№ 1166
гр. В., 31.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20223110201074 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба депозирана от "Ливонест"
ООД, против НП № 03-2100219/01.12.2021 г. на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" - В., с което на дружеството е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 200 лева, на
основание чл.416, ал.5, вр. чл.415в, ал.1 от КТ за нарушение на чл.3, ал.1, т.2
от Наредба №5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по
чл.62, ал.5 КТ.
С жалбата се иска отмяната на НП или намаляване на размера на
имуществената санкция, наложена с него до минимален размер. Не се оспорва
нарушението.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована не се
представлява от надлежно упълномощен представител за процесуално
представителство пред съд.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се
представлява от процесуален представител.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 22.11.2021 г. служители на Д"ИТ" – В., сред които и Д.,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от въззивното
1
дружество. Проверката била извършила по седалището на дружеството – гр.
В..
В хода на проверката било констатирано, че на 04.10.2021 г. бил
сключен трудов договор между възз. дружество като работодател и лицето
Т.Т. заемащ длъжността "Барман". Още на същия ден счетоводител на
дружеството подало нужното уведомление. Малко след това го грешка го
анулирало. В последствие след като установили извършеното анулиране на
уведомлението били извършени опити за подаване на ново заявление, но
срока за подаване бил изтекъл. Било констатирано още, че в 3-дневен срок от
сключване на трудовия договор въззивникът не е изпратил коректно
уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ до ТД на НАП за прекратяването му.
Представител на въззивното дружество подало молба до ДИТ В. в което
посочило извършеното нарушение от тяхна страна и поискали да им бъде
издадено предписание за вписван на обстоятелството.
При тези констатации против въз.дружество, ЕИК ********* бил
съставен акт за установяване на нарушение, в който било посочено че
дружеството в качеството на работодател не е изпратил коректно
уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ до ТД а НАП в 3-днвен срок от сключване
на трудовия договор на лицето Т.. Било прието, че нарушението е извършено
на 08.10.2021 г. в гр. В. и квалифицирано като такова по чл. 3, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.
62, ал. 5 КТ, вр. чл. 62, ал. 5 от КТ. Актът бил съставен в присъствието,
предявен и връчен на управителя на дружеството, който го подписал с
отбелязване, че е изпратено уведомление до НАП. В срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН писмени възражения не били депозирани пред АНО.
Административно наказващият орган издал обжалваното НП, с което
възприел фактическите и правните констатации и наложил административно
наказание от вида имуществена санкция в размер на 200 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства, а именно писмените материали -
преписката по АНП, вкл. АУАН, протоколи за извършена проверка, справка
за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, трудов договор,
заповед за прекратяване на трудово правоотношение, писма, обратни
разписки и др. които съдът кредитира изцяло като достоверни,
2
непротиворечиви, не оспорени от страните и приобщени към доказателства
по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна – лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от узнаване за издаденото НП и пред надлежния съд –
по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Съгласно разпоредбите на чл. 416, ал. 1 и 2 от КТ и приложените по
делото заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно
чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство
във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция
"Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.
Съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.
399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно
ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по
горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на
ИА "Главна инспекция по труда" или оправомощено от него длъжностно
лице. В случая НП е било издадено от и. д. директора на Дирекция "ИТ" В.,
който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА "ГИТ". В горната насока е
приложената по делото заповед на ИД на "ГИТ" издадена на 12.01.2010год
Видно от т. 4 от заповедта с нея ИД на "ГИД" е оправомощил директорите на
дирекции "ИТ" да издават НП по актове съставени от инспектори от " "ИТ".
Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от Е. Н., който към
момента на съставянето му е работила на длъжността инспектор.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете
по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това
нарушение съдът намира, че не е съществено, тъй като те не рефлектират
пряко върху правото на защита на наказания субект.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен
3
състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН –
относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – фирмата /наименованието на
дружеството/, адрес и Булстат. Спазено е от страна на административно -
наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в
издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата,
които потвърждават извършеното административно нарушение. Съдът не
споделя възраженията наведени в жалбата, че при издаването на НП са
нарушени административно производствените правила.
Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата
на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на
неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и
събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на
спорните обстоятелства. Законодателят обаче не е предвидил произнасянето
по възраженията да става с нарочен акт или пък задължение за АНО да ги
обсъжда в НП, а само и единствено задължението да ги прецени. В случая
щом като е издал НП, предмет на настоящото производство, то безспорно
АНО е възприел възраженията за неоснователни. Следва да бъде посочено и
че задължителните реквизити на НП са изчерпателно изброени в чл. 57, ал. 1
от ЗАНН, в десет точки и произнасяне по възраженията срещу АУАН, както и
излагане на мотиви за издаване на НП не са сред задължителните реквизити
на НП. За прецизност следва да се отбележи и обстоятелството, че с нищо не
е нарушено правото на защита на въззивното дружество да разбере в какво е
обвинено, макар да не се е запознало със становището на процесуалния
представител на Д"ИТ"-В. по депозираните възражения, тъй като наказания
субект се защитава срещу фактите посочени в НП и срещу тяхната правна
квалификация, а не срещу становището на процесуалния представител на
Д"ИТ"-В. по конкретния случай.
Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството
4
не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от
категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на
наказаното лице.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът
намира, че правилно наказващият орган е приложил материалния закон и е
съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната
норма. Безспорен факт е, че между въз.дружество и работника Т. е бил
сключен трудов договор от 04.10.2021г. Видно от доказателствата по делото,
уведомлението за сключване на трудовото правоотношение е било
регистрирано в ТД на НАП - 04.10.2021 г. но поради грешка било анулирано.
В последствие грешката била установена и са били положени усилия за
отстраняването и, като дори представител на възз.дружество е уведомил ДИТ
В. за стореното от тях нарушение на КТ. Тези обстоятелства се доказват от
всички доказателства по делото- заповед за прекратяване на трудово
правоотношение, констативен протокол, справка от ТД на НАП и др.
Горното не се оспорва и от въззивното дружество.
Поради това съдът намира, че правилно наказващият орган е приел,
че е налице нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5 за съдържанието и
реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ. Съгласно същия член
уведомлението за сключване на трудово правоотношение се изпраща в
тридневен срок от подписването на трудовия договор. А съгласно чл. 62, ал. 3
от КТ в три срок от сключване на трудовия договор работодателят или
упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до
съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
Правилно е била ангажирана отговорността на въз.дружество в
качеството му на работодател чрез налагане на "имуществена санкция". Това
по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява
обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения
към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира
независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на
обществена опасност на дееца и т. н.
Като е приел, че нарушението е било отстранено веднага след
установяването му /същото е установено на 05.11.2021 г. и е отстранено
веднага / е наложил санкция съобразно нормата на чл. 415в, ал. 1 от КТ
5
доколкото точно тази разпоредба предвижда санкция за работодател, който
наруши разпоредбите на трудовото законодателство, но отстрани
нарушението веднага след установяването му по реда, предвиден в този
кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и
служители. Санкционната разпоредба предвижда имуществена санкция в
размер от 100 до 300 лева. В случая с НП на въззивника е наложено наказание
в максималния размер – имуществена санкция в размер на 200 лв.
Съдът намира че в случая не е приложима и общата разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН, т. к. конкретния случай с нищо не се отличава от
обикновените случаи от този род и няма по-ниска степен на обществена
опасност.
За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил
имуществената санкция на ЮЛ – работодател над нейния минимален размер,
предвиден от законодателя. В действителност в НП липсват конкретни
мотиви за налагането на конкретната санкция. АНО обаче не е изложил
твърдения защо е приел, че следва да бъде наложена конкретния размер на
санкцията. По преписката няма доказателства, а и твърдения, жалбоподателят
да е бил санкциониран с други влезли в сила НП. Обстоятелството, че при
проверката са констатирани и др. нарушения на трудовото законодателство
има отношение единствено при преценката дали случаят е маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. От друга страна няма констатирано друга
идентично по вид с това предмет на настоящото НП. Предвид тези
обстоятелства съдът приема за съответно на конкретното нарушение
налагането на административна санкция в законоустановния минимум в
размер на 100 лева, като намира, че именно тази санкция е съответна на
допуснатото нарушение и че същата ще допринесе за дисциплиниране на
конкретния работодател да не допуска за в бъдеще нарушения на трудовото
законодателство от съответния вид.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът прецени, че атакуваното
НП следва да бъде изменено в посока на редуциране на наложената
имуществена санкция от 200 лв. на 100 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от
2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
6
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 80
лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2100219/01.12.2021 г.
на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - В., с което на "Ливонест"
ООД, ЕИК ********* е наложено административно наказание "Имуществена
санкция" в размер на 200 лева, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415в, ал. 1 от
КТ за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба, като НАМАЛЯВА размера на
наложената "имуществена санкция" от 200.00/двеста/ лева на 100.00 /сто/
лева.
ОСЪЖДА "Ливонест" ООД, ЕИК *********, да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ - В. сумата от 80 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- В. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и
мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7