РЕШЕНИЕ № 204  

 

гр. Кнежа, 24.11.2014 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Кончарска,

при секретаря К.Д.,

като разгледа докладваното от съдията Кончарска Гр. дело № 284 по описа за 2014 година на Районен съд – гр. Кнежа  и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 341 и сл. от ГПК във връзка с чл. 34 от ЗС във връзка с чл. 27 от СК  – І-ва фаза на делбеното производство.

В исковата си молба до РС – Кнежа ищцата Ц.И.П., с ЕГН ********** ***, твърди, че заедно с ответника Ц.И.З., с ЕГН ********** ***, са съсобственици на придобит в законов режим на общност недвижим имот, находящ се в гр.Кнежа, а именно: ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО цялото с площ от 730 кв.м., съставляващо парцела VІ, пл.№ 781 в кв. 33 по ЗРП на гр.Кнежа, съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 136, том І, дело № 267/ 1999 год. на РС – Кнежа. Твърди се, че в същото дворно място по време на брака си двамата са построили жилищна сграда на един етаж, състояща се от две стаи и коридор, с обща площ около 50 кв.м., без за нея да има архитектурен план. Излагат се твърдения, че страните са сключили граждански брак през 1986 год., който е прекратен с развод през 2014 год. с решение № 88 от 10.05.2014 год. на РС – Кнежа. Ищцата твърди, че с ответника не могат да поделят доброволно описания по-горе недвижим имот и моли съда да постанови решение, с което да допусне делба между страните на същия имот и постройките в него, при квоти по 1/2 ид. ч. за всеки един от бивши съпрузи – съделители.

Претендират се деловодни разноски. Представени са писмени доказателства.

Съдът е разменил книжата по делото и в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на молбата, с който ответникът Ц.И.З. изразява становище за допустимост на предявения иск, но претендира по-голям дял от процесния недвижим имот поради по-голям принос за придобиването, в съотношение 80/20 в негова полза. Наред с това възразява по отношение законността на построената в имота сграда и счита, че същата не може да бъде предмет на делбата.  Представя писмени доказателства.   

ИЩЦАТА – редовно призована, в съдебното заседание се явява лично и с адв. С.Я. от ПлАК, с представено с ИМ пълномощно от 16.06.2014 год. Процесуалният представител поддържа молбата. Позовава се на писмените доказателства по делото. Моли съда да допусне делба между страните на процесния недвижим имот при равни квоти.  

ОТВЕТНИКЪТ – редовно призован, в о.с.з. се явява лично. Не възразява по допускане на делбата, като предоставя определянето на дяловете на съделителите на преценката на съда.

Представени и приети по делото са следните писмени доказателства: нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 136, том І, дело № 267/ 1999 год. на и.д. Съдия по вписванията при РС – Кнежа и решение № 88 от 10.05.2014 год. по гр.д. № 93/ 2014 год. по описа на КРС – заверени копия, скица № 185/ 01.07.2014 год. на имот № 781 по ЗРП на гр.Кнежа, ЕКАТТЕ 37376, издадена от Община Кнежа, удостоверение изх.№ 1600/ 30.06.2014 год. за данъчна оценка по чл. 264, ал.1 от ДОПК, изд. от Общ. Кнежа, както и заверени копия от: договор за заем от дата 04.12.1999 год., дубликат на документи за платени данъци с изх.№ 2449/ 06.10.2014 год. и писмо с изх.№ АБ 94 Ц-15/ 01.10.2004 год. на Община Кнежа.

 

Съдът като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение съгласно чл. 235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

От фактическа страна:

В първата фаза по съдебна делба, образувана по иск, предявен от някой от съсобствениците, чрез който той упражнява потестативното си субективно право да иска прекратяване на съсобственастта, е необходимо да бъде установено дали такова състояние на съсобственост действително съществува, между кои лица и какви са техните права от съсобствената вещ. В тази фаза непосредствената цел е именно установяване съществуването на съсобствеността, както и разрешаването на всички спорове между съсобствениците, свързани с наличието на съсобствеността върху имотите, които са предмет на делбата, доколкото това е допустимо в делбеното производство – чл. 341-345 от ГПК.

Не се спори по делото, а се установява от приетото като доказателство Решение № 88 от 10.05.2014 год. по гр. дело № 93/ 2014 год. по описа на РС гр.Кнежа, влязло в законна сила на 28.05.2014 год., че ищцата и ответникът са бивши съпрузи, чиито брак е прекратен с развод. Видно от съдебното решение бракът между страните е бил сключен на 18.03.1986 год. с акт № 0016 и същият е продължил до 28.05.2014 год. – датата, на която е прекратен с развод.

Не се спори по делото, а се установява от приетият като доказателство нотариален акт № 136, том І, дело № 267/ 1999 год. на и.д. Съдия по вписванията при РС – Кнежа, че по време на брака си с ищцата Ц.И.З. е придобил чрез покупко-продажба следния недвижим имот: ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО с площ 730 (седемстотин и тридесет) кв.м., съставляващо парцела VІ-781 (шеста пл. № седемстотин осемдесети първи) в кв. 33 (тридесет и три) по регулационния план на гр.Кнежа, при съседи на имота: улица, Лило И. Чипин, Димитър Тодоров Павловски и Вълко Петков Чипин, за сумата от 1 629 лева. Представени и приети като доказателства по делото са скица № 185/ 01.07.2014 год. на имот № 781 по ЗРП на гр.Кнежа, ЕКАТТЕ 37376, издадена от Община Кнежа  и удостоверение изх.№ 1600/ 30.06.2014 год. за данъчна оценка по чл. 264, ал.1 от ДОПК, издадено от Община Кнежа. Видно от последното данъчната оценка на имота е в размер на 5 713.86 лв.

Безспорно е от цитираните доказателства, че гореописаният недвижим имот е придобит от бившите съпрузи – страни по делото през време на брака им – чл. 19 от СК /отм./ към датата на придобиването му  и същият следва да бъде включен в делбената маса.

Не се спори между страните, че по време на брака им в имота е била построена сграда и че същата представлява незаконна постройка, т.к. е била строена без необходимите строителни книжа и разрешение. От представеното писмо с изх.№  АБ 94 Ц-15/ 01.10.2004 год. на Община Кнежа е видно, че тази сграда представлява селскостопанска постройка на уличната регулация и същата не може да бъде узаконена съгласно ЗУТ. Видно от представените по делото скица № 185/ 01.07.2014 год. на имот № 781 по ЗРП на гр.Кнежа и удостоверение изх.№ 1600/ 30.06.2014 год. за данъчна оценка на имота, в същия не съществува жилищна сграда.

По делото е представен и приет като доказателство писмен договор за заем от дата 04.12.1999 год., видно от който на същата дата ответникът е взел назаем от трето лице – Николай Милчев Начев от гр.Кнежа, парична сума в размер на 1 600 лева, като се задължил да върне същата в срок до 01.08.2001 год. Както от клаузите на представения договор за заем, така и от другите писмени доказателства по делото, не се установява каква е била целта за вземане на паричния заем и за какво е била използвана заетата сума. По делото не се събраха доказателства, че сумата е била върната на заемодателя. Дори да се приеме с оглед твърденията на ответника, че същата е все още дължима, няма данни да е изискуема, а съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. 

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Искът за съдебна делба е процесуално допустим, а разгледан по същество и основателен.

Доколкото правото на делба произтича от конкретна имуществена общност и се обуславя от същата, то за да уважи иск за съдебна делба, съдът следва да установи, че е налице съсобственост между страните върху процесния недвижим имот,  както и че същите не могат да го поделят доброволно. 

Съгласно чл. 21, ал.1 от СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие има са придобити.  По време на брака си, продължил от 18.03.1986 год. до 28.05.2014 год., страните са придобили чрез покупко-продажба един недвижим имот, а именно: ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО с площ 730 кв.м., съставляващо парцел VІ-781 в кв. 33 по регулационния план на гр.Кнежа, при съседи на имота: улица, Лило И. Чипин, Димитър Тодоров Павловски и Вълко Петков Чипин, за сумата от 1 629 лева. Макар и закупен на името на ответника Ц.И.З., имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/,  поради което принадлежи на двамата съпрузи.

Няма спор между страните, че описаният по-горе недвижими имот е СИО.

Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал.1 от СК съпружеската имуществена общност се прекратява с прекратяването на брака. В настоящия казус, т.к. бракът между съпрузите е прекратен с развод – Решение № 88 от 10.05.2014 год. по гр.д. № 93/ 2014 год. на РС – Кнежа, влязло в законна сила на 28.05.2014 год., то е прекратена и съпружеската имуществена общност между тях по отношение на гореописания недвижим имот, като същата се е трансформирала в обикновена дялова съсобственост с идеални части.

Съгласно разпоредбата на чл. 28 от СК при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни.

По отношение възражението на ответника в отговора на исковата молба, че същият има по-голям принос в придобиването на недвижимия имот:

Ответникът по делото претендира четири пъти по-голям дял от СИО, като твърди, че сумата за придобиването на процесния недвижим имот е била изцяло платена от него с взета назаем от трето лице – неговият зет Николай Начев, парична сума в размер на 1 600 лв. С оглед твърденията си, същият ангажира писмени доказателства – договор за заем от 04.12.1999 год., неоспорен от ищцовата страна. По делото няма данни какви са били доходите на бившите съпрузи, както и някой от тях да е използвал средствата от доходите си само за свои лични нужди. Наред с това, по делото не се установи по категоричен начин само ответникът Ц.И.З. да е осигурил средствата за придобиването на процесния имот. Представеният договор за заем не може да обоснове извод за това, че паричната сума е била използвана само и единствено за закупуването на имота, респ. определянето на по-голям дял за ответника от общото имуществото, доколкото съгласно чл. 21, ал.2 от СК, съвместният принос се изразява не само във влагането на средства, но и в полагането на труд, грижи за децата и работа в домакинството. Разпоредбата на чл. 21, ал.3 от СК установява оборимата презумпция, че съвместният принос се предполага до доказване на противното, а чл. 154, ал.2 от ГПК – че не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закона предположение. Законните предположения са норми, които разпределят тежестта на доказване в процеса и при спор не е необходимо да се доказва наличието на съвместен принос, а съпругът, който твърди липсата на такъв, трябва да опровергае горецитираната презумпция, като установи, че другият съпруг не е съдействал за придобиване на имуществото. Въпреки направените в отговора на исковата молба възражения, ответникът не ангажира в хода на процеса категорични доказателства относно средствата, с които е закупен процесния недвижим имот и приноса на всяка от страните за придобиването на същия. Нещо повече, по делото няма спор, че сумата от 1 600 лв. е била взета от ответника по време на брака му с ищцата. Дори да се приеме, че същата е била използвана изцяло за закупуване на процесния недвижим имот, то съобразно разпоредбата на чл. 25, ал.2 от СК /отм./, съгласно която за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговорят солидарно. В този смисъл и двамата бивши съпрузи – страни по настоящото дело се явяват солидарни длъжници към заемодателя. Следва да се отбележи още, че и самият ответник не отрича, че до настоящия момент не е върнал взетата назаем сума. С оглед на това, съдът намира, че не е оборена презумпцията по чл. 21, ал.3 от СК, т.е. че не е доказано твърдението на ответника Ц.З., че приносът му надвишава значително този на ищцата Ц.П..

За пълнота, настоящият съдебен състав намира, че следва да се отбележи и че съгласно Постановление № 5 от 1972 год. на Пленума на ВС за определяне на неравни дялове от общото имущество са необходими две предпоставки: да се касае до изключителни случаи и приносът на единия съпруг явно и значително да надхвърля приноса на другия. В случая се акцентира върху съотношението между приноса на съпрузите. За по-важна ВС е намерил другата предпоставка, а именно – изискването за изключителен случай, чрез установяването на което се цели изменението на равенството на дяловете да не се превръща от изключение в правило. В Постановлението е прието, че когато и двамата съпрузи са изпълнявали възложените им от закона задължения и чрез взаимно разбирателство, с общи усилия и съобразно със своите възможности, имущество и доходи са осигурявали благополучието на семейството, няма да е налице изключителен случай и основание за определяне на по-голям дял от общото имущество. По делото липсват доказателства, че в настоящия казус се касае за изключителен случай. От друга страна, явното и значително несъответствие в приноса за придобиване на общите вещи трябва да се установява не само чрез съпоставяне на доходите на съпрузите, а като се държи сметка и за полагания труд в домакинството, за отглеждането на децата, за създадената от единия съпруг спокойна обстановка на другия съпруг да се труди и твори, както и за всички обстоятелства, които са от значение за приноса в придобиванията на общите вещи и благополучието на семейството. В тази връзка, съдът приема, че всеки от бившите съпрузи според възможностите, имуществото и доходите си е изпълнявал задълженията си по чл. 17 от СК да осигурява благополучието на семейството.

Предвид гореизложеното, съдът намира възражението на ответника за недоказано и неоснователно.

По отношение на сградата в имота:

Не е спорно по делото, че по време на брака между страните в имота е била построена сграда, без необходимите строителни книжа и разрешение. Страните не спорят, че сградата съществува и към настоящия момент. По отношение на тази сграда нито се твърди, нито са представени доказателства, които да оборват презумпцията на чл. 21 от СК, поради което страдата е СИО. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че за тази сграда не следва да се допуска делба, тъй като е незаконна. Обстоятелството, че строежът е извършен без надлежни строителни книжа не прави искът за делбата й неоснователен, тъй като предмет на делбата могат да бъдат всички сгради, включително и незаконно построените, за които не е започнала процедура по премахването им. В случая нито се твърди, нито е доказано да е започнала такава /видно и от приложеното по делото писмо на Община Кнежа/. До премахването им, съгл. § 16 ПР ЗУТ, незаконните строежи се използуват по предназначение, могат да бъдат обект на прехвърлителни сделки, а когато са съсобствени, съсобствеността може да бъде прекратена чрез делба. Според ВКС /р.234-98-І/ съображението в полза на тази теза е, че въпреки наличието на процедура по чл. 309 ППЗТСУ /отм./, имотът съществува към момента на предявяване на иска за делба, като в случай, че бъдат осъществени предвидените в разпоредбата на чл. 310 ППЗТСУ /отм./ действия и сградата бъде премахната, съсобствеността ще се превърне в право на парична равностойност и ще се ликвидира като парична претенция, ако сградата не съществува при съставянето на разделителния протокол. С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че ако предмет на делбата е дворното място, то е допустима и делбата на такива строежи, дори и да не са представени доказателства за тяхното деклариране по реда на § 16 от ПР на ЗУТ, тъй като собственикът на земята по силата на чл. 92 от ЗС е собственик и на всички подобрения, като разпоредбите на ЗУТ не го лишават от това негово право.

Съобразно изложеното по-горе, съдът счита, че за процесния недвижим имот, находящ се в гр.Кнежа, представляващ дворно място с площ от 730 кв.м., заедно с построената в него сграда, делбата следва да се допусне при равни квоти – по 1/2 (една втора) идеална част за всеки един от двамата бивши съпрузи – съделители в настоящото производство.

Делбата следва да се извърши с помощта на вещо лице – инж. Росица Иванова Неделкина, която да даде заключение за действителната пазарна стойност на допуснатия до делба недвижим имот и неговата поделяемост, при депозит в размер на 140 лв., вносими от съделителите по сметка на КРС, както следва:  Ц.И.П. – 70 лв. и Ц.И.З. – 70 лв.

 

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И :

 

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Ц.И.П., с ЕГН ********** *** и Ц.И.З., с ЕГН ********** ***, на следния недвижим имот, придобит чрез покупко-продажба с нотариален акт № 136, том І, дело № 267/ 1999 год. на и.д. Съдия по вписванията при РС – Кнежа, находящ се в гр.Кнежа, а именно: ДВОРНО МЯСТО с площ 730 (седемстотин и тридесет) кв.м., съставляващо парцел VІ – 781 (шести, седемстотин осемдесет и едно) в квартал 33 (тридесет и три) по ЗРП на гр.Кнежа с ЕКАТТЕ 37376, при съседи на имота съгласно скица № 185/ 01.07.2014 год., издадена от Община Кнежа: УПИ VІІ-781, УПИ VІІІ-782, УПИ V-780 и улица,  заедно с построената в имота СГРАДА, при РАВНИ КВОТИ – по 1/2 (една втора) идеална част за всеки един от двамата съделители. 

 

Делбата следва да се извърши с помощта на вещо лице – инж. Росица Иванова Неделкина от гр.Кнежа, която да даде заключение за действителната пазарна стойност на допуснатия до делба недвижим имот и неговата поделяемост, при депозит в размер на 140 (сто и четиридесет) лева, вносими от съделителите по набирателната сметка на РС – Кнежа в 7-дневен срок от влизане на решението в сила, както следва: Ц.И.П. – 70 лв. и Ц.И.З. – 70 лв.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.

 

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: