№ 39457
гр. София, 03.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110106633 по описа за 2023 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил относими и допустими писмени доказателства, които следва да
бъдат приети като доказателства по делото.
Следва се приложи по делото производството по ч.гр.д. № 40941/2022г. на СРС, 26
състав.
Не следва да се уважава искането на ответника по чл. 183 ГПК, доколкото същото не
е свързано с конкретни оспорвания истинността на посочения документ.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 40941/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 26 състав, към
производството по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 183 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 08.02.2024г. от 09.30 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от писмения отговор на ответника с представените доказателства.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за
1
установено, че ответникът Л. Г. К. дължи на ищеца „К. сумата от 7770,96 лв.,
представляваща непогасена главница по Договор за отпускане на потребителски паричен
кредит № .г., ведно със законната лихва от 21.06.2022г. до изплащане на вземането, сумата
от 743,09 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 22.01.2014г. до
26.09.2016г., които вземания са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 26.09.2014г., и
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 40941/2022г. по
описа на СРС, 26 състав.
Ищецът „К. твърди, че на 22.01.2014г. между „У. като кредитор и ответника Л. Г. К.
като кредитополучател, бил сключен Договор за отпускане на потребителски паричен
кредит № ., по силата на който кредиторът предоставил на ответника сумата от 8500 лв. –
чиста стойност на кредита, а кредитополучателят се задължил да погасява усвоения кредит
на 84 анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер на 184,85 лв. Първата падежна
дата на вноските била на 21.02.2014г., а последната – на 21.01.2021г., като общата сума,
която следвало да бъде върната в края на периода се равнявала на сумата от 15527,40 лв.
Твърди, че ответникът не погасил пълния размер на вноските съгласно уговорения
погасителен план, поради което останал да дължи сумата от 7770,96 лв., представляваща
непогасена главница по договора и сумата от 743,09 лв., представляваща непогасена
възнаградителна лихва за периода от 22.01.2014г. до 26.09.2016г. Ищецът твърди, че
вземанията по процесния договор за кредит му били прехвърлени с договор за цесия от
26.09.2016г., като по силата на изрично упълномощаване ищецът изпратил до ответника
съобщение за прехвърлянето от името на първоначалния кредитор, но съобщението се
върнало като неполучено. Поддържа, че в случай че съдът не приеме това връчване за
надлежно, ответникът следва да се счита за уведомен за прехвърлянето на вземането в хода
на настоящото производство с връчване на исковата молба и приложените към нея
доказателства, сред които и уведомление за цесията, за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Ищецът твърди, че за вземанията, предмет на производството е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 40941/2022г. по описа на СРС, 26 състав, срещу която длъжникът е
възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, с оглед на което за него е налице правен интерес от
предявяване на исковете за установяване на оспорените вземания. Претендира разноски за
производството.
Ответникът Л. Г. К. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК,
с който оспорва предявените искове. Оспорва прехвърлянето на вземанията по договора на
ищеца. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Претендира разноски за
производството.
По иска с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр.
чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца по делото е да докаже възникване на правоотношение по
договор за потребителски кредит с твърдяното от него съдържание, включително уговорката
за възнаградителна лихва, предоставянето на сумата, усвояването на кредита от
кредитополучателя, размера на непогасените задължения по договора, както и че вземанията
са прехвърлени с твърдения договор за цесия и длъжникът е уведомен за цесията.
2
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При установяване на фактите в доказателствена тежест на ищеца в тежест на
ответника е да установи, че е погасил задълженията си по договора чрез плащане.
УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца, че не сочи доказателства относно
размера на непогасените задължения по договора.
УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ответника, че не сочи доказателства да е
платил вземанията.
Страните са направили доказателствени искания по отношение на останалите факти,
за които носят доказателствена тежест, а относно доказателствената им стойност съдът
дължи произнасяне с решението.
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи, за което
предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират
доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 – координатор М. или на електронна поща:
********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се
постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-
нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3