№ 300
гр. Ямбол, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря Иванка П. Златева
в присъствието на прокурора Р. Т. Л.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Гражданско дело № 20222300100313 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.336 и сл.от ГПК във връзка с чл.5 от ЗЛС.
Пред съда е депозирана искова молба от С. П. Г. от гр.Ямбол против Н. Г. Г. от
гр.Ямбол, с която ищцата в качеството на майка на ответника претендира съдът при
условията на чл.5 от ЗЛС и чл.336 от ГПК да постанови решение, с което да постави под
пълно запрещение ответника ведно със законните последици. Твърди се, че през 2011 г. в
поведението на сина на ищцата започнали да се проявяват особености, но той категорично
отказвал да посети психолог и да потърси лекарска помощ. През 2012 г. в производство по
принудително настаняване се установило, че ответникът страда от психично заболяване -
хронично ендогенно разстройство-шизофР.я с психопатоподобен начин на протичане -
дисимулиран параноиден синдром. Бил настанен на задължително стационарно лечение в
ДПБ-гр.Раднево за три месеца, където му поставили диагноза параноидна шизофР.я,
дисимулиран параноидно халюцинаторен синдром. В следващите години периодите, в които
ответникът приемал лекарства бил по-спокоен и уравновесен, но се редували с периоди, в
които твърдял, че е напълно здрав и няма нужда от лекарства, спирал ги, а когато
състоянието му се влошавало постъпвал отново в психиатрично отделение към МБАЛ
"Св.Пантелеймон"-гр.Ямбол. През 2019 г. окончателно спрял приема на лекарства и станал
изключително агресивен, следял със злобен поглед всяко движение на домашните си,
подложил ги не само на психически, но и физически тормоз. Снабдил се с ножове и брадви,
които държал до леглото си, заплашвал, че ще ги убие с баща му. През м.май 2022 г.
ответникът отишъл в мазето, чупил и изхвърлял в контейнера за боклук най-различни
оставени на съхранение вещи. После се качил в апартамента силно раздразнен, крещял и
заплашвал, че има много ножове, с които ще ги избие. След обаждане на тел.112 и дошлите
екипи, ответникът постъпил в психиатричното отделение на болницата, но този път не бил
изписан с подобР.е. Междувременно ищцата забелязала, че от дома липсват пари, за което
ответникът обяснил, че похарчил за закупуване на ножове и брадви. На 15.06.2022 г.
нападнал майка си като я удрял, душил и тя едва успяла да избяга от апартамента, за да се
1
спаси.
Ответникът е социално неадаптиран, живее в свой собствен свят, изолирано и без
контакти с други лица. Освидетелстван е с ТЕЛК и е абсолютно нетрудоспособен. Познава
паричните знаци, но не и стойността на парите. Нарушена е възможността му да възприема,
анализира, оценява и правилно да реагира на фактите и обстоятелствата от
действителността, което е пречка да се грижи за себе си и да осъществява сделки или
действия в защита на своите права и законни интереси. От това тежко заболяване
ответникът не е в състояние да се грижи пълноценно за себе си и за своите работи, не
разбира интересите и правата си и не може да ги защитава.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор от ответника не е постъпил.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа.
В с.з. ответникът се явява лично. Заявява, че е получил документите /исковата молба
и доказателствата/, но се ядосал и ги хвърлил без да ги чете. Не се грижи за делата си,
трябва му само нещо за яденен, другото родителите му го плащали.
ЯОП дава становище, че исковата молба е основателна, доказана и следва да се
уважи, като се постави ответника под пълно запрещение, предвид невъзможността да се
грижи за себе си и интересите си поради болестта, от която страда.
След като придоби непосредствено впечатление за състоянието на ответника и
извърши съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ЯОС
прие за установено от фактическа страна следното:
Н. Г. Г. е роден на 8.03.1983 г. в гр.Ямбол от майка С. П. Г. и баща Г.К. Г., видно от
удостовеР.е за раждане-дубликат от 8.07.2022 г. Ищцата С. Г. е от кръга на лицата, които
съгласно чл.336, ал.1 от ГПК могат да искат започване на производство за поставяне под
запрещение на ответника.
С влязло в сила решение № 261/15.06.2012 г., постановено по ч.н.д.№ 634/2012 г.,
ЯРС е настанил Н. Г. на задължително стационарно лечение от наличното му психично
заболяване – хронично ендогенно разстройство, шизофР.я с психоподобен начин на
протичане в ДПБ “Д-р Г.Кисьов” гр.Раднево за срок от три месеца. Съгласно епикриза от
МБАЛ “Св.Пантелеймон” АД – Ямбол, Отделение по психиатрия, Н. Г. е бил пациент в
отделението за периода 11.05.2022 г. – 10.06.2022 г., постъпил по спешност, воден от
полицията и е с диагноза Параноидна шизофР.я. От отделението по делото е представена
медицинска справка за това, че Н. Г. се води на отчет в психиатричния кабинет с диагноза
Параноидна шизофР.я. Сочи се, че заболяването му датира от 2008-2009 г., но активното
лечение е започнало от 2012 г. В психиатричното отделение на болницата е хоспитализиран
седем пъти.
Във връзка с последното приемане за лечение на Г. в периода 11.05.2022 г. –
10.06.2022 г., когато е бил заведен от полицията, бе изпратена изисканата от съда справка за
това. Съгласно докладна записка по преписка УРИ 167900-6039/2022 г. по описа на РУ
Ямбол, след постъпил сигнал на ЕЕН 112 на 11.05.2022 г., адресът на ответника в ******* е
бил посетен от двама полицаи, които са оказали полицейско съдействие.
Назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза потвърждава наличието на
установеното заболяване на ответника като вещото лице посочва, че същото е с
непрекъснато протичане. Тежка и необратима промяна на личността с асоциално, агресивно
и опасно поведение. Тежки затруднения в социалната адаптация. Вещото лице класифицира
заболяването като душевна болест. Психичното заболяване на Н. Г. Г. се определя като
хронично психично заболяване, което има необратим ход. Заболяването му има
непрекъснато протичане с постоянно персистираща налудна продукция и прогресиращ
дефицит в емоционално-волевата и интелектуалната сфера, социално оттегляне и
2
невъзможност за самостоятелно функциониране.
Заболяването на Г. е с неблагоприятна прогноза в смисъл на възможност за
клинично оздравяване. Освен това в хода на заболяването се е оформила тежка промяна на
личността с асоциално, агресивно и опасно поведение, което значимо затруднява неговата
социална адаптация в обичайна среда. Предвид това психичното заболяване, протичащо с
болестно променено съзнание, с наличие на персистиращата психотична продукция и тежка
промяна на личността, социално оттегляне, той е неспособен сам да се грижи за интересите
си и да ги защитава, не е способен сам да удовлетворява елементарни жизнени потребности,
да задоволява текущите си нужди и разумно да разполага с това което е придобил. Н. Г.
според вещото лице трябва да бъде поставен под пълно запрещение.
По искане на ищцата по делото бе разпитана като свидетелка М. Г., нейна дъщеря и
сестра на ответника, която заявява, че брат й сам не може да се грижи за себе си, не
осъзнава, че трябва да се храни, за да живее. Свидетелката не живее заедно с брат си, но е
наблизо и единствено тя го посещава, пазарува, готви и се грижи за него. Той не може да се
грижи за себе си, разговарят, тя му оставя пари. Н. живее сам, защото през м.юни тази
година скочил на майка им да я души и тя се преместила у дъщеря си, а баща им отишъл да
живее на село. Когато свидетелката го е питала иска ли нещо да му купи за ядене, той
отказвал, защото според него не може да се храни – не можел да преглъща и повръщал и не
яде по няколко дни. Казвал, че му влиза храна в трахеята, после му влиза в белия дроб, има
притеснения и за това не се храни. Водили го на доктор, но казали, че е добре и нищо му
няма.
През живота си никога не е работил, не е плащал сметки, само вкъщи си стоял,
гледал телевизия и тормозел майка си и баща си. За шизофР.ята има изписани лекарства, но
той не ги приема по свое усмотР.е. Всичко започнало през 2009 г., през 2011 г. нападнал
баща им с нож и го опрял във врата му. Нападал и майка им и тя тогава звъняла на 112.
Имало дело, лекували го принудително в Раднево, пил известно време хапчета, но ги спрял,
защото според него не е болен. Когато е агресивен крещи, вика, чупи разни неща. Разваля
здрави уреди. Изхвърлял дрехи, посуда. Съседката казвала, че постоянно хлопа със стола.
Когато имал пари, Н. си купувал разни отверки, ножове, такива инструменти. Даже
веднъж и брадва си е купил. Заплашвал баща им с нож, на майка им казвал, че ще ги изколи.
Свидетелката заявява, че брат й не си готви, тя не знае дали може да си готви.
Веднъж си взел едни картофи сурови, но свидетелката не знам какво ги направил. Според
нея брат й има някакви изкривени разсъждения, тя не мисли, че той може да прецени какво е
приоритет - дали да си купи храна или нож.
Съдът, в изпълнение на чл.337, ал.1 от ГПК, извърши личен разпит на ответника Н.
Г., при който той се държа нормално, говори, сподели своите разбирания – смята, че майка
му постоянно се заяжда с него и му вдига скандали. През живота си не е работил, а и никога
не биха го взели на работа като го чуят какви простотии говори, негови си работи. Рядко
излизал от къщи, разкарвал се из центъра, ходел на мол, купувал си храна, готвел си, перял
се. Единствено сестра му се грижи за него, родителите му плащали сметките и му оставяли
пари. Г. потвърждава, че е влизал в психиатрията, защото е болен, но нищо не пие
последните две години, нито инжекции. Омръзнало му вече, нямало полза, то и не се
лекувало. Според него делото е заведено, за да го вкарат в болницата, защото иначе той
трябва да се подпише.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.5 ЗЛС във връзка с чл.336 и сл. ГПК.
Искът е допустим. Съгласно разпоредбата на чл.336 от ГПК с молба от близките
роднини, от прокурора и от всеки, които има правен интерес от това, може да бъде
3
поискано поставянето на едно лице под пълно или ограничено запрещение. Ищцата като
майка на ответника е от кръга на лицата, които могат да искат започване на производство за
поставянето й под запрещение, съгласно чл.336, ал.1 от ГПК.
Съгласно нормата на чл.5, ал.1 от ЗЛС, непълнолетните и пълнолетните, които
поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят
под пълно запрещение. Предмет на иска по чл.5 от ЗЛС за поставянето на едно лице под
запрещение е неговата дееспособност, а основанието е наличието на душевна болест или
слабоумие и невъзможността на страдащия от такава болест да се грижи за своите работи.
Двете изисквания следва да са налице кумулативно, за да се постанови ограничаване на
дееспособността или обявяване на пълната му недееспособност. В конкретния случай по
делото е безспорно установено, че ответникът е пълнолетен мъж на 41 години и страда от
душевна болест - психично заболяване “Параноидна шизофР.я”. От личния разпит на
ответницата по чл.337, ал.1 от ГПК и от заключението на вещото лице, се установява
наличието на болестта у Н. Г.. Същият е наясно, че страда от шизофР.я, но е категоричен, че
няма да пие лекарства и не иска инжекции, тъй като това не се лекува. Нещата, които
сподели за ежедневието си не съвпадат изцяло с показанията на свидетелката за това, че си
готви и си купува храна. Според свидетелката той не умее да готви, на моменти мисли, че не
може да преглъща и не се храни, а с парите си купува ножове, отверки, брадва.
За да постанови настоящото решение за поставяне под запрещение на ответника Г.,
съдът основава изводите си за това най-вече на заключението на вещото лице специалист
психиатър. Според вещото лице заболяването му има необратим ход, без тенденция за
излекуване, с непрекъснато протичане с постоянно персистираща налудна продукция и
прогресиращ дефицит в емоционално-волевата и интелектуалната сфера, социално
оттегляне и невъзможност за самостоятелно функциониране. Предвид последиците от
болестта - тежка промяна на личността, социално оттегляне, той е неспособен сам да се
грижи за интересите си и да ги защитава, не е способен сам да удовлетворява елементарни
жизнени потребности, да задоволява текущите си нужди и разумно да разполага с това,
което е придобил. Освен това посоченото от вещото лице асоциалното, агресивно и опасно
поведение на Г., както и твърденията в исковата молба и в свидетелските показания за
извършвани от него нападения над родителите му, според съда сочат и на доказана
опасност, както за самия него, така и за околните.
С оглед изложеното, съдът преценя искът за основателен и доказан, поради което
следва да бъде уважен, като ответникът бъде поставен под пълно запрещение, с оглед
защита правата и интересите му.
Предвид изложеното и на основание чл.336 и сл. от ГПК във връзка с чл.5, ал.1 от
ЗЛС, ЯОС
РЕШИ:
ПОСТАВЯ под пълно запрещение на основание чл.5, ал.1 от ЗЛС, Н. Г. Г., ЕГН
********** с постоянен адрес гр.Ямбол, ******
След влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на Органа по
настойничество и попечителство при Община Ямбол за учредяване на
настойничество.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - гр. Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
5