Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. София, 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публичното заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА С.А
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия С.а гр. д. № 5956 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение №
41578 от 14.02.2020 г. по гр. д. № 40760/2018 г., Софийски районен съд, I ГО, 25 състав, е отхвърлил предявените искове с правно
основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД от В.Е.П., ЕГН ********** срещу К.И.Н.,
ЕГН ********** и Ц.Л.И., ЕГН ********** за отмяна на направеното от В.Е.П.
дарение в полза на ответниците с договор за дарение на недвижим имот от
20.01.1995 г., обективирано в нотариален акт № 49, том III
по нот. дело № 453/1995 г. на нотариус Н.Г., на неурегулирано дворно място, без
построената върху същото масивна едноетажна жилищна сграда, което дворно място
представлява реално обособена част от неурегулиран имот с пл. № 388, нанесен в
кадастрален лист № 421 по плана на местността „Раздолци“, Горна баня, гр.
София, с площ на дарената реално обособена част 365 кв. м., поради
непредоставяне на поискана издръжка. Осъдена е на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В.Е.П.
да заплати на К.И.Н. и Ц.Л.И. сумата от 1 000 лв., разноски в производството.
Срещу така постановеното решение в срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищцата по
делото В.Е.П., чрез адвокат Р.А., с доводи за неправилност, незаконосъобразност
и необоснованост. Посочва се, че СРС неправилно е приел, че
ищцата не е доказала наличие на трайна нужда от издръжка, както и че с даването
на конкретно поисканата издръжка ответниците биха поставили себе си в по - лошо
положение от това на дарителката. Излагат се съображения, че между страните
няма спор относно родствените им връзки, както и относно извършеното в полза на
двете ответници дарение на реално обособена част от процесния имот от страна на
майка им. От представените два броя нотариални покани от 09.05.2018 г., връчени
на ответниците на 14.05.2018 г., се установява, че ищцата е уведомила всяка от
двете за възникналата нужда от издръжка в размер на по 120 лв. месечно от
всяка, което обуславя уважаване на иска, а и исковата молба сама по себе също
има значение на покана. Твърди се, че за разлика от възмездните сделки, при
договора за дарение разпоредителното действие е свързано не с получаване на
насрещна материална облага, а с удовлетворяване на неимуществен интерес на
дарителя - да прояви щедрост. Безвъзмездността на договора поражда морално
задължение за благодарност, като неизпълнението му само по себе си не би могло
да обуслови основание за прекратяване на договора, а законовата санкция за
неизпълнение на моралното задължение за благодарност е установена чрез
конкретни хипотези на поведение на надарения, при които за дарителя се поражда
правото да поиска отмяна на дарението. В хипотезата на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че се нуждае от издръжка, че е поканил
надарения да му плаща такава, както и че последният е отказал. В случая ищцата
е възрастен човек, страда от множество хронични заболявания, има вътрешно перде
на ляво око, зрението на дясното око е 60 %, лявото око е с дифузно помътняла
леща, не се просветлява стъкловидното тяло, като единственото лечение е
оперативно, има нужда от надзор предвид генерализираната атеросклероза,
терапията на сърдечните заболявания на ищцата струва около 20 лв. месечно. Подробно
се цитират и свидетелските показания с доводи, че показанията на свидетелитеК.И.
иК.Н. - внуци на ищцата и деца на ответниците, не следва да бъдат кредитирани
предвид близката родствена връзка със страните по делото и обстоятелството, че
не се дължат на лични впечатления, а на казаното от ответниците. Самата Н.
сочи, че след получаване на нотариалната покана, изпратена от баба ѝ до
майка ѝ, не се е виждала с баба си, същото се отнася и до свидетеля И..
Излагат се и съображения, че ищцата е с 98,6 % трайна загуба на
работоспособност, считано от 01.01.2019 г. получава пенсия в размер на 274,14
лв. От друга страна ответницата Ц.И. е омъжена, има две деца, пълнолетни, към
2018 г. е получавала заплата в размер на 519,18 лв., като за периода 01.10.2017
г. - 30.09.2018 г. е получила брутен доход в размер на 6 190,72 лв. и нетен
доход в размер на 4 809,54 лв., като за м. 09.2018 г. месечната ѝ заплата
е в размер на 548,02 лв. Ответницата К.Н. също е омъжена и има едно пълнолетно
дете. На 13.07.2004 г. заедно със съпруга си е закупила поземлен имот с площ
744 кв. м., ведно с масивна вилна сграда от 40 кв. м. и РЗП 80 кв. м. в с.
Еремия. Н. е пенсионер, с 92 % трайно намалена работоспособност, получава
пенсия с добавки в размер на 290,57 лв. От друга страна ищцата има в
собственост единствено построената върху процесната земя от 365 кв. м. къща,
като единственият ѝ източник на средства е пенсията ѝ в размер на
274,14 лв. Съгласно данните на НСИ, годишният паричен разход за едночленно
домакинство за 2017 г. е 5 161 лв. или месечно 430,08 лв., а за 2018 г. е 5 710
лв. или месечно 475,83 лв., от което следва, че месечният приход на ищцата е
многократно под месечния разход. Последната няма банкови сметки или друго
имущество, което би могла да отдава под наем за задоволяване на наличните нужди.
Ищцата обитава и къща, която е запусната и създава значителни битови
неудобства. Поради това е безспорно, че паричните доходи на ищцата не могат да
ѝ осигурят в пълен размер екзистенц минимума за преживяване. Ищцата е
изпаднала в трайна нужда от издръжка, налице е непризнателност на надарените,
което налага отмяна на дарението. Обстоятелството, че ответницата К.Н. на свой
ред страда от заболявания и е пенсионер не доказва липсата на достатъчно
средства, т. е. че с даването на издръжка на ищцата - дарител би поставила себе
си в по - лошо положение от това на ищцата (няма непълнолетни деца, не са
ангажирани доказателства за неработоспособност на съпруга ѝ, не са
ангажирани доказателства за ежемесечни разходи за лекарства, същата може да
работи и да реализира приход от заплата, а притежава и земя и вила в с. Еремия,
които могат да бъдат отдавани под наем). Ответницата Ц.И. също не е доказала
липсата на достатъчно средства - няма заболявания, не е пенсионер, за м.
09.2018 г. размерът на месечната ѝ заплата е 548,02 лв., няма
непълнолетни или пълнолетни учащи деца, не е ангажирала доказателства за
неработоспособност на съпруга си, както и че с него живеят под наем или имат
кредитни или друг вид финансови задължения. Предвид изложеното се моли за
отмяна на решението и за уважаване на исковете. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответниците по делото К.И.Н.
и Ц.Л.И., чрез адвокат Н.И., с искане въззивната жалба да бъде оставена без
уважение като неоснователна. Твърди се, че в жалбата не са посочени конкретни
нарушения от страна на първоинстанционния съд. Излага се, че искането за
разваляне на дарението е неоснователно и дори недопустимо и само на това
основание исковата претенция следва да бъде оставена без уважение, тъй като
договорът за дарение може да бъде отменен на основание чл. 227 ЗЗД, но не и
развален. Освен това СРС е обсъдил събраните свидетелски показания и е
достигнал до правилен извод, че ответниците никога не са отказвали помощ на
своята майка, въпреки че получават по - ниски доходи. Ищцата е тази, която
отказва помощ, сърди се безпричинно, отказва да говори с дъщерите си. Твърди
се, че здравословното състояние на К.Н. е особено тежко, като ѝ е
определена 92% трайно намалена работоспособност без чужда помощ, с дата на
инвалидизиране - 24.03.2000 г., с месечна пенсия в размер на 290,57 лв., Ц.И.
също страда от различни заболявания, като ишиас и лумбаго в кръста, което
налага лечение и приемане на лекарства, с месечно трудово възнаграждение средно
в размер на 400,75 лв. (след приспадане на месечните удръжки за задължително
здравно и пенсионно осигуряване), което е със 130 лв. под минималното трудово
възнаграждение в страната. И двете ответници са в тежко материално положение и
нямат възможност да отделят всяка от тях по 120 лв. месечно, които да пращат на
майка си, с позоваване на ТР № 1/21.10.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на
ОСГК на ВКС. Предвид изложеното се моли за оставяне на въззивната жалба без
уважение и за потвърждаване на решението. Претендират се разноски за настоящата
инстанция.
Софийски градски съд, след като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Производството
пред СРС е образувано по искова молба на В.Е.П., подадена чрез адвокат Р.А., срещу
К.И.Н. и Ц.Л.И. за разваляне
на договор за дарение, сключен на 20.01.1995 г. с нотариален акт за дарение на
недвижим имот на низходящи № 49, том III, нот. дело № 453/1995 г. Излагат се твърдения, че с
посочения договор ищцата е дарила на двете си дъщери - ответници реално
обособена част с площ от 365 кв. м. от неурегулирано дворно място,
представляващо реално обособена част от неурегулиран имот с пл. № 388 по плана
на местността „Раздолци“, Горна баня, цялото с площ от 1 350 кв. м., а по
нотариален акт с площ от 1 400 кв. м., като си запазила правото на ползване на
½ ид. ч. от дарения имот, а по отношение на останалата ½ ид. ч.
при запазване на вече учреденото възмездно право на ползване на Н.П.С.. След
смъртта на Н.С., с когото живеели на семейни начала, ищцата изпаднала в трайна
нужда от грижи и издръжка. Посочва, че здравословното ѝ състояние не е
добро - с решение на ТЕЛК ѝ е определена 98,6 % трайна загуба на
работоспособност без чужда помощ пожизнено, пие лекарства, пенсията ѝ е
ниска (297,94 лв.) и не ѝ осигурява нормална издръжка, като парите не
ѝ достигат за отопление, храна, лекарства, в последните месеци при
посещенията си ответниците започнали да се държат грубо и арогантно с ищцата,
изнасяли вещи от дома ѝ в нейно отсъствие. Ищцата излага твърдения, че
поканила ответниците на 13.05.2018 г. с нотариални покани да ѝ заплащат
всяка от двете по 120 лв. месечно, като надарените не платили така
претендираната издръжка. На ищцата се наложило да постъпи в болница, като за
това се погрижила нейна съседка. Предвид това се моли за уважаване на исковете
и за разваляне на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД на дарението от
20.01.1995 г. поради непризнателност на всяка от двете приобретателки - К.И.Н.
и Ц.Л.И., претендират се и разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК е подаден такъв от ответниците К.И.Н.
и Ц.Л.И., чрез адвокат Н.И., с който се оспорва предявения иск като
неоснователен. Излагат се твърдения, че ответниците - дъщери на ищцата, никога
не са ѝ отказвали помощ, а напротив - макар и с ниски доходи винаги са
помагали на майка си чрез закупуване на хранителни продукти, заплащане на
битови сметки при нужда, а понякога и с даване на парични средства. Ищцата е
тази, която отказва предоставената помощ. Ответниците не оспорват получаването
на нотариалните покани, но твърдят, че и двете са в тежко здравословно
състояние, особено К.Н., която е преосвидетелствана с решение на ТЕЛК №
0149-013/19.01.2018 г., с което ѝ е определена 92 % трайно намалена
работоспособност без чужда помощ, с дата на инвалидизиране 24.03.2000 г. Ц.И.
страда от ишиас и лумбаго в кръста, които заболявания също налагат лечение и
приемане на лекарства. И двете ответници са в тежко материално положение,
поради което нямат възможност да отделят всяка по 120 лв. месечно, тъй като
биха поставили себе си в по - лошо положение от това на дарителя - К.Н.
получава пенсия в размер на 290,57 лв., а Ц.И. - месечно възнаграждение средно
в размер на 400,75 лв. след приспадане на месечните удръжки за задължително
здравно и пенсионно осигуряване. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на
иска и за присъждане на разноски.
По делото е
приет нотариален акт за дарение на недвижим имот на низходящи № 49, том III, нот. дело № 453/1995 г., видно от който на
20.01.1995 г. В.Е.П. е дарила на дъщерите си К.И.Н. и Ц.Л.И. следния свой
собствен недвижим имот: неурегулирано дворно място, без построената върху
същото това място масивна едноетажна жилищна сграда, което дворно място
представлява реално обособена част от неурегулиран имот с пл. № 388, нанесен в
кадастрален лист № 421 по плана на местността „Раздолци“, Горна баня, гр.
София, целият имот с площ от 1 350 кв. м., а по нотариален акт с площ от 1 400
кв. м., като даряваният имот, а именно реално обособената част на дарителката,
е с площ от 365 кв. м., при посочени съседи. Дарението е извършено при следните
условия: при запазване на вече учреденото възмездно право на ползване, докато е
жив, върху ½ ид. ч. от даряваното дворно място на Н.П.С. и при запазване
от дарителката на безвъзмездното право на ползване, докато е жива, върху
останалата ½ ид. ч. от дарявания недвижим имот. Надарените са заявили,
че са съгласни да приемат дарението при посочените в договора две условия
относно правото на ползване на дарителката и на Н.П.С. и ще спазват правата им
на ползване.
По делото е приета нотариална покана от В.Е.П., адресирана до К.И.Н., от
09.05.2018 г., с която ищцата е поканила ответницата, считано от датата на
получаване на нотариалната покана, да ѝ заплаща месечна издръжка в размер
на 120 лв., която да бъде превеждана с пощенски запис на адрес: гр. София, ул.
„********- то число на съответния месец, поради неполагане на грижи за
дарителката и невъзможност на последната да живее спокойно и несмущавано. Видно
от отбелязването нотариалната покана е връчена на К.Н. - лично на 13.05.2018 г.
срещу разписка.
По делото е приета нотариална покана от В.Е.П., адресирана до Ц.Л.И., от
09.05.2018 г., с която ищцата е поканила ответницата, считано от датата на
получаване на нотариалната покана, да ѝ заплаща месечна издръжка в размер
на 120 лв., която да бъде превеждана с пощенски запис на адрес: гр. София, ул.
„********- то число на съответния месец, поради неполагане на грижи за
дарителката и невъзможност на последната да живее спокойно и несмущавано. Видно
от отбелязването нотариалната покана е връчена на Ц.И. - лично на 13.05.2018 г.
срещу разписка.
По делото е прието експертно решение № 1724 от 097/29.05.2007 г., с
което след преосвидетелстване, на ищцата е определена 98,6 % трайно намалена работоспособност
без чужда помощ, пожизнено, с дата на инвалидизиране - 04.07.1988 г., водеща
диагноза - сърдечна недостатъчност и заболявания както следва: ИБС, ИКМП, артериална
хипертония - 2 степен, хипертонично сърце, СН - III
ФК, захарен диабет 2 тип, НИЗТ, КДС, диабетна полиневропатия, ХАНК II б ст., тромбоза на артерия тибиалис двустранно, клаудикацио
интермитенс 50 метра, хроничен калкулозен пиелонефрит, диабетна нефропатия ХБН -
I ст., катаракта нуклеокортикалис.
По делото са приети рецептурна книжка на хронично болния В.Е.П. и
рецептурни бланки - НЗОК, епикризи, вкл. такава от УМБАЛ „Национална
кардиологична болница“ - ЕАД София, от която се установява, че на 04.11.2018 г.
ищцата е приета в Клиника по кардиология с остър трансмурален инфаркт на
миокарда на предната стена.
По делото е прието разпореждане № **********/01.07.2017 г. от ТП на НОИ
- гр. София, от което се установява, че считано от 01.07.2017 г. ищцата В.Е.П.
получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО в размер на
264,06 лв. и социална пенсия за инвалидност по чл. 90а КСО в размер на 33,90
лв. или общо месечна сума за изплащане 297,96 лв.
По делото е прието разпореждане № 21190220970/01.01.2019 г. от ТП на НОИ
- гр. София, от което се установява, че на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО,
вр. с § 7, ал. 1 от ПЗР на Закона за хората с увреждания, считано от 01.01.2019
г. е прекратена социалната пенсия на ищцата, като на основание чл. 101 КСО е
разпоредено, считано от 01.01.2019 г. да ѝ се изплаща лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО в размер на 274,14 лв.
По делото е приета справка по
лице от Служба по вписванията - Плевен за периода от 01.01.1992 г. до
20.06.2018 г. за лицето Ц.Л.И., от която не се установява наличието на право на
собственост или други вписани сделки.
По делото е приета справка по лице от Служба по вписванията - Кюстендил
за периода от 01.01.1992 г. до 20.06.2018 г. за лицето К.И.Н., видно от която
на 13.07.2004 г. К.И.Н. и С.И.Н.са придобили чрез покупко - продажба от Р.В.Д.и
Л.И.Д.поземлен имот в с. Еремия, с площ 744 кв. м., ведно с масивна вилна
сграда от 40 кв. м. и РЗП 80 кв. м.
От приетото по делото Удостоверение за семейно положение, съпруг/а и
деца изх. № РОК18-УГ01-4539/1/02.08.2018 г., издадено от Столична община, район
„Овча купел“, се установява, че Ц.Л.И. е омъжена, има съпруг - Г.К.И. и двама
пълнолетни сина -К.В.Г.И. и В.Г.И..
От приетото по делото Удостоверение за семейно положение, съпруг/а и
деца изх. № РОК18-УГ01-4539/2/02.08.2018 г., издадено от Столична община, район
„Овча купел“, се установява, че К.И.Н. е омъжена, има съпруг - С.И.Н.и
пълнолетна дъщеря -К.С. Н..
По делото е приета справка изх. № 94-В-260/06.08.2018 г. от Национална
агенция за приходите, видно от която в информационната система на НАП за лицето
К.И.Н., ЕГН **********, към 01.08.2018 г. няма данни за подадено от работодател
уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ за сключен и непрекратен трудов договор,
считано от 2016 г.; има данни, че лицето е пенсионер от 24.03.2000 г.
По делото е приета справка изх. № 94-В-261/06.08.2018 г. от Национална
агенция за приходите, видно от която в информационната система на НАП за лицето
Ц.Л.И., ЕГН **********, има данни за подадено от работодател уведомление по чл.
62, ал. 5 КТ за сключен на 08.06.2015 г. и непрекратен към 01.08.2018 г. трудов
договор с „Дрийм Фийлд“ ЕООД, с адрес на управление: гр. София, ул. „********основна
заплата от 460 лв. Към писмото е приложена и справка за осигуряването на Ц.И.
за периода 01.01.2016 г. - 31.07.2018 г., видно от която осигурителният доход
на лицето варира между 420 лв. - м. 04 и м. 06.2016 г. и 571,10 лв. - м.
05.2018 г.
От приетото по делото разпореждане № **********/01.07.2018 г. от ТП на
НОИ - гр. София, се установява, че от 01.07.2018 г. К.И.Н. получава лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 КСО в размер на 256,67
лв. и социална пенсия за инвалидност по чл. 90а КСО в размер на 33,90 лв. или
обща месечна сума за изплащане 290,57 лв.
Видно от Удостоверение изх. № 10/29.10.2018 г., издадено от „Дрийм
Фийлд“ ЕООД
Ц.Л.И. е получила брутен доход за
периода от 01.07.2017 г. до 30.09.2018 г. в общ размер на 6 190,72 лв. или
нетно възнаграждение в размер на 4 809,54 лв. (нетно възнаграждение по
месеци: м. 10.2017 г. - 363,08 лв., м. 11.2017 г. - 363,08 лв., м. 12. 2017 г. -
383,25 лв., м. 01.2018 г. - 400,50 лв., м. 02.2018 г. - 400,50 лв., м. 03.2018
г. - 400,50 лв., м. 04.2018 г. - 421,58 лв., м. 05.2018 г. - 443,16 лв., м.
06.2018 г. - 402,88 лв., м. 07.2018 г. - 402,88 лв., м. 08.2018 г. - 402,88 лв.
и м. 09.2018 г. - 425,25 лв.).
По делото е прието експертно решение № 0149 от 013/19.01.2018 г., с
което след преосвидетелстване, на К.И.Н. е определена 92 % трайно намалена
работоспособност без чужда помощ, за 3 години, с дата на инвалидизиране -
24.03.2000 г., с водеща диагноза - инсулинозависим захарен диабет и заболявания
както следва: захарен диабет 1 тип с полиневропатия и макроангиопатия, хроничен
тубулоинтерстициален нефрит, ХБН0, чернодробна стеатоза, холелитиаза, артериална
хипертония - 2 стадий лека към умерена степен, хипертонично сърце, рецидивиращо
депресивно разстройство, сегашен епизод умерено тежък, псевдофакия.
От изслушаната и приета в хода на първоинстанционното производство
комплексна съдебно - медицинска експертиза (СМЕ), неоспорена от страните, която
настоящият съдебен състав кредитира като компетентна и логически обоснована, изготвена
въз основа на материалите по делото и след личен преглед на ищцата, се
установява, че последната видимо е в увредено общо състояние, нетърпелива,
реагира спонтанно, проявява вербална агресия, ходи без помощно средство,
ориентирана, контактна, частично адекватна, превъзбудена, страда от
затлъстяване 3 степен, с отслабено дишане, без хрипове, с ритмична сърдечна
дейност, глухи тонове, артериално налягане - 140/80, с леки отоци по двете
подбедрици. Същата страда от сърдечна недостатъчност 3 функционален клас,
исхемична болест на сърцето - исхемична кардиомиопатия, артериална хипертония 2
степен, хипертонично сърце, захарен диабет тип 2 - неинсулинозависим, късен
дегенерационен синдром, диабетна полиневропатия, хронична артериална
недостатъчност на крайниците 2 Б стадий - тромбоза на артерия тибиалис
двустранно, клаудикацио интермитенс - 50 метра, хроничен калкулозен
пиелонефрит, диабетна нефропатия - хронична бъбречна недостатъчност 1 степен,
катаракта нуклеокортикалис окулорум утриускве, миопия окулорум утриускве,
перманентно предсърдно мъждене, облитериращ тромбангиит, исхемична болест на
сърцето - стабилна ангина пекторис 2 функционален клас, бронхиална астма,
хроничен бронхит, белодробен емфизем, вегетативна невропатия, холелитиаза -
редки кризи, пулмонална хипертония, състояние след остър обширен преден миокарден
инфаркт през 2018 г., анемичен синдром, дислипидемия, хемороидална болест,
проведени двукратно ПКИ и стентиране на ЛАД - 2015 г. и 2018 г. Липсват
достатъчно критерии за признаване на диастолна дисфункция. Приблизителната
месечна стойност на необходимите лекарства по отношение на сърдечните заболявания
е в размер на 19,90 лв. (Беталок Зок - 8,92 лв., Вивейс - 4,98 лв., Дехидратин
Нео - 3,35 лв., Амлодигама - 2,65 лв.). По отношение на сърдечно - съдовата
система е необходим режим на умерена физическа активност - диета със съдържание
на натриев хлорид (сол) до 1,5 грама дневно и редовен прием на изписаната
терапия. При поява на отоци и намален физически капацитет е необходима незабавна
консултация с кардиолог и при необходимост - хоспитализация в кардиологична
клиника. В заключението е посочено също, че ищцата има нужда от надзор предвид
генерализираната атеросклероза и много вероятното засягане на мозъчните съдове
от процеса - мозъчно - съдова болест. От друга страда ищцата страда от захарен
диабет тип 2 от 2007 г. в рамките на тежък метаболитен синдром - диабетна
полиневропатия, АХА 3 и ХБН 1 в рамките на дългогодишен калкулозен пиелонефрит.
От приложената медицинска документация се установява, че терапията е метфогама
- 2,70 лв. и диапрел с цена по НЗОК - 7,13 лв. и свободна цена за месец - 19,80
лв. При захарен диабет тип 2 е задължителен стриктен диетичен режим без
бяла/кафява захар, сладкарски храни, мазно, тлъсто, пържено, панирано. Според
офталмологичната част на заключението ищцата има вътрешно перде на ляво око, в
резултат на което лещата е изцяло потъмняла, имплантирана изкуствена вътреочна
леща, след оперативно отстранено вътрешно перде на дясно око, вторично
уплътнена задна лещена капсула. С имплантираната изкуствена вътреочна леща и
диоптрична корекция на дясно око зрението е 0,6/60 % от нормалното зрение.
Следоперативно се е получило уплътнение на задната капсула на отстранената
леща, върху която лежи изкуствената, което намалява зрението. Това уплътнение
се отстранява чрез лазерна корекция. В очното дъно на дясно око не се виждат
болестни промени от диабетен тип. Лявото око е с дифузно потъмняла леща, не се
просветлява стъкловидното тяло, не се оглежда очно дъно. Според експерта единственото
лечение е оперативно.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите С. И. Р.,К.С. Г.,К.В.Г.И. иК.С. Н.. От разпита на свидетелката Р.
се установява, че познава ищцата, работили са заедно преди 32 години в
„Българска коприна - Княжево“, като и понастоящем поддържат връзка. След м. декември
2018 г., когато ищцата претърпяла инфаркт, свидетелката започнала по - често да
я посещава, пазарувала ѝ, спяла при нея, носела ѝ храна. Според свидетелката
ищцата се отоплява на дърва и въглища, заедно със сина си са ѝ носили
дърва, не е виждала дъщерите на ищцата. Заявява, че знае, че Ц. се обажда на майка
си, по - голямата дъщеря не ѝ се обажда, обиждала я. Свидетелката
допълва, че в седмицата най - малко пет пъти посещава ищцата, целогодишно.
Сочи, че не се сеща за случай, в който ищцата да е искала нещо от дъщерите си и
те да са ѝ отказали. Добавя, че преди инфаркта ищцата имала
главозамайване и ходела трудно, но била самостоятелна и свидетелката не ѝ
е носела провизии. Ищцата се храни икономично в рамките на пенсията си, много
пари дава за лекарства, плаща си сметките, макар че някой път ѝ се налага
на разсрочено плащане. Според свидетелката ищцата живее сама, споделяла е, че
не ѝ стигат парите (след инфаркта разходите за лекарства се увеличили),
жилището, в което живее, е пълна скръб, запуснато. Свидетелката заявява, че през
2018 г. е водила момче да ремонтира тоалетната чиния, ходила и в социални грижи
в Горна баня за помощ. След инфаркта ищцата не можела да пазарува, защото
ходела бавно, а и здравословното състояние и възрастта ѝ не позволявали.
Допълва, че не знае кой организира рязането на дърва всяка година, познава К.
от 30 години, но не я е виждала, с малката дъщеря - Ц. си разменили телефоните
в случай, че с ищцата стане нещо през януари 2019 г.
От разпита на свидетеля Г. се установява, че познава ищцата от поне 10
години, помагал ѝ да събира кашони за вторични суровини, заявява, че ги е
виждал заедно със свидетелката Р., не познава дъщерите на ищцата. Последната
рядко е искала помощ от свидетеля, но последният ѝ помагал, ищцата води уединен
живот, не е виждал някой да ѝ обръща внимание, посещавал е дома ѝ,
пазарувал ѝ, носел ѝ напитки, вода, кисело мляко. Според свидетеля
къщата на ищцата е недовършена, по стълбите има дупки, ищцата дори била паднала
и си счупила крака, студено и неприветливо било. Заявява, че ищцата му
споделяла, че трудно се справя, но няма нужда от помощ, отоплява се с дърва,
предишната зима споделила, че си има всичко, жилището ѝ не е подредено,
тухлите се виждат, но стаите си имат всичко. Свидетелят добавя, че ищцата го е
молила за покупка на лекарства, веднъж или два пъти, но докато била активна се
справяла сама. Споделяла му, че дъщерите ѝ са я изоставили, че не е
очаквала такова огорчение, плакала многократно. Заявява, че помогнал с ремонта
на вратата, подреждал и на двора. Преди три години ищцата спряла да се движи
активно.
От разпита на свидетеля И., внук на ищцата и син на ответницата Ц.И., се
установява, че отношенията между последните охладнели, след като Ц. получила
препис от исковата молба по делото. Според свидетеля майка му и леля му и преди
и след това ходели при ищцата, в годините назад отношенията между ищцата и Ц.
били добри, последната ходела 2 - 3 пъти седмично, помагала с каквото може на
ищцата, говорели всяка вечер по телефона. След получаване на исковата молба се
разредили чуванията, ходенията, свидетелят пояснява, че не е присъствал на случай,
когато баба му е искала от майка му нещо, от него е искала помощ за дърва,
сняг, като последно помогнал с дървата миналата зима, родителите му също
прибирали въглища. Заявява, че ищцата го е викала „по спешност“, тъй като
„някой я обирал“ - последните години все някой я обирал, за което ищцата
обвинявала тях и брат си, който ѝ е съсед. И. допълва, че са ходили
заедно с майка си да помагат на ищцата, не са изнасяли вещи от дома ѝ, с
разрешението на ищцата взели една печка през 2016 г. - 2017 г. Заявява, че в
къщата тоалетната била за ремонт, подът е на бетон, а в стаята, в която спи
ищцата, е дюшеме и балатум, другите стаи са на мокет, само една от стаите е
недовършена. Баба му има диабет, високо кръвно, световъртеж, болест на крака. В
последните 1 - 2 години е трудно подвижна, била в болница след инфаркта.
Родителите му ѝ помогнали да се качи в линейката и стояли при нея.
Свидетелят заявява, че със сигурност баба му е давала пари на заем на майка му
преди 8 - 9 години и преди около 3 години за здравни осигуровки. Знае, че баба
му събирала кашони и ги предавала на вторични суровини, още докато мъжът, с
когото живеела - Кольо, бил жив.
От разпита на свидетелката Н., внучка на ищцата и дъщеря на ответницата К.Н.,
се установява, че отношенията между баба ѝ и майка ѝ били много
добри, причината за дарението била, ако ищцата почине преди мъжа, с когото
живеела на семейни начала, той да остане в къщата, да му бъде запазено правото
на ползване. Всичко започнало от момента, в който ищцата останала да ползва
къщата и земята. Заради строеж на метро искали да отчуждат земята и къщата,
като ответниците ходили по различни институции, за да ги запазят. Отношенията
между ищцата и нейните дъщери били добри, напълно нормални - ежедневни
обаждания, чести посещения, включително от внуците. Когато било възможно ѝ
готвели и ѝ носили, помагали и финансово. Майката на свидетелката
помагала финансово с по 10 - 20 лв., а леля ѝ готвела. Свидетелката
заявява, че не е виждала баба си от момента, в който К. получила нотариалната
покана. Преди това лично отишла да види и разговаряла с ищцата, която
споделила, че благодарение на ответниците е запазила къщата и остава да живее в
нея. След получаване на нотариалната покана ответниците също посещавали ищцата,
ходели да пазаруват, да се изписват лекарства, да вземат пенсията от пощата в
Горна баня. Свидетелката посочва, че не е присъствала на случай, в който баба
ѝ да гони майка ѝ и леля ѝ от къщата, но знае от техни
разкази. Допълва, че ищцата е трудно подвижна, има заболявания, високо кръвно,
слаган ѝ е стент, страда от диабет. Изкарала инфаркт и била в болница.
След като починал партньорът ѝ, при нея живеел братовчедът на свидетелката
- малкият син на Ц., заедно с приятелката си, но не за дълго. Заявява, че не
знае за период, в който ищцата да е помагала на К.. От последната знае, че след
нотариалната покана ищцата изгонила дъщерите си, които отишли да ѝ
занесат продукти, не знае да са ѝ изпращани пари.
При така установеното
от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения
срок по чл.
259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д.
№ 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Първоинстанционното
решение е и правилно като краен резултат, като с оглед оплакванията във
въззивната жалба настоящият съдебен състав приема следното:
Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД.
Въззивният съд приема, че дадената от СРС правна квалификация на иска
изцяло съответства на заявените в обстоятелствената част и петитума на исковата
молба факти и обстоятелства, освен това изготвеният доклад по чл. 146 ГПК не е
бил оспорен от страните, а единствено посочването в исковата молба, че се иска
разваляне на договора, но при позоваване именно на разпоредбата на чл. 227, ал.
1, б. „в“ ЗЗД, не сочи на недопустимост или на неоснователност на иска, в
какъвто смисъл са доводите на ответниците (въззиваеми).
С договора
за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения,
който го приема (чл. 225, ал. 1 ЗЗД). Касае се за едностранен и безвъзмезден договор, по силата на който
дарителят безвъзмездно, веднага и безвъзвратно отстъпва в собственост на
дарения подареното, като със стойността на последното имуществото на дарителя
се намалява, а това на дарения се увеличава. Дарението не създава за надарения
никакви задължения за издръжка или помощ за дарителя, освен моралното задължение
да бъде признателен на дарителя за стореното дарение, което задължение при определени
обстоятелства се трансформира в правно такова за даване на издръжка. Видно от
основанията за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1 ЗЗД правото на дарителя да иска тази отмяна възниква,
когато е налице обществено укоримо поведение от страна на дарения, което
съставлява непризнателност в различни форми и с различен интензитет. Поради това и самата отмяна на дарението е санкция
за неизпълнение на моралното задължение на дарения за признателност към
дарителя.
Дарението съгласно чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД може да бъде отменено, когато дареният откаже да даде на дарителя
издръжка, от която той се нуждае. Законодателят, с разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б.
„в“ ЗЗД, свързва определени обстоятелства с
правно - релевантни факти, при
които моралното задължение на дарения се трансформира в правно такова и
неговото неизпълнение поражда правото на дарителя да иска отмяна на направеното
дарение. Предпоставките,
които в кумулативна даденост са основание за отмяна на дарението по
този законов текст, са - трайната нужда от издръжка на дарителя, искането,
отправено от него до дарения и отказът на последния (изричен или мълчалив) да дава издръжка. Докато дарителят не поиска издръжка от
надарения, независимо от обективната му трайна нужда от такава, задължението на
надарения си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция. Неизпълнението на трансформираното задължение е предмет
на иска по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, с отмяна на дарението като правна
последица при основателността му.
По делото е безспорно установено, че ищцата е
дарила на двете си дъщери с договор за дарение от 20.01.1995 г. реално
обособена част (365 кв. м.) от дворно място в Горна баня, като си е запазила правото на
ползване върху ½ от дарения имот.
Въззивният съд не
споделя изводите на районната съдебна инстанция, че по делото не е доказана
първата предпоставка за уважаване на иска, а именно изпадането на ищцата в
трайна нужда от издръжка. В ЗЗД липсва легална дефиниция на понятието „нужда от
издръжка“, при наличие на която и при отказ на дарения да дава издръжка за
дарителя възниква субективното потестативно право да иска отмяна на дарението
чрез иска по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД. При конкретната преценка за наличие на нужда от издръжка трябва да се
вземат предвид всички обстоятелства, включително и дали доходите на дарителя са
по - ниски от определения от държавата размер на линията на бедност (решение №
432/22.01.2014 г. по гр. д. № 3321/2013 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 65/30.05.2018 г. по гр.
д. № 1498/2017 г. по описа на ВКС, III г. о.) Нуждата от издръжка следва да се
преценява с оглед фактическите обстоятелства на всеки конкретен случай, като
съдът следва да вземе предвид личността на дарителя, неговите конкретни битови
и здравословни нужди, индивидуални потребности, социална среда, както и
условията на икономическия живот в страната. Нуждата от издръжка трябва да е
трайна и да съществува към датата на поканата или поне към датата на формиране
на сила на присъдено нещо по делото. Продължителността на периода, през който
дарителят е имал необходимост от издръжка, непосилна за него самия, обуславя
доколко е трайно това състояние. Нуждата от издръжка се установява при
съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за
съответните месеци (определени в цифрова величина) и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните
му нужди. Сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има на свое
разположение, се формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени
суми от продажби, наеми, реализирани печалби и др. подобни, както и
допълнителните доходи, които реално е могъл да реализира - наеми или цена на
друго имущество.
От обсъдените по делото гласни
доказателствени средства, писмени доказателства и комплексна съдебно -
медицинска експертиза се установява, че за ищцата В.П. е възникнала нужда от
издръжка поради влошеното ѝ здравословно състояние (същата страда от
множество хронични и сърдечно - съдови заболявания, включително прекаран инфаркт,
както и намалено зрение) и разликата между получаваните доходи от пенсия и
необходимите ѝ средства за живот. В тази връзка въззивният съд
кредитира изцяло и свидетелските показания, тъй като същите са логични,
последователни, не се разколебават от други доказателства по делото, както и са
резултат от преки впечатления на свидетелите за здравословното състоянието и
ежемесечните разходи на ищцата и битовата среда, в която живее. Съдът след
преценка по реда на чл. 172 ГПК намира, че не са налице основания да не
кредитира показанията на свидетелите И. и Н., внуци на ищцата, тъй като
изложеното от тях почива и на лични възприятия относно това, че ищцата е в
тежко здравословно състояние, че домът ѝ е запуснат, че дъщерите са
ѝ помагали (която с каквото може). В допълнение следва да се посочи, че в
голяма част свидетелските показания касаят необходимостта от грижи за ищцата и помощта,
която тя е получавала от ответниците и от трети лица, но в случая исковата
претенция не е за разваляне на договор за гледане и издръжка поради неосъществяване
на престацията, а за отмяна на договор за дарение, при което са без значение
фактите дали трети лица са се грижели за дарителката, а дареният не е полагал
грижи.
От доказателствата по делото се установява, че ищцата е възрастна жена на 83 години с
множество здравословни проблеми, има вътрешно перде на ляво око,
зрението на дясното око е 60 %, лявото око е с дифузно помътняла леща,
единственото лечение е оперативно, като съгласно експертното решение на
ТЕЛК е с призната трайно намалена работоспособност 98,6 %, пожизнено, с дата на
инвалидизиране - 04.07.1988 г., единственият доход, който получава е от пенсия
за осигурителен стаж и възраст в размер на 274,14 лв., считано от 01.01.2019
г., има запазено право на ползване върху 1/2 ид. ч. от дарения имот. Доходите
на ищцата (297,96 лв. към
датата на отправяне на нотариалните покани и подаване на исковата молба през
2018 г., съответно 274,14 лв. към 01.01.2019 г.) са под линията на бедност в страната за съответните периоди (321 лв. през
2018 г. - Постановление № 280 на МС от 08.12.2017 г. за определяне размера на
линията на бедност за страната за 2018 г., съответно 348 лв. през 2019 г. -
Постановление № 170 на МС от 17.08.2018 г. за определяне размера на линията на
бедност за страната за 2019 г.), като по делото няма данни ищцата да реализира
други доходи (предвид влошеното ѝ здравословно състояние и възраст няма
възможност да работи), да има банкови сметки или друго
имущество, което би могла да отдава под наем за задоволяване на наличните нужди
(такива доходи от наем не биха могли да се реализират и от къщата, в която
ищцата живее, която е запусната). Така получаваната пенсия не осигурява
нужните средства за живеене на ищцата. Последната има допълнителни разходи за
лекарства в размер на 40 лв. месечно (по 20 лв. за лечение на сърдечно -
съдовите заболявания и по 20 лв. месечно за лечение на захарен диабет), за
отопление, поради което при заплащането на същите, включително след закупуването
на храна (като се отчете, че ищцата трябва да спазва хранителен режим), както
и след заплащането на сметки,
минималният ѝ доход би бил значително под прага на бедност в страната. Ищцата
е изпаднала в трайна нужда от издръжка поради обстоятелствата, че доходът ѝ
е под линията на бедност, недостатъчните ѝ спестявания и невъзможността
да получи доход от друго имущество. Нуждата на дарителката е трайна с
оглед тежкото ѝ здравословно състояние и ниски доходи.
Безспорно е по делото,
че дарителката е отправила нотариални покани, получени от ответниците на
13.05.2018 г., за предоставяне на издръжка в размер на 120 лв. месечно с
пощенски запис от всяка от двете ответници.
За да се признае на дарителя правото да иска отмяна на дарението,
недаването на издръжка трябва да се прояви в обществено укорима форма и поради
това непризнателността да може да се оцени като драстична. Такава високо
укорима непризнателност ще има, когато дареният има възможност да даде и
осигури издръжка на дарителя си, без да накърнява своите минималните нужди и
обичайната издръжка на лицата, на които дължи такава по закон, и въпреки това
отказва да я даде. Съгласно ТР № 1/21.10.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГК на ВКС, при иск за отмяна на дарение на основание чл. 227, ал. 1, б.
„в“ ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато
дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се
нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на
дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по
закон, в по - лошо положение от това на дарителя. Признателността изисква
дареният да намали собствения си стандарт на живот и в случаите, при които
дарителят му трайно се нуждае от издръжка, но до нивото на минималните лични и
обичайни нужди. Необходимо е да се прецени дали дареният е в състояние да
задоволи собствените си нужди и тези на лицата, които е задължен по закон да
издържа, с останалите си доходи и имущество и с тези, които би могъл да
реализира, ако положи всички усилия, изисквани от дължимата грижа и
добросъвестността. Ако се приеме, че е налице
непризнателност от дарения, който не дава издръжка на дарителя поради лошото
финансово състояние, ще бъде скъсана нравствената нишка, с която договорът за
дарение винаги се е свързвал. Ако дарителят е имал опасения, че ще бъде
свръхзатруднен в бъдеще да се издържа сам, той е имал възможност да използва
друг вид договор - да прехвърли имуществото срещу задължение за издръжка и
гледане, а не чрез дарение. Ако не се преценяват възможностите на дарения, то
се създава възможност за последваща промяна на волята на дарителя, изразена в
дарствения акт и трансформиране впоследствие в прехвърляне на имот срещу
задължение за издръжка до размера на стойността на подареното. С оглед на справедливостта в случаите, при които дареният сам е в
нужда и трудно покрива собствените си потребности и тези на своите близки (най - често ненавършили
пълнолетие деца), на които дължи издръжка по закон, е прието, че е налице
обективна невъзможност за изпълнение на правното задължение за даване на
издръжка и отказът
на дарения да я даде
не е необоснован, поради което не следва да се признае право
на отмяна на дарението.
Въз основа на така изложеното и от събраните по делото
доказателства въззивният съд приема, че в случая не се касае за непризнателност
от страна на ответниците.
Действително последните нямат
непълнолетни деца или пълнолетни
такива учащи, на които да дължат
издръжка по закон. Видно от справка от Национална Агенция
за приходите обаче К.Н.
е пенсионер, няма сключен и регистриран трудов договор, от разпореждане от ТП
на НОИ от 01.07.2018 г. се установява, че
получава лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване и социална пенсия за инвалидност в общ размер на 290,57 лв. месечно,
т. е. в размер, почти колкото този на дарителката. По делото е установено, че
ответницата има множество заболявания, което не е спорно между страните, а и се
установява от решение на ТЕЛК от 19.01.2018 г., с което след преосвидетелстване
ѝ е определена 92 % трайно намалена работоспособност за срок от три
години, с дата на инвалидизиране 24.03.2000 г. Настоящият съдебен състав приема, че при установените доходи на ответницата тя
не е в състояние да отделя по 120 лв. месечно за допълване на издръжката на
ищцата, като доводите
във въззивната жалба, че Н. би могла да работи и да получава доход, са несъстоятелни с оглед посочената трайно намалена работоспособност,
възрастта на ответницата и противопоказните условия на труд, описани в
решението на ТЕЛК. По делото не се установява съпругът на ответницата да е
работоспособен и да има доходи над минималната за страната работна заплата, в
какъвто смисъл са доводите на ищцата (въззивник), не е установено и състоянието
на имота в с. Еремия, съответно
възможно ли е да се получават наеми
от него. Касае
се за
обективна невъзможност за престиране, а не за виновно неизпълнение, каквото би било
налице при недаване на издръжка при възможност за предоставянето ѝ, поради което искът спрямо К.Н. е неоснователен.
По отношение на ответницата Ц.И. въззивният съд също приема, че претенцията не може да бъде уважена. Видно от представените по делото писмени доказателства
- справка от Служба по вписванията - Плевен ответницата Ц.И. няма недвижими
имоти, които би могла да отдава под наем, за да реализира приходи, а от
справката от Национална агенция за приходите и удостоверение от работодател се установява, че считано от 08.06.2015 г. има
сключен трудов договор с „Дрийм Фийлд“ ЕООД с основна заплата 460 лв. Средно
осигурителният доход на ответницата И. за периода 01.01.2016 г. - 31.07.2018 г.
е в размер на 495 лв., като
за периода 01.07.2017 г. -
30.09.2018 г. е получила брутно трудово възнаграждение
в общ размер на 6 190,72 лв. или нетно трудово възнаграждение
в общ размер на 4 809,54 лв. След датата на получаване на нотариалната покана на
13.05.2018 г. брутният размер на заплатата на ответницата варира между 571,10
лв. и 519,18 лв., като за м. 09.2018 г. е 548,02 лв. (425,25 лв. нетно
възнаграждение), близо до минималната работна заплата за страната - 510 лв. за
2018 г. - ПМС № 316 от 20.12.2017 г. При
установеното по делото не може да се направи извод, че ответницата И. е в състояние да допълва нужната на ищцата издръжка, без да постави себе си в
положение, по
- лошо от това на дарителя. Дори да
не се вземат предвид удържаните от трудовото ѝ възнаграждение
суми, при осигуряване на 120 лв. месечно за издръжка на ищцата ответницата би разполагала
с доход от около 428 лв., който би надвишил с малко този на дарителката (след
получаване на 120 лв.), а като се вземе предвид нетното трудово възнаграждение
на ответницата с даването на издръжка същата ще реализира приход под линията на
бедност в страната, както и в по - малък размер от този на дарителката, поради
което съдът приема, че би се нарушил принципът на справедливостта и
добросъвестността, както и основанието на договора за дарение - да се
облагодетелства надареният.
При това положение не може да се
приеме, че дареният показва непризнателност, неосигурявайки на дарителя издръжка. Действително
по делото не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че И. страда от
ишиас и лумбаго, за което са ѝ необходими средства за лекарства, че живее под наем или има кредити, но въззивният съд намира, че предвид единствения
реализиран доход от И. (доколкото по делото няма данни за промяна в същия,
както и че съпругът на ответницата има доходи над минималната за страната
работна заплата и че двамата разполагат с имущество, от което да могат да
реализират доход) в случая се касае за обективна невъзможност за престиране, а не за виновно
неизпълнение, каквото би било налице при недаване на издръжка при възможност за
предоставянето ѝ (аналогично решение № 302/16.11.2017
г. по гр. д. № 610/2017 г. по описа на ВКС, IV г. о.).
Поради изложените съображения съдът приема, че
по делото не е установена проява на непризнателност от страна на дарените, тъй
като с даването на издръжка последните биха поставили себе си в по - лошо
положение от това на дарителя, поради което исковата претенция с правно
основание чл.
227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД следва да се отхвърли
като неоснователна, а обжалваното решение - да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 ГПК.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат само на ответниците
(въззиваеми), от които се претендира сумата от 400 лв. за адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 22.06.2020 г.,
с характер на разписка за заплащане на сумата и адвокатско пълномощно от същата
дата, които разноски следва да бъдат възложени в тежест на ищцата (въззивник).
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 41578 от 14.02.2020 г. по гр. д. № 40760/2018 г.
по описа на Софийски районен съд, I ГО,
25 състав.
ОСЪЖДА В.Е.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на К.И.Н., ЕГН **********, с адрес: ***
и Ц.Л.И., ЕГН ***********, с адрес: гр. София, кв. „Овча купел - стара част“,
ул. „******на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК сумата
от 400 лв., представляващи разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните,
при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.