№ 70
гр. Стара Загора , 19.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен С. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Пламен С. Златев Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501225 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.413, ал.2 във връзка с чл.417 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на постъпила в законния 1- седмичен
срок частна жалба от “Ю.Б.”- АД, *** срещу Разпореждане №
261544/25.02.2021г. по ч.гр.д.№ 677/2021г. по описа на РС-Казанлък,
обл.Старозагорска, с което е било частично отхвърлено писменото й
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК за
сумата от 213, 83 лв., представляваща дължими такси и сумата в размер на
120 лв.- разходи за връчване на покана по Договор за кредитна карта.
Частният жалбоподател излага съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания акт и счита, че процесните вземания са
установени по основание и размер в приложеното към заявлението за
издаване на заповед – извлечение и същите са установени по надлежен ред.
Твърди, ке към заявлението са приложени и надлежно заверени платежни
документи, удостоверяващи извършването на разноски по повод връчване на
покана за изпълнение и не споделя констатацията на първоинстанционния
съд, че се заобикаля правилото на чл.33, ал.1 от ЗПК. Моли настоящия
въззивен състав да отмени обжалваното Разпореждане в съответната част и
претендира заплащането на направените си в настоящото производство
разноски.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото документи, като
обсъди доводите в частната жалба и се съобрази с приложимите
материалноправни и процесуални норми, намира за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по писмено
Заявление от 24.02.2021г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
реда на чл.417 от ГПК за няколко отделни вземания, като отказ е постановен
само относно две от тях- за сумата от 213, 83 лв., представляваща такси, и
1
сумата от 120 лв.- разходи за връчване на покана по Договор за кредитна
карта срещу длъжника Я. Ж. К. от ***. В заявлението е посочено, че
задължението произтича от ползван от длъжника банков потребителски
кредит в лева съгласно Договор за кредитна карта от 08.02.2018г., като към
22.02.2021г. общият размер на задължението възлизало на стойност 992, 89
лв., и длъжникът изпаднал в забава и просрочил вноски, дължими от
05.03.2019г. Банката- заявител е обявила кредита за предсрочно изискуем и за
настъпването на изискуемостта длъжникът е бил уведомен лично чрез
връчена покана чрез ЧСИ- И.С.- ***. С обжалваното Разпореждане
заповедният съд е отхвърлил частично така подаденото Заявление, като е
приел, че в тази му част искането противоречи на чл.10, ал.2 и ал.4 във вр. с
чл.33 ,ал.1 от ЗПК, и е разпоредил издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.417 от ГПК за останалите вземания.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема
от правна страна, че ч.жалба е подадена в законния 1- седмичен срок, от
легитимирано да обжалва лице/заявител/, поради което тя е процесуално
допустима и по нея въззивният съд следва да се произнесе по същество на
направеното оплакване.
Разгледана по същество ч.жалба се явява изцяло неоснователна, тъй
като разпоредбата на чл.417, ал.2 от ГПК предвижда възможност заявителят
да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо
от неговия размер, се основава на документ или извлечение от счетоводни
книги, с които се установяват вземания на банките. Съгласно разпоредбата на
чл.60, ал.2 от ЗКИ извлечението от счетоводните книги следва да съдържа
най- малко информация за броя на вноските, които не са издължени на
договорените дати за плащане или са частично погасени,и общия размер на
просрочената сума; за общия размер на непогасената част от общия размер на
дължимата сума от потребителя,включваща главница и непогасената
договорена лихва; за размера на обезщетението за забава за просрочените
плащания. Видно от приложеното към заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение извлечение от счетоводните книги, в същото са
посочени процесните суми от 213, 83 лв. като “такси” за периода от
05.03.2019г. до 22.02.2021г., и сумата от 120 лв. “разноски за връчване на
покана до длъжника” за периода от 05.03.2019г. до 22.02.2021г. по Договор за
кредитна карта PB VISA CLASSIC от 02.08.2021г. Съгласно императивната
разпоредба на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК заповедният РС е длъжен да
извърши служебно проверка за наличие на евентуално противоречие със
закона и добрите нрави,включително и за евентуално наличие на нищожна
клауза в потребителски договор. От изложеното в заявлението и приложените
към него документи се е установило от първоинстанционния заповеден РС, че
претендираните вземания произтичат от сключен между страните договор за
издаване на кредитна карта, който по своя вид и характер се явява
потребителски, ето защо за него са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
Предвид което въззивният съд счита, че процесните суми от 213, 83 лв./такса/
и 120 лв./разходи за връчване на покана/ противоречат на разпоредбите на
2
чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК, тъй като практически заобикаля разпоредбата на
чл.33, ал.1 от ЗПК, понеже направените от кредитора- заявител разноски са
по повод забавеното изпълнение на договора от страна на длъжника-
потребител, а при забава на потребителя кредиторът има право единствено и
само на лихва за времето на забавата, но не и на други компенсации и
осребрявания- в случая наречени такси и разноски за връчване на покана за
съответния период от време. С оглед гореизложеното въззивният съд намира,
че обжалваното негативно за частния жалбоподател /заявител/ Разпореждане,
основаващо се на непосочване за какво и на какво основание са начислени
такси и разноски,а само на посочен общ размер, както и предвид това, че
същите представляват такси за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита, изцяло противоречат на законовата забрана по чл.10а, ал.2 от
ЗПК. Поради което това Разпореждане се явява изцяло мотивирано,
законосъобразно и правилно, и следва да бъде потвърдено напълно, ведно със
законните последици от това.
В настоящото въззивно производство не следва да се присъждат
разноски, тъй като се развива без участието на длъжника.
Това въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи на по-
нататъшно обжалване пред по- горен съд.
Ето защо воден от горните мотиви и на основание чл.413 във вр. с
чл.417 от ГПК и във връзка с чл.10а, ал.2 и ал.4 и чл.33, ал.1 от ЗПК,
въззивният ОС- Стара Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане № 261544/25.02.2021г. по
ч.гр.д.№ 677/2021г. по описа на Районен съд- ***, обл.Старозагорска.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3