МОТИВИ:
Съдебното
производство по настоящото дело е образувано по повод постъпилия в съда
обвинителен акт от 28.12.2009г. на Районна прокуратура – гр.Несебър против подсъдимия Г.А.Р. ***, с ЕГН **********,
с обвинение по чл.195, ал.1, т.3 вр.
чл.194, ал.1 от НК ЗА ТОВА, ЧЕ
На 17.09.2009 г. в гр. Несебър, ж.к. „Черно Море”, общ. Несебър,
обл.Бургас, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот
/разбита врата на баня/, отнел от жилищна сграда чужди движими вещи, както
следва: четири броя водомери марка „Евт” на обща стойност 200 /двеста/ лева и
един брой водомер марка „Бонега” на стойност 50 /петдесет/ лева, от владението
и без съгласието на В.П. ***, три броя водомери марка „Бонега” на обща стойност
150 /сто и петдесет/ лева и един брой къртач перфоратор марка „Агойома” модел
ЕНЕ26Т-1000 на стойност 42 /четиридесет и два/ лева от владението и без
съгласието на С.А.К. ***, един брой машина за рязане на теракот на стойност 192
/сто деветдесет и два/ лева, един брой ударно-пробивна машина марка „Девалт”,
модел D 25303 на стойност 224 /двеста двадесет и четири/
лева, един брой бормашина „Спарки” GMBH 10117 BUR2 350E на стойност 192 /сто деветдесет и два/ лева, един брой ъглошлайф
„Спарки” на стойност 96 /деветдесет и шест/ лева, 15 /петнадесет/ броя свредла
на стойност 15 /петнадесет/ лева и един брой патронник за ударно пробивна
машина на стойност 15 /петнадесет/ лева от владението и без съгласието на С.М.А.
***, всички вещи на обща стойност 1176 /хиляда сто седемдесет и шест/ лева, с
намерение противозаконно да ги присвои
Всички
усилия на съда да открие подсъдимимият на територията на РБългария останаха без
успех. В резултат на това, същият бе обявен за общодържавно издирване с
телеграма № 9549/12.02.2010г. на ГД „КП”-гр.София за установяване на адрес, но
въпреки проведените издирвателни мероприятия и след щателно издирване,
местоживеенето на същият не бе установено. Предвид на това, делото се гледа по
реда на задочното производство на основание чл.269, ал.3, т.2 от НПК.
Представителят
на Районна прокуратура – гр.Несебър в съдебно заседание поддържа изцяло
обвинението против подсъдимият Р.. Излага подробни аргументи, установяващи
фактическата обстановка при извършване на престъпното деяние и доказващи както
от обективна, така и от субективна страна последното. Аргументира изводите
относно правната квалификация на същото. Пледира за реализация на наказателната
отговорност спрямо подсъдимият при условията на чл.54, ал.1 от НК, чрез
налагане на наказание „лишаване от свобода” за срок от десет месеца, при
първоначален „общ” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит
тип.
Защитата
на подсъдимият пледира за оправдаване на последния по повдигнатото му обвинение
за извършено престъпление по чл. 195,
ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 от НК и за осъждане на същият по чл.197, т.3
вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 от НК, предвид обстоятелството, че подс.Р. е оказал пълно съдействие на органите
на полицията за откриване на откраднатите вещи, в резултат на което същите са
били върнати на техните собственици. В тази връзка предлага на подсъдимия да
бъде наложено наказание на основание чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, а именно –
„пробация”, като предоставя на съда да определи вида на пробационните мерки и
срока на тяхното изтърпяване за извършеното от Р. престъпление.
СЛЕД
ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА, СЪДЪТ
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО:
Подсъдимият
Г.А.Р. е с основно образование, женен е, не е осъждан – има наложени мерки по
чл.78а от НК, по занятие – строител.
Свид.В.П.
и свид.С.К. притежават съсобствен имот в
кв.”Черно море” на гр.Несебър, представляващ жилищна
сграда изградена в
груб стоеж, по която се
извъръшват довършителни работи. На
17.09.2009 год.,
около 09.00 часа, наетите от свид.К. работници - свид.С.А. и свид.Слави Димитров, му се обадили по телефона и му обяснили, че в къщата било влизано и инструментите, с
които работели ги нямало. Вратата на банята на втория
етаж била разбита и от там липсвали следните вещи: къртач-перфоратор, три водомера, бормашина, ударно-пробивна машина и ъглошлайф, липсвала и кутия с бургии
и свредла общо 15 на брой.
Вечерта на 16.09.2009г., около 22.30 часа, подс.Г.Р. бил до бензиностанция петрол на пътя
между гр.Несебър и с.Равда и тръгнал по черен път навътре в ж.к „Черно море”. На
около осемстотин метра навътре видял къща в строеж, като балконската врата на
една от терасите била отворена. Влязъл
вътре, събрал листове стериопор и легнал да спи на първия етаж. Приходило
му се до тоалетна, влязъл в една от баните и видял, че има
воодомери, взел общо осем на брой, сложил ги в найлоновоа торба и ги скрил в
храсти близо до бензиностанция „Петрол”. На една от баните врата била затворена, разбил я с помощта
на щанга - кози крак и от там взел две пробивни
машини, ъглошлайф, дрелка и машина за рязане на теракот. Тези строителни машини скрил до магазин.
На
следващата сутрин подс.Р. взел скритите водомери и тръгнал в посока гр.Несебър.В началото на града бил спрян за
проверка от полицейски патрул, на който признал за
извършената кражба и за останалите вещи. Завел полицаите и им ги предал.
Вещите предмет на престъплението са върнати на собствениците им.
От заключението по назначената в хода на досъдебното производство съдебно-оценъчна
експертиза се установява, че стойността на откладнатите вещи е в размер на 1176
/хиляда сто седемдесет и шест/ лева /л.19 по ДП/.
В обясненията си пред разследващия орган подс.Р. прави пълни самопризнания за извършената от него кражба.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
С
оглед така приетата за установена по делото фактическа обстановка, съдът
намира, че на посочената по-горе дата – 17.09.2009г., подсъдимият Р. е
осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на чл.197,
т.3 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 от НК, тъй като след извършване
на деянието и до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния
съд, същият е върнал откраднатите вещи. В подкрепа на това е приложения по
досъдебното производство протокол за доброволно предаване от 18.09.2009г. /л.25
по ДП/, както и направените от подс.Р. самопризнания пред разследващия орган,
видно от които същият е оказал пълно съдействие на полицейските органи за
установяване местонахождението на откраднатите от него вещи. Самопризнанията на
подс.Р. не бяха оборени в съдебната фаза от представителя на обвинението,
поради което съдът ги кредитира изцяло, като част от доказателствения материал
по делото при постановяване на присъдата си.
Деянието
е извършено умишлено, при форма на вината “пряк умисъл” по смисъла на чл.11,
ал.2 от НК. Изложената и възприета от съда фактическа обстановка се потвърждава
по категоричен и безспорен начин от показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство и съдебното следствие свидетели, от събраните и приети
по делото писмени доказателства.
Предвид
гореизложеното, съдът призна подсъдимият Р. за виновен в извършване на
престъпление по чл.197, т.3 във връзка с чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 от НК, като на основание чл.304 от НПК го опрадва по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО:
При
отмерване размера на предвидените в НК санкция за подсъдимият Р., съдът
съобрази от една страна степента на обществена опасност на извършеното от него
престъпно деяние, с оглед предвиденото от законодателя наказание, както и
разновидността на формата на вината - “пряк умисъл”. Наред с това, съдът взе
предвид степента на обществена опасност на личността на дееца – чистото му
съдебно минало, оказаното от него съдействие за връщане на откраднатите вещи на
пострадалите, трудовата му ангажираност.
Като
взе предвид гореизложеното, съдът наложи на подсъдимият Р. наказание „лишаване
от свобода” за срок от десет месеца, изпълнението на което отложи на основание
чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.
Съдът
намира, че така определеното наказание по вид и размер се явява адекватно на
степента на обществена опасност на извършеното от Р. престъпление като деяние,
степента на обществена опасност на подсъдимия като личност и напълно достатъчно
по размер да съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и
генералната превенция, залегнали в чл.36 от НК.
Накрая
съдът се произнесе по въпроса за направените в хода на досъдебното и съдебното
производство разноски, които с оглед изхода по делото, възложи в тежест на
подсъдимия.
МОТИВИРАН
от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: