№ 8091
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ХР. Х.А
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. Х.А Гражданско дело №
20231110171224 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Т“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. С, ул. „ИШ № ***, срещу ЗД „БИ“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „ДБ“ №87,
с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 вр. чл.
477 КЗ за сумата от 1250 лева, частичен от 13 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпило
на 10.03.2023 г. застрахователно събитие ПТП, съставляващо застрахователен
риск, покрит съгласно договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, страна по който е ответникът, ведно със законна лихва за
забава от 29.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и иск
с правно основание чл.86 ЗЗД вр. чл. 496 вр. ч. 409 КЗ за мораторна лихва в
размер на 89,65 лева, частичен от 932,39 лева, за периода от 14.06.2023г. до
29.12.2023г.
Ищецът твърди, че на 10.03.2023 г. около 17:00 часа при движение по Се,
в района на с. Кокаляне, поради виновното и противоправно поведение на
водач на лек автомобил марка „РМ“ с рег. № ***, който при маневра десен
завой навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с
насрещно движещия се товарен автомобил „Ф“ с рег. № ***, вследствие на
което на собствения на ищеца товарен автомобил е бил увреден. Поддържа, че
към тази дата застраховател на гражданската отговорност на делинквента е
ответникът. Сочи, че доколкото моторно превозно средство е „Тотална загуба“
размерът на действителните вреди е на стойност 13 000 лева. Поддържа, че е
поканил ответника да му заплати обезщетение в посочения размер, като
1
последният до настоящия момент не се е произнесъл по претенцията, респ. не
го е заплатил. Ето защо претендира сумата дължимото застрахователно
обезщетение, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до погасяване на задължението, както и мораторна лихва за забава.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва сочения от ищеца
механизъм на процесното ПТП, както и липсата на противоправно поведение
на застрахования при него водач. Прави възражение за съпричиняване, като
твърди, че водачът на увреденото МПС също е навлязъл в лентата за насрещно
движение. Оспорва предявените искове и по размер, в това число
твърдението, че действителната стойност на увредено МПС към датата на
събитието е в размер на 13 000 лева.
В съдебно заседание съдът по искане на ищеца е допуснал изменение на
предявения иск, като същият се счита за предявен за сумата в размер на 8 820
лева главница, частичен от 13000 лева.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 126 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на
претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има
застраховка "гражданска отговорност". По този иск ищецът следва да
установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС
/фактическия състав на който е виновно и противоправно поведение на водача,
в причинна връзка от което са произлезли вреди, като вината се предполага до
доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ и наличие на валидно
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
"гражданска отговорност" между този водач и застрахователя /ответното
дружество/. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Не е спорно в настоящото производство, че е налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП, сключена между
ответното дружество и водача на лек автомобил автомобил „РМ“ с рег. ***.
Според по делото е въпросът, свързан с механизма на настъпване на
ПТП и кой е виновният водач за настъпването му.
От представените по делото писмени доказателства в това число и
двустранен констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на
2
местопроизшествие, свидетелските показания на свидетелите Н. Х. и Трайчо
Трайков, които съдът кредитира като пълни, логични и житейски обосновани,
както и от заключението на допуснатата съдебно автотехническа експертиза,
което съдът кредитира като пълно подробно, задълбочено се установява
следното:
На 10.03.2023г. около 17:00 ч. в светлата част на денонощието, на мокра
асфалтова настилка, л.а. „РМ“ с рег. № ***, управляван от Н. Х., движейки се
с около 45 км/ч. по ул. „Се“ с посока на движение от гр. С към гр. София, в
района на около 1500 метра преди с. Кокаляне, в близост до и при навлизане в
десен завой, водачът допуска управлявания от него автомобил да навлезе в
лентата за движение на ППС в противоположната посока, като се удря в
товарен автомобил „Фолксваген ЛТ 35“ с рег. №***, с водач Трайчо Трайков,
който се движи по ул. „Се“ в противоположна посока от гр. София към гр. С,
със скорост при навлизане на завоя не по-висока от 30 км/ч. Вследствие на
удара товарният автомобил рязко преустановява движението си, при което
движещият се зад него лек автомобил „РЕ“ с рег. № ***, управляван от МД не
успява да спре и се удря в задната част на товарния автомобил.
Предвид горното е налице първата предпоставка, а именно
противоправно поведение на водача на лек автомобил „РМ“ с рег. № ***,
който нарушил правилата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, по силата на който водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват, както и на чл. 20, ал. 2 ЗДвП - водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.
Предвид характера на пътната обстановка – ограничена видимост и
тесен път, мокра настилка, съдът намира, че виновният водач не е съобразил
поведението си на пътното платно с профила и релефа на пътя (участък със
завой надясно, обозначен със знак) и с атмосферните условия и е допуснал
загуба на контрол върху управляваното от него МПС.
На следващо място се установява, че от противоправното поведение на
водача на „РМ“ с рег. № СВ8006М са настъпили имуществени вреди за ищеца.
Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза стойността,
необходима за възстановяване на т.а. „Фолксваген ЛТ“ с рег. №*** по пазарни
цени към датата на настъпване на събитието, възлиза на 14 691,09 лева с
ДДС. Стойността на уврежданията, с включена цена за труда при използване
3
на алтернативни части за ремонт, възлиза на 11471,46 лева. А стойността на
описаните щети, по средни пазарни цени с вложени алтернативни части и
цена на труд на оторизиран за марката представител към датата на настъпване
на събитието, възлиза на 14 159,86 лева. От заключението е видно, че
действителната стойност на товарния автомобил към 10.03.2023г. е 12600
лева. Следователно съдът намира, че е налице „тотал щета“ по смисъла на чл.
390, ал.2 от КЗ, вследствие на настъпилото ПТП, доколкото разходите за
необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната стойност на
МПСто.
Относно конкретния размер на обезщетението, то съдът приема, че
същият следва да бъде равен на размера на действително претърпените вреди
и размерът на обезщетението не може да надхвърля действителната /при
пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество- чл.
400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КЗ.
От заключението по приетата САТЕ е видно, че стойността на
запазените части възлиза на 2520 лева, а стойността на увреденото МПС след
приспадане на стойността на запазените части, възлиза на 10 080 лева.
От представените по делото доказателства се установява, че
уврежданията по автомобила са в причинна връзка от настъпилото ПТП.
Ето защо се явява основателен предявения иск в размер от 8 820 лева
главница, частичен от 13000 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба.
Следва да бъде уважен и предявеният иск по чл. 86 от ЗЗД за сумата в
размер на 89,65 лева, частичен от 932,39 лева, за периода от 14.06.2023г. до
29.12.2023г., доколкото ответникът не се е произнесъл в рамките на 3-
месечния срок от предявяване на доброволната претенция съгласно чл. 496,
ал. 1 от КЗ.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищеца, който е
претендира разноски в общ размер на размер на 1252,80 лева, от които 352,80
за държавни такси, 400 лева депозит за САТЕ и 500 лева, адвокатско
възнаграждение, които следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА ЗД „БИ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „ДБ“ №87, ДА ЗАПЛАТИ на „Т“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С, ул. „ИШ № ***, на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата в размер на 8 820 лева
главница, частичен от 13000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпило на 10.03.2023 г.
застрахователно събитие ПТП, съставляващо застрахователен риск, покрит
съгласно договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, за което при ответника е образувана щета № **********,
ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното
заплащане на вземането, както и сумата в размер на 89,65 лева, частичен от
932,39 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 14.06.2023г.
до 29.12.2023г.
ОСЪЖДА ЗД „БИ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул./ул. ДБ № 87, ДА ЗАПЛАТИ на „Т“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С, ул. „ИШ № ***, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК сумата от 1252,80 лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5