Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 29.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на
осемнадесети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 3110 по описа за 2020г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 299720/12.12.2019г. поправено по реда на
чл. 247 от ГПК с Решение № 26436/29.01.2020г. по гр.д.№ 46931 по описа за
2019г. на Софийски районен съд, 76-ти състав Агенция „П.И.” Булстат *****, с адрес: гр.София, бул. „*****е
осъдено да заплати на „Д.з.”АД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***
на основание на чл. 213 от КЗ (в
сила от 01.01.2006г., отм) и чл. 86 от ЗЗД на сумата от 471,09лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба-12.08.2019г. до изплащането й,
представляващи регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета № 258620 и ликвидационни
разноски; сумата от 143,44лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от
12.08.2016г. до 12.08.2019г.; на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата
от 300лв., представляващи съдебни разноски.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна
жалба вх.№ 5216122/23.12.2019г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на
19.12.2019г. от ответника по делото - Агенция
„П.И.” Булстат ***** в частта, в която исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочило е, че събраните по делото доказателства не установяват настъпването на
събитието да е на републикански път, поради което и отговорността му не може да
се ангажира. В мотивите СРС сочел протокол за ПТП, който не бил приет по
делото. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенция на
въззиваемия за разноски по делото.
Въззиваемият-ищец
Д.з.”АД, ЕИК ***** е оспорило жалбата. Изложило е
съображения, че решението е правилно. Посочило е, че в протокола за ПТП
съставен от органи на МВР се сочело място на настъпването на събитието и
наличието на неравност на пътя в този участък.
С писмото си от 09.06.2016г.
въззивникът сочел, че мястото на настъпването на събитието е
републикански път. същото се сочело и от третото лице помагач- Община Лом.
Претендирал е разноски.
Трето лице
помагач на страната на ищеца – Община Лом с адрес: гр. Лом, ул. „*****и съдебен адрес: адв. Л.А.,***,
партер, офис 11 е оспорило жалбата.
Изложило е съображения, че решението е правилно Посочило е, че техническа
грешка било изписването в част от мотивите на дата на протокол за ПТП като
13.02.2018г., в друга част се сочела правилната дата от 03.11.2015г. Събраните
доказателства установявали, че ПТП е настъпило на републикански път и правилно
районният съд приел, че отговорността на въззивника следва да се ангажира. Претендирало
е разноски.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
2021021/12.08.2019г., изпратена по пощата на
09.08.2019г. от Д.з.”АД, ЕИК ***** срещу Агенция „П.И.” Булстат *****, с
която е поискало съдът да осъди ответника на основание на чл. 213 от КЗ (в сила от 01.01.2006г., отм) и чл. 86 от ЗЗД да му заплати
сумата от 456,09лв., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането й,
представляващи регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за вреди по застрахован при ищеца
автомобил „ Ситроен Джъмпи”, рег. № ***** по застраховка „Бизнес Каско” полица
№ 121414012986 , причинени на 03.11.2015г. от попадане в необозначени и
необезопасени неравности на пътно платно на
ул. „Дунав”, село Сливата, община Лом, което било част от републикански
път ; сумата от 15лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането й, представляващи
ликвидационни разноски по щетата; сумата от 143,44лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главниците за периода от 12.08.2016г. до 12.08.2019г., както и съдебните разноски по делото. Навело е твърдения, че към
03.11.2015г. бил обвързан от валидно правоотношение по застраховка „Каско” за
автомобил „ Ситроен Джъмпи”, рег. № *****, същият попаднал в неравности на
пътно платно на републиканския път – ул. Дунав, с.Сливата, и бил увреден за обезщетяването на вредите
ответникът изплатил обезщетение в размер на 456,09лв., от които 236,39лв. за
разходи за пътна помощ, направил ликвидационни разноски от 15лв., поканил
ответника да му заплати същите , но ответник не го направил.
Ответникът
Агенция „П.И.” Булстат *****, в предоставения му срок е оспорил исковете.
Заявил е, че вредите не са причинени от попадане в дупки на пътя. Протоколът за
ПТП не отговарял на изискванията по Наредбата І 1з-41/12.01.2009г. , защото
липсвало посочено километрично положение. Улица Дунав не била част от републиканска
пътна мрежа, а била част от урбанизираната територия на Община Лом, кметство на с.Сливата. Задължението на
общината съгласно чл. 48 от ППЗП било да поддържа този път. Посочил е, че републиканския път ІІ-11 Гр.
ОПУ-Видин-Орсоя-Сливата-Ковачица-Горни Цибър-Гр. ОП-Враца от км.23+167 до
км78+820 минавал през населеното място и се поддържал от ОПУ-Монтана.
Претендирало е разноски.
Трето лице
помагач на страната на ищеца – Община Лом е подкрепило иска. Заявило, че процесното ПТП е
настъпило на улица, която е републикански път и задължението за поддръжката на
пътното платно било за ответника по исковете.
Ответникът признал, че през с.Сливата минавал републикански път и
отговорността му за процесните вреди следвало да се ангажира.
По делото е приет Протокол за ПТП №
1370013/03.11.2015г., носещ подпис за служител на КАТ , съгласно който на 03.11.2015г. на ул. Дунав, с.Сливата,
община Лом е настъпило ПТП при което автомобил „ Ситроен Джъмпи”, рама VF7XARHKH64179167 е попаднал
в неравност на пътното платно, като дясната гума пропада по-ниско и удря
картер, при разминаването с ТИР няма място където да избегне пропадането в
дупката и понася вреди по картер, изтекло масло.
По делото са приети неоспорени от страните
застрахователна полица по застраховка „Бизнес Каско ” № 121414012986/05.11.2014г., носеща подпис за
страните по нея, Общи условия , преписка по щета №258620, съгласно които на
05.11.2014г. Д.З.”АД е сключило с Б.А.Т.”ЕООД договор за застраховка „Пълно Каско-клауза
3-Помощ на пътя” за период от 10.11.2014г. до 09.11.2015г. за територия на
Република България за автомобил „ Ситроен Джъмпи”, рег. № ***** рама VF7XARHKH64179167 при
застрахователна сума от 14200лв., по искане на застрахования от04.11.2015г. е
образувана щета № 258620 за обезщетяване
на вреди по това МПС за счупен картер,
загуба на масло и др., настъпили на
03.11.2015г. от попадане в неравност на пътно платно, при което дясна
гума пропаднала по-ниско и ударен бил картер при разминаване с тежкотоварен
автомобил, на 04.11.2015г. ищецът е огледал автомобил и е констатирал
уврежданията по него- по картер и изолация около него, оценил е вредите на
456,09лв. , от които 250,50лв. били за репатриране на автомобила, сумата
наредил по сметка на застрахования на 10.12.2015г.
По делото е прието неоспорено от страните писмо изх.№ *********/01.06.2016г. съставено от
ищеца до ответника, известие за доставяне, съгласно които ищецът е отправил покана до ответника да му
заплати процесните суми от 471,09лв.
като обезщетение за вреди от неподдържане в безопасно състояние на ул. Дунав, с. Сливата, община Лом в
следствие на което застрахован при ищеца автомобил претърпял на 03.11.2015г.
вреди за обезщетяване на които ищецът платил сумата и направил ликвидационни
разноски от 15лв. , ответникът е получил писмо от ищеца на 06.06.2016г.
По делото е прието неоспорено от страните писмо изх.№
53-00-327/09.06.2016г. съставено от ответника до ищеца, съгласно което по искането по щета 258620 по покана №
*********/01.06.2016г ответникът е заявил, че описаният в регресната покана попада в участък, който се поддържа от
ОПУ-Монтана, имало и фирма изпълнител, мястото на ПТП не било посетен от
служителите им, не било установено бездействието им, не било установено да има
неравност на пътя, поради което и отказва
да плати сумата.
Прието е писмо изх. № 92-00294/30.03.2016г. на Община
Лом, с което е посочено, че ул. Дунавска
в с.Сливата , община Лом е републикански
път, втори клас.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и допустимо.
По правилността на решението :
Доколкото договорът за застраховка е
от 2014г., застрахователното събитие
е настъпило през 2015г., съдът
приема, че приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса за
застраховането (в сила от 01.01.2006г., отм).
Предявените искове са с правно
основание чл. 213 от КЗ /отм/ вр. с чл.
86 от ЗЗД .
При този иск в тежест на ищеца е да
установи деликтна отговорност на ответника по отношение на
увредения-застрахован по смисъла на чл. 49 и чл. 45 и сл. от ЗЗД вр. с чл. 30 и чл. 49, ал.1, т. 4 от Закона за пътищата- неизпълнение на
задължението й по закон, да поддържа републикански пътища, в следствие на който
деликт - причиняване на застрахователно
събитие, са настъпили вреди, последвало
е плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по валидно
застрахователно правоотношение в размер на пазарната им стойност към настъпване
на събитието, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно
доказване..
Съгласно разпоредбата на чл. 213,
ал. 1 от КЗ (отм) с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахованото лице срещу причинителят на вредата до
размера на изплатеното обезщетение и на обичайните разходи.
Съгласно разпоредбата на чл. 30 и чл. 49, ал.1, т. 4 от
Закона за пътищата Агенция П.И. осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища, като от бюджета на агенцията се финансират разходи за изграждане, ремонт и поддържане
на републиканските
пътища.
Републикански път съгласно
чл. 3, ал.2 от Закона за пътищата са
автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас,
които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват
държавната пътна мрежа. Отделни републикански пътища са включени в
трансевропейската пътна мрежа. Съгласно чл. 3, ал. 4 от ЗП списъците на републиканските и общинските пътища и промените в тях се
утвърждават от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното
развитие и благоустройството след съгласуване с кметовете на общините.
Съгласно чл. 4 от Закона за пътищата участъците от
републиканските и общинските пътища в границите на урбанизираните територии и
селищните образувания имат ограничени връзки с уличната мрежа и движението по
тях се осъществява с предимство. Трасетата на републиканските и общинските
пътища по уличната мрежа на населените места и селищните образувания се определят с общия устройствен план.
Правото на застрахователя да иска от
третото лице, причинило вредата, след плащането на застрахователното
обезщетение, е регресно право, а встъпването в правата на застрахования срещу
третото лице е суброгационно право, поради което съдът приема, че в случая се
касае за особен самостоятелен регресен иск на застрахователя, произтичащ по
силата на закона, като основанието му е
плащането на сумите на правоимащите лица по силата на договора за
застраховка и произтичащото от закона право на регрес – чл. 213 от КЗ(отм),
като именно с оглед на това плащане застрахователят встъпва в правата на
застрахованите лица. Встъпвайки в правата на застрахования, застрахователят не
би могъл да получи повече права от тези, които има застрахования срещу третото лице и застрахователят носи риска от
всички възможни възражения, които може да направи третото лице на застрахования.
За да възникне право по чл. 213 от КЗ (отм) на застрахователя по имуществена застраховка е необходимо кумулативно
наличие на предпоставките: деликтна отговорност на ІІІ-то лице по отношение на
увредения-застрахован по смисъла на чл. 45, чл. 49 и сл.
от ЗЗД, поради причиняване на застрахователно събитие, както и плащане
на застрахователно обезщетение от застрахователя в размер на пазарната им
стойност към настъпване на събитието, за които предпоставки ищецът следва да
проведе главно и пълно доказване.
Съдът приема, че в конкретния случай
от събраните по делото писмени доказателства по делото е установено, че на
03.11.2015г. застраховано при ищеца лице по имуществена застраховка, е
претърпяло имуществени вреди, за обезщетяването на които ищец е заплатил
обезщетение от 456,09лв. което е пазарната стойност на същите към дата на ПТП и
е направил ликвидационни разноски в размер на 15лв., които са обичайни за
такава щета, ищецът е поканил на 06.06.3024г.
ответника да му ги заплати, но това не е
направено, мораторна лихва за забава на главниците за процесния период е в
размер на 143,44лв. С въззивната жалба не са въведени оплаквания за изводите на
СРС за тези обстоятелства, при обосноваване на тези изводи районният съд не е
допуснал нарушение на императивна правна норма, поради което и като съобрази
ограниченията по чл. 269 от ГПК съдът приема за установени по делото тези обстоятелства.
Същите се установяват от приетия по делото протокол за ПТП, носещ подпис за
служители на КАТ, установили съществуването на неравности на пътя, попадането в
тях на застрахования при ищеца автомобил и понасянето на вреди по картер и
облицовка. Приетите документи от застрахователна преписка установяват
съществуването на вреди, стойността им, ликвидационните разноски направени от
ищеца, заплащането на процесната сума като обезщетение, отправянето на покана
до ответника. Действително на стр. 2 от мотивите на решението на СРС е посочена
дата на протокол за ПТП 13.02.2018г. Същевременно на стр. 1 от мотивите на
решението на СРС е посочен протокол за ПТП от 03.11.2015г. Последният е приет
по делото, и за посочените в него обстоятелства СРС е
формирал изводите си, тези факти са част т основанието на исковете, поради което
и съдът приема, че посочването на стр.2 от мотивите на решението на СРС на
друга дата на ПТП е техническа грешка, която не се отразява на правилността на
изводите на СРС.
Спорен въпрос по делото е дали ул.
Дунав, с. Сливата, на която е настъпило процесното ПТП е републикански път.
По делото не се спори, че през село
Сливата, община Лом преминава републикански път ІІ-11 Гр.
ОПУ-Видин-Орсоя-Сливата-Ковачица-Горни Цибър-Гр. ОП-Враца от км.23+167 до
км78+820 , който се поддържа от Агенция „П.И., ОПУ-Монтана. Съдът приема, че събраните
по делото доказателства обсъдени в съвкупност обосновават извод, че ул. Дунав в
с.Сливата е част от републикански път, преминаващ през населеното място.
Приетото по делото писмо от Община Лом от 30.03.2016г. изрично сочи това обстоятелство. Това писмо е
официален удостоверителен документ, обвързващ съда с материална доказателствена
сила за удостоверените с него обстоятелства. Това е така, защото сгласно чл. 4 от Закона за пътищата трасетата на републиканските и общинските пътища по уличната мрежа на
населените места и селищните образувания се определят с общия устройствен план. При така разписаната уредба и при
съобразяване на обстоятелството, че
градоустройствения план се изработва и поддържа от общината , то съдът
приема, че удостоверяването в писмото от 30.03.2016г. от Община Лом , че ул.
Дунав в с.Сливата е републикански
път , е официален удостоверителен документ, обвързващ съда с материална
доказателствена сила. Тази доказателствена сила не е опровергана по делото по
несъмнен начин. Напротив, писмото на ответника до ищеца от 09.06.2016г. съдържа
признание, че посочения в регресната покана на ищеца от 01.06.2016г. пътен
участък попада в поддържаната от
ОПУ-Монтана територия, тоест че е републикански път. Този участък в регресната
покана е ясно обозначен от ищеца, - ул. Дунав, с.Сливата, поради което и
писмото от 09.06.2016г. н ответника съдът приема, че е за ул. Дунав, с.Сливата.
При така събраните доказателства съдът приема, че следва да се обоснове извод,
че мястото на настъпването на процесното ПТП е част от републиканската пътна
мрежа и задължение на ответника е било да поддържа пътното платно в изправност.
При така възприето правилно районният съд е приел, че мястото на настъпването
на вредите е републикански път и
отговорността на ответника за обезщетяване на процесните вреди следва да се ангажира.
С оглед гореизложеното съдът приема,
че по делото е установено валидно възникнали вземания на ищеца към ответника за
заплащане на процесните суми, поради което и с оглед на липса на доказателства
за погасяването им, то решението на районния съд следва да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски във въззивното производство:
С оглед изхода на делото съдът приема, че
отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззивника и той
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия-ищец сумата 100лв.
възнаграждение за юрисконсулт в производство пред СГС , определено от съда
съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК при съобразяване сложността на делото.
На третото лице – помагач не се следват разноски
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.10 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 299720/12.12.2019г. поправено
по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 26436/29.01.2020г. по гр.д.№ 46931 по
описа за 2019г. на Софийски
районен съд, 76-ти състав в обжалваната
част.
ОСЪЖДА Агенция „П.И.” Булстат *****, с адрес: гр.София, бул. „*****с адрес
за призоваване: гр. София, бул. „*****да заплати на Д.з.”АД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** на основание на чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 от ГПК сумата от 100лв. (сто лева) представляващи съдебни
разноски в производство пред СГС.
Отхвърля
претенцията за съдебни разноски на третото лице помагач-Община Лом.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца –
Община Лом.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.