№ 322
гр. Варна, 25.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500071 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК във връзка с чл.413, ал.2 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба на “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, пл.Света Неделя 7,
чрез пълномощник адв. М.Ж., ДАК, срещу Разпореждане № 25773 от
01.12.2021г. по ч.гр.д.№ 17066 по описа на Районен съд град Варна за 2021г., с
което е отхвърлено искането му за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
срещу Е. Е. Ю. с ЕГН ********** за вземания, претендирани като
незаплатена главница и лихви по Договор № ****-***-*****-**** за
кредитна карта на физически лица от 09.04.2019г.
Жалбоподателят счита обжалваното разпореждане за
незаконосъобразно и моли съда да го отмени. Оспорва се извода на
заповедния съд, че ЧСИ е следвало да извърши връчване и по постоянния
адрес на длъжника, като се сочи, че същият е в гр.Д., в който район съдебният
изпълнител не е овластен да действа. Счита, че съдът не е отчел, че
кредиторът е представил доказателства за изпращане на уведомлението по
чл.60, ал.2 от ЗКИ чрез пощенска пратка с обратна разписка но Български
1
пощи ЕАД, изпратена по постоянен адрес на длъжника в гр.Д. и която е
върната като непотърсена на 05.07.2021г. Жалбоподателят счита, че
връчването по постоянен адрес по посочения начин, както и връчването от
ЧСИ с прилагане на разпоредбите на чл.47 от ГПК, удовлетворяват
изискването на т.18 от ТР №4 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС за реално и
действително уведомяване на длъжника за упражненото от кредитора
потестативно право.
Настоява се съдът да отмени обжалваното разпореждане.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275 от
ГПК и е допустима. Внесена е дължимата държавна такса.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид твърденията в
частната жалба и приложените към делото писмени доказателства,
установява следното:
Ч.гр.дело № 17066/21г. по описа на Варненски районен съд е
образувано по заявление на „УниКредит Булбанк“ АД със седалище гр.София
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист
на парично задължение въз основа на извлечение от сметка по Договор №
****-***-*****-**** за кредитна карта на физически лица от 09.04.2019г.
срещу Е. Е. Ю. с ЕГН **********. Претенцията на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение е в хипотезата на чл.417 т.2 от ГПК.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено в утвърдения
образец.
Представеното извлечение от счетоводни книги е редовно от външна
страна и представлява документ по чл.417, т.2 от ГПК и установява
съществуването на вземане на банката от длъжника за сумите, посочени в
него.
Заповед за изпълнение въз основа на документ и разпореждане за
незабавно изпълнение се издават относно подлежащи на изпълнение вземания
по чл.418, ал.2 от ГПК. Когато според представения документ изискуемостта
е поставена в зависимост от дадено обстоятелство, настъпването на това
обстоятелство трябва да е удостоверено с официален или изходящ от
длъжника документ – чл.418, ал.3 от ГПК. Извлечението от счетоводните
книги на банката по чл.417, т.2 от ГПК установява вземането, но не
представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало
2
волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем.
Постигнатата в договора и анексите предварителна уговорка, че при
неплащане на определен брой вноски кредитът става предсрочно изискуем,
без да е необходимо изрично допълнително волеизявление, освен
уведомление за това на посочения в договора адрес, не поражда действие ако
банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което волеиязявление да е достигнало до длъжника –
кредитополучател. Предпоставките по чл.418 от ГПК за постановяване на
незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от
длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение. В този смисъл е и разрешението, дадено в т.18 от
тълкувателно решение № 4/13 от 18.06.2014г.
В настоящия случай кредиторът се позовава на обявяване на вземането
по договора за банкова карта за предсрочно изискуем с изявление на банката
до длъжника, направено с покана за доброволно изпълнение и уведомление
по чл.60, ал.2 от ЗКИ, предприето от кредитора и чрез ЧСИ.
Действително, изборът на способ за връчване е прерогатив на
кредитора, така че да обезпечи в най-голяма степен надеждност на
връчването. Същия може да връчи лично като ползва куриерски услуги, да
ползва нотариус или частен съдебен изпълнител. В случая кредиторът е
връчил като е ползвал куриерска услуга по постоянен адрес, съотв. чрез ЧСИ
– по настоящ адрес.
На първо място, представената обратна разписка за връчване на
документи – уведомление за предсрочна изискуемост на кредитен продукт – с
подател адв. М.Ж. и получател Е. Е. Ю., с бар код ИД PS 9002 00BNYA Y на
„Български пощи” ЕАД, в която е маркиран реквизита „пратката не е
потърсена от получателя” не е годна да удостовери връчване.
Това е така, защото липсват данни при доставянето на пратката да е
спазен реда по чл.36 във вр. чл.6, ал.3 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ)
и чл.5, ал.3 от Общите правила за доставяне на пощенските пратки и
пощенските колети, приети с Решение № 581 от 27.05.2010 г. на Комисията за
регулиране на съобщенията, обн., ДВ, бр. 45 от 15.06.2010 г., в сила от
15.06.2010 г., доп., бр. 19 от 2.03.2018 г. Предвид липсата на щемпел на
куриерската фирма за датите, на които е посещаван адреса, както и отразяване
3
дали и кога са оставяни съобщения за получаване на пратката, то следва да се
приеме, че адресът не е посещаван, а дори и да е посетен, то не са оставяни
служебни известия с покана получателят да се яви за получаване на пратката
в пощенската служба, съгласно изискването на чл.5, ал.3 от Общите правила
за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети. Отделно, поради
факта, че куриерът по принцип не разполага с официална информация за
постоянен и настоящ адрес на получателя на пратката, а извършва връчване
на адрес, посочен от лицето-изпращач, и не е надлежен орган с
удостоверителни функции, то изявлението чрез отметката „пратката не е
потърсена от получателя” не може да бъде възприето като меродавно и
отговарящо на действителното състояние. Уведомлението не само, че не е
връчено лично на лицето-кредитополучател, но явно на последния не е била
предоставена възможност да го получи в предоставен от връчителя срок.
На следващо място, съгласно чл.18, ал.5 ЗЧСИ, частният съдебен
изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във
връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда -
съобщения и призовки по граждански дела. Същевременно, в чл.43 от същия
закон е предвидено, че връчването на книжа се извършва при условията и по
реда на чл.37 – чл.58 ГПК. По силата на посоченото препращане, за да се
приеме, че е налице редовно връчване на основание чл.47, ал.5 ГПК, следва да
бъдат предприети последователно посочените в цитираните разпоредби от
ГПК процесуални действия, разписани в ал.1 до ал.3 на чл.47 ГПК /изм. с ДВ
бр. 86 от 2017г./. Така, изначално, доколкото в договора заемополучателят е
посочил адрес за кореспонденция, кредиторът е следвало да съобрази този
адрес (гр. Д.) и да го представи на ЧСИ като адрес за уведомяване, което
задължение произтича от договора. На следващ етап, в случай, че
получаващата страна отсъства от адреса, ЧСИ следва да изпълни
задълженията си по чл.47 от ГПК. В конкретния случай след извършване на
справка в НБД Население към 20.07.2021г. ЧСИ е констатирал наличието на
два различни - постоянен и настоящ адрес, като връчване е предприето само
по настоящ адрес, но не и по постоянен, който на практика съвпада с
посочения от длъжника адрес за кореспонденция, който пък от своя страна,
както се установи по-горе, неправилно не е бил предоставен от кредитора на
ЧСИ. В случай, че адресът се намира извън района на действие на ЧСИ, то
той е оправомощен да възложи на ЧСИ от съответния район извършването на
4
необходимите действия (по арг. от чл.18, ал.6 от ЗЧСИ). Така правата на
длъжника да получи изявлението на банката са били ограничени, независимо
от положената грижа от кредитора.
В обобщение, липсват необходимите категорични доказателства, че
длъжникът е узнал за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй като
банката не е направила необходимото в изпълнение изискванията на чл.418,
ал.3 от ГПК при уведомяване съгласно правилата на ГПК или ЗПУ.
С оглед на горното обжалваното разпореждане е законосъобразно
постановено и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 25773 от 01.12.2021г. по ч.гр.д.№
17066 по описа на Районен съд град Варна за 2021г., с което е отхвърлено
искането на “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, пл.Света Неделя 7, за издаване на заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК срещу Е. Е. Ю. с ЕГН ********** за вземания, претендирани
като незаплатена главница и лихви по Договор № ****-***-*****-**** за
кредитна карта на физически лица от 09.04.2019г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5