Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б въззивен състав, в публичното
съдебно заседание на десети май две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА мл. с. ИВАН КИРИМОВ
при
участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл.съдия
Иван Киримов в. гр. д. № 11466 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
Ж.Г.С. срещу решение № 264974 от 05.11.2019 г., постановено по гр.д. №
48954/2018 г. на СРС, ГО, 90 състав, в частта, с която са уважени предявените
от „Т.С.“ ЕАД срещу Ж.Г.С. искове за признаване на установено, че Ж.Г.С. дължи
на „Т.С.“ ЕАД сумата от 513, 94 лв. – главница за доставена топлинна енергия за
периода м.10.2014 г. – м.04.2015 г. и сумата от 19, 04 лв. – главница,
представляваща цена на услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 01.11.2017 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 16.11.2017 г., по ч.гр.д. № 78001/2017 г. на СРС,
90 състав, с отстранена ОФГ с разпореждане № 396877 от 30.04.2018 г. по ч.гр.д.
№ 78001/2017 г. на СРС, 90 състав.
В жалбата са изложени съображения
за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния
закон и необоснованост. Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд
кредитирал заключението на СТЕ, че в процесния имот е извършван реален отчет на
водомер, тъй като от останалите доказателства по делото се установявало, че ТЕ
за БГВ е начислена на максимална мощност. Отправят се и съображения за
недължимост на присъдената сума за дялово разпределение. Отправя се искане за
отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което
исковете на ищеца да бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се направените по
делото разноски. Не са заявени доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не са
постъпили отговори на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД и третото лице
помагач – „Т.С.“ ЕООД.
Първоинстанционното
решение е влязло в сила в отхвърлителната част като необжалвано.
Въззивната жалба е
депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна
проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. ал.415, ал.1 ГПК,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Първоинстанционното решение
е постановено при правилно установена фактическа обстановка, въз основа на
точна и вярна интерпретация на събраните по делото доказателства, поради което
и в тази част настоящата инстанция препраща към мотивите на първия съд на
основание чл. 272 от ГПК.
Конкретно по обективираните
във въззивната жалба възражения настоящата инстанция намира следното:
Не е спорно между страните,
че ответница Ж.С. е потребител на топлинна енергия съгласно рапоредбата на чл.
153, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от представения
протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост,
находяща се в гр. София, ж.к. „*******бл. *******от 03.010.2008 г., етажните
собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в
режим на етажна собственост.
Пред СРС е ангажиран
договор от 01.11.2007 г., сключен между
„Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в,
ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е
приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От заключението на вещото
лице инж. Б.В.-Т.по изслушаната съдебно-техническа експертиза, което съдът
възприема като компетентно дадено, се установява, че количеството ТЕ за АС на
адрес ж.к. „*******бл. *******се измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за
търговско измерване – общ топломер, монтиран в АС. Посочено е, че ФДР е
извършвало разпределението на ТЕ в блока след отчет на уредите за дялово
разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в
СЕС. За процесния период ФДР е отчитала водомера в имота. По време на отчетите
са попълнени документи за главен отчет, които са подписани от потребител.
Отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки. В процесното жилище не е
имало монтирани отоплителни тела и съответно не са монтирани
топлоразпределители. В имота се ползва топла вода и има водомер за топла вода,
по който се отчита разхода.
Неоснователно е възражението
на ответника, че е начислявана ТЕ за
БГВ на максимална мощност. Такъв извод не може да бъде направен въз основа на
събраните по делото доказателство. Видно от назначената по делото СТЕ, ФДР е
извършвала разпределението на ТЕ след отчет на уредите за дялово разпределение.
По време на отчетите са попълнени документите за главен отчет, които са
подписани от потребител. Същите са представени по делото, като отчета за
периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. е подписан от ответницата, като
авторството му не е оспорено. Видно от индивидуалната справка за отопление и
топла вода /л. 65/ енергията за топла вода е 6.674,897 квтч, за енергия за СИ
за СЕС 763,859 квтч и за отопление на имот за СЕС 0,000.
В конкретния случай
измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот
в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Т.С.“ ЕООД. Третото лице – помагач е
осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия
период.
По
силата на чл.22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на топлинна
енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС.
Клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от
тях търговец.
Съгласно
чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по
чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ при
спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно
чл.36 от Общите условия на ищеца клиентите заплащат цена на услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се
формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на
един уред за дялово разпределение. Редът и начинът на заплащане на услугата се
определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
С
договора от 01.11.2007 г., сключен между ищеца и „Т.С.“ ЕООД страните са
договорили заплащане от „Т.С.“ ЕАД на извършваните услуги съгласно Приложение №
2, въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение
в тях. Договорено е цената да се определя първоначално и да се актуализира
ежегодно до 30 септември за следващата година.
Не
е спорно между страните, че през процесния период именно дружеството „Т.С.“
ЕООД е извършвало дялово разпределение в процесния имот.
Предвид
ангажираните по делото доказателства, ищецът се легитимира като носител на
правото да получи стойността на извършваната услуга дялово разпределение и
предявения иск за установяване на дължимостта й е установен по основание.
Вземането за дялово разпределение за заявения исков период м.03.2016 г. –
м.04.2017 г. е в размер на 19, 04 лв., съгласно експертното заключение по
изслушаната пред СРС съдебно-счетоводна експертиза.
Доколкото
крайните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първия съд, то
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските:
На ответника по жалбата
следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
Воден от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264974 от 05.11.2019 г., постановено по
гр.д. № 48954/2018 г. на СРС, ГО, 90 състав, в частта, с която е признато за установено,
че Ж.Г.С., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********на основание чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ сумата 513,94 лева - главница –
представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м.10.2014
г. – м.04.2014 г. и сумата 19,04 лева – главница за извършена услуга за дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 01.11.2017 г. до окончателното плащане,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 16.11.2017
г. по ч.гр.д. № 78001/2017 г. по описа на СРС, 90 състав.
ОСЪЖДА Ж.Г.С., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 100
лева, сторени пред настоящата разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението, в частта, в която
предявените искове са отхвърлени е влязло в сила като необжалвано.
Решението
не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.