РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. В., 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:А. М. П.
Членове:В. Й. М.
Г. П. Й.
при участието на секретаря А. А. Т.
като разгледа докладваното от В. Й. М. Въззивно гражданско дело №
20211300500314 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Образувано по въззивна жалба от Х. Т. Р. , от с.Х., обл.В., ул.“Т.К.„ № *
, ЕГН ********** против Решение № 538 398/18.11.2018г по грд № 21
806/2017г на СРС, с което е отхвърлен предявения от него иск с правно
основание чл.49, във връзка с чл.45, във връзка с чл.52 от ЗЗД срещу СРС, с
БУЛСТАТ:*, със седалище и адрес на управление гр.С., Район Т., бул .“В. *,
представляван от и.ф. Председател на СГС Д.П. – за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 11 050 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди за периода от 14.09.2016г. до датата на
подаване на исковата молба, настъпили вследствие на бездействието на СГС,
изразяващо се в неизпращане на съдебно решение по в.гр.д. №397/2016 г. по
описа на СГС, II-Г въззивен състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
Подържа във въззивната жалба, че постановеното решение е
неправилно, тъй като ответникът е заявил, че съгласно чл.7, ал.2 от ГПК, за
СГС не е съществувало законово задължение за връчване на Решение -по гр.
1
д. № 397/2016г. на ищеца. Посочва във въззивната жалба, че е уведомен от
процесуалният си представител, че с оглед цената на иска, решението на
втората инстанция СГС ,нямало да подлежи на касационно обжалване. По
тази причина поискал от СРС и от СГС да бъде незабавно снабден с надлежно
заверен в съответствие с чл. 31, ал. 2 от ПАС препис от Решението на СГС,
веднага след произнасянето му, който да може да му послужи пред Общия
съд на ЕС. Посочва, че от тези действия е бил препятстван да подаде Жалба в
срок и да получи правосъдие.
Оспорва заявеното в Решението на СРС, че не бил представил
доказателства за претърпени неимуществени вреди. Твърди, че Съдът е
отказал да го снабди със своето Решение, въпреки получената негова Молба
и така е преградил пътя му към постигане на правосъдие, с което му е нанесъл
и морална, и материална вреда.
Счита, че не трябва да доказва нанесените му морални вреди от
препятстването му да получа правосъдие, а че почитаемия Съд трябва да
помоли за извинение и присъди без забавяне поисканото от него обезщетение
за вреди.
По делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ДП- и.ф.
Председател на СГС чрез процесуалния представител СР, в който заявява
становище , че Решение № 538398 от 19.11.2018 г. по гр.д.№ 21806 по за 2017
г. на CPC, III ГО, 150 състав, с което е отхвърлен като неоснователен
предявеният от жалбоподателя Р. иск по чл. 49 ЗЗД, следва да бъде
потвърдено. Посочва се, че съдебния акт е правилен като постановен в
съответствие е материалния закон - чл. 51 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, постановките на
задължителното за ищата ППВС № 9 от 28.12.1966 г.; с процесуалните
правила - чл. 235, ал. 2 ГПК, 236 ал. 2 ГПК и чл. 154, ал. 1 ГПК. Правните
изводи на решаващият състав почиват на събраните по делото доказателства
и постановеното решение е обосновано. Съдът е допуснал събирането на
всички искани от страната доказателства, като ищецът бездействал
процесуално ,не ангажирал нито писмени, нито гласни доказателства, които
да установят кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
деликта. Неоснователни са доводите, че било налице непозволено увреждане
вследствие препятстване на ищеца да подаде жалба до Общия съд в Л.
Жалбоподателят Р. не е установил всички елементи от състава на
2
деликта, в това число и претендираните за обезвреда морални болки и
страдания и пряката им причинна връзка с бездействието на
ответника.Ищецът не е доказал иска си и правилно същия е отхвърлен. Не е
установено наличието на пряка причинна връзка на претендираните вреди и
твърдяното бездействие на ответника.
С оглед горното, подържат становище, че въззивната жалба е
неоснователна и решението на Софийски районен съд следва да бъде
потвърдено, с произтичащите правни последици.
Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата въззивна жалба,
становището на ответната по делото страна , доказателствата по делото и
съобразявайки ги в съвкупност, прие за установено следното :
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което
съдът я намира за допустима.
В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270
ГПК, въззивният съд счита, че решението на СРС е валидно и допустимо. То
съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово
компетентен съд.
След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с
оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, ВОС приема за установено следното:
Производството е образувано по предявен иск от Х. Т. Р. , от с.Х.,
обл.В., ул.“Т.К. „ № * , ЕГН ********** с правно основане чл.49, във връзка
с чл.45 ,във връзка с чл.52 от ЗЗД , чрез особен представител , срещу СРС – за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 11 050 лева,
представлаващи обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода
от 14.09.2016г. до датата на подаване на исковата молба, настъпили
вследствие на пропуск от страна на СГС да го снабди своевременно с
Решение №5616/04.07.2016г., постановено по гр.д. №397/2016г по описа на
СГС, II-Г въззивен състав, по което Х. Т. Р. , също е ищец, в следствие на
което той твърди, че е бил лишен от възможността да обжалва решението
пред Общия съд на ЕС в Л.
С решение № 538 398/18.11.2018г по грд № 21 806/2017г на СРС е отхвърлен
предявения от него иск.
По делото се установи, че между страните е постановено Решение
3
№5616/04.07.2016г., по гр.д. №397/2016г по описа на СГС, II-Г въззивен
състав, което е с окончателен характер.Оспорва се между страните от една
страна наличието на задължение на съда да връчи гореупоменатото решение,
а от друга – срокът, в рамките на който, при съществуващо задължение на
съда да връчи решението, същото следва да бъде връчено. В допълнението
към исковата молба ищцовата страна навежда довода, че чрез невръчване на
решението в едноседмичен срок от постановяването му, СГС е причинил
неимуществени вреди на ищеца Х. Т. Р. , от с.Х., обл.В., , като се позовава от
една страна на Регламент (ЕО) №1393/2007 на Европейския парламент и
Съвета относно връчването на съдебни и извънсъдебни документи по
граждански дела, а от друга страна - на чл. 37 и следващи от ГПК относно
връчването на съдебни книжа. В допълнението към исковата молба, ищцовата
страна твърди, че решението е изпратено на ищеца по делото от
първоинстанционния съд със съобщение, получено от него на 14.09.2016 г. –
т.е.около два месеца след постановявянето му.
ВОС намира предявеният иск за неоснователен и недоказан поради
следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД възложителят на някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод
изпълнението на тази работа. От съдържанието на тази норма следва извода,
че тя се намира в отклонение от общия принцип на деликтната отговорност,
прогласен с разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, за задължението да се поправят
виновно причинените вреди, т.е. отговорността по чл. 49 от
ЗДД е акцесорна и има обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя е
отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия.
Кумулативните предпоставки, за да се породи тази отговорност са следните:
вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл. 49 от
ЗЗД е възложил някаква работа, които вреди да са причинени при или по
повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя, при наличието на
причинна връзка между тях.
За да бъде уважена исковата претенция за непозволено увреждане следва да
бъдат налице в условията на кумулативност: деяние, противоправността му,
вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина на извършителя.
Доказването им е в тежест на ищеца, с изкл. на вината, доколкото тя
4
се презюмира, а отговорността на лицето, възложител на работата е обективна
и безвиновна.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал. 2 от ГПК, съдът връчва на страните
препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, от което
следва извода, че липсва задължение да връчва на страните препис от
актовете, които не подлежат на самостоятелно обжалване.За СГС не
съществува задължение да връчи решението №5616/04.07.2016г., по гр.д.
№397/2016г по описа на СГС, II-Г въззивен , а чл. 37 и следващи от ГПК
относно връчването на съобщения и призовки не намират приложение по
отношение на решението .
Връчването на документи в съдебния процес е способът, чрез който
законодателят е уредил уведомяването на страните и другите участници в
съдебния процес за актовете на съда, постановени в писмена форма.
Посредством връчването се дава възможност на участниците в процеса да се
запознаят с неговото движение своевременно и в съответствие със закона и по
този начин се гарантира справедлив и равноправен съдебен процес.
Целта на връчването е получателят да бъде реално уведомен за провеждания
процес или поне в максимална степен да му бъде осигурена възможност за
това. Именно за това същността на връчването на документите се състои в
предоставяне на получателя на възможността да се запознае със
съдържанието на съответните документи, а фактическото му запознаване
зависи от неговото желание, от личния му избор.
Основната характеристика на връчването е, че връчителят трябва да
удостовери момента и начина на връчване, както и идентичността на лицето,
на което то се извършва, за да може да се приеме, че връчването е редовно, с
оглед спазване на съдебната сигурност. Принципът е, че оформената по
предвидения в закона ред призовка, изготвена от длъжностното лице по
призоваването, е официален документ с обвързваща доказателствена сила
относно удостоверените в нея факти.
Съдът е длъжен да връчи на страните препис от актовете, които подлежат на
самостоятелно обжалване /чл. 7, ал. 2 от Гражнаския процесуален кодекс/.
Съдебните решения, определения и разпореждания се връчват на страните в
процеса и на третите лица, участващи в неговата съдебна фаза, както и на
такива трети лица, за които съдът е предписал, че следва да изпълнят негово
5
разпореждане. Във въззивната жалба Х.Р. твърди, че още преди решаване на
делото, с оглед цената на иска е знаел, че решението не подлежи на
обжалване. Уведомен бил от особеният си представител. Въпреки това
предявява настоящия иск .Налага се извода, че не е доказано от ищцовата
страна едно от кумулативните изисквания за осъществяване състава на
непозволено увреждане, произтичащо от бездействие, а именно – наличието
на законово задължение за действие за ответната страна.
Със сега действащия ГПК е засилено значението на принципа на служебното
начало. Като негов израз в чл.7 ал.2 ГПК е уредено задължението на съда да
връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно
обжалване.Съдът служебно изготвя и изпраща на страните копия от тях, без
да е необходимо подаването на нарочна молба.По аргумент от цитираната
разпоредба това не се отнася за актовете, които не подлежат на
самостоятелно обжалване и които не подлежат на по-нататъшен контрол . В
този смисъл е Определение №134/28.04.2017 по дело №612/2017 на ВКС, ГК,
III г.о.
Както пред първоинстанционния съд, така и пред ВОС съд Х.Р. не представя
доказателства , които установят наличието на неимуществените вреди, които
ищецът претендира, че е претърпял и чрез които да установи техния размер.
Такава процесуална възможност е предоставена на ищеца и пред СРС, чрез
възможност за разпит на свидетели, от която жалбоподателят не се е
възползвал. Във въззивната си жалба заявява, че не трябва да доказва вредите
си.
Не е установен и третия елемент от ФС на непозволеното увреждане , а
именно наличието на причинно- следствена връзка между претърпените
вреди и противоправното бездействие на ответната страна.
В гражданският процес, всяка от страните следва да докаже фактите и
обстоятелствата на които основава исканията и възраженията си. На
жалбоподателят /ищец пред СРС/ е указана доказателствента тежест,
предоставена му е възможност да докаже исковата си претенция, не са
нарушени процесуалните му права.
Процесуалното бездействие на Х.Р. е санкционирано с Решение, с което
исковата му претенция е отхвърлена като недоказана.
Пред въззивната инстанция не се събраха нови доказателства, установяващи
6
различна фактическа обстановка, възприета от първоинстанционния съд или
налагаща друг краен правен извод.
Решението е правилно и обосновано и следва да бъде потвърдено.
Ответната страна е представлявана в производството по делото от служител с
юридическо образование - съдебен помощник и насрещната страна дължи
разноските, във връзка с това представителство.
Ответната страна е представила своевременно списък по чл.80 от ГПК и
претендира разноски на основание чл.78, ал.8 от ГПК, като размерът му
следва да бъде определен от съда в размер на минималния такъв от 100 лева,
предвиден в чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, ВдОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 538 398/18.11.2018г по грд № 21
806/2017г на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ХР. Т. Р. , от с.Х., обл.В.,
ул.“Т.К. „ № * , ЕГН ********** , да заплати на ВОС, сумата от 100 лева
/сто лева/, представляваща направени разноски в настоящото производство за
процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
съобщението му до страните пред ВКС по реда на чл.280 и сл ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7