РЕШЕНИЕ
№ 172
гр. Бургас, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20232120103195 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от "Йеттел България" ЕАД срещу П. И. Б., искове за
установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 39,98 лева, представляваща абонаментни такси за отчетен период от 25.04.2021 г.
до 24.06.2021 г. по сключен между страните договор за мобилни услуги от 14.04.2021 г. за
мобилен номер ***, сумата от 49,98 лева, представляваща неустойка при прекратяване по т.
11 б. „а“ от договор за мобилни услуги от 14.04.2021 г. за мобилен номер ***, сумата от 96
лева, представляваща неустойка при прекратяване по т. 11 б. „б“ от договор за мобилни
услуги от 14.04.2021 г. за мобилен номер ***, за невърната лизингова вещ „Huawei B311-221
with Antenna“, сумата от 52,84 лева, представляваща абонаментни такси за отчетен период
от 25.04.2021 г. до 24.06.2021 г. по сключен между страните договор за мобилни услуги от
14.04.2021 г. за мобилен номер *** и сумата от 103,46 лева, представляваща неустойка при
прекратяване по т. 9 б. „б“ от договор за мобилни услуги от 14.04.2021 г. за мобилен номер
***, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № *** г. по ч. гр. д. № *** г. на РС-
Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 ал.
1 от ЗЗД.
Твърди се, че между страните са сключени описаните по-горе договори за мобилни.
Поддържа се, че в описаните по-горе периоди ответникът не е заплащал абонаментни такси.
Посочва се, че при прекратяването на абонамента на ответника са начислени неустойки в
размер на три месечните абонаментни такси по съответния договор за мобилни услуги,
както и неустойка в размер на направената отстъпка за лизинговите вещи за оставащия срок
на договора. Предвид липсата на изпълнение от страна на ответника, се сочи, че кредиторът
се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, която била връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на кредитора били дадени указания да предяви
1
настоящия иск по реда на чл. 422 от ГПК.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на направените съдебно – деловодни разноски, за което
е представен списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорва се наличието на сключен между страните договор за мобилни услуги, като се сочи,
че подписите положени върху документите представени с исковата молба са различни и
последните не са подписани на всички страници. Оспорва се получаването на процесните
фактури от ответника. Твърди се нищожност на клаузата уреждаща претендираната
неустойка, като се сочи, че размерът ѝ е прекомерен.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
В съдебното заседание ищецът не се представлява от процесуален представител.
Депозирано по делото е становище от 16.01.2024 г.
В съдебното заседание, чрез особения си представител, ответникът поддържа
отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен съд - Бургас, че в
полза на ищеца срещу ответника, е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК за сумата, предмет на установителния иск, която е връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК и искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
От ищеца по делото са ангажирани следните писмени доказателства, а именно
заверени преписи от: Договор за мобилни услуги, сключен между страните от 14.04.2021 г.
за абонаментен план 31,99 лева за първите 24 месеца, след което абонаметната такса е в
размер от 36,99 лева и предпочетен номер ***, Договор за мобилни услуги, сключен между
страните от 14.04.2021 г. за стандартен абонаментен план 19,99 лева и предпочетен номер
*** (л. 11 – л. 19 от дело), подписана от абоната декларация-съгласие от 14.04.2021 г., че П.
Б. е получил екземпляр от общите условия на ищеца (л. 15 от дело). Представено е и
подписано от абоната приложение - ценова листа за абонаментни планове за частни и
корпоративни клиенти от. По делото са приети описаните в исковата молба фактури,
издадени от мобилния оператор и общо и детайлно потребление за мобилен номер *** и ***
за процесния период /л. 20 – л. 22/. На л. 23 - л. 30 от делото са представени Общи условия
на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни
услуги, действали за процесния период.
Съобразно заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза
/л. 90 - л. 91/, за процесния период от 25.04.2021 г. до 24.06.2021 г. на абоната са
предоставени мобилни услуги на потребление за мобилен номер *** – интернет на
максимална скорост в рамките на 307200 МБ, за номер *** – минути за телефонни
обаждания в и извън страната, както и интернет в рамките на 20000МБ. В същия период са
потребени 37548,91 МБ за номер *** и 11503 МБ за номер ***.
Съобразно заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза
/л. 94 - л. 96/, незаплатените задължения за абонатен номер *** възлизат на 341,96 лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, която е връчена по реда на
чл. 47 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
2
преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния
интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Предявените от ищеца искове са с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 от
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД. За успешното им провеждане в тежест на
ищеца е да установи - възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е
издадена заповедта, т. е. да докаже обстоятелствата, от които твърди, че произтичат
вземанията му за претендираните суми на сочените в исковата молба договорни основания,
в т.ч., че горепосочените договори са валидно сключени с ответника, изпълнение на
собствените си задължения по договорите – предоставяне на достъп до
далекосъобщителната мрежа, респ. реалното потребление на услугите от ответника,
включително и на вземанията за неустойки при предсрочно прекратяване, а именно
уговорените между страните неустойки при предсрочно прекратяване на съответния договор
и предсрочното прекратяване на договора – получаване на изявлението за разваляне от
ответника и неговото съдържание, както и размера на претендираните вземания. В тежест
на ответника е да докаже направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.
По иска с правно основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД.
От гореописаните, приети по делото, неоспорени досежно тяхната автентичност,
Договор за мобилни услуги, сключен между страните от 14.04.2021 г. мобилен номер *** и
Договор за мобилни услуги, сключен между страните от 14.04.2021 г. за мобилен номер ***
по категоричен начин се установява възникването между страните на облигационно
отношение, което ги обвързва и което е действало в рамките на заявения от ищеца период
на потребление от 25.04.2021 г. до 24.06.2021 г. Същевременно, от неоспореното
заключение на вещото лице по възложената съдебно – техническа експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, по безспорен начин се установи и реално
предоставяне от страна на оператора и потребление от страна на абоната на мобилни услуги
на обща стойност равна на размера на исковата претенция. Липсват твърдения и
доказателства за плащане от страна на ответника.
Така мотивиран, поради наличие на всички изискуеми предпоставки, съдът намира,
че предявените искове са доказани по своето основание и следва да бъдат уважен в заявения
размер от сумата от 39,98 лева за мобилен номер *** и сумата от 52,84 лева за мобилен
номер ***, представляващи главници за потребени и незаплатени далекосъобщителни
услуги, за клиентски номер № *** за периода от 25.04.2021 г. до 24.06.2021 г.
По исковете по чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 92 ал. 1 от ГПК.
По отношение на претенциите за сумата от 49,98 лева /четиридесет и девет лева и
деветдесет и осем стотинки/, представляваща неустойка при прекратяване по т. 11 б. „а“ от
договор за мобилни услуги от 14.04.2021 г. за мобилен номер ***, сумата от 96 лева,
представляваща неустойка при прекратяване по т. 11 б. „б“ от договор за мобилни услуги от
14.04.2021 г. за мобилен номер ***, за невърната лизингова вещ „Huawei B311-221 with
Antenna“ и сумата от 103,46 лева, представляваща неустойка при прекратяване по т. 9 б. „б“
от договор за мобилни услуги от 14.04.2021 г. за мобилен номер ***, съдът приема следното:
В т. 11 от Договорите за мобилни услуги е предвидено, че в случай на предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя,
или при нарушение на задълженията му по договора или по други документи, свързани с
него, последният дължи: съгласно б. „а“ неустойка в размер на сумата от всички месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти.
Според б. „б“ на същата точка в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на
услуги, съгласно посоченото в договора или по предходно подписан, документ, чийто срок
не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на
договора ценова листа и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща
лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.
3
В чл. 19б, б. "в" от Общите условия на ищеца е предвидена възможност за
дружеството едностранно да прекрати индивидуален договор с потребител, който не е
платил дължими от него суми. Тази клауза в ОУ обаче не урежда реда, по който това право
се упражнява и доколкото се касае до двустранен договор съответно приложение следва да
намери чл. 87 ал. 1 от ЗЗД, според който, когато длъжникът по един двустранен договор не
изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да
развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение,
че след изтичането на срока ще смята договора за развален. По делото липсват представени
доказателства за изпратено от ищеца и получено от ответника преди изтичане срока на
договора писмено изявление за разваляне на договора, в което на последния е предоставен
подходящ срок да погаси задълженията си с предупреждение, че след изтичането на срока
ще смята договора за развален. Не са наведени и твърдения в тази насока. Процесната
предпоставка за дължимост на неустойките не е осъществена и с връчване на препис от
исковата молба на ответника, доколкото такъв е връчен на особения представител на
ответника на 18.07.2023 г., към който момент двугодишният срок на договорите са изтекли.
По изложените съображения, съдът приема, че исковете за неустойки са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските в процеса.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства в полза
на ищеца се полага присъждането на направените в производството съдебно - деловодни
разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК. По делото са представени доказателства за
заплатена държавна такса в размер от 75 лева, заплатен депозит за особен представител в
размер от 1000 лева, депозит за СТЕ в размер от 300 лева, депозит за ССЕ в размер от 300
лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 480 лева. Съразмерно на уважената
част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 584,20 лева,
представляваща направени в производството съдебно - деловодни разноски.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР 4/2013г., ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част в
размер от 137 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът П. И.
Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, дължи на ищеца „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: ***, следните суми: сумата от 39,98 лева
/тридесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща абонаментни такси за
отчетен период от 25.04.2021 г. до 24.06.2021 г. по сключен между страните договор за
мобилни услуги от 14.04.2021 г. за мобилен номер ***, и сумата от 52,84 лева /петдесет и
два лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща абонаментни такси за отчетен
период от 25.04.2021 г. до 24.06.2021 г. по сключен между страните договор за мобилни
услуги от 14.04.2021 г. за мобилен номер ***, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № *** г. по ч. гр. д. № *** г. на РС-Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр.
чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от 49,98
лева, представляваща неустойка при прекратяване по т. 11 б. „а“ от договор за мобилни
услуги от 14.04.2021 г. за мобилен номер ***, сумата от 96 лева, представляваща неустойка
при прекратяване по т. 11 б. „б“ от договор за мобилни услуги от 14.04.2021 г. за мобилен
номер ***, за невърната лизингова вещ „Huawei B311-221 with Antenna“ и сумата от 103,46
лева, представляваща неустойка при прекратяване по т. 9 б. „б“ от договор за мобилни
услуги от 14.04.2021 г. за мобилен номер ***, за които суми е издадена Заповед за
4
изпълнение № *** г. по ч. гр. д. № *** г. на РС - Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр.
чл. 422 от ГПК, вр. чл. 92 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА П. И. Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, да заплати на „Йеттел
България“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 584,20 лева
/петстотин осемдесет и четири лева и двадесет стотинки/, представляваща направени в
производството съдебно - деловодни разноски и сумата от 137 лева /сто тридесет и седем
лева/, представляваща сторени разноски в производство по ч. гр. д. № *** г. по описа на РС
-Бургас, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: ________(П)__________
5