№ 4876
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110141009 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 222355/08.07.2024г. на СРС,
подадена във връзка със Заповед № 36802/10.12.2023г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 62965/2023г. на СРС.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу А. Д. В. иск с
правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ за
признаване за установено спрямо ответницата, че същата дължи на „Топлофикация София“
ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот апартамент в град София, ул.
„*********“ № 10, ап. 38, аб. № *******, сумата от 31,67 лева, представляваща неплатен
остатък от главница за топлинна енергия за периода м.05.2020г.-м.04.2022г., ведно със
законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (16.11.2023г.) до окончателното изплащане.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответницата съществува
облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без
да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези
общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия
срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. След издаването на заповедта
за изпълнение длъжницата заплатила 695,00 лева, от които били погасени задълженията ú за
законна лихва, разноски по делото, мораторна лихва, както и част от главницата. Останал
неплатен остатък от 31,67 лева. В насроченото по делото публично съдебно заседание
ищецът се представлява от юрк. Цветелина Георгиева, която поддържа предявения иск,
включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата А. Д. В. чрез адв. Г.С. – АК-София, е
подала Отговор на исковата молба, вх. № 296096/19.09.2024г. на СРС. Заявява, че оспорва
1
иска по основание и размер. Твърди, че ищецът не представил доказателства за това, че
ответницата е използвала доставяната топлинна енергия, както и че същата е надлежно
измерена, отчетена и разпределена. И ответницата, и другият длъжник по заповедта за
изпълнение били платили изцяло твърдените по заповедта за изпълнение суми. В
насроченото по делото публично съдебно заседание ответницата не се явява, като се
представлява от адв. С., който поддържа заявената по делото позиция, включително в хода
на устните състезания.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответницата в отговора
ú, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираният в нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който
следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
ответника /включително предпоставките по чл. 150, ал. 3 ЗЕ и влизане в сила на общите
условия по отношение на ответника/, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на съответната
цена в претендирания размер, включително сумите за дялово разпределение. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от представеното по делото заверено копие, с платежно нареждане от
03.05.2024г. ответницата В. е превела по сметка на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от
695,00 лева с основание „за изпълнение на парично задължение“. Ищецът признава, че е
получил сумата. Спорът по делото се концентрира в това, дали платената сума покрива
всички задължения на ответницата-длъжница по заповедта за изпълнение или не.
При спазване на поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД на първо място с платената сума следва да се погасят разноските по заповедта за
изпълнение, възлизащи за длъжницата В. на 38,13 лева. Остават 656,87 лева. От тях следва
да се прихванат лихвите за забава, начислени за периода от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /16.11.2023г./ до плащането /03.05.2024г./, които възлизат,
определени на основание чл. 162 ГПК и с помощта на съответен софтуерен продукт, на
34,84 лева за главницата за топлинна енергия и 60 стотинки за главницата за дялово
разпределение. Остават 621,43 лева, от които следва да се прихванат лихвите за забава за
периода преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /102,91 лева и
2,10 лева/. Остават 516,42 лева. От тях следва да се погаси главницата за дялово
разпределение /9,40 лева/, тъй като по този начин тя се погасява изцяло и повече няма да
генерира лихви за забава, като така остават 507,02 лева. След приспадане на същите към
главницата за топлинна енергия от 542,13 лева остават неплатени още 35,11 лева за главница
за топлинна енергия. Следователно предявеният иск в по-малък размер за сумата от 31,67
лева е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Доколкото ответницата е платила задълженията в хода на процеса, настоящият състав
на съда приема, че с поведението си същата е демонстрирала признание на дължимостта им.
Противоречи на житейската и правна логика да бъдат заплащани в хода на делото
2
задължения, ако длъжникът остава на позицията, че те не се дължат поради една или друга
причина. При това положение възраженията на ответницата, инкорпорирани в отговора на
исковата молба, са ирелевантни и е безпредметно да бъдат обсъждани.
По разноските:
Съобразно изхода от спора право на разноски има, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК, само ищецът, който своевременно е заявил претенция в тази насока. В полза на ищеца
следва да се присъдят разноски от 149,37 лева, представляващи заплатена държавна такса
/49,37 лева/ и юрисконсултско възнаграждение /100,00 лева/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ, че А. Д. В., ЕГН **********, от град София, дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище в град София, във
връзка с топлоснабдяването на недвижим имот апартамент в град София, ул. „*********“ №
10, ап. 38, аб. № *******, сумата от 31,67 лева, представляваща неплатен остатък от
главница за топлинна енергия за периода м.05.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната
лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(16.11.2023г.) до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА А. Д. В., ЕГН **********, от град София, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище в град София, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 149,37 лева, представляващи разноски в
първоинстанционното исково производство (гр.д. № 41009/2024г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3