р е ш
е н и е
№
гр.
Плевен, 04.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІ–ми
наказателен състав, в публичното заседание на седемнадесети юли през две хиляди
и двадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА ЦОНЕВА
и при
секретаря ДАНИЕЛА ТОДОРОВА
като
разгледа докладваното от съдията ЦОНЕВА
НАХД № 762 по описа за 2020 година
и за да
се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 20-0257-000136 от 10.03.2020 година на ***, с което на Г.Й.Й. ***,
ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл. 174 ал. ІІІ
предложение І от ЗДвП - глоба в размер на 2 000 лева за извършено
административно нарушение по чл. 174 ал. ІІІ от ЗДвП, лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца и отнемане на общо 12 точки.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ
редовно призован, явява се лично в съдебно заседание, представлява се от *** Д.П.
***. Твърди, че не е налице извършено от страна на доверителя му нарушение,
нито е установено кога всъщност е осъществено. В подкрепа на този негов извод
посочва противоречието относно часа на спиране на доверителя му от страна на ***,
а именно 19:15 часа и този, посочен в съставеният акт и последвалото го
наказателно постановление – 20:03 ч. Моли съда да кредитира с доверие
показанията на свидетелката В.П. – *** на жалбоподателя, която установява по
категоричен начин, че когато към момента на пристигане на *** намерили
автомобилът им в покой и не е имало причина съпругът и да бъде проверяван и спирана. По тези съображения *** Д.П. моли
съда да отмени издаденото наказателно постановление.
ОТВЕТНИКЪТ -
редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище
по така депозираната жалба.
СЪДЪТ, като
съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност,
взе предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателят, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по
чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде
разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА
на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Видно
от приложените по делото два броя заверени
ксерокс копие Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 година на Министъра на
вътрешните работи е, че началниците на сектор ПП при съответните областни
дирекции на полицията са овластени да издават наказателни постановление за
извършени нарушение по ЗДП.
На 12.02.2020 година *** Б.В. и А. ***
изпълнявали служебните си задължения на територията на ***. Около 19 часа
получили сигнал от ***, че в магазин „***“ в същото населено място, усетил
лицето Г.Й., което било пред него на касата, да лъха силно на алкохол. Същият
обяснил на колегите си, че Й. ще тръгне от магазина към дома си с лек автомобил
„***“.
*** Б.В. и А. *** се намирали близо
до мястото и забелязали непосреддствено описаният от колегата им автомобил да
потегля по ул. „***“ посока „***. Малко след кръстовището на ул. „***“ - „***“
и „***“ на жалбоподателя бил подаден звуков
и светлинен сигнал да спре и отбие, но същият не преустановил движението на
автомобила и след 50 - 70 метра спрял срещу ***. *** В. и *** отишли при
водача, представили му се и му поискали СУМПС и СРМПС. Запитан дали е употребил
алкохол водачът отговорил отрицателно. Тъй като те също установили, че водачът
лъха на алкохол се обадили на дежурен ОДЧ и поискали съдействие от дежурен ***.
Обяснили на водача, че ще му бъде взета проба за алкохол, но същият отказал и
тръгнал да се прибира. След неколкократни устни разпореждания водачът останал
при *** до пристигането на колегата им от „***“.
*** М.М., който в същия ден носел
дежурство на разположение пристигнал на място в *** около 20:00 часа. Пред него
жалбоподателят Г.Й. отново заявил, че не желае да му бъде правена каквато и да
е проба за алкохол. На Й. бил издаден и талон за медицинско изследване, но
същият отказал да даде кръвна проба. В 20:03 часа , непосредствено пред дома му
в ***, на жалбоподателя Г.Й. бил съставен акт за извършено административно нарушение по чл. 174 ал.
ІІІ от ЗДвП. Жалбоподатеят отказал да го подпише и да получи екземпляр от същия.
Отказът му да подпише акта за установяване на административно нарушение бил
удостоверен с подписа на свидетеля ***.
Впоследствие е издадено и
атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя с глоба в размер на 2 000
лева за извършено административно нарушение по чл. 174 ал. ІІІ от ЗДвП,
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и отнемане на общо 12
точки.
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства -
наказателно постановление № 20-0257-000136 от 10.03.2020 година на ***; акт за
установяване на административно нарушение № 467290 от 12.02.2020 година на ***
при ***; талон за изследване № 0036057; докладна записка с регистрационен №
257р-1601 от 13.02.2020 година на младши инспектор Б.В.; справка с
регистрационен № 257р-2108 от 27.02.2020 година на ***; възражение от името на
жалбоподателя Г.Й.Й. с входящ № 257000-605 от 14.02.2020 година; сведение с
регистрационен № 257р-1927 от 21.02.2020 година от *** М.М.; сведение с
регистрационен № 257р-1928 от 21.02.2020 година от *** Б.В.; сведение с
регистрационен № 257р-1929 от 21.02.2020 година от *** А.М.; протокол за
доброволно предаване с регистрационен № 257р-1930 от 21.02.2020 година;
сведение от името на жалбоподателя Г.Й.Й. с входящ № 257000-749 от 21.02.2020
година; Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните
работи, както и представените с писмо с регистрационен № 257000-2545 от
06.07.2020 година ведно с копие от дневник за получени е предадени сигнали и
разпореждания в ОДЧ при РУ - Долни Дъбник и регистър за изпратени експедиционни
писма, започнат на 01.01.2020 година.
В подкрепа на възприетите от съда
по-горе факти са и гласните доказателства, събрани посредством разпита на
свидетелите М.М., Б.В., А.М., разпитани непосредствено в съдебно заседание.
В хода на въззивното производство
са изслушани и показанията на свидетелите В.П. и В.П.. Свидетелката В.П. – ***
на жалбоподателя установява, че действително вечерта в деня на проверката тя и
съпругът и посетили хранителен магазин „***“, находящ се в ***. Със семейният им автомобил се прибрали в дома
си и слезли, за да разтоварват направените покупки. Автомобилът бил вече в
покой. Тогава пристигнали двама *** и поискали документите на жалбоподателя за
проверка. Дълго разговаряли помежду си и след около час на място дошъл и друг
полицай. Чула как съпругът и отказва да му бъде извършвана проверка, както и че
отказал да подпише съставеният му и предявен акт.
Свидетелят В.П. на свой ред
установява, че живее в непосредствена близост до жалбоподателя и семейството му
в ***. Вечерта, когато се твърди, че на Й. бил съставен акт минал покрай дома
им и видял как двамата със свидетелката П. разтоварвали покупки от автомобила
им. Минавайки покрай тях, П. поздравил с подсвиркване на клаксона и продължил
към дома си.
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
СЪДЪТ
прие за установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил всички
признаци на визираното в разпоредбата на чл.174 ал. 3 предложение първо от ЗДП.
Съвкупната
преценка на всички доказателства по делото установяват по безспорен начин
следните факти: обстоятелството, че на
12.02.2020 година вечерта в ***, жалбоподателят управлявал лек автомобил
*** с рег. № ***; несъмнено установен по
делото е и факта, че около 19:15 часа в същия ден жалбоподателят спрял описаният по горе автомобил пред дома си,
когато на място пристигнали ***, които малко по рано непосредствено възприели
движението на същия автомобил от хранителен
магазин „ ***“ към улица „ ***“ в същия град, управляван от жалбоподателя.. Безспорно установено по
делото е и, че именно острата миризма на алкохол, която усетили в дъха
на водача провокирало *** *** П. и Б.В.
да потърсят съдействието на своя колега от КАТ М.М. за изпробване на водача за
употреба на алкохол. Безспорен факт е и и отказът на жалбоподателя в 20:03
часа да бъде изпробван от свидетелят М. с техническо средство, който именно отказ
последният отразил в съставеният акт за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е проведено против жалбоподателя конкретното
административнонаказателно производство.
Разпоредбата
на чл. 174 ЗДП съдържа императивното задължение за водачите на МПС да оказват
съдействие на полицейските органи като изпълни задължението, визирано в
съответната правна норма. Това свое задължение жалбоподателят не изпълнил като
категорично отказал да бъде извършена проверка за установяване употреба на
алкохол в кръвта. Това неизпълнение се санкционира от разпоредбата на чл. 174 ал. 3 предложение
първо от ЗДП, която съдържа в себе си едновременно диспозиция и санкция.
Съдът
даде вяра на показанията на свидетелите В.,
А.М. и М.М.. По същината си са
конкретни, последователни и непротиворечиви, установяват пряко конкретните факти, релевантни за отговорността
на жалбоподателя, а именно : дали е управлявал автомобила на процесната дата и
дали като водач на МПС е отказал да бъде
изпробван за употреба на алкохол в разрез с разпоредбата на чл. 174 ал. 3
предложение първо от ЗДП. Показанията на свидетелите А.М. и Б.В. установяват по
несъмнен начин, че на 12.02.2020 година в ***, около 19:00 часа жалбоподателят
управлявал лек автомобил *** с рег. № ***. И двамата непосредствено възприели движението на автомобила от магазин
„ ***“ в ***, до улица „ ***“ където спрял и че водач е именно жалбоподателя.
Показанията на свидетеля М.М. установяват по категоричен начин, че когато по
молба на колегите си пристигнал в *** около 20:03 часа, подканил жалбоподателят
да бъде изпробван за алкохол и същият категорично отказал. Ето защо съдът прие
за безспорно установен факта, че жалбоподателя осъществил състава на нарушение
по чл. 174 ал. 3 предложение първо от ЗДП.
Показанията
на свидетелите В.П. и В.П. не допринасят за изясняване на посочените по горе
два главни факта, релевантни за предмета на доказване. По същината си са лаконични, повърхностни и
лишени от конкретност. Ето защо съдът не ги кредитира. Показанията на
свидетелката П. съдът възприе и като
пристрастни предвид факта, че е *** на жалбоподателя, което предопределя
нейната заинтересованост от изхода на делото.
Като
неоснователни е неотносими съдът възприе възраженията на процесуалният
представител на жалбоподатела за това, че доверителят му неправилно е
санкциониран за извършено нарушение, тъй като доказателствата по делото /
според него/ не установяват на същият да е подаван сигнал да преустанови
движението си и да не е изпълнил такова разпореждане.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това,
че като водач на МПС отказал да бъде изпробван за алкохол, което изпълва
признаците от състава на нарушение по чл. 174 ал. 3 предложение ЗДП. Мястото и
времето на констатиране на това нарушение са безспорно установени и посочени и
в акта и в последвалото го наказателно постановление: ***, ул. „ ***“ ***,
20:03 ч.
Налице
е подробно и детайлно описание на конкретното поведение на жалбоподателя като
водач на МПС, което контролните органи правилно са приели, че не отговаря на
предписанието на закона, описание на конкретно поведение в съответствие с
производствените правила на чл. 42, т. 4 и чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. Актът за
административно нарушение е издаден в съответствие с всички изисквания на чл.
40 и следващите от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено при безспорни доказателства за авторството на
конкретното нарушение, авторът му и неговата вина.
Предвид гореизложените
съображения съдът намери, че атакуваното наказателно постановление, с на Г.Й.Й.
***, ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл. 174
ал. ІІІ предложение І от ЗДвП - глоба в размер на 2 000 лева за извършено
административно нарушение по чл. 174 ал. ІІІ от ЗДвП, лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца и отнемане на общо 12 точки е правилно и
законосъобразно. Същото санкционира безспорно установено и правилно
квалифицирано като нарушение по чл. 174 ал. 3 предложение първо от ЗДП,
осъществено от страна на жалбоподателя. Съдът намери, че наказателното
постановление е издадено в съответствие
както с материалния, така и с процесуалния закон, санкцията е определена в
съответствие с тежестта на извършеното нарушение, със съответната санкционна
норма, поради което и наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
20-0257-000136 от 10.03.2020 година на ***, с което на Г.Й.Й. ***, ЕГН **********
е наложено административно наказание на основание чл. 174 ал. ІІІ предложение І
от ЗДвП - глоба в размер на 2 000 лева за извършено административно нарушение
по чл. 174 ал. ІІІ от ЗДвП, лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца и отнемане на общо 12 точки.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено пред Административен съд - Плевен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: