№ 10684
гр. София, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110141684 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.
Ищецът /ЮЛ/ твърди, че по договор за застраховка имущество /имущество/ заплатил
на застрахования сумата 1208,88 лева – обезщетение за щети на МПС – лек автомобил
/марка/ с рег. № /рег.№/, резултат от ПТП, настъпило на 11.05.2020г. Вредите били
причинени от попадане на застрахования автомобил през участък от пътя с разтопена
асфалтова настилка в района на /адрес/, който участък не бил обезопасен и сигнализиран.
Отговорен за настъпилото ПТП бил ответникът /ЮЛ/, предвид неизпълнение на вменените
му задължения.
Ищецът моли за осъждане на ответника да заплати сумата 1228,88 лева - заплатено
застрахователно обезщетение с включени 20 лева ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва върху главницата от депозирането на исковата молба в съда на 15.07.2021г.
до окончателното изпащане на сумата, както и сумата от 92,51 лева – обезщетение за забава
за периода от 15.10.2020г. до 12.07.2021г. Претендира присъждане на разноски за
производството.
Ответникът /ЮЛ/ оспорва предявения иск, в частност механизма на настъпване на
вредите. Обръща внимание на липсата на протокол за ПТП. Оспорва доказателствената сила
на подаденото уведомление за образуване на щета, което не се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила относно обстоятелствата на реализиране на ПТП. Твърди
съпричиняване поради управление на автомобила с несъобразена с пътните условия скорост.
Оспорва наличието на валидно сключен договор за застраховка „Каско” предвид липсата на
доказателства за изплащане на всички застрахователни вноски. Твърди, че застраховката не
покрива процесния застрахователен риск. Моли искът да бъде отхвърлен, алтернативно да
бъде намален размера на претенцията. Претендира разноски.
1
Съдът, като взе предвид доводите на страните, и след оценка на събраните по делото
доказателства, намира следното:
По иска по чл. 410, ал. 1, КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД:
Релевантни факти по така предявения иск са: наличие на валиден договор за
застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество,
плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната
отговорност – виновно противоправно поведение – действие или бездействие на служители
на ответника по отношение на увредения-застрахован при причиняване на
застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат,
отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък, наличието
на необезопасена и необозначена дупка на същия, вид и размер на претърпените вреди;
извършени разходи по определяне размера на застрахователното обезщетение.
Доказателствената тежест е за ищеца.
При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса
положителния факт на погасяване на дълга, респективно и възражението си за
съпричиняване на водача на МПС.
По делото е представена полица за застраховка /имущество/ № 93001910092637 /л. 7
от делото/ на процесното МПС – /марка/ с период на покритие от 00.00ч. на 13.12.2019г. до
24:00ч. на 12.12.2020г., както и 4 броя плащания по сметки, касаещи заплащането на
застрахователните вноски по конкретната полица, от които се установява по безспорен
начин наличието на валидно правоотношение по договор за застраховка /имущество/ за
увредения автомобил с ищцовото дружество. Възраженията на ответника в противен смисъл
са неоснователни.
Видно от съдържанието на застрахователната полица, застраховката е сключена при
условие „Активна грижа на пътя”, с покритие „основно” и покрити рискове „Последици от
злополука при ПТП”, което включва и конкретната злополука, доколкото преминаването
през разтопен асфалт също представлява ПТП по смисъла § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП
/"Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно
превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети”/.
Въз основа на представените от ищеца уведомление за настъпило застрахователно
събитие, доклад по щета, експертиза по щета, сравнителна експертиза по щета, опис –
заключение, талон за оглед на автомобил, както и от разпита на свидетеля З. К., се
установява по безспорен начин датата, мястото и механизма на ПТП – преминаване през
разтопен асфалт, разположен на участък от път, находящ се в /адрес/.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля К., като, макар същият да не си
спомни конкретното място на настъпване на ПТП, показанията му съдържат достатъчно
сведения относно механизма на ПТП, който кореспондира на този, възприет от вещото лице
по АТЕ. От друга страна, данни за мястото и датата на настъпване на ПТП /11.05.2020г.,
2
/адрес// се съдържат в уведомлението за настъпило застрахователно събитие, попълнено
именно от свидетеля К., което е подадено на дата 13.05.2020г., когато спомените на
свидетеля са били по-ясни. В този смисъл, макар документът да не се ползва с материална
доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства, съдът го кредитира,
доколкото същият изхожда от трето лице, незаинтересовано от изхода на делото. Още
повече, че самият свидетел, разпитан пред съда, потвърждава механизма на настъпване на
ПТП, отразен в самото уведомление.
Съдът кредитира изцяло и заключението на АТЕ, като съобрази, че същото не е
оспорено от страните, а отделно вещото лице е отговорило в пълнота и обосновано на
поставените въпроси.
Съгласно заключението на АТЕ:
Механизмът на ПТП е следния: на 11.05.2020 г. около 14:30 ч., лек автомобил
/марка/, с рег. № /рег.№/ се движи по /адрес/ с посока към ППО и пред сградата /адрес/,
превозното средство преминава през разтопена асфалтова настилка на пътното платно.
Всички увреждания по лек автомобил /марка/, с рег.№ /рег.№/, отразени в описа на
застрахователя, се намират в пряка и причинно- следствена връзка с механизма на
процесното събитие. Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил /марка/, с
рег.№ /рег.№/, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 1563,29 лв.
По делото няма никакви данни, на база на които да се определи скоростта на
движение на процесното МПС при преминаване през разтопената асфалтова настилка.
Съгласно данните по делото и механизма на процесното ПТП, лек автомобил /марка/, с рег .
№ /рег.№/ не е преминал през дупка на пътното платно. По делото няма никакви данни, на
база на които да се определи дължината на опасната зона на спиране на автомобила. По
делото няма данни за интензивността на трафика и дали е имало превозни средства, който са
ограничавали видимостта на водача на лек автомобил /марка/, с рег.№ /рег.№/.
Вещото лице е категорично, че може да не се разпознае, че битумът е разтопен, до
преминаването на превозното средство през него. Съгласно материалите по делото, лек
автомобил /марка/, с рег.№ /рег.№/ е преминал по разтопена асфалтова настилка, вследствие
на което са се увредили четирите гуми на превозното средство. Водачът не е имал
техническа възможност да предотврати попадането в разтопения битум, тъй като същият
може да не бъде разпознат до момент на попадането в него.
Асфалтът е лепкава, черна и полутечна маса, съставена основно от битум. Той се
получава при обработка на нефт. Много често под „асфалт“ се разбира асфалтобетон, най -
често смес на асфалт, пясък и трошен камък, използван за настилка на пътищата. В тази
смес асфалтът играе роля на свързващо вещество, което слепва отделните части. Втечнената
субстанция в процесния пътен участък е била - битум. Преминаването на битума от твърдо
към течно състояние се получава при повишаване на температурата.
При втвърдяване на битума по автомобилните гуми, се нарушава тяхното сцепление
с пътното платно, вследствие на което управлението на превозното средство не е безопасно.
3
Ако втечненият битум е взаимодействал с обработения каучук, от който е изработена
автомобилната гума, то при охлаждане на битума, е възможно неговото отделяне от гумата
да е невъзможно. Поради това е наложително, за отстраняване на битума, автомобилната
гума да бъде нагрята до температура, при която битума ще премине отново във втечнено
състояние, което ще увреди също и гумата.
Съгласно свидетелските показания, при преминаване през разтопения асфалт в
процесния участък, по подкалниците на лек автомобил /марка/, с рег.№ /рег.№/ е полепнал
разтопен битум. Изчистването на преден ляв подкалник от разтопения битум е ремонтна
операция и същата е отразена в отговора на трета задача в графа „Възстановяване”.
При така даденото заключение на АТЕ съдът прие за безспорно, че ПТП е било
непредотвратимо от страна на водача на МПС, доколкото, както е посочило и вещото лице -
разтопения битум може да не бъде разпознат до момент на попадането в него. В този смисъл
обстоятелството с каква конкретна скорост се е движел водача на МПС е без съществено
значение.
Най-сетне, макар свидетелят да не си спомни дали мястото е било обозначено,
доколкото последният категорично сочи, че през този участък от пътя са преминавали
автомобили, то съдът прави извод, че действително на място не е имало знаци,
обозначаващи участъка като опасен, или забраняващи преминаването през него.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на ответника за
съпричиняване за настъпването на ПТП от страна на водача на увредения лек автомобил. В
доказателствена тежест на въвелия възраженията ответник е да установи по реда на чл. 154,
ал. 1 ГПК фактите, на които основава същите. От събраните по делото доказателства, в
разпита на свидетеля К. и заключението на АТЕ съпричиняване не се установява.
Съгласно неоспореното заключение по АТЕ - сумата на щетите по застрахованото
МПС, изчислена по пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 1563,29 лв.
Видно от представеното по делото преводно нареждане от дата 27.08.2020г., ищецът
е заплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице в размер на 1208,88 лева, което
е значително по-малко от посоченото от вещото лице.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира за осъществен
фактическия състав на чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. 49 ЗЗД: наличие на договор за застраховка
имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение в
размер на 1208,88 лева и деликтната отговорност на трето лице по отношение на увредения-
застрахован при причиняване на застрахователното събитие.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ - с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
Досежно правната квалификация на деликтната отговорност на ответника, съдът
4
намира, че същата следва при разглеждането й да бъде подведена под диспозицията на
нормата на чл. 49 ЗЗД. За ангажиране отговорността на ответника е необходимо
установяването по делото на следния фактически състав – виновно противоправно
поведение на служители на ответника, или на лица, на които е възложил извършването на
определена работа и причинени при или по повод изпълнението на възложената работа
вреди в правната сфера на трето лице, наличието на причинна връзка между поведението на
виновните лица и причинените вреди. За уважаването на претенцията не е необходимо
установяване на конкретните служители, виновното поведение на които е станало причина
за противоправния резултат, а вредите се считат за причинени при изпълнение на
възложената работа, не само когато са в резултат на действия, но и когато настъпят в
резултат на бездействие на лицето, на което е възложена съответната работа. За
възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се
изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от техническите и
други правила и от характера на възложената работа – в този смисъл Постановление 9/1966г.
на ВС.
С нормата на чл. 31 Закона за пътищата - на общините е възложено задължението за
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища. Във връзка с чл. 2 Закона
за общинската собственост - пътния участък, където е реализирано процесното ПТП е
собственост на /ЮЛ/ и нейно във връзка с чл. 31 ЗП е задължението за поддръжка и ремонт
на пътя. Неизпълнението на цитираното законово задължение от отговорните служители в
/ЮЛ/, представлява противоправно и виновно, във връзка с чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поведение при
изпълнение на възложената им работа, което във връзка със събраните писмени и гласни
доказателства и заключението по изслушаната САТЕ, е в причинна връзка с настъпилите
щети на МПС, предвид на което, съдът намира за доказан по делото фактическия състав на
нормата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният по чл.
49 ЗЗД дължи поправяне на действителните щети, размерът на които според заключението
по изслушаната САТЕ е 1563,29 лева, която сума дори превишава изплатената от
застрахователя такава, която е в размер на 1208,88 лева.
С оглед на горното, съдът намира претенцията на ищеца –застраховател за
основателна за пълния размер от 1228,88 лева, с вкл. 20 лева ликвидационни разноски.
При доказателствена тежест за ответника, по делото не са събрани доказателства
последният да е погасил вземането на ищеца в размер на 1228,88 лева.
Ето защо претенцията на ищеца е основателна, а искът по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр.
чл. 49 ЗЗД следва да бъде изцяло уважен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
От представените по делото от страна на ищеца и неоспорени от страна на
5
ответника: писмо от /ЮЛ/ до /ЮЛ/ и разписка за получаване /л. 15-16 от делото/ се
установява, че регресната покана е била получена от ответника на 14.10.2020г., а видно от
писмото от /ЮЛ/ до ищеца /л. 17-18 от делото/ заплащането е било отказано.
С получаването на регресната покана ответникът е изпаднал в забава по отношение
на регресната претенция, поради което считано от 15.10.2020г. същият дължи лихви върху
претендираната сума. В конкретния случай ищецът претендира обезщетение за забава от
15.10.2020г. до 12.07.2021г.
Същото, изчислено чрез лихвен калкулатор, възлиза на 92,52 лева, поради което
претенцията за обезщетение за забава, която се претендира в размер на 92,51 лева следва да
бъде уважена изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът.
Ищецът доказва следните сторени разноски: 52,90 лева – държавна такса, 300 лева –
за АТЕ и 30 лева - депозит за свидетел.
С оглед факта че ищецът е представляван в производството от юрисконсулт, на осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер / с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото/, т. е. сума от 100 лв.
С оглед на горното, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати сторените от ищеца разноски в настоящото производство в общ размер от 482,90
лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА /ЮЛ/, /адрес/, да заплати на /ЮЛ/, ЕИК /ЕИК/, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД сумата 1228,88 лева
/хиляда двеста двадесет и осем лева и 0,88ст/ - обезщетение за нанесени щети на лек
автомобил /марка/ с рег. № /рег.№/, резултат от ПТП, настъпило на 11.05.2020г. в гр. София,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2021г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА /ЮЛ/, /адрес/, да заплати на /ЮЛ/, ЕИК /ЕИК/, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 482,90 лева /четиристотин осемдесет и два лева 0,90ст/ – разноски, сторени в
производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6