РЕШЕНИЕ
№ 1999
гр. Бургас, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20222120104015 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на С. И. Р. срещу ГД“Пожарна
безопасност и защита на населението“ на МВР, за осъждане на ответната
дирекция да му заплати, след своевременно заявеното и прието изменение в
размера на исковете, сумата от 524.26 лв., представляваща сбор от неплатени
възнаграждения за извънреден труд от 61.78 часа, положен в периода
01.08.2019 год. - 10.07.2020 год., ведно с мораторна лихва в размер на 117.24
лв., начислена върху всяко от неплатените месечни възнаграждения за
извънреден труд, за периода от съответния падеж до 21.06.2022 год., както и
законната лихва върху главницата, начиная от 22.06.2022 год. до
окончателното й изплащане.
Исковете са с правно основание в чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР,
както и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Поддържат се от пълномощника на ищеца, който ангажира
доказателства, моли за тяхното уважаване и за присъждане на разноските по
делото.
Процесуалният представител на ответната дирекция оспорва
исковете, моли за отхвърлянето им. Също ангажира доказателства и
претендира деловодните разноски.
От анализа на събраните по делото доказателства и
изявленията на страните, се налага извода за установеност на следните факти:
Страните не спорят, че в процесния период - от 01.08.2019
год. до 10.07.2020 год., са били в служебно правоотношение, по силата на
което Р. е заемал длъжностите „******“ и „***“ в РДПБЗН - гр.Б* при
ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, като е полагал
труд на 24-часови работни смени, по график, включително за времето от
22.00 часа до 06.00 часа.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената
счетоводна експертиза, часовете нощен труд, положен от ищеца в посочения
1
период, възлизат на 432 и се равняват на 493.78 часа дневен, а разликата след
преобразуване на нощния труд в дневен - на 61.78 часа, чиято увеличена
стойност като извънреден труд е 524.26 лв.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав на Бургаския районен съд намира предявените искове за
неоснователни.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение
на държавните служители на МВР се състои от основно и допълнително.
В чл.178, ал.1, т.3, от ЗМВР е предвидено, че към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща и такова за
извънреден труд, а също и за нощен - чл.179, ал.1, пр.2 от с. з. Условията и
редът за заплащане на последното се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а размерът – с негова заповед, в случая - заповеди №
8121з-791 от 28.10.2014 год., № 8121з-1429 от 23.11.2017 год. и № 8121з-156
от 05.02.2020 год.
Съгласно чл.187, ал. 1 и ал.3 от ЗМВР (Изм. и доп. - ДВ, бр. 81
от 2016 год.), приложима за случая, работното време на работещите на 8, 12
или 24-часови смени, се изчислява сумирано, за тримесечен период, вкл. при
полагане на труд и през нощта – между 22.00 и 06.00 часа, като в този
промеждутък работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-
часов период. За служителите, работещи на смени, работата извън редовното
работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение – ал.5 и ал.6 от
цитираната разпоредба.
Според ал.9 от с.з., редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В периода от 2014 год. до 10.07.2020 год. (включващ
процесния период) са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год.,
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 год., Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016
год. и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 год., издадени от министъра на
вътрешните работи. В чл.3, ал.2, съотв. ал.3 от четирите наредби е
предвидена възможността за полагането на труд и през нощта - между 22.00 и
06.00 часа, при работа на смени, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 за всеки 24-часов период.
Само първата от тях обаче (чл.31, ал.2) изрично е
предвиждала редукцията на часовете положен нощен труд към дневен, при
сумирано отчитане на отработеното време. За целта общият брой часове
нощен труд за отчетния период се е умножавал с коефициент 0.143. Тази
наредба е отменена с приемането на втората, в сила от 01.04.2015 год. Тя пък
е отменена с решение по адм. дело № 5450/2016 год. на ВАС, в сила от датата
на постановяването му и обнародвано.
В трите последващи наредби - от 2015 год., от 2016 год. и
сегашната - от 2020 год., последните две обхващащи процесния период,
липсва уредба за преобразуването на часовете положен нощен труд към
дневен. Според настоящия състав тази липса не може да се преодолее с
аналогичното приложение на друг акт, уреждащ сходна материя - Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), доколкото е
налице органична несъвместимост между двете уредби - по ЗМВР и по КТ.
Чл.9, ал.2 от НСОРЗ, който предвижда, че при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, е неприложим за служебните правоотношения по ЗМВР, т.к. в
последния ясно е разписано, че нормалната продължителност на дневното и
2
нощното време е еднаква - 8 часа.
Но дори условно да се приеме, че уредбата по КТ, респ. по
НСОРЗ, е приложима и за служителите на МВР, при определената по чл.140,
ал.1 от КТ нормална продължителност на работното време през нощта - до 7
часа и коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен от 1.143
(частно на нормалната продължителност за дневния и нощния труд), то
преизчисляването е с цел парично компенсиране на работещите нощем. Това
става по два направления - посредством увеличение на часовата ставка и
посредством преизчисляване на нощните часове в дневни (така проф. д-р
юрид. н. В.Мръчков, Коментар на КТ, 10-то изд., гл.XII, р.III, стр.784).
Горното идва категорично да покаже, че посоченото
преизчисляване има отношение единствено към заплащането (увеличено) на
нощния труд, но не и към натрупването на часове, чието надвишение след
преизчисляването да акумулира извънреден труд. Следва дебело да се
подчертае, че нощният труд е различен от извънредния и смешението между
двете понятия е недопустимо - извънредният труд третира фактически
положен труд над нормалната продължителност, но не и след преизчисляване,
както е при нощния.
Впрочем, подкрепа в тази насока е и обстоятелството, че в
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год. (отм.), за разлика от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, изрично е била предвидена
възможност за натрупване на часове извънреден труд, след преизчисляването
им със съответния коефициент - 0.143, докато в общата наредба (НСОРЗ)
преизчисляването с коефициент 1.143 е с цел увеличено заплащане на нощния
труд. Допълнителен аргумент е и обстоятелството, че и новоиздадената и
действаща понастоящем Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 год., с която е
отменена предходната, също не предвижда подобно преизчисляване, а
третира нощния труд като такъв (не извънреден!), но вече със Заповед №
8121з-156 от 05.02.2020 год., издадена от Министъра на вътрешните работи е
увеличена ставката, по която се заплаща положеният нощен труд.
Т.е. според приложимата за казуса нормативна уредба, вкл. и
тази по аналогия, ищецът не е положил извънреден труд, тъй като липсват
доказателства (между другото липсват и твърдения) да е работил на смени,
продължителността на които да е превишавала заложените часове за смяна. А
извънреден труд, както се каза, би бил налице, ако работникът/служителят
фактически е отработил повече от установеното работно време.
В случая, за положения нощен труд (в т.ч. и след
преизчисляването му с коефициента, предвиден в НСОРЗ), на ищеца би се
дължало възнаграждение в съответния увеличен размер, но тъй като не е
поискано такова, а се претендира възнаграждение за извънреден труд, какъвто
не се установи да е положен, главният иск е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Неоснователен е и акцесорния - по чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
заплащане на лихва за забава върху претендираното възнаграждение.
При този изход на спора, на ответната дирекция, съгласно
чл.78, ал.3 от ГПК, се следват деловодни разноски в размер на 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК
вр. с чл.37 от ЗПрП и чл.23, т.1 от НЗПрП.
Водим от изложеното дотук, на основание чл.235 и чл.236 от
ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на С. И. Р. от гр.Б*, ж/к „******, ЕГН - **********, за
осъждане на ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР да
му заплати сумата от 524.26 лв., представляваща сбор от неплатени
3
възнаграждения за извънреден труд от 61.78 часа, положен в периода
01.08.2019 год. - 10.07.2020 год., ведно с мораторна лихва в размер на 117.24
лв., начислена върху всяко от неплатените месечни възнаграждения за
извънреден труд, за периода от съответния падеж до 21.06.2022 год., както и
законната лихва върху главницата, начиная от 22.06.2022 год. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С. И. Р. да заплати на ГД“Пожарна безопасност и
защита на населението“ на МВР деловодни разноски в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен
съд, в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 03.10.2022 год.
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
4