РЕШЕНИЕ
№ 1995
гр. Бургас, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело
№ 20232120100081 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от Директора на
Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Бургас, срещу Т. Д. Н., ЕГН ********** адрес:
............................, с която се иска приемане за установено по отношение на ответника, че
същият дължи на ДСП гр. Бургас сумата от 150 лева (сто и петдесет лева) - главница,
представляваща отпусната и изплатена еднократна помощ за ученици, записани в .............
клас, получена по реда на чл. 10 б от ЗСПД, подлежаща на възстановяване съобразно
влязлата в сила Заповед № 0201-РД01-0134/11.03.2022 г. на Директора на ДСП – Бургас,
както и сумата 12,50 лева обезщетение за забавено плащане за периода от 13.10.2021 г. до
18.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.08.2022 г. до
окончателното й плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
№ 2600/29.08.2022 г. по ч. гр. д. № 5320/2022 г. на БРС.
В исковата молба се твърди, че ответникът Н. е подала заявление за отпускане на
еднократна семейна помощ за ученик за детето Д. Т. Н., ЕГН **********, записана в
.............. клас. Издадена била заповед от 24.09.2021 г. на директора на ДСП – Бургас, с която
е отпусната целева помощ в размер на 300 лева, от която е преведена по банков път
половината – сумата от 150 лева. При извършена служебна проверка и подадена по
служебен път информация е било установено, че детето има 27 неизвинени отсъствия през
месец януари 2022 г., потвърдени от МОН по електронен път през февруари 2022 г. Твърди
се, че съгласно чл. 10б. ал. 7, т.3 от ЗСПД и чл. 34е, ал. 1, т. 3 от ППЗСПД, помощта подлежи
на възстановяване, ако ученикът в рамките на един месец от учебната година има допуснати
отсъствия от пет учебни часа, за които няма уважителни причини. Затова, тъй като ученикът
не е посещавал редовно училище, на основание чл. 10а, ал. 6 ЗСПД се претендира връщане
на помощта от 150 лв., ведно с лихвата за забава. В тази връзка е била издадена Заповед №
1
0201-РД01-0134/11.03.2022 г. на Директора на ДСП – Бургас, връчена лично на адресата и
влязла в сила. Ангажирани са писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, с който претенцията се оспорва като
неоснователна. Твърди се, че е възможно причината за отсъствията да е извинителна и
свързана с внезапен и непредвиден проблем. Затова счита, че административният орган не е
положил усилия да изясни всички факти и обстоятелства преди издаването на
административния акт. Затова се иска отхвърляне на иска.
Предявеният иск е с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 10б, ал. 7, т. 3 ЗСПД.
Бургаски районен съд, след като взе предвид молбата и изложените в нея факти
и обстоятелства, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
От представеното по делото заявление-декларация от 16.09.2021 г. се установява, че
ответникът Т. Д. Н. е подала заявление за отпускане на еднократна целева помощ за
ученици, записани в ............... клас по чл. 10б от ЗСПД.
Заявлението е било удовлетворено със Заповед № ЗСПД/Д-А/12177/2409.2021 г. на
Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – гр. Бургас, с която на молителя е
отпусната сумата от 300 лева, като еднократна помощ за детето Д. Т. Н., платима на два
пъти. Първото плащане в размер на 150 лв. е извършено на 13.10.2021 г., видно от
представения с исковата молба документ за превод на сумата от общо 240 лв., от които 150
лв. по чл. 10б ЗСПД и 90 лв. по чл. 7 ал. 1 ЗСПД.
Представени са доказателства за подадена към Дирекция "Социално подпомагане" –
гр. Бургас информация за 27 бр. неизвинени отсъствия на детето Д. Т. Н. през месец януари
2022 г. Не са ангажирани доказателства за наличието на уважителни причини за
отсъствията.
За връщане на отпуснатата целева помощ от 150 лева е издадена Заповед № 0201-
РД01-0134/11.03.2022 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – гр. Бургас,
ведно с лихва за забава от 13.10.2021 г. Видно от заповедта основанието за нейното издаване
е чл. 10б, ал. 7, т. 3 ЗСПД, а именно допуснати повече от 5 отсъствия от учебни часове в
рамките на един месец, за които няма уважителни причини. Върху документа е направено
отбелязване удостоверяващо личното връчване на заповедта срещу подпис на ответника на
02.06.2022г.
При така изложените факти съдът намира предявеният иск за основателен.
В тежест на ищеца е провеждането на пълно и главно доказване на релевантните за
спора факти, а именно, че на ответника е отпусната целева помощ и предоставянето й,
настъпване на основанията за възстановяването на сумата, както и влизането в сила на
заповедта за възстановяване на получената помощ.
Съгласно чл. 14, ал. 3 ЗСПД в случай на установена недобросъвестност и в случаите
на чл. 10б, ал. 7, директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава мотивирана
заповед за възстановяване на получената семейна помощ, заедно със законната лихва. С
цитираната разпоредба на чл. 10б, ал. 7 ЗСПД е предвидено, че отпуснатата по този ред
целева помощ се възстановява, ако: т. 3 ученикът е допуснал в рамките на един месец от
учебната година отсъствия от 5 учебни часа, за които няма уважителни причини.
В случая е издадена заповед издадена Заповед № 0201-РД01-0134/11.03.2022 г. на
Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – гр. Бургас, приложена в кориците на
ч.гр.д.№ 5320/2022 г. на БРС към подаденото заявление по чл. 417 ГП, връчена лично на
2
ответника. Липсват данни за надлежното оспорване или обжалване на заповедта, поради
което същата е влязла в сила на 17.06.2022 г. и установява по основание и размер вземането
на Дирекция "Социално подпомагане" – гр. Бургас срещу ответницата. По делото не са
представени никакви доказателства обосноваващи наличие на обективни причини
задържане на сумата от лицето, поради което тя подлежи на връщане. Ето защо предявеният
иск се явява основателен и да бъде уважен изцяло.
По отношение на претенцията за заплащане на мораторна лихва съдът намира, че
лихва за забава се дължи от момента на влизане в сила на заповедта за възстановяване на
помощта, поради липсата на конкретно определен падеж на задължението за възстановяване
на целевата помощ и доколкото именно с влизане в сила на административния акт е
установено задължението за връщане на помощта по основание и размер. Едва след като
длъжникът е уведомен за заповедта той изпада в забава, поради което претенцията за
заплащане на лихва от датата на предоставяне на помощта – 13.10.2021 г. е неоснователна.
Съдът служебно определи размера на дължимата лихва за забава по реда на чл. 162 ГПК за
периода от влизане в сила на заповедта - 17.06.2022 г. до подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 18.08.2022г., който възлиза на 2.62 лева.
Следователно, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следва да се уважи и акцесорния иск за лихва
за забава до посочения размер от 2.62 лв. и да се отхвърли за горницата до 12,50 лева
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в
производството съдебно-деловодни разноски, съразмерно на уважената част от исковете в
размер на общо 374.73 лв., за юрисконсултско възнаграждение, държавна такса и внесен
депозит за особен представител.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. Д. Н., ЕГН ********** адрес:
............................, че в полза на Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Бургас, със
седалище и адрес на управление ..............................., представлявана от А. Р. К. – директор,
съществува вземане в размер на сумата от 150 лева (сто и петдесет лева) - главница,
представляваща отпусната и изплатена еднократна помощ за ученици, записани в ............
клас, получена по реда на чл. 10 б ЗСПД, подлежаща на възстановяване съобразно влязла в
сила Заповед № 0201-РД01-0134/11.03.2022 г. на Директора на ДСП – Бургас, както и сумата
2.62 лева (два лева и шестдесет и две стотники) - обезщетение за забавено плащане за
периода от 17.06.2022 г. до 18.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 19.08.2022 г. до окончателното й плащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК № 2600/29.08.2022 г. по ч. гр. д. № 5320/2022 г. на БРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за горницата над 2.62 лева до пълния заявен размер от
12.50 лв. и за периода от 13.10.2021г. до 16.06.2022г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Т. Д. Н., ЕГН ********** адрес: ............................, да заплати на Дирекция
“Социално подпомагане” – гр. Бургас, със седалище и адрес на управление
..............................., представлявана от А. Р. К. – директор, сумата от общо 374.73 лв. (триста
седемдесет и четири лева и седемдесет и три стотинки) – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4