№ 5831
гр. София, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110209736 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалвано е наказателно постановление № 699993-F696661/19.04.2023 г., издадено от
Ст.Е.Ст. – началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС, с което
на „ХХХХХ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. ХХХХХ
представлявано от Полина Здравкова Ганева, ЕГН **********, е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева.
В жалбата, подадена от „ХХХХХ, представлявано от адв. С. Ж., се твърди, че
наказателното постановление (НП) е нищожно, тъй като е издадено от некомпетентен орган.
Посочва, че административно-наказващият орган (АНО) не е посочил конкретната законова
разпоредба, която е нарушена. Навежда още становище, че случаят е маловажен и не следва
да се налага административно наказание. Накрая жалбоподателят твърди, че не е наложена
правилната санкция. Моли съда да прогласи НП за нищожно, евентуално да го отмени
изцяло като незаконосъобразно или да го измени. Моли за присъждане на разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но изпраща
представител. Въззиваемата страна, редовно призована, също изпраща представител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
С обжалваното наказателно постановление № 699993-F696661/19.04.2023 г.
административно-наказващият орган е установил нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18
от 13.12.2006 г., изразяващо се в нерегистриране във фискалното устройство на промяна в
касовата наличност в проверения обект. При проверката, извършена в търговски обект –
1
магазин 103-104, находящ се в гр. София, ул. „Петър Панайотов“ № 12 ТБ Илиянци, е било
установено, че разчетената касова наличност е в размер на 60,00 лева, а фактическата касова
наличност съгласно опис, изготвен от служител в обекта, е бил в размер на 166 лева.
Установена е положителна разлика в размер на 106 лева, която не е отразена във фискалното
устройство, в което са били активни функциите „служебно въведени“ и „служебно
изведени“ суми. В административната преписка са приложени протокол за извършена
проверка, опис на налични пари в каса, дневен отчет и обяснение. Описанието на
нарушението съвпада с дадената правна квалификация. В откритото съдебно заседание
въззиваемата страна представи заповед за преназначаване на Ст.Е.Ст. от длъжността
„началник на сектор“ на длъжността „началник на отдел“. Съдът кредитира представените
доказателства, тъй като същите не съдържат несъответствия или вътрешни противоречия.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Обжалваният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 193, ал. 2 ЗДДС
наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП или
оправомощено от него длъжностно лице. От Заповед № ЗЦУ – 1149 от 25.08.2020 г. на
изпълнителния директор на НАП е видно, че началниците на отдел „Оперативни дейности“
в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са
оправомощени да издават наказателни постановления по чл. 185 ЗДДС, какъвто е и
настоящият случай. От приложената в съдебно заседание заповед № 3927/23.11.2022 г. на
изпълнителния директор на НАП е видно също, че издалият процесното НП Ст.Е.Ст. е бил
преназначен на длъжност „началник на отдел“ в отдел „Оперативни дейности“ в дирекция
„Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Назначението
е с дата 23.11.2022 г., а НП е издадено на 19.04.2023 г. Следователно административно-
наказващият орган е притежавал както материална, така и темпорална компетентност към
момента на издаване на обжалвания акт. Доводът на жалбоподателя, че заповедта за
оправомощаване не е издадена от същия изпълнителен директор на НАП, който е действал
към датата на НП, е несъстоятелен, тъй като заповедта остава в сила, доколкото и докато
действащият изпълнителен директор не издаде нова, с която да я отмени.
Съдът констатира, че всички реквизити на наказателното постановление, предвидени в
чл. 57, ал. 1 ЗАНН, а именно: пълното име и длъжността на лицето, което го е издало, дата и
номер на постановлението, дата на АУАН-а, както и името, длъжността и местослуженето
на актосъставителя, наименованието и ЕИК на нарушителя, описание на нарушението, дата
и място, обстоятелства, при които е извършено, както и доказателствата, които
потвърждават, законните разпоредби, които са били нарушени, вида и размера на
наказанието, обстоятелствата, взети предвид при определяне на наказанието, в какъв срок и
пред кой съд подлежи на обжалване, са налице.
Наказателното постановление е издадено в срок. Съгласно чл. 52, ал. 1 ЗАНН
наказващият орган следва се произнесе в едномесечен срок от получаване на
административнонаказателната преписка. Срокът е инструктивен. Наказващият орган се е
2
произнесъл в шестмесечния преклузивен срок, предвиден в чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Актът за
установяване на административно нарушение (АУАН) е издаден на 17.02.2023 г., а
наказателното постановление на 19.04.2023 г. АУАН-ът също е издаден в срока по чл. 34,
ал. 1 ЗАНН, тъй като проверката е извършена на 13.02.2023 г. Той също така съдържа
всички изискуеми реквизити по чл. 42, ал. 1 ЗАНН.
Наказателното постановление е законосъобразно и от материалноправна страна.
Безспорно е установено, че жалбоподателят „Ай Пи Фешън“ е извършил нарушението по чл.
33, ал. 1 от Наредбата, като не е отразил във фискалното устройство промяна в касовата
наличност, изразяваща се в положителна разлика от 106 лева. Съгласно чл. 185, ал. 2 ЗДДС
разпоредбата е приложима, когато е допуснато нарушение на чл. 118 или нормативен акт по
неговото прилагане. Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. е именно такава наредба (§. 11 от ПЗР на
Наредбата). Следователно административното наказание следва да бъде определено по този
текст на ЗДДС – чл. 185, ал. 2. Съдът споделя аргумента на въззиваемата страна, че
нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредбата е формално и не съдържа изискване за настъпване
на каквито и да е вреди, за да бъде съставомерно, поради което и не споделя довода на
жалбоподателя за маловажност на случая поради същото обстоятелство.
Доколкото санкционираното лице е юридическо лице, което по правило не може да
формира вина, отговорността му е обективно съществуваща, поради което и не следва да се
изследва въпросът за вината.
За да се наложи санкция в размерите, определени в чл. 185, ал. 1 ЗДДС, нарушението
следва да е довело до неотразяване на приходи. В противен случай се налага санкция в
размерите по ал. 1 – от 500 лв. до 2000 лв. Неотразяването на приходи е част от фактическия
състав на нарушението и следва да бъде установено от административно-наказващия орган.
В обжалваното наказателно постановление липсва констатация на това обстоятелство, нито
са приложени доказателства в негова подкрепа. Неотразяването във фискално устройство на
промяна в касовата наличност не води непременно до извода, че положителната разлика
представлява укрит приход. Ако това е така, трябва да бъде доказано по безспорен начин от
наказващия орган. Съдът намира, че това обстоятелство не е било обсъждано от
административно-наказващия орган, поради което и санкцията следва да бъде наложена
съобразно размерите по чл. 185, ал. 1 ЗДДС. Доколкото е установено, че дружеството-
жалбоподател няма други административни нарушения и това се явява смекчаващо
обстоятелство, съдът счита, че подходяща е санкция в минималния предвиден в
разпоредбата размер от 500 лева.
Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изменено, като имуществената санкция бъде намалена от 3000
(три хиляди) на 500 (петстотин) лева.
По отношение на разноските. Жалбоподателят е направил искане за присъждане на
разноски, като е представил договор за правна помощ и вносна бележка за адвокатски
хонорар. Въззиваемата страна също прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, както и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Тъй
3
като жалбата е частично основателна и размерът на имуществената санкция следва да бъде
намален, като се измени наказателното постановление, разноските следва да бъдат
определени съобразно уважената част на жалбата на основание чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 1
ГПК. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (Наредбата) при определена имуществена санкция
възнаграждението се определя съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Предвид уважената част
от жалбата (за 2500 лева) и изчислено по указания ред, минималният размер на
възнаграждението е в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева. Претендираното
възнаграждение е в размер на 600 лева. Съдът не счита, че настоящият казус се отличава с
фактическа и правна сложност, затова намира, че на жалбоподателя следва да бъде
присъдено възнаграждение в минималния размер от 550 лева. На въззиваемата страна също
следва да бъде присъдено исканото юрисконсултско възнаграждение, като предвид
сложността на случая и извършената дейност и съобразно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ възнаграждението следва да бъде определено в минимален
размер от 80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 ЗАНН съдът:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 699993-F696661/19.04.2023 г., издадено от
началник на отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на „ХХХХХ, ЕИК 20291648, със седалище и
адрес на управление в гр. ХХХХХ на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева, като на основание чл. 185, ал. 2,
изр. 2 вр. ал. 1 налага имуществената санкция в размер на 500 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „ХХХХХ, ЕИК 20291648,
със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул. „Тимок“ № 79 550 (петстотин и
петдесет) лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ХХХХХ, ЕИК 20291648, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково,
ул. „Тимок“ № 79 за заплати на Национална агенция за приходите 80 (осемдесет) лева,
представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на
основание чл. 63в ЗАНН вр. чл. 211, ал. 1 АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4