МОТИВИ ПО ЧХД №14/2018г.
ПО ОПИСА НА РС – ОРЯХОВО:
Обвинението срещу Г.Й.М.
е за извършване на престъпление от частен характер, както следва:
- по чл.130, ал.1 от НК – за това, че на 26.12.2017г.,
около 13.30 часа в гр.Оряхово, на ул.„ Иван
Вазов “ пред дом №66, след като е нанесъл удари в областта на тялото с
гумен удължител на В.М.К., ЕГН:********** ***, умишлено да е причинил на В.М.К.
лека телесна повреда по смисъла на чл.130 от НК – разстройство на здравето
извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК и болки и страдания, без разстройство
на здравето;
- по чл.148, ал.3, вр.ал.1, т.1, вр.чл.146,
ал.2, вр.чл.146, ал.1 от НК – за това, че на 26.12.2017г., около 13.30 часа в
гр.Оряхово, на ул.„ Иван Вазов “ пред
дом №66, публично е казал унизителни за честта и достойнството думи и изрази на
В.М.К., ЕГН:********** ***, в негово присъствие, а именно - а именно „
педераст, мръсник и гадняр „, като го е „ псувал на майка „;
С разпореждане на съда от закрито съдебно заседание, проведено на 09.01.2018г.,
делото е внесено за разглеждане в съдебно заседание по общия ред.
Частният тъжител В.М.К.
е конституиран в качеството на граждански ищец.Приет е за съвместно разглеждане
в наказателния процес предявеният от него срещу подсъдимия граждански иск за
обезщетение за причинените
му от престъплението по чл.130, ал.1,
вр.чл.20, ал.2 от НК и по чл.148, ал.3, вр.ал.1, т.1, вр.чл.146, ал.2,
вр.чл.146, ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на деянието – 26.12.2017г. до окончателното й изплащане.
В депозираната по делото тъжба К. сочи, че на
26.12.2017г. около 13.30 часа пред домът му, подсъдимият М. в присъствие на
полицейски служители и други лица, без повод му е нанесъл удари в областта на
тялото с гумен удължител, като едновременно с това го е обидил, като го е нарекъл
„ педераст „, „ мръсник „, „ гадняр „ и го е „ псувал на майка „.Сочи се, че
действията на подсъдимия са му причинили много болки и страдания и разстройство
на здравето, последствията които търпи и към момента, а отправените обиди
унизили честта и достойнството му, а фактът, че същите били изречени публично,
още повече го разстоил.
По делото от подсъдимия е депозиран писмен
отговор - възражение с вх.№149/11.01.2018г..В него се сочи, че фактите и
обстоятелствата, посочени в тъжбата не отговарят на истината.Сочи се, че
подсъдимият живее на семейни начала със св.Х.В.П., която, въпреки, че е съпруга
на тъжителя не живее с него, както и, че П. ***, който апартамент имала
намерение да закупи, поради което сключила предварителен договор за покупко –
продажба със собственика.Твърди, че на процесната дата е бил със св.С.М.А.,
като около обяд позвънил на Х., от която разбрал, че тъжителят К. искал да
говори с нея.Твърди, че след приключване на разговора отново опитал да я
набере, но телефонът й бил изключен и тъй като К. многократно й бил нанасял
побой и й бил отправял заплахи, решил да отиде при нея.Разказва, че двамата със
С. отишли в апартамента на Х., където заварили последната да се кара с К..Твърди,
че видял как К. нанесъл на Х. удари по лицето и тялото, а след като със С. ги
разделили видял, че лицето й е зачервено, а от носа й течало кръв.Телефонът и
пък бил на земята, счупен.Посочва, че след като казал на К. веднага да напусне
жилището, последният започнал да го обижда и псува, при което Х. звъннала в
полицията, а К. си тръгнал.За процесната случка твърди, че е бил тръгнал към
дома на родителите си, който се намирал на улицата, на която живеел К., за да
им поправи бойлера, като за целта предварително бил закупил „ мека връзка „.Разказва,
че докато се движел по улицата с автомобила си, видял полицейския автомобил
пред дома на тъжителя, при което решил да спре и да обясни на полицаите какво
се е случило.Посочва, че докато обяснявал, К. го нарекъл „ смешник „ и започнал
да го обижда, а той от своя страна отвърнал на обидите му, при което бил
задържан от полицаите.Отрича да е нанасял на К. удари с ръце или с други
предмети.Признава, че двамата са си разменили обидни думи, като твърди, че само
е бил отвърнал на отправените към него обиди.
В съдебно заседание процесуалният представител на пострадалото лице – адв.Г.С. ***
счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се доказва вината на подсъдимия.Претендира
разноски.
Гражданският ищец и частен тъжител не
се явява.
Процесуалният представител на
подсъдимия – адв.Д.В. *** счита, че от събраните по делото доказателства не се
установява подсъдимият да е нанасял побой на пострадалото лице, поради което не
е осъществил състава на престъплението по чл.130, ал.1 и ал.2 от НК и моли
същият да бъде признат за невинен.По отношение на престъплението обида, счита,
че е налице разпоредбата на чл.146, ал.2 от НК.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Г.Й.М. е
роден на ***г***, обл.Враца, ул. „ Иван Вазов „ №83, българин, български
гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, безработен.От представената
по делото характеристична справка за М. се установява, че същият е криминално
проявен и поддържа връзки и контакти с криминално проявени лица, както и, че
сред обществеността в гр.Оряхово не се ползва с добро име.
М. е осъждан за
престъпления от общ характер, както следва:
-по НОХД №57/1998г.
на РС - Оряхово, в сила от 24.07.1998г., за престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и
т.5 от НК, извършено на 06.03.1995г., на основание чл.54 от НК е осъден на 1
година „ Лишаване от свобода „, като изпълнението на наказанието на основание
чл.66, ал.1 от НК е било отложено за срок от 3 години;
- по НОХД №143/1996г.
на РС - Оряхово, в сила от 12.03.1999г., за престъпление по чл.152, ал.3, т.1,
вр.ал.2, т.1, вр.ал.1, т.2, вр.чл.63, ал.2, т.2 от НК, извършено на 08/09.03.1994г.,
на основание чл.54 от НК е осъден на 2 години „ Лишаване от свобода „, като
изпълнението на наказанието на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за
срок от 3 години;
- по НОХД №154/2004г.
на РС - Оряхово, в сила от 01.11.2004г., за престъпление по чл.197, т.3, вр.чл.195,
ал.1, т.5 от НК, извършено на 28.07.2004г., на основание чл.55, ал.1, т.2, б. „
Б „ от НК е осъден на „ Глоба „ в размер на 500.00 лева;
- по НОХД №214/2009г.
на РС - Оряхово, в сила от 17.08.2009г., за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, извършено на 04.07.2009г., на основание чл.54 от НК е осъден на 6 месеца „
Лишаване от свобода „, като изпълнението на наказанието на основание чл.66,
ал.1 от НК е било отложено за срок от 3 години;
- по НОХД №436/2011г. на РС - Оряхово, в сила от 24.11.2011г.,
за престъпление по чл.343в, ал.2, вр.ал.1 от НК, извършено на 28.09.2011г., на
основание чл.55, ал.1, т.2, б. „ Б „ от НК е осъден на „ Пробация „, като на основание чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6 от НК
са му били определени следните пробационни мерки:
- по
т. 1- „ Задължителна регистрация по настоящ адрес ” за срок от 6 / шест /
месеца;
- по т. 2 – „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от 6 / шест / месеца;
- по т.6 – безвъзмезден труд – 100 часа
годишно, за срок от една година;
- по НОХД №434/2013г. на РС - Оряхово, в сила от 30.10.2013г.,
за престъпление по чл.343б, ал.2, вр.ал.1 от НК, извършено на 09.10.2013г., на
основание чл.55, ал.1, т.2, б. „ Б „ от НК е осъден на „ Пробация „, като на основание чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и
т.6 от НК са му били определени следните пробационни мерки:
- по
т. 1- „ Задължителна регистрация по настоящ адрес ” за срок от 1 / една /
година и 6 / шест / месеца;
- по т. 2 – „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от 1 / една / година и 6 / шест / месеца;
- по т.6 – безвъзмезден труд – 150 часа
годишно, за срок от една година;
- по НОХД №191/2015г. на РС - Оряхово, в сила от 20.07.2015г.,
за престъпление по чл.343в, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, извършено на 03.02.2011г.
и 22.05.2011г., на основание чл.55, ал.1, т.2, б. „ Б „ от НК е осъден на „
Пробация „, като на основание
чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК са му били определени следните пробационни мерки:
- по
т. 1- „ Задължителна регистрация по настоящ адрес ” за срок от 6 / шест /
месеца;
- по т. 2 – „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от 6 / шест / месеца;
Пострадалият В.М.К. и св.Х.П. имали сключен
граждански брак.В края на 2016г., началото на 2017г. двамата се разделили, без
официално да прекратят брака си.След раздялата им св.П. сключила предварителен
договор за покупко – продажба на апартамент в гр.Оряхово на ул.“ Христо
Смирненски „ №2, в който заживяла на семейни начала с подсъдимия М..На
инкриминираната дата – 26.12.2017г. около 10.30 часа, св.П. чистела дома си,
когато била посетена от тъжителя К..Между двамата възникнал скандал, поводът за
който била връзката на свидетелката с подсъдимия М..
По същото време подсъдимият се намирал в дома
на св.С.А. ***, от където позвънил на св.П..Тъй като П. не отговорила на
обаждането му позвънил втори път, но отново не успял да се свърже с нея, тъй
като телефонът й вече бил изключен, поради което със св.А. се отправили към дома
на П., където заварили тъжителя.Появата на подсъдимия в дома на св.П. довело до
разрастване на конфликта, в който се включил и подсъдимия.Това накарало П. да
подаде сигнал в полицията, непосредствено след което тъжителят си тръгнал.
На смяна в РУ на МВР – Оряхово по това време
били полицейските служители – свидетелите Т.Х., С.Ц. и М.Ц., които посетили
дома на св.П. по повод подадения сигнал за семеен скандал.Подсъдимият и П. им разказали
за възникналия с тъжителя скандал, като изложили твърдения, че последният е
отправил обидни думи и закани към П..Органите на реда се отправили с патрулния
автомобил към дома на тъжителя на ул.“ Иван Вазов „ №66 в гр.Оряхово с цел
изготвяне на протокол за предупреждение.
Около 13.30 часа същият ден, св.К.М. –
съсед на тъжителя, се намирал в гаража си на ул.“ Иван Вазов „ в гр.Оряхово,
когато забелязал патрулния автомобил, а полицейските служители го попитали за
адреса на тъжителя.Тогава М. оказал съдействие и извикал съседа си –
пострадалият К., след което отново се прибрал в гаража си.
Св.Ц. започнал да съставя на К. протокол
за предупреждение, с който го предупредил да не отправя обидни думи и закани за
престъпление към личността на св.П..Докато пишел протокола на улицата пред дома
на К., подсъдимия М. минал покрай тях с автомобила си, в който се возел и св.М.М..Афектиран
от случилото се по – рано същия ден и без да се съобразява с намиращите се на
място полицейски служители, подсъдимият спрял, слязъл от автомобила и държейки
в ръката си гумен удължител, веднага се насочил към пострадалия за да му
потърси сметка за поведението му по – рано през деня, като на висок глас
отправил към него заканителни реплики за саморазправа и го „ напсувал на майка
„.Тъй като подсъдимият М. демонстрирал поведение, обективиращо действия целящи
саморазправа и физически контакт с тъжителя, за предотвратяването им
полицейските служители предприели действия по задържането му.В същото време
обаче, след като възприел казаното от подсъдимия, тъжителят на свой ред отвърнал
веднага, като също напсувал подсъдимия „ на майка „ и му отправил закани за
саморазправа, което също било чуто и възприето от подсъдимия.Репликите, които
двамата си отправили били възприети както от полицейските служители, които
изпълнявали служебните си задължения във връзка с подадения от св.П. сигнал,
така и от живеещия в близост свидетел К. Маринов, и от пристигналия с
подсъдимия свидетел М.М..Свидетел на разправията и разменените между подсъдимия
и тъжителя заканителни реплики станал и живеещият на същата улица А. И..
Възникналият конфликт бил преустановен със
задържането на подсъдимия, който бил приведен в сградата на РУ на МВР – Оряхово,
където св.С.Ц. му съставил предупредителен протокол, с който подсъдимият М. бил
предупреден да не отправя обидни думи и закани за убийство към тъжителя.Били
снети сведения от Х.
По повод получения сигнал за извършено
престъпление била образувана полицейска преписка с рег.№309р-14848/27.12.2017г..В
хода на същата били снети сведения от Х.П., подсъдимия и тъжителя К., като в
последствие К. депозирал тъжба в съда, в резултат на което било образувано
настоящето наказателно производство.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа
обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени
и гласни доказателства, които обсъдени в своята съвкупност и поотделно,
установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което
основава на тях своите факти.
От събраните по
делото доказателства се установява, че на инкриминираните
дата, място и време, подсъдимият е „ псувал на майка „
пострадалия, поради което същият е отправил обидни думи и изрази по адрес на пострадалия и то на публично
място, както и, че последният от своя страна е възприел пряко и непосредствено
унизителното отнасяне към него, като е чул отправените му обидни думи и изрази.Също така установен
по несъмнен начин е и фактът, че обиденият – тъжителят К., веднага е отвърнал с
обида, която отправил към подсъдимия М., поради което съдът
приема, че подсъдимият и тъжителят са си разменили думи, унизителни за
достойнството и на двамата, и по този начин са изразили отрицателна оценка един
към друг, като са използвали изрази, които са обидни от морална гледна
точка.Същите били отправени отвън на улицата, на която живее тъжителя, били са
възприети от свидетелите Т.Х., С.Ц., М.Ц., К.М., М.М. и А. И., поради което
съдът приема, че квалифициращият признак, че обидите са били нанесени публично
е осъществен и от двамата.
Основен източник на доказателствен материал
по отношение на гореизложеното в това производство са свидетелските показания,
именно въз основа на които съдът основава своите правни изводи за фактите,
релевантни за изхода на делото.Всеки един от разпитаните свидетели очевидци на
случилото се, а именно Т.Х., С.Ц., М.Ц., К.М., М.М. и А.
И., е изложил фактите, които лично е възприел, като всеки един от тях изяснява
това, което му е известно и на което е станал свидетел по отношение начина на
извършване на престъплението и поведението както на подсъдимия, така и на
частния тъжител.
Показанията на
горепосочените свидетели, с изключение на св.А. И. от една страна подкрепят
твърденията, изложени в исковата молба в частта, в която е посочено, че на
26.12.2017г., около 13.30 часа, в гр.Оряхово на ул.„ Иван Вазов „ пред дом №81,
подсъдимият е псувал тъжителя К. публично и в присъствие на последния.В тази
връзка св.М. заявява „ Г. слезе от колата и каза, че са се разправяли и започна
да го псува на майка пред полицаите „.; св.М. заявява – „ Г. се ядоса и започна
да псува и той В..И тримата полицейски служители заявяват в съдебно заседание,
че подсъдимия е напсувал тъжителя.
От друга страна,
заявеното от тези свидетели по безспорен начин установяват и факта, че обиденият –
тъжителят К., веднага е отвърнал с обида, която отправил към подсъдимия М..В
тази връзка св.М. сочи, че „ Чух, че и В. напсува Г..Псуваха се на майка и
двамата „, а св.М. заявява „ В. започна да псува Г..Каза, че ще му ебе жената,
децата, майката „.
Съдът изцяло кредитира показанията на
свидетелите Т.Х., С.Ц., М.Ц., К.М., тъй като
същите са напълно еднопосочни по отношение на съществения за предмета на
обвинението факт – време, място, обстановка, поведението на подсъдимия и
тъжителя, както и условията, при които е сторено инкриминираното деяние.Изцяло
съдът кредитира и показанията на св.А. И., който макар и да не заяви изрично,
че подсъдимия и тъжителя са си отправили взаимни псувни, то преките възприятия, които е имал този
свидетел и които възпроизведе пред съда, установяват по категоричен начин, че
на инкриминираната по делото дата тъжителят и подсъдимият са се намирали на
инкриминираното място, както и, че между тях е имало конфликт, при който
двамата са си разменили заканителни реплики за взаимна саморазправа.
Показанията
на св.М., съдът кредитира дотолкова, доколкото са изложени твърдения по
отношение на обстоятелството, че подсъдимото лице и тъжителя са си отправили
взаимни псувни на публично място, тъй като същите в
тези им части, се подкрепят от останалите доказателствени източници.Не се ползва с доверие твърдението на този свидетел, че тъжителят
К. пръв е отправил псувни по отношение на подсъдимия.Тези му твърдения са в
явно противоречие с показанията на останалите разпитани по делото свидетели,
показанията на които съдът изцяло кредитира.Показанията на този свидетел са
предубедени и опит да оневинят
подсъдимия, тъй като същите не съответстват на реално проявилата се
фактическа обстановка.
Тук е мястото да се
отбележи, че съдът не намира причина да не кредитира показанията на полицейските
служители, които изпълнявайки служебните си задължения, по никакъв начин не са
заинтересовани да посочат подсъдимия за извършител на деянието.Съдът счита същите за
безпристрастни и в достатъчна степен обективни.Показанията им не са изолирани
от доказателствената маса и изцяло се потвърждават и от събраните по делото
доказателства.
Възприетата
от съда фактическа обстановка се установява и от приобщените по делото
материали от извършената полицейска проверка.Същата дори се потвърждава и от
обясненията на самия подсъдим, който заяви в съдебно заседание, че двамата с
тъжителя взаимно и публично са се псували и обиждали.
Безспорно се
установява и обстоятелството, че отношенията между подсъдимия и тъжителя са
силно влошени, поради което изпадали в пререкания помежду си и преди
инкриминираното деяние, като се опитвали да решат споровете си не по
установения ред.Индиция за това се съдържа както в показанията на свидетелите П.
и А., така и в обясненията, депозирани от подсъдимия М. от една страна, а от
друга и в преписката, водена в РУ на МВР – Оряхово.
От друга страна
всички обсъдени и кредитирани от съда свидетелски показания и части от тях не са
в подкрепа на възведеното в тъжбата обвинение, че на 26.12.2017г.,
около 13.30 часа в гр.Оряхово, на ул.„ Иван
Вазов “ пред дом №66, публично е казал унизителни за честта и
достойнството думи и изрази на В.М.К. в негово присъствие, а именно „ педераст,
мръсник и гадняр „, поради което и основание чл.304, пр.1 от НПК подсъдимия
беше признат за невинен и оправдан по това обвинение.Съдът
установи, че не е събрано нито едно доказателство в подкрепа на това обвинение
и което да сочи , съпричастие на подсъдимия в извършването му.В тази връзка
дори св.С.Ц. заявява, че не си спомня да е чул думите „ педераст „, „ мръсник „
и „ гадняр „.Нито един от останалите свидетели не заявява да е чул споменатите
в тъжбата горепосочени изрази и думи.
Също така съдът
намери подсъдимия М. за невинен и го оправда на основание чл.304, пр.1 от НПК
по обвинението за това, че на 26.12.2017г., около 13.30 часа в
гр.Оряхово, на ул.„ Иван Вазов “ пред
дом №66, след като е нанесъл удари в областта на тялото с гумен удължител на В.М.К.,
ЕГН:********** ***, умишлено да е причинил на В.М.К. лека телесна повреда по
смисъла на чл.130 от НК – разстройство на здравето извън случаите по чл.128 и
чл.129 от НК и болки и страдания, без разстройство на здравето.
По делото не е събрано нито едно
доказателство в подкрепа на изложеното в тъжбата, а именно, че подсъдимият без
повод е започнал на нанасяна на тъжителя удари в областта на тялото с гумен
удължител, както и, че в резултат на това са му били причинени увреждания.В
тази връзка нито един от свидетелите очевидци не заявяват подобно
нещо.Напротив, събрани са доказателства точно в обратната насока, тъй като
всички свидетели очевидци на случилото се са категорични, че физическо
съприкосновение между тях не е имало.От друга страна липсват каквито и да е
писмени и устни доказателства за установени по тъжителя травматични увреждания
непосредствено след деянието,а от тук и за причиняване и изживяване на болка,
като реакция на човешкия организъм при физическо съприкосновение.
Приобщените по делото
писмени доказателства следва да бъдат кредитирани от съда, доколкото същите
установяват релевантни обстоятелства по делото и са приобщени по надлежния
процесуален ред на чл.283 от НПК и кореспондират с останалия доказателствен
материал.
Некоментираните от
съда части от показанията на разпитаните по делото свидетели и необсъдените
писмени доказателства, са относими към факти и обстоятелства, които са извън
основния предмет на доказване по делото, поради което настоящия съдебен състав
не счита за необходимо да ги обсъжда.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Обект на
престъплението „ обида „ са обществените отношения, които гарантират спазването
на неприкосновеността на личността, запазването и ненакърняването на личното
достойнство и чест на гражданите.Думите и изразите, с които се отправят и
изричат „ псувни на майка „, безспорно са такива, които са унизителни за честта
и достойнството на засегнатия.
Обидата е умишлено унижаване чувството на
лично достойнство на дадено лице посредством неприлично, противоречащо на
правилата на морала отнасяне с него.Обидата е израз на непристойно държане, с
което деецът цели непосредствено засягане на личността на обидения, знаейки, че
лицето, до което се отнасят присъства на мястото и желанието му последният да я
чуе.За да бъде обидата присъствена, следва тя да е възприета от пострадалия по
волята на дееца.
Изпълнителното деяние на обидата се изразява
в две форми - отправяне на думи или в извършване на нещо унизително за честта и
достойнството на другиго в негово присъствие, като в случая се касае само до
първата му форма, а именно „ казал „.Субектът на престъплението по същество
изразява отрицателната си оценка и мнение относно личното достойнство на
обидения в езикова форма, като използва унизителни от гледна точка на
установения морал епитети, отразяващи отрицателни качества, ругателни думи или
унизителни изрази за качествата на пострадалото лице.Достатъчно е тези обидни изрази да бъдат обективирани по
такъв начин, че да достигнат до обидения и това обстоятелство да е осъзнавано и
целено от дееца.
Деецът изразява презрителното си отношение
към личността на засегнатия по начин, противоречащ на общоприетите морални
норми – общоприетите морални и обществени разбирания за необходимото отношение
към другите членове на обществото.
Обидата е нанесена публично, когато обидните
думи и изрази са били казани в присъствието на повече от две – три лица, които
лично са чули и възприели обидните думи и изрази.
Безспорно по делото е, че и този, който е
възприел обидните думи и изрази е отправил такива спрямо първия, т.е. обиденият
също е употребил обиден израз в хода на възникналия конфликт.
Подсъдимият от обективна и субективна страна
е осъществил състава на престъплението по чл.148, ал.1, т.1, вр.чл.146, ал.1 от НК.От обективна страна същият е отправил обидни думи, като е напсувал „ на
майка „ тъжителя, пред повече от едно лице.Тъжителят е чул обидните думи и ги
възприел, с което деянието е довършено.
От субективна страна е налице от страна на
подсъдимия внезапно възникнал и пряко насочен умисъл, тъй като същият е целял и
предвиждал настъпването на обществено опасните последици, съзнавал е, че
изречените от него псувни са унизителни за честта и достойнството на тъжителя и
е целял изреченото да бъде възприето от последния.
Реторсията може да бъде приложена и когато
наличността на насрещните обиди бъде установена в процеса с направено от подсъдимия
възражение.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че в случая е налице правния институт на реторсията по
обвинението срещу подсъдимия Г.Й.М. за престъпление по чл.148, ал.1, т.1,
вр.чл.146, ал.1 от НК, поради което съдът призна подсъдимия М. за виновен в
това, че на
26.12.2017г., около 13.30 часа в гр.Оряхово, на ул.„ Иван Вазов “ пред дом №66, публично е казал
унизителни за честта и достойнството думи и изрази на В.М.К. ***, в негово
присъствие, като го е „ псувал на майка „, като обиденият – тъжителят В.М.К. ***
е отвърнал веднага с обида по отношение на подсъдимия Г.Й.М., поради което и на
основание чл.148, ал.3, вр.ал.1, т.1, вр.чл.146, ал.2, вр.чл.146, ал.1 от НК,
съдът освободи и двамата –
подсъдимият Г.Й.М. и тъжителят В.М.К. от наказание.
Като взе предвид събраните по делото
доказателства, съдът намира, че в случая е приложим институтът на реторсията.От
анализа на събраните доказателства се установява, че е имало псуване от страна
на подсъдимия към тъжителя, който от своя страна също отвърнал с отправяне на
псувни към подсъдимия.Отправените псувни били възприети слухово и от
двамата.Както тъжителят, така и подсъдимият са били афектирани в частност от
случилото се по – рано същия ден и по принцип от обтегнатите отношения, в които
се намирали, поради което съдът намира, че именно в резултат на влошените
отношения между тях двамата са си отправили еднакви по тежест унизителни за
честта и достойнството думи и изрази, изразяващи се в „ псуване на майка „.
В случая страните в конфликта са изравнили
позициите си, а засегнатият субект е взел дейно участие, т.е. двете страни са
се поставили в еднакво положение пред наказателния закон, което води до
изключение от правилото, че за всяко престъпление, извършено от
наказателноотговорно лице, се налага съответно наказание.
При „ реторсията „ законодателят е съобразил
по – ниската степен на обществена опасност на деянието, частичното възмездяване
на моралните вреди, както и обстоятелството, че и двете страни са се поставили
в еднакво положение пред наказателния закон, като с оглед на това е предоставил
на съда възможността да освободи от налагане на наказание и двете страни.Без
значение в случая е коя от тези страни първа е осъществила престъпното
посегателство против личността и коя първа е сезирала съда.
Необходимо е да са налице две насрещни обиди,
като обиденият отвръща на дееца с обида и то веднага, като двете насрещни обиди
представляват всяка по отделно престъпление против честта.
Институтът на „ реторсията „ съдържа в
себе си редица отклонения от материално – правен и процесуален характер от
принципни положения в правото, като едно от тях касае наказателната
репресия.Извършването на престъпление обосновава наказателна отговорност за
дееца, чието основно основание се изразява в налагане и изтърпяване на
съответното наказание.При „ реторсията „ законодателят е съобразил по – ниската
степен на обществена опасност на деянието, частичното възмездяване на моралните
вреди чрез причиненото взаимно увреждане, както и обстоятелството, че и двете
страни са се поставили в еднакво положение пред наказателния закон, поради което е предоставил възможност на съда
да освободи двете страни от налагане на наказание.Следователно, за да прецени
наличието на законовите изисквания за приложението на чл.148, ал.3, вр.чл.146,
ал.2 от НК, съдът е задължен да провери не само съставомерността на описаното в
тъжбата деяние, но и съставомерността на насрещното деяние – ответното
поведение на самия тъжител, независимо от обстоятелството, че срещу него не е
подадена насрещна тъжба, което всъщност е и едно от процесуалните изключения
при „ реторсията „.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Независимо от
приложението на института на реторсията, съдът счита, че в случая следва да се
произнесе и по предявения от тъжителя срещу подсъдимия граждански иск относно
причинените му неимуществени вреди, резултат от поведението на подсъдимия.„ Реторсията „ не
изключва гражданската отговорност за причинните от престъплението вреди, тъй
като е налице виновно и противоправно поведение, реализирано с извършено
престъпление, за което се следва и обезщетение по реда на чл.52, вр.чл.45 от ЗЗД.
По отношение на
предявения граждански иск за деянието по чл.148, ал.1, т.1, вр.чл.146, ал.1 от НК:
Безспорно в случая
са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45
от ЗЗД.Гражданският ищец В.К. в качеството му на пострадал, несъмнено е от
кръга на лицата, имащи възможност да търсят обезщетение за неимуществените
вреди, причинени от престъплението, извършено от подсъдимия.От своя страна
подсъдимия е длъжен да репарира вредите, които виновно е причинил на
пострадалия К..
По делото е
предявен граждански иск от частния тъжител К. против подсъдимия М. в размер на 1500.00
лева, съставляващ обезщетение за причинените на същия неимуществени вреди от
престъплението по чл.148, ал.1, т.1, вр.чл.146, ал.1 от НК.
Безспорно установено по делото е, че в
резултат от извършеното от подсъдимия престъпление, на К. са причинени вреди от
неимуществен характер – засягане на честта и достойнството от отправените по
негов адрес обидни думи и изрази от подсъдимия, които същият лично възприел и
които вреди са непосредствена последица от увреждането.
С оглед на гореизложеното съдът прие, че
предявеният граждански иск от пострадалия срещу подсъдимия е
основателен.Досежно неговият размер за неимуществени вреди, според разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД, същият следва да се определи от съда по справедливост.За да
определи размера на дължимото обезщетение, съдът съобрази обстоятелствата, при
които са настъпили вредите, а именно – влошените отношения между пострадалия и
подсъдимия, разразилият се по – рано същия ден скандал между пострадалия и
неговата съпруга, в който скандал се намесил и подсъдимия, който към датата на
извършване на деянието съжителствал със съпругата на пострадалия, фактът, че
обидите били отправени публично и в присъствието на органите на реда,
поведението на тъжителя, който веднага отвърнал, отправяйки същите обиди към
подсъдимия и степента на накърняване на честта и достойнството на пострадалия.
От друга страна обаче се установи, че
конфликтът е започнал по инициатива на подсъдимия и то в присъствието на
полицейски служители, поради което съдът намира, че е налице засягане на честта
и достойнството на тъжителя, а именно на неговия авторитет и обществена оценка,
без случилото се да му се е отразило като нещо изключително неприятно.
Не без значение е и отношението на
тъжителя към подобно засягане на честта и достойнството, а видно от събраните
по делото доказателства, същият със собственото си поведение е утвърдил модела
на саморазправа като нормален такъв.
С оглед гореизложеното съдът намира, че нанесената
обида не е довела до качествено нарушаване на нормалния ритъм на живот на
тъжителя и не се установява каквато и да е съществена промяна в отношенията му
в различните сфери на обществения живот след случая, и отчитайки настъпилият
дисконфорт за тъжителя, съдът прие, че сумата от 200.00 лева е едно справедливо
обезщетение.
При така изтъкнатите вредоносни последици
за пострадалото лице, съдът намери за справедливо обезщетение за претърпените
от пострадалия неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на честта и
достойнството, в размер на 200.00 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на деянието до окончателното й изплащане, като в
останалата част до пълния предявен размер от 1500.00 лева, отхвърли гражданския
иск като неоснователен и недоказан, поради което на основание чл.45 от ЗЗД
осъди подсъдимия да заплатят на тъжителя сумата от 200.00 лева.
На основание чл.2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъди подсъдимия
М. да заплати държавна такса по сметка на РС – Оряхово върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50.00 лева.
По отношение на
предявения граждански иск за деянието по чл.130 от НК и с оглед оправдаването на
подсъдимия в извършването на това престъпление, съдът отхвърли предявения от В.М.К.
граждански иск против подсъдимия Г.Й.М. за нанесени неимуществени вреди от
деянието в размер на 500.00 лева / петстотин лева /, като неоснователен и
недоказан.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Доколкото в случая съдът
прилага института на реторсията за престъплението, по което подсъдимият е
признат за виновен, следва разноските по делото да останат за страните така,
както са направени и не следва да се присъждат разноски.
По отношение на обвиненията, по които
подсъдимият бе признат за невиновен и оправдан, съдът осъди на основание чл.190,
ал.1, вр.чл.189, ал.4 от НПК В.М.К. да заплати на Г.Й.М. сумата в размер на
100.00 / сто лева /, представляваща направените от подсъдимия разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: