№ 670
гр. Плевен, 21.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
Членове:ВЛАДИСЛАВА АЛ.
ЦАРИГРАДСКА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ
в присъствието на прокурора Х. П. С.
като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно
наказателно дело № 20254400600803 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.65, ал.8, вр. чл.63 от НПК.
Образувано е по постъпила частна жалба, депозирана от Н. М. Н. от гр.
Плевен, ЕГН ********** – обвиняем по Досъдебно производство пр. №
6366/2025 г. по описа на Районна прокуратура-Плевен, ЗМ № 469/2025г. по
описа на Второ РУ-Плевен, чрез процесуалния му представител адв. Х. Б. от
АК-Плевен с искане за изменение на Определение №985 от 17.10.2025г.,
постановено по ЧНД №1909/2025г. по описа на РС-Плевен, с което е оставена
без уважение депозираната от страна на обвиняемия молба по чл.65 от НПК за
изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под
стража“.
Частният жалбоподател навежда доводи, че не е налице необходимост от
продължаване действието на мярката за неотклонение „Задържане под
стража“. Излага твърдения, че не е налице реална опасност обвиняемият да се
укри или да извърши престъпление, тъй като същият има добро процесуално
поведение, не е правил опити да се укрива след първоначално определената му
мярка за неотклонение „подписка“. Сочи, че обвиняемият страда от
епилепсия, за което са представени доказателства, че състоянието му налага
консултация със специалист невролог, какво и извършване на специализирани
прегледи. Излага се становище, че същият има постоянен адрес, където живее
със семейството си, което има нужда от неговата помощ и подкрепа. В
заключение прави искане съдът да отмени обжалваното определение и да
постанови ново, с което да промени взетата спрямо обвиняемия МНО
„Задържане под стража“ в по-лека такава по преценка на съда.
В съдебно заседание във въззивната инстанция жалбата изцяло се
1
поддържа, както от защитника, така и лично от обвиняемия. Прави се искане
така постановената мярка „Задържане под стража“ да бъде изменена в по-
лека, а именно ‚Домашен арест“.
Процесуалният представител на Окръжна прокуратура-Плевен сочи, че
обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено. Сочи, че от материалите по досъдебното производство, събрани
към настоящия момент, се установява както пряката съпричастност на
обвиняемия към инкриминираната дейност, така и опасност обвиняемият да
се укрие или да извърши престъпление. Счита, че към настоящия момент не са
налице доказателства, които да налагат промяна на вече взетата мярка за
неотклонение. Прави искане съдът да потвърди обжалвания съдебен акт.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на
страните и се запозна с материалите по делото, както и след цялостна
проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд,
намира следното:
Жалбата е депозирана от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения в чл. 65, ал. 7 от НПК срок, поради което същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
С постановление за привличане на обвиняем Н. М. Н. е привлечен към
наказателна отговорност за това, че на 11.09.2025г. в град Плевен, местността
„*********“ направил опит да отнеме чужда движима вещ – лек автомобил
„******“ с peг. № ******** от владението на собственика Л. А. М. от град
Плевен, с намерение противозаконно да го присвои, като употребил сила и
заплашване с нож, но деянието останало недовършено поради независещи от
дееца причини – престъпление по чл.198, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 от НК.
В производство по чл. 64 НПК с Определение №851 от 15.09.2025г. по
ЧНД №1658/2025г. по описа на РС-Плевен по отношение на обвиняемия Н. М.
Н. е взета мярка за неотклонение ”Подписка”.
С Определение № 582 от 23.09.2025г. по ВЧНД № 712/2025г. Окръжен
съд -Плевен е отменил изцяло Определение №851 от 15.09.2025г. по ЧНД №
1658/2025г. по описа на РС-Плевен, като е взел мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ спрямо обвиняемия Н. Н..
Предмет на обсъждане в производството по чл. 65 НПК е въпросът
настъпила ли е промяна на обстоятелствата, при условията на които спрямо
обвиняемия е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано
от влизане в сила на последния акт на съда.
В разглеждания случай не се установяват обстоятелства, настъпили след
първоначалното вземане на мярката за неотклонение „Задържане под стража“
по отношение на обвиняемия Н. М. Н., които да налагат изменение на тази
мярка за неотклонение.
2
Настоящият съдебен състав счита, че и към настоящия момент
продължават да са налице кумулативните предпоставки за потвърждаване на
настоящата мярка за неотклонение, съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от
НПК, позовавайки се на събраните до момента в хода на досъдебното
производство доказателства.
На първо място, и към настоящия момент са налице доказателства,
които в достатъчна степен да доведат до обосновано предположение по
смисъла на чл. 63, ал. 1 от НПК, че обвиняемият е съпричастен към
извършване на инкриминираното деяние. В този смисъл съгласно
константната и богата практика на ЕСПЧ това, което като фактология е
описано в обвинителния акт, все още може да се приеме, че „на пръв
поглед“ не е разколебано до този момент, преценявайки обобщено и във
взаимна връзка наличните и към настоящия момент данни, за да се установи
дали прокуратурата има Prima Facie основание за подозренията си.
Това подозрение в необходимата за нуждите на мерките за неотклонение
степен се подкрепя от следните доказателства, събрани в досъдебното
производство: в това число протоколите от извършените действия по
разследването, а именно от разпитите на свидетелите Л. А. М., Р. Р. В., Б. Г.
Ш., М. Г. И., от протокола за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум,
на база приобщените писмени доказателства – електронна справка за
съдимост на обвиняемото лице, характеристична справка.
На следващо място, настоящият съдебен състав счита, че и към
настоящия момент продължават да са налице и двете визирани в разпоредбата
на чл. 63, ал.1 от НПК опасност от укриване и извършване на друго деяние от
обвиняемия.
Отчетените от първия съд обстоятелства са пряко относими към
законово определените опасности, за които съдът следва да се увери, че
съществуват.
От приложената към досъдебното производство електронна справка за
съдимост е видно, че Н. Н. е осъждан нееднократно за извършени
престъпления от него като непълнолетен. ВПечатление прави факта, че
престъпленията са били срещу собствеността, каквото е и настоящото
обвинение. Освен това, степента на обществена опасност на дееца се
повишава и от факта, че наложеното наказание „пробация“ по едно от
осъжданията е измеН. по реда на чл.43а, т.2 от НК в наказание „лишаване от
свобода“, което налага извод за неуспешно прилагане на това наказание
спрямо обвиняемия, като целите по чл.36 от НК явно не са подействали
възпиращо и поправително спрямо него.
Правилно първоинстанционният съд е посочил, че от приложената сред
кориците на делото характеристична справка е видно, че срещу лицето се
водят голям брой криминалистични регистрации, а именно 24бр., както и че
същият употребява наркотични вещества. Съгласно водещото в съдебната
практика разбиране съществуването на висящи производства е факт, който не
3
може, а и не трябва да бъде игнориран. Няма съмнение, че когато държавното
обвинение е преценило, че има достатъчно доказателства за образуване на
друго наказателно производство, различно от това, по което се иска вземане на
мярка за неотклонение “задържане под стража“, този факт не е без значение.
Това, че производството не е приключило, както и обективната възможност то
да бъде прекратено или да приключи с оправдателна присъда, не може да
заличи обстоятелството, че обвиняемият е лице със завишена степен на
обществена опасност в сравнение с останалите граждани. При решаване на
въпроса за наличието на опасност от извършване на друго престъпление,
следва да се преценява и това, че при регламентиране на опасностите,
отразени в нормата на чл. 63 НПК и впоследствие в производството по чл. 64
НПК, законодателят е предвидил изискване съдът да съобразява наличието на
вероятното настъпване на определен факт, а не сигурното такова. В този
смисъл съществуването на висящи дела определено подкрепя извод за
вероятно извършване на друго престъпление от привлеченото към
наказателна отговорност лице.
Неоснователни са възраженията, че обвиняемият се грижи за
семейството си, което налага определяне на по-лека мярка за неотклонение.
Това е така, тъй като същият този факт е бил налице и по време на извършване
на процесното деяние, а и от характеристичната справка, приложена сред
кориците на делото се установява противното.
В тази връзка, съдът преценява, че към настоящия момент, от страна на
защитата и на обвиняемия Н. Н. не се сочат нови доказателства и нови
обстоятелства, които да обуславят промяна в обстоятелствата, които вече са
били взети предвид от съдебните състави при определяне на мярката за
неотклонение. Пред първоинстанционния съд е представен амбулаторен лист,
в който по данни на пациента е заявено, че същият страда от епилепсия, което
само по себе си не е доказателство, че в действителност страда от такова. От
представения по делото амбулаторен лист се установява, че обвиняемият е в
добро здравословно състояние, като не са налице доказателства, че
медицинско лице е установило наличие на такова заболяване. В открито
съдебно заседание на въззивната инстанция обвиняемият Н. Н. заявява, че в
ареста е получил припадък и че не е проведена адекватна медицинска грижа
спрямо него. В Глава десета от ЗИНЗС Медицинско обслужване в местата за
лишаване от свобода и задържане под стража е уредена възможност на лицата
да провеждат консултации за профилактика и лечение със специалисти както
от лечебните заведения към МЛС, така и със специалисти извън тях при
необходимост от специализирани заведения (чл.135, чл.136-137 от ЗИНЗС).
Предвидена е възможнос ти при несъгласие с диагнозата с лечението,
арестантът да поиска консултация със специалист съгласно чл.137 от ЗИНЗС.
При общи оплаквания от качеството на медицинското обслужване
задържаният може да се обърне към специализираната медицинска комисия
по чл.138 от ЗИНЗС, в това число и при подадена жалба от задържаното лице,
каквото в настоящия случай няма доказателство да е направено от страна на
4
задържания Н. Н.. Предвидена е и профилактична дейност, която при
приемането на всеки задържан, предвижда възможност и по желание на
лицето да бъдат приети от лекар съгласно чл.143 от ЗИНЗС. При липса на
индикации да е изчерпан този ред, оплакванията са преждевременни и
неоснователни към настоящия момент.
Не е налице и прекомерна продължителност на действието на мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ на обвиняемия. Видно от материалите,
намиращи се в кориците на делото, органите на досъдебното производство
активно извършват действия по разследването, необходими за прецизно
обосноваване на обвинението. По досъдебното производство и към настоящия
момент продължават да се извършват действия по разследването, предвид
краткия период от привличане в качеството на обвиняем до сега, а именно
около един месец.
С оглед на изложените по-горе обстоятелства, съдът счита, че към
момента от наличните доказателства не може да се направи извод за наличие
на основания за изменение на мярката му за неотклонение с друга такава.
Предвид изложеното, съдът счита, че жалбата е неоснователна, а
определението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което
същото следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 65, ал. 8 НПК,
Плевенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №985 от 17.10.2025г., постановено по
ЧНД №1909/2025г. по описа на РС-Плевен, с което е оставена без уважение
депозираната молба по чл.65 от НПК за изменение на взетата мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ от Н. М. Н. от гр. Плевен, ЕГН
********** – обвиняем по Досъдебно производство пр. № 6366/2025 г. по
описа на Районна прокуратура-Плевен, ЗМ № 469/2025г. по описа на Второ
РУ-Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6