№ 703/29.10.2019г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на тридесети септември, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 329 по описа на съда за 2019 г. |
||
Производството е по реда на чл. 118 от КСО и е
образувано е по жалбата на Л.Н.М. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Ц.
*** против Решение № 1012-12-10-1/27.02.2019 г. на Директора на ТП на НОИ гр.
Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № ЕГН, № 2140-12-477 от 28.12.2018
г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване.
В жалбата се твърди, че обжалваният акт е
незаконосъобразен, постановен при противоречие с материалния закон. Посочено е,
че неправилно административният орган е приел, че жалбоподателят не отговаря на
изискването на чл. 69б, ал. 2 от КСО, поради липсата на 15 години осигурителен
стаж от втора категория труд, който е необходим за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Твърди се, че положеният стаж за периодите
25.01.1983 г. до 12.08.1985 г. и от 03.11.1988 г. до 30.06.1998 г. в МОК
,,Панагюрски мини“ ЕАД с. Елшица, като машинист на челен товарач фадрома – АТ,
следва да се зачете като втора категория труд. Като такъв се твърди, че следва
да се зачете и положения стаж за периода от 01.07.1998 г. до 01.04.1999 г. на
открития участък към подземния рудник „Радка“. Същото се твърди и за положения
труд през периода 03.07.2000г. до 30.09.2006г. в „Елшица 99“ АД гр. София на
длъжност машинист на челен товарач фадрома и машинист на челен товарач „Комацу“
– верижен и положения през периода 25.01.2007 г. до 03.05.2008 г. труд във
фирма „Стройинжект“ АД гр. София. Положения труд за периода от 30.05.2008 г. до
28.04.2010 г., като машинист на пътно-строителни машини под земята за
изграждането на метрото в гр. София във фирма „Бау сервиз“ ЕООД, също се
твърди, че следва да се зачете като такъв от втора категория. Моли се да бъде
отменено оспореното решение и преписката да бъде върната на длъжностното лице
по пенсионно осигуряване за ново произнасяне по подаденото заявление.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и се представлява от
адв. С.-Ц.,***, която по изложени подробни съображения моли съда да отмени
процесното решение като неправилно и незаконосъобразно, съответно да върне
преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона. Претендира направените по делото разноски, съгласно
списък на разноските.
Ответникът по оспорването, редовно призован, се представлява от юрисконсулт
С., която по изложени съображения моли да бъде оставена без уважение жалбата и
да се постанови съдебен акт, с който да се потвърди обжалваното мотивирано
решение като правилно и законосъобразно. Претендира заплащането на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Пазарджик, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства в тяхната цялост, съгласно разпоредбата на
чл. 168 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Началото на административното производство е поставено с подаването на
заявление вх. № 2113-12-78/08.05.2018г., с което оспорващият е направил искане
до ТП на НОИ гр. Пазарджик да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, като е приложил документи, удостоверяващи придобития от него
трудов стаж.
За установяване на категорията труд полагана от Л.М. през периода
25.01.1983 г. до 12.08.1985 г. и 03.11.1988 г. до 30.06.1998 г. , ТП на НОИ –
Пазарджик, с две писма с изх. № 2213-12-78-6 от 18.07.2018г. и изх. № 2213-12-78-11 от 20.09.2018 г.,
изисква допълнителна информация от „Панагюрски мини“ ЕАД – в ликвидация. Оттам
е издадено Удостоверение с изх. № 26 от 05.07.2018 г.
Установи се по делото, че на 11.07.2018г. Л.М. е изпратил писмо до НОИ гр.
София със запитване коя категория е полагания от него труд през посочениете
периоди. Оттам е изпратено писмо с изх. №1013-40-29-1 от 25.07.2018г. с
отговор, че положеният труд през посочените периоди е от втора категория.
Отговорът на НОИ гр. София, издаден от подуправителя В. Н., е изпратен и до А.
К. – Началник отдел „Пенсии“ ТП на НОИ гр. Пазарджик, за да бъде взет предвид
при определяне правото му на пенсия. На 28.12.2018 г. с пр. № 2140-12-477
Началник отдел „Пенсии“ към ТП на НОИ гр.Пазарджик издава Разпореждане №
2140-12-477 за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, с което се
отказва отпускане на такава.
След обсъждане на представените документи, пенсионният орган е отказал да
зачете като втора категория труд стажът на жалбоподателя през периодите 25.01.1983 г. до 12.08.1985 г. и от 03.11.1988 г. до
30.06.1998 г. в МОК ,,Панагюрски мини“ ЕАД с. Елшица, като машинист на челен
товарач фадрома – АТ, периода от 01.07.1998 г. до 01.04.1999 г. на открития
участък към подземния рудник „Радка“, периода 03.07.2000г. до 30.09.2006г. в
„Елшица 99“ АД гр. София на длъжност машинист на челен товарач фадрома и
машинист на челен товарач „Комацу“ – верижен и положения през периода
25.01.2007 г. до 03.05.2008 г. труд във фирма „Стройинжект“ АД гр. София, както
и положения труд за периода от 30.05.2008 г. до 28.04.2010 г., като машинист на
пътно-строителни машини под земята за изграждането на метрото в гр. София във
фирма „Бау сервиз“ ЕООД.
Така издаденото Разпореждане е обжалвано от Л.М. в законоустановения срок
пред административния орган.С Решение № 1012-12-10-1 от 27.02.2019 г. на
Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик – Е. Г. се подтвърждава разпореждането на
Началник отдел „Пенсии“. Постановеното решение е съобщено на жалбоподателя
срещу подпис, като в законоустановения 14-дневен срок е упражнил правото си на
жалба пред Административен съд – Пазарджик.
За изясняване на значимите за спора факти и обстоятелства по делото са
допуснати до разпит на трима свидетели в съдебно заседание. Разпитан е
свидетелят О.А.Г.. Той посочва, че с жалбоподателя са работили заедно в
„Панагюрски мини“ от 1983 г. до 2006г. с прекъсвания. През тези години
свидетелят е бил механик автобаза, а след това началник автобаза. Според него
Л.М. е работил като фадромист през тези години. Основната му работа била на обогатителната
фабрика „Елшица“, на рудник „Радка“ и на рудник „Цар Асен“, където е работил с
различни модели фадроми с тонаж над 15 тона. Жалбоподателят е работил в звено
„Тежка механизация“ към автобазата. Работил е и в рудник „Бобов дол“, където е
товарил въглища.
Свидетелят А.З.С. посочва, че са работили заедно с жалбоподателя от 1986 г.
до 1999 г. на мина „Елшица“. Л.М. е работил там като фадромист, а свидетелят
като булдозерист. Захранвали са обогатителната фабрика с медна руда. Пращали са
жалбоподателя в рудник „Радка“ и рудник „Цар Асен“ където е товарил колите с
руда. Работил е с машини по над 13 тона. Условията на труд са били тежки, било
е прашно, работило се е денонощно.
Свидетелят И.Г.Г. посочва, че са работили заедно от 2007 г. до 2010 г. в
гр. София във фирма „Стройинжект“. Той е работил като машинист, а
жалбоподателят като фадромист. Работили са на Метростанция 13. Дейността на
Л.М. била с фадромата да прави изкоп на тунела, работил е под земята с машина
фадрома „Хюндай“, която е с тонаж над 15-16 тона. С нея се извършва изкоп на
тунела и извозване на изкопаното. Условията на труд са били много тежки –
задименост, няма вентилация, затъмнено, машините са на дизел.
Съдът възприема и кредитира като достоверни, последователни и
непротиворечащи на събраните по делото писмени доказателства, дадените от
свидетелите показания.
За изясняване на значимите за спора факти и обстоятелства по делото е
допусната и приета съдебно-техническа експертиза, която като неоспорена от
страните съдът възприема като компетентно изготвена. След като се е запознало с
материалите по делото и приложените писмени доказателства и е извършило
необходимите проверки на място, вещото лице инж. В.Д.Ф. е отговрил на въпросите
конкретизирани в молбата на адв. Г.С.-Ц.: 1. Каква е масата и товароподемността
на машина челен товарач Фадрома „L-34”, управлявана от жалбоподателя през
периода от 25.01.1983 г. до 12.08.1985 г.? ; 2. Каква е масата и
товароподемността на машина челен товарач Фадрома “TO 28A” и булдозер “T 170”,
управлявани от жалбоподателя през периода от 03.11.1988 г. до 24.09.1999 г.? ;
3. Каква е масата и товароподемността на машина челен товарач Фадрома
„Кировец”-702 М-ПК-6 и челен товарач “Комацу” D-95-верижен, управлявани от
жалбоподателя през периода от 03.07.2000 г. до 30.09.2006 г. ; 4. Каква е
масата и товароподемността на машина челен товарач Фадрома „Хюндай” 757,
управлявана от жалбоподателя през периода от 25.01.2007 г. до 30.05.2008 г.? ;
5. Каква е масата и товароподемността на машина челен товарач Фадрома
„Хюндай”757, управлявана от жалбоподателя през периода от 01.06.2008 г. до
28.04.2010 г.? ; 6. Следните машини челен товарач Фадрома „L-34”, челен товарач
Фадрома “TO 28A”, булдозер “T 170”, челен товарач Фадрома „Кировец”-702 М-ПК-6,
челен товарач “Комацу” D-95-верижен и челен товарач „Хюндай“ 757 спадат ли към
категотията на пътно-строителни машини?; 7.Жалбоподателят Л.М. осъществявал ли
е пътно-строителна дейност с управляваните от него машини?
В отговор на поставените въпроси вещото лице е посочило по 1-ви въпрос, че
експлотационната маса (тегло) на машина челен товарач Фадрома „L-34” е 18 569
кг., а товароподемността е 7000 кг. По 2-ри въпрос посочва, че булдозер “T 170”
е с двигател Д-160/Д-180-турбодизел, 4 цилиндъра, широчина на греблото - 4260
мм., работен обем на двигателя 14,480 л., брой скорости напред/назад – 8/4,
сгъване/повдигане – 470/1200 мм., дължина/широчина/височина- 4210/2480/3250 мм.
и работна маса (тегло)- 19 560 кг. Челният товарач Амкодор “TO 28A” е с
експлотационна маса 12 300 кг. и максимална товароподемност 4000 кг. По
3-ти въпос посочва, че колесния челен товарач „Кировец”-702 М-ПК-6 има
капацитет на кофата 3,5 м3 и е с експлотационна маса (тегло) 21 000 кг. и
максимална товароподемност 6000 кг. Верижен челен товарач “Комацу” D-95S е с
експлотационна маса (тегло) 29 801,1 кг. (20 198,5) и максимална
товароподемност 9602,6 кг. По 4-ти и 5-ти въпрос посочва, че челен товарач
„Хюндай“ 757 е с експлотационна маса 13 800 кг. и максимална
товароподемност 11 020 кг. По 6-ти въпрос посочва, че всички машини
изброени по-горе, с които е работил жалбоподателя Л.М., се отнасят към
категорията строително-пътни машини.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването,
и се явява допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваното мотивирано решение е издадено в предвидената от закона писмена
форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 117, ал. 3
от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или
исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. При
издаването на обжалваното мотивирано решение административният орган не е
допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Административният акт
е мотивиран, като в мотивите органът е посочил както фактическите, така и
правните основания за издаването му. Съдът намира обаче, че обжалваният акт
противоречи на материалноправните разпоредби по издаването му.
Съгласно чл. 98, ал. 1 от КСО ръководителят на пенсионното осигуряване към
ТП на НОИ гр. Пазарджик е териториално и материално компетентен да издава
разпореждания за отпускане и спиране на пенсиите. На основание чл. 117, ал. 1,
т. 2, б."а", ал. 2 и ал. 3 от КСО разпорежданията за отпускане и спиране
на пенсиите подлежат на задължително обжалване по административен ред пред
по-горестоящия административен орган – Директора на ТП на НОИ в 3-месечен срок.
Последният се произнася с мотивирано решение в едномесечен срок, като решава
въпроса по същество или връща преписката на пенсионния орган за ново
разглеждане, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до
издаване на разпореждането. Решението на Директора на ТП на НОИ подлежи на
обжалване по съдебен ред пред административния съд. Определеният ред и срокове
за обжалване са спазени. Директорът на ТП на НОИ се е произнесъл по обжалваното
разпореждане с решение, с което го е потвърдил като е изложил мотиви и подробни
аргументи, в тази насока. Посочено е правното основание за издаването му, както
и относимите правни норми, които обуславят постановяване на оспорения
административен акт.
Спорен по делото е въпросът, дали трудът, положен от жалбоподателя в
периодите от 25.01.1983
г. до 12.08.1985 г. и от 03.11.1988 г. до 30.06.1998 г. в МОК ,,Панагюрски мини“
ЕАД с. Елшица, като машинист на челен товарач фадрома – АТ, периода от
01.07.1998 г. до 01.04.1999 г. на открития участък към подземния рудник
„Радка“, периода 03.07.2000г. до 30.09.2006г. в „Елшица 99“ АД гр. София на
длъжност машинист на челен товарач фадрома и машинист на челен товарач „Комацу“
– верижен и положения през периода 25.01.2007 г. до 03.05.2008г. труд във фирма
„Стройинжект“ АД гр. София, както и положения труд за периода от 30.05.2008 г.
до 28.04.2010 г., като машинист на пътно-строителни машини под земята за
изграждането на метрото в гр. София във фирма „Бау сервиз“ ЕООД., следва да бъде зачетен за такъв от втора категория.
От представените по делото писмени доказателства се установи, че
жалбоподателят е работил като машинист на пътно-строителни машини и фадромист и
положеният от него труд следва да се причисли към групата на машинистите на
всички видове строителни и пътни машини по т. 26 от ПКТП /отм./. С тази
разпоредба, действаща до 31.12.1999г., е създаден преференциален режим за пенсиониране
на работещите в посочените в текста отрасли и дейности. Същите са подробно
изброени като между тях са посочени и „машинисти на всички видове строителни и
пътни машини“. В този смисъл са данните от трудовите книжки, подкрепени и от
разпитаните трима свидетели, и те дават основание упражняваната трудова дейност
от Л.М. като машинист на челен товарач Фадрома „L-34”, челен товарач Фадрома
“TO 28A”, булдозер “T 170”, челен товарач Фадрома „Кировец”-702 М-ПК-6, челен
товарач “Комацу” D-95-верижен, както и на челен товарач „Хюндай“ 757, да бъде
зачетена от втора категория труд на основание чл. 26 от ПКТП /отм./. За съда е
безспорно, че жалбоподателят е полагал труда си на обекти за добив, преработка
и продажба на различни инертни материали, както и че е работил при изкоп на
тунел, полагащ труд под земята, където е извършвал работата си със
строително-пътни машини.
Заеманите длъжности като машинист на изброените по-горе пътно-строителни
машини могат да класифицират положения от Л.М. труд и като такъв по чл. 53а от
ПКТП /отм./. Това произтича от заключението на вещото лице инж. В.Д.Ф. по
приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, от която е
видно, че управляваните от жалбоподателя машини са с товароподемност 12 и
повече тона, което е едно от изискванията на чл. 53а от ПКТП /отм./. Предвид
категоричните данни относно товароподемността на машините, с които е работил
Л.М. през процесните периоди, следва да се приеме, че положеният от него труд
на длъжността машинист на челен товарач Фадрома „L-34”, челен товарач Фадрома
“TO 28A”, булдозер “T 170”, челен товарач Фадрома „Кировец”-702 М-ПК-6, челен
товарач “Комацу” D-95-верижен, както и на челен товарач „Хюндай“ 757, попадат и
в регламентираната хипотеза от чл.53а от ПКТП /отм./ - „шофьори на товарни
автомобили с товароподемност 12 и повече тона“
и следва да бъде зачетен като такъв от втора категория и по тази
разпоредба.
Съгласно чл. 104, ал. 10 от КСО, "категорията труд, както и дейността
по чл. 69 и 69а не могат да се доказват със свидетелски показания. За
установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат
свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са
издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на
полагането му." В случая са налице писмени доказателства, които са
издадени от работодателя, при който е положен трудът - трудовите книжки на
оспорващия и разплащателните ведомости, от които безспорно се установява, че
Л.М. е работил като машинист на пътно-строителни машини и фадромист.
Възражението на ответника във връзка с кредитирането и допускането на
свидетелските показания, изведено от разпоредбата на чл. 104, ал. 10 КСО е
неоснователно. Съдът обсъжда фактите, които се установяват от тези
доказателства ведно с останалите доказателства по делото, за да формира
изводите си относно законосъобразността на обжалвания административен акт.
Разпоредбата не съдържа забрана за установяване на естеството на изпълняваните
трудови функции и на условията на труда в случая, особено когато не се
съхраняват писмени доказателства при осигурителя или на друго регламентирано
място, от които да бъдат установени тези обстоятелства. С оглед на това съдът
кредитира показанията на допуснатите по делото свидетели, още повече, че същите
не са в противоречие с приетата и неоспорена по делото експертиза. Свидетелите
заявяват, че жалбоподателят е работил в „Панагюрски мини“ от 1983 г. до 2006 г.
с прекъсвания и от 2007 г. до 2010 г. в гр. София във фирма „Стройинжект“.
С оглед на гореизложеното, основавайки
се на заключението по приетата по делото експертиза, както и на фактите,
установяващи се от показанията на свидетелите О.Г., А.С. и И. Г., съдът намира,
че следва да се приеме, че Л.Н.М. е работил в периодите от 25.01.1983 г. до
12.08.1985 г.; от 03.11.1988 г. до 24.09.1999 г. ; от 03.07.2000 г. до
30.09.2006 г. ; от 25.01.2007 г. до 30.05.2008 г. и от 30.05.2008 г. до
28.04.2010 г. при условията на втора категория труд.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че оспореното
решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което ще следва да бъде
отменено, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне при
спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите на настоящото решение.
Предвид изхода на делото и
направеното своевременно искане от пълномощника на жалбоподателя,
ответникът ще следва да бъде осъден да
му заплати направените по делото разноски в размер на 2,20 лева държавна такса,
220 лева за вещо лице, 500 лева адвокатски хонорар или общо 722.20 лева.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пазарджик,
ІІІ - състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1012-12-10-1/27.02.2019 г. на Директора
на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-12-477 от
28.12.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване.
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново
произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането
на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Директора на ТП на НОИ Пазарджик да заплати на Л.Н.М. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на общо 722,20 лв. (седемстотин
двадесет и два лева и двадесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/
Решение
№ 4545 от 16.04.2020г. на ВАС - София, Шесто отделение по АД № 14054/2019г.
- ОСТАВЯ В СИЛА решение № 703 от 29.10.2019 г., постановено по адм. д. №
329/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, ІІІ състав, в
оспорената му част относно периодите от 3.07.2000 г. до 30.09.2006 г., от
25.01.2007 г. до 30.05.2008 г. и от 30.05.2008 г. до 28.04.2010 г.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ – Пазарджик, гр. Пазарджик, ул. „***” № *** да заплати на Л.
Македонски от гр. Пазарджик, ул " ***
" , № *, ет. *, ап.* сумата 500 лв. разноски, представляващи адвокатски
хонорар за касационна инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.