден са му правени задължителни инструктажи за безопасност. Твърди, че съгласно трудовия договор работното време било уговорено по осем часа на ден между 8 и 17 часа с обедна почивка 1 час, пет дни в седмицата, но още отначало работното време било продължавано, както подневно, така и като работни дни в седмицата и полагал труд след работно време, както и в почивни дни и по време на официални празници. Сочи, че полагането на извънреден труд се налагало поради обстоятелството, че работата по проекта трябвало да завърши в крайни срокове като водел лична информация за положения труд каквато твърди, че водил и самия работодател. На 31.10.2014г. трудовият договор бил прекратен, но не му било заплатено възнаграждението за положения извънреден труд, нито обезщетението за платен годишен отпуск като излага подробни записвания относно положения извънреден труд след работно време, по време на почини дни и официални празници. Сочи, че положения извънреден труд за периода от 01.07.2014г. до 31.10.2014г. след работно време е 145 часа, общ брой часове положен извънреден труд през почивни дни е 195 часа, както и че не му е платено обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за 2014 година. Твърди, че в посочените дни и часове не е включено времето нужно за транспорт от и до работното място, а е включено само времето, през което е престиран реално положен извънреден труд.
Ответникът в оговора на исковата молба изразява становище, че исковете са неоснователни и заявява при условията на евентуалност възражение за прихващане за сумата в размер на 3337,60 лева, която представлявала стойността на заплатени от страна на работодателя наем във връзка с престоя му в гр. Бургас за периода на изпълнение на трудовия договор, както и цената на предоставяната в съответния хотел, храна и транспортни разходи за пътувания от и до П. Сочи, че действително договор е сключен на 07.01.2014г. и е прекратен с изтичане на срока му на 31.10.2014г. Оспорва твърденията за полаган извънреден труд, както и за неизплатени задължения към работника. Твърди, че обезщетението по чл. 224 КТ е начислено във фиша за работна заплата за месец октомври 2014г. и е изплатено. Намира, че в периода от време не следва да се включва времето, нужно на работниците за подготовка на работата като сутрин до започването на работата следва да се приспаднат 50 минути, а следобед 1 час и 15 минути като време нужно за придвижване, преобличане и подготовка за работа. Акцентира се, че работодателят не е знаел за полагане на извънреден труд и не е издавал заповеди в тази връзка и по време на изпълнение на трудовия договор работникът не е поискал заплащане на такъв, въпреки твърдението, че си водил надлежни записки. Твърди, че през целия период на трудовото правоотношение, работодателят е осигурявал на ищеца настаняване в хотел в гр. Бургас и общата сума на тези разходи възлиза на 1629 лева с ДДС като са правени и разходи за храна за сумата в размер на 1166 лева с ДДС, както и пътувания до П. с автобус на обща стойност 542,60 лева с ДДС като общия размер на разходите е в размер на 3337,60 лв. с ДДС. Твърди, че в трудовия договор не е уговаряно заплащането на тези разходи, поради което в случай, че някаква част от претенцията се намери за основателна, то моли от присъдените суми да бъде приспадната сумата от 3337,60 лева с ДДС, която представлява разходи за транспорт, хотелско настаняване и храна във връзка с престоя на ищеца от 07.01.2014г. до 31.10.2014г.
Първоинстанционният съд е разгледал искове с правно основание чл. 128, вр. чл. 150 вр. чл. 262 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и възражение за прихващане с правно основание чл. 59 ЗЗД.
От представения и приет като доказателство по делото трудов договор (л.
11) се установява, че е подписан на 07.01.2014г. между З. Л.В. и „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“ като страните са
постигнали договореност, че от 07.01.2014г. работникът следва да постъпи на
работа на длъжност „Монтьор, тръби за продуктопроводи“, код по НКПД 2011:
71262015, с място на работа седалището на работодателя (което според договора е
гр. Бургас, Индустриална зона, Лукойл Нефтохим Бургас АД) със срок до
31.10.2014г. Уговорено е основно месечно трудово възнаграждение в размер на
левовата равностойност на 1378,66 евро, както
и допълнителни възнаграждения като към момента на подписване на договора възнаграждението
е в размер на левовата равностойност на 1740,52 евро. Възнаграждението е платимо
не по-късно от 10 число на месеца, следващ месеца за който се дължи. В т. 9 е
уговорено работно време между 8 и 17 часа по осем часа на ден, пет дни в
седмицата, с право на един час обедна почивка, а в чл. 10 е посочено, че
работникът има право на 20 дни платен годишен отпуск за пълна календарна
година. Съгласно т. 6 (V) задължение на работодателя е да възстанови на служителя всички
документирани със съответните фактури, изготвени съобразно изискванията на
работодателя и действащото право разходи, свързани изключително с изпълнението
на задълженията, които служителят има по трудовия договор, когато са
предварително одобрени от работодателя.
Представени са ведомости за периода август 2014г. – октомври 2014г. като от ведомост за работна заплата за положения труд за октомври 2014г. се установяват начислените на работника възнаграждения и удръжки
С представената заповед от 31.10.2014г. е прекратено трудовото правоотношение поради изтичане на уговорен срок като е посочено, че на работника следва да изплати трудовото възнаграждение, заедно с обезщетенията по чл. 224, ал. 1 КТ.
Представена е извадка за 11 лица от сведение за работното време, отчетено от Сичес Полска МСД за периода юли –октомври 2014г. като сред посочените лица е и ищеца по делото. Посоченото извлечение не носи подпис на издател и представлява „извадка“ от сведение. Извадката може да се приеме само като частен документ, който е издаден в полза на страната, която го представя и не обвързва съда за сочените в него обстоятелства.
Районен съд е изискал от дружеството оператор на системата за контрол и управление на достъпа на територията на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД - „Ер Енд Чи“ ЕООД , информация относно данните за влизане и излизане от страна на ищеца на територията на предприятието за процесния период като дружеството „Ер Енд Чи“ ЕООД е отговорило, че не съхранява данни във връзка с достъпа на работниците.
Пред въззивна инстанция са допуснати и събрани доказателства по реда на Регламент (ЕО) № 1206/2001г. относно сътрудничеството между съдилища на държавите-членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела. Пред Районен съд – гр. Влоцлавек и РС-гр.Горлице, Р. П. са разпитани свидетелят К. Б. и св.С. Г.
От разпита на свидетеля Б. се установява, че е работил за „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“ от 23.01.2014г. до 16.12.2014 с място на работа рафинерията „Лукойл“ – гр. Бургас като работил заедно с ищеца, в същия обект. Сочи, че работодателят непрекъснато продължавал работното време като се работило в почивни дни и официални празници, а всеки работник записвал отработените часове. Свидетелят сочи, че се работило първоначално по 9 часа, а след това по 9 часа и половина, през май,юни и юли работили по 10 часа ,в събота също се работило по 9 часа . На работниците били осигурени безплатно жилище, транспорт до работното място, храна, работно облекло като безплатното им осигуряване имало значение, за да се подпише трудовия договор. Свидетелят посочва, че събота се работило по 9 часа . Свидетелят работил и в неделя, както и ищецът ,а за неделя се регистрирали предварително –работили не всяка неделя . Свидетелят пътувал до работното място и обратно с отделен автобус около 30 минути, а заедно живеели в един и същи хотел и били извозвани с автобус, осигуряван от работодателя.
От разпита на свидетеля С. Г. се установява, че за периода от 28.08.2013г. 18
месеца. е работил в България, гр. Бургас, за фирма „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“ на рафинерия
„Лукойл“ като монтьор Свидетелят работил заедно с ищеца и живеели в един и същи
хотел .Работило се от понеделник до петък по 9 часа като на обяд имало един час
почивка, като всеки работник си записвал
отработеното и сочи, че се работило извънредно още от 2013година като подробно
посочва отработените часове. Работило се по десет часа на ден, хо
време на официални празници ,а понякога и в неделя ,като всеки си записвал в
бележник отработеното време. Свидетелят сочи
,че ищецът си е записал 2-3 недели в
месеца работа Установява се, че работодателят заплащал разходите за
настаняване, транспорт, храна като това било обещано при сключване на договора.
Не можело да се откаже да се работи допълнително, защото ако откажели се
връщали „в къщи“.
Обстоятелството, че
свидетелите са водили бележки за своето работно време, които възпроизвеждат при
разпита, само по себе си не може да докаже факта на полаган труд, тъй като имат
характер на частни документи, издадени от и в полза на страната, която се
позовава на тях и следва да се преценяват с оглед на всички останали
доказателства по делото.
Представени са данъчни фактури и справки, че ищецът е бил настанен заедно с други, наети от работодателя лица в хотел по време на престоя си в България, както и че са заплащани разходи за храна. В този смисъл са и показанията на свидетелите, които сочат, че по време на изпълнение на трудовите си задължения са имали осигурени храна, настаняване и транспорт.
От приетото като доказателство заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява размерът на трудовото възнаграждение за евентуално положен извънреден труд като вещото лице е използвало доказателствата по делото за размера на възнаграждението и претенцията е остойностена съобразно уговореното с трудовия договор възнаграждение и при спазване на чл. 262 КТ като е изчислено, че:
за 145 часа извънреден труд след работно време за месеци юли-октомври 2014г. би било дължимо възнаграждение в размер на 3403,37 лева, а за 195 часа извънреден труд през почивни дни – 6251,42 лева ,а мораторните лихви върху сумите за извънреден труд ,изчислени за периода 31.10.2014г.-09.08.2017 г. възлизат общо на 2 892,64 лв.
Размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск е изчислено съобразно дължимия отпуск, пропорционално на времето на полагане на труд от 22.01.2014 г. до 31.10.2014 г-с полагащи се 17 дни платен отпуск , като е изчислено общо в размер на 2 615,01 лева. Съгласно заключението по фиш за заплати за м. октомври 2014 г. на ищеца е начислено обезщетение по чл. 224 от КТ в размер на 2615,01 лв.за 17 дни неползван платен годишен отпуск и чистата сума за получаване е 2353,51лв. В дясната страна на фиша“Удръжки“ е начислена сума в размер на 2353,51 лв. ,която по размер съответства на чистата сума за получаване на обезщетението по чл. 224 от КТ. Лихвата за забава върху сумата от 2615,01 лв. за периода 31.10.2014 г. -09.08.2017 г. е изчислена на 737,28 лв.Изчислена е и стойността на разходите, направени за транспорт, настаняване в хотел и предоставяне на храна в общ размер 2795 лева ,като от тях 1629 лева – за настаняване в хотел, 1166 лева – за храна . Съдът намира, че заключението е изготвено обективно, безпристрастно и пълно, поради което счита, че следва да му се довери.
С обжалваното решение
Районен съд Бургас е отхвърлил
поради недоказаност исковете на ищеца за
заплащане на обезщетения и възнаграждения за извънреден труд в периода
01.07.2014г.-31.10.2014г., както и
претенцията за заплащане на мораторна лихва
върху претендираните главници, както и за законна
лихва от 09.08.2017г. до окончателното изплащане. Намерил е, че се дължи
заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2014г. в размер на 2615,01 лева като искът е
отхвърлен поради прихващане с насрещно вземане на работодателя за сумата в
размер на 2795 лева, представляваща сбор от разходи за хотел и храна . Отхвърлен е и иска за заплащане на мораторна лихва в размер на 737,28лв,
претендирана върху обезщетението за периода от
10.11.2014г. до 08.08.2017г. и за законна лихва върху
главницата от 09.08.2017г. до окончателното изплащане поради неоснователност.
С оглед така приетата фактическа
обстановка от правна страна съдът намира следното:
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните във въззивната
жалба основания.
Настоящият
съдебен състав намира, че първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
поради което пристъпи към проверка за неговата правилност.
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 150 вр. чл. 262, ал. 1, т. 1, вр. чл. 262, ал. 1, т. 2, вр. чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ, с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 262 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 224, ал. 1 КТ.
Възражението за прихващане е с правно основание чл. 103 вр. чл. 59 ЗЗД.
Съгласно чл. 143, ал. 1 КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. По правилно извънредният труд е забранен като разпоредбата на чл. 144 КТ изброява изключенията, когато се допуска неговото полагане и сред тях в т. 6 е посочено, че може да се полага за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време. Разпоредбите на КТ регламентират максималната продължителност на работното време при полагане на извънреден труд като чл. 148 КТ предоставя на работника правото да откаже полагането на извънреден труд, когато не са спазени правилата на КТ, на друг нормативен акт или на колективния трудов договор. За положеният извънреден труд работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд и той се отчита пред Инспекцията по труда до 31 януари на следващата календарна година. При положен извънреден труд работодателят дължи на работника възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262 КТ.
Съгласно общото правило на чл. 154 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В този смисъл ищецът следва да установи материалноправните предпоставки, обуславящи възникването в негова полза на парично вземане за положен извънреден труд за исковия период от време. Необходимо е ищецът да установи, че работодателят е възложил изпълнение на трудовите задължение на работника или служителя извън уговореното работно време или мълчаливо е допуснал полагането на труд извън установено по трудовото правоотношение работно време, като законодателят не прави разлика между изричното разпореждане на работодателя за извършване на извънреден труд и мълчаливото му допускане, стига работникът и служителят ефективно да е престирал своята работна сила извън установеното в трудовия договор работно време. Доказването на извънредния труд в рамките на съдебното производство може да се извърши с всички доказателствени средства - писмени, гласни, заключения на вещи лица и пр. (в този смисъл Решение № 872 от 14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1472/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК).
Между страните не е спорно, че е било налице валидно трудово
правоотношение по силата на срочен трудов договор като на 07.01.2014г. работникът е постъпил на работа
на длъжност „Монтьор, тръби за продуктопроводи“. Не се спори, че трудовата
дейност е извършвана в седалището на работодателя - гр. Бургас, Индустриална
зона, Лукойл Нефтохим като на 31.10.2014г. трудовото правоотношение е било
прекратено поради изтичане на срока на договора. Не се спори, че за
извършването на работата е уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на
левовата равностойност на 1740,52 евро, платимо не по-късно от 10 число на месеца,
следващ месеца, за който се дължи.
Съгласно посочения трудов
договор работното време е уговорено с нормална продължителност като изрично т.
9 е уговорено работно време между 8 и 17 часа по осем часа на ден, пет дни в
седмицата, с право на един час обедна почивка. Спорно между страните е
обстоятелството дали е полаган труд над установеното в трудовия договор работно
време. Съгласно разпоредбите на КТ работодателят е длъжен да отчита извънредния
труд като води книга и предоставя информация на ИТ до 31 януари на следващата
календарна година. Съгласно Решение № 103 от 27.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №
299/2011 г., IV г. о., ГК и Решение №14/27.03.2012 г. по дело №405/2011 г. на
ВКС, ГК, IV г.о. неводенето на писмен отчет за положен извънреден труд от работодателя
не прехвърля доказателствената тежест върху него, но липсата на подобна
отчетност сама по себе си не доказва, че няма извършена работа в някоя
хипотезите на чл. 143, ал. 1 КТ.
Във въззивна
инстанция се събраха гласни доказателства, от които се установи, че извънреден
труд действително е бил полаган като той е полаган, както от ищеца така и от
разпитаните свидетели. Съдът отчита обстоятелството, че свидетелите са били също
работници при „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“ като е
възможна тяхната заинтересованост, но показанията и на двамата са
последователни, те взаимно се допълват като съвпадат относно обстоятелствата за
започване на работния ден, неговото приключване и организацията на работния
процес и затова им се доверява. Показанията им се анализират поотделно и в
съвкупност с останалите доказателства по делото и процесуалното поведение на
страните, както и че са в съответствие с клаузите на договора. Независимо от
безспорния между страните факт - че продължителността на работното време и
дните на полагане на труд са били отчитани с електронна система за достъп,
работодателят не ангажира доказателства за отчетените от тази система данни.
Свидетелите Б. и Г. посочват, че процесът на работа бил
организиран така, че се работило първоначално с един час повече от установеното
работно време, като свидетелят Г. съобразно подробни
отбелязвания в бележника си посочва месеците, през които се работило с един час
повече и тези, през които се работило два часа повече след работно време като те
съвпадат с посочените от ищеца в исковата молба. Установява се, че процесът на
работа бил организиран така, че работникът не може да се напусне сам територията
на предприятието, а работодателят организирал извозването на работниците общо -
в съответствие с допълнително отработваните часове и производствената
необходимост. Записванията, водени от работниците в техни бележници не могат да
докажат факта на полаган труд, тъй като имат характер на частни документи,
издадени от и в полза на страната, която се позовава на тях, но преценени с
оглед на всички останали доказателства по делото и кореспондиращите помежду си
свидетелски показания съдът намира, че се установява полагането на труд над
установеното в трудовия договор. Съгласно посоченото в исковата молба такива
записвания е правил и ищецът по делото като претендира заплащане за реално
положения от него извънреден труд, като твърденията му за положен труд над договореното
са в съответствие с установеното от свидетелите. В този смисъл съдът намира, че
са доказани претенциите за положен от ищеца 145 часа извънреден труд за периода
от 01.07.2014г. до 31.10.2014г., а именно 46 часа за месец юли 2014г., 42 часа
за месец август 2014г., 34 часа за месец септември 2014г. и 23 часа за месец
октомври 2014г.
Относно претенцията за
полаган извънреден труд по време на почивни дни в месеца – събота и неделя
показанията на свидетелите съвпадат относно обстоятелството, че труд е полаган
и през събота. Показанията на свидетелите са еднопосочни, че понякога се
работило и в неделя, но кога точно ищецът е полагал труд в неделя не могат да
посочат, тъй като това било по-скоро като изключение. Напротив, в съботите по
правило се работило като продължителността на работното време била различна – но
общо взето и през съботите се работило цял ден – по 9 часа . Освен това ,свид. Г. изброява и дните на официални празници ,през които също
се работило Претенциите на ищеца за часовете, полаган извънреден труд по време
на почивни дни, съответстват на установените от свидетелите, поради което съдът
намира, че действително е положен извънреден труд в почивни дни от 195 часа, в
това число: за месец юли 2014г. - през първите две съботи е работил по 10 часа
,последните две съботи на месеца-по 9 часа ,а през първите две и последната неделя от месеца – по 5 часа , общо
53 часа извънреден труд през почивни дни; за месец август - общо 65 часа
извънреден труд през почивни дни; за месец септември 2014г. - общо 24 часа
извънреден труд през почивни дни; за месец октомври 2014 г. - общо 53 часа
извънреден труд през почивни дни.
Относно размера на
дължимото възнаграждение за претендирания положен извънреден труд, въззивният съд кредитира изчисленията, дадени със
заключението на приетата пред БРС съдебно-счетоводна експертиза, която намира
за компетентно и безпристрастно изготвена. Съобразно уговореното трудово
възнаграждение и при прилагане на чл. 262, ал. 1, т. 1 КТ за общо 145 часа
извънреден труд през работни дни за периода от 01.07.2014г. до 31.10.2014г. се
дължи общо възнаграждение в размер на 3 403,37 лева.
За извънреден труд в
почивни дни ищецът е следвало да получи възнаграждение, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 262, ал. 1, т. 2 КТ-общо в размер на 6 251 ,42 лв.
Съдът счита за основателна претенцията за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд по време на официални празници..
По изложените съображения, исковата претенция е
основателна за заплащане на възнаграждение общо в размер на 9 654,79 лева,
в това число: за положен 145 часа
извънреден труд през работни дни за периода от 01.07.2014г. до
31.10.2014г. в размер от 3 403,37
лева, основателна е и претенцията за заплащане на възнаграждение за 195 часа
извънреден труд по време на почивни дни за периода от 01.07.2014г. до
31.10.2014г. в размера на 6251,42 лева.
Относно
иска за заплащане на мораторна лихва върху
възнаграждението за положен извънреден труд:
Правната
норма, уредена в чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предписва, че при забава за изпълнение на
парично задължение длъжникът дължи законната лихва за забава. Ищецът следва да
установи главно задължение, което е изискуемо, периодът на забавата и размера
на вземането. Съгласно представения трудов договор възнаграждението се изплаща
не по-късно от 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи. Касае се
за парично задължение, установено със срок за изпълнение. Ищецът претендира мораторна лихва върху сборната главница на дължимото
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 10.11.2014г. (10-то
число на месеца, следващ месеца, за който се дължи последното възнаграждение за
месец октомври 2014г.). С оглед заключението на вещото лице по назначената
икономическа експертиза мораторната лихва за забава
върху сумите за извънреден труд ,изчислени
за претендирания период -31.10.2014 г. до 09.08.2017
г. възлиза в размер на 2892,62 лв.
По отношение на иска с правно основание чл.
224 КТ:
Правоотношението
между страните е прекратено, поради което на ищеца се дължи обезщетение за
неползван платен годишен отпуск пропорционално на отработеното време – за 2014г.
– отпуск 17 дни като обезщетението е в размер на 2615,01 лева съгласно заключението на вещото лице,в какъвто
размер е предявен иск /след направеното
намаление на иска на осн.чл. 214 ал. 1 ГПК ,прието от
районния съд /.
За задължението
за заплащане на обезщетение по 224 КТ не е установено от закона или страните
срок за изпълнение, поради което поставянето на ответника в забава е в
зависимост от получаването на покана от ищеца. По делото не се установява
ищецът да е отправил до ответника покана да му изплати обезщетението, поради
което и ответникът не е изпаднал в забава преди датата на подаване на исковата
молба, затова и не дължи обезщетение за забавено плащане на обезщетението преди
тази дата и искът за заплащането на мораторна лихва в
размер на 737,28 като неоснователен следва да бъде отхвърлен, а решението на РС
Бургас като правилно и законосъобразно в тази част следва да бъде потвърдено.
По отношение на релевираното
в отговора на исковата молба защитно възражение за прихващане с насрещно
вземане на ответника настоящата
инстанция намира следното:
С
отговора на исковата молба, при условията на евентуалност, ответното дружество
своевременно е направило възражение за прихващане със свои неликвидни вземания
срещу ищеца. Не е спорно обстоятелството, че всички работници, работили по
проект са били настанени в хотел, както и че са ползвали храна и транспорт,
заплащан от работодателя. От представените по делото писмени доказателства и
съдебно-икономическа експертиза се установява, че работодателят е заплатил в
полза на ищеца разходи за нощувки в размер на 1629 лева и разходи за храна в размер на 1166лв. и е разходвало общо сума в размер на 2795 лева.
Действително, от съдържанието на представения трудов договор не се установява
пряко задължение за работодателя за заплащането на тези разноски, но в същото
време липсва и уговорка тези разноски да бъдат удържани от възнаграждението на
работника или негово задължение за тяхното връщане. Съгласно разпоредбата на
чл. 294 КТ работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и
организации да осигурява на работниците и служителите: 1/ организирано хранене
съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд; 2/ търговско и
битово обслужване; 3/транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата
и обратно и пр. Това е възможност за работодателя, който осигурява
съответните социално-битови придобивки за своите служители и съгласно чл. 292 КТ може да ги финансира. В случая е несъмнено, че работодателят е ангажирал хотел
за своите работници и организирал като храненето, така и транспорта им до дома,
поради което съдът приема, че се касае за социални придобивки, които са били
предоставени на всички работници и не подлежат на връщане. Съществуването на
такива придобивки е уредено и в т. 34, пар. 1 от ДР
на Закон за корпоративното подоходно облагане, като е предвидено, че те трябва
да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за
управление и контрол. Следва да се посочи, че предвидената възможност на
работодателя за социално-битовото и културното обслужване на работниците и
служителите, което да се финансира със средства от работодателя и от други
източници, не е предвидено в задължителното съдържание на трудовия договор по
смисъла на чл. 66 КТ. От показанията на свидетелите става ясно, че
работодателят е поел задължението да заплати техните разходи за квартира, храна
и транспорт и приемат тяхното заплащане за част от задълженията му. Свидетелят Б. посочва, че
фактът на осигуряване на нощувка, храна, облекло е имал значение за сключване
на договора, а свидетелят Г., че това е напълно
нормално и такива са били уговорките. По изложените съображения, съдът намира,
че осигурените за ищеца от работодателя храна, транспорт и хотелско настаняване
не е предоставено без основание и не подлежи на връщане от работника и затова възражението
се явява неоснователно.
С оглед
изложеното, решението на първа инстанция следва да бъде отменено в частта, в
която са отхвърлени: иска за заплащане на възнаграждение за положен 145 часа извънреден труд през работни дни за периода
от 01.07.2014г. до 31.10.2014г. в размер
на 3403,37 лева; за заплащане на възнаграждение за 195 часа извънреден
труд по време на почивни дни за периода от 01.07.2014г. до 31.10.2014г. в размер
от 6 251,42 лева; както и иска за заплащане на обезщетение заради забава в
размер на 2 892,64 лева, изчислено върху сборната главница за
възнаграждението за положен извънреден труд от 9 654,79 лева за периода от
10.11.2014г. до 08.08.2017г. и вместо това да се
постанови друго решение, с което посочените искови претенции да бъдат уважени.
Решението следва да се отмени и в частта, в която е уважено възражение за
прихващане и е отхвърлен поради прихващане иска за заплащане на обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за . 2014г. в размер на 2615,01 лева и вместо
него до този размер искът да бъде уважен. Решението следва да се потвърди и в
частта, в която е отхвърлен като неоснователен иска за заплащане на мораторна лихва в размер на 737,28 лева заради забава за
заплащане на обезщетение за платен годишен отпуск за 2014г. Възражението за прихващане като
неоснователно следва да се остави без уважение.
Съгласно
договор за правна защита и съдействие, представен пред първа инстанция ищецът
дължи адвокатско възнаграждение по 250 евро за всяка съдебна инстанция като
съгласно списък по чл. 80, възнаграждението за адвокат е в размер на 488,96
лева. Въззивникът е заплатил разноски за превод общо
в размер на 325 лева. Общия размер на сторените разноски, които се установяват
от представените доказателства е 2085,25
лева. При това положение съразмерно уважените претенции в полза на въззивника
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят разноски в размер на 2250
лева. От страна на въззиваемия
не са представени доказателства за извършени разноски пред въззивната
инстанция ,като пред първата инстанция е представен списък на разноски по чл. 80 за
направени разноски за одвокатско възнаграждение в
размел на 2816,40 лв.. На основание чл.
78, ал. 3 ГПК с оглед отхвърлената част от исковете на ответника се дължат разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска или сума в размер на 100 лева.
Въззиваемия
следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху уважената част от
исковете, която при съобразяване на чл. 1 и чл. 25 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, е в
размер на 4%, но не по малко от 50 лева за първоинстанционното производство и
петдесет на сто от определената за първата инстанция за въззивното
разглеждане на спора. Предвид на това по
разгледаните обективно съединени искове ответникът следва за заплати 600 лева
по сметка на Районен съд – Бургас и 300 лева по сметка на Окръжен съд – Бургас,
както и сумата от 210лв.- по сметка на Районен съд – Бургас за извършената
съдебно-счетоводна експертиза.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 1469/06.07.2018 г., постановено по
гр.д. № 5891/2017г. по описа на Районен съд Бургас В ЧАСТТА, в която са ОТХВЪРЛЕНИ, поради неоснователност, исковете
на З. Л.В., гражданин на П.,
роден на **.**.**** год., с лична карта № ***
******, издадена на **.**.****г. от ПА П., с адрес: *** , чрез адвокат Лъчезар Ковачев, вписан в АК Бургас, с адрес
за връчване: гр. Царево, ул. „Иван Асен II“ № 6, предявени против „Сичес Полска Сп.з.о.о.“, БУЛСТАТ
*********, седалище: гр.Бургас, Индустриална зона, „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД,
представлявано от Клаудио Пала, Фабрицио
Зароли и Джовани Батиста, за заплащане на сумата от 9654,79 лв. - възнаграждение за извънреден
труд, положен в периода от 01.07.2014 год. до 31.10.2014 год., в т.ч. 3403,37
лв., представляваща дължимо възнаграждение за 145 часа положен извънреден труд
след изтичане на работното време, 6 251,42 лв. - възнаграждение за 195
часа положен извънреден труд в почивни дни,
ведно с мораторна лихва в размер на 2892,64
лв., начислена върху сборната главница за периода от 10.11.2014 год. до 08.08.2017 год., както и
законната лихва за забава върху главницата, начиная
от 09.08.2017 год. до
окончателното й изплащане, както и в
частта, в която е ОТХВЪРЛИЛ иска на З. Л.В.
против „Сичес Полска Сп.з.о.о.“,
до размера от 2615,01 лв. и за 17 дни неизползван платен годишен отпуск,
полагаем за 2014г., ПОРАДИ извършено
прихващане с насрещно вземане на „Сичес Полска Сп.з.о.о., за връщане на сумата от 2 795 лв., с която З.
В. се е обогатил неоснователно, съгласно чл.59 от ЗЗД, и представляваща сбор от
разходи за настаняване в хотел и храна за срока на трудовия договор, заплатени за сметка на
ищеца, както и в частта, в която е
ОСЪДИЛ З. В. да заплати на „Сичес Полска Сп.з.о.о. деловодни
разноски, възлизащи на 2816,40лв.
ВМЕСТО ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 150 вр. чл. 262 КТ, „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.”, Булстат
*********, седалище и адрес на управление в гр. Бургас, Индустриална зона, Лукойл Нефтохим Бургас АД, представлявано от
Клаудио Пала, Фабрицио Зароли и Джовани Батиста, да заплати на З. Л.В., гражданин на П.,
роден на **.**.**** год., с лична карта № ***
******, издадена на **.**.****г. от ПА П., с адрес: *** , чрез адвокат Лъчезар Ковачев, вписан в АК Бургас, с адрес
за връчване: гр. Царево, ул. „Иван Асен II“ № 6,, сумата общо в размер на 9 654,79 лева (ДЕВЕТ ХИЛЯДИ шестотин петдесет и
четири лв. и 79 ст. ), в това число: сумата
от 3403,37 лева (три хиляди четиристотин и три лева и тридесет и седем стотинки), представляваща възнаграждение
за 145 часа положен извънреден труд през работни дни за периода от 01.07.2014г.
до 31.10.2014г., сумата от 6 251,42 лева (шест хиляди двеста петдесет и един лева и четиридесет и две стотинки),
представляваща възнаграждение за 195 часа положен извънреден труд по време на
почивни дни за периода от 01.07.2014г. до 31.10.2014г,ведно със законната лихва за забава върху главницата от 9 654,79
лева, считано от датата на депозиране на исковата молба - 09.08.2017г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 86 ЗЗД „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.”, Булстат *********, седалище и адрес на управление в гр. Бургас, Индустриална зона, Лукойл Нефтохим
Бургас АД, представлявано от Клаудио Пала, Фабрицио Зароли и Джовани Батиста,
да заплати на З. Л.В., гражданин
на П., роден на **.**.**** год.,
с лична карта № *** ******, издадена на **.**.****г. от
ПА П., с адрес: *** , чрез адвокат Лъчезар Ковачев, вписан в АК Бургас, с адрес
за връчване: гр. Царево, ул. „Иван Асен II“ № 6,, сума в размер на 2892,64 лева (две хиляди осемстотин деветдесет и два лева и
шестдесет и четири стотинки), представляваща обезщетение
заради забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 10.11.2014г.
до 08.08.2017г. върху сборната уважена главница в
размер на 9 654,79 лева, представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 01.07.2014г. до 31.10.2014г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 224 от КТ, „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.”, Булстат *********, седалище и адрес на
управление в гр. Бургас, Индустриална
зона, Лукойл Нефтохим Бургас АД, представлявано от Клаудио Пала,
Фабрицио Зароли и Джовани
Батиста, да заплати на З. Л.В., гражданин
на П., роден на **.**.**** год.,
с лична карта № *** ******, издадена на **.**.****г. от
ПА П., с адрес: *** , чрез адвокат Лъчезар Ковачев, вписан в АК Бургас, с адрес
за връчване: гр. Царево, ул. „Иван Асен II“ № 6,, сумата в размер на 2615,01
лева (две хиляди шестотин и петнадесет лв. и една стотинка/, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2014г. общо в размер на 17 дни, ведно със законната лихва върху тази сума
от 09.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно възражение на „СИЧЕС
ПОЛСКА СП. З.О.О.”, Булстат *********, седалище и адрес на
управление в гр. Бургас, Индустриална
зона, Лукойл Нефтохим Бургас АД, представлявано от Клаудио Пала,
Фабрицио Зароли и Джовани
Батиста, за прихващане на основание чл. 103 вр. чл. 59 ЗЗД, с вземането му за
предоставени на З. Л.В. хотел, и храна в общ размер
от 2795 лева (две хиляди
седемстотин деветдесет и пет ).
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.”, Булстат *********, седалище и адрес на
управление в гр. Бургас, Индустриална
зона, Лукойл Нефтохим Бургас АД, представлявано от Клаудио Пала,
Фабрицио Зароли и Джовани
Батиста да заплати на З. Л.В., гражданин на П.,
роден на **.**.**** год., с лична карта № ***
******, издадена на **.**.****г. от ПА П., с адрес: *** , чрез адвокат Лъчезар Ковачев, вписан в АК Бургас, с адрес
за връчване: гр. Царево, ул. „Иван Асен II“ № 6,, сума в размер на 2250 лева (две хиляди двеста и петдесет ), представляваща
съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции, съразмерно с уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на З. Л.В., гражданин
на П., роден на **.**.**** год.,
с лична карта № *** ******, издадена на **.**.****г. от
ПА П., с адрес: *** , чрез адвокат Лъчезар Ковачев, вписан в АК Бургас, с адрес
за връчване: гр. Царево, ул. „Иван Асен II“ № 6,, да
заплати „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.”, Булстат
*********, седалище и адрес на управление в гр. Бургас, Индустриална зона, Лукойл Нефтохим Бургас АД, представлявано от
Клаудио Пала, Фабрицио Зароли и Джовани Батиста сумата в размер на 100 лева (сто
лева) разноски за две инстанции съразмерно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.”, Булстат *********, седалище и адрес на
управление в гр. Бургас, Индустриална
зона, Лукойл Нефтохим Бургас АД, представлявано от Клаудио Пала,
Фабрицио Зароли и Джовани
Батиста да заплати 600 лева (петстотин двадесет и един лева и седемдесет и две
стотинки) по сметка на Районен съд – Бургас и 300 лева (двеста и шестдесет лева
и осемдесет и шест стотинки) по сметка на Окръжен съд – Бургас, както и сумата
от 210 – разноски за вещо лице за съдебно-счетоводна експертиза по сметка на
Районен съд – Бургас.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 1469/06.07.2018 г., постановено по гр.д. № 5891/2017г. по описа на Районен
съд Бургас Бургас в останалата част.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.