Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното
заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Нина Светославова,
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. дело № 14305 по описа за 2019 г., и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С
решение №124546 от 27.05.2019 г., постановено по гр.д. №16565/2016 г., по описа
на СРС, 50 с-в, са уважени изцяло предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Г.А.А. против Я.Т. М., обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД
за сумата от 7000,00 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени
вреди и с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 660,00 лв., представляваща
законна мораторна лихва.
Със
същото решение ответникът е осъден да заплати на на
ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 300,00 лв., представляваща
направените по делото разноски.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
ответника Я.Т. М., чрез пълномощника си - адв. М. А.,
с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неговата
неправилност поради допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и
необоснованост. Сочи, че по делото не е установен механизма на получаване на
увреждането, а отказа на съда да допусне допълнителна задача към СМЕ водило до
извод за предубеденост. Изтъква, че при определяне на претендираното
обезщетение СРС е подходил избирателно върху критериите, имащи отношение към
размера на определеното обезщетение. Не били отчетени механизма на настъпване
на вредите и действително претърпените вреди, а в случая се касаело за
причинена лека телесна повреда, като характера и степента на уврежда не
обосновавали извод за определяне на толкова висок размер на обезщетение. По
делото не било установено още, че към момента на процесното деяние ищецът е бил
студент, редовна форма на обучение или треньор по плуване, не били съобразени
средностатистическите показатели за доходи и общественото и социалното
положение на страните, с което било допуснато нарушение на принципа на
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Предвид
изложеното иска въззивния съд да намали размера на
присъденото обезщетение.
Въззиваемият Г.А.А., чрез пълномощника си - адв. А.Б.,
в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подал отговор на въззивната
жалба, с която оспорва същата, поддържайки че присъденото обезщетение е
справедливо, а обжалваното решение е правилно. Претендира разноски.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита/.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните
съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите
и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци. По оплакванията във въззивната жалба,
които очертават и предметния обхват на въззивната
проверка, намира следното:
За
да възникне предявеното притезателно право за заплащане на заместващо
обезщетение за причинени неимуществени вреди на извъндоговорно (деликтно)
основание, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните
материални предпоставки: 1. деяние (волеви акт на ответника, извършен чрез
действие или бездействие), 2. противоправност (несъответствие между предписаното
от уредените нормативни или общоприети правила поведение и фактическо
осъщественото от дееца), 3. причиняване на неимуществени вреди, 4.
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилия вредоносен
резултат, като това противонормено поведение да е виновно (в гражданското право
вината като субективен елемент на имуществената отговорност се презумира – арг.
чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
По делото е представено влязло в
сила на 08.05.2015 г. решение на СРС, 122 състав, с което ответникът Я.Т. М. е
признат за виновен за това, че на 08.11.2014 Г. около 11,50 часа в
гр. София, на ул. Сребърна, след спирка на масовия градски транспорт посока
Зоопарк - София, е нанесъл удари с метален предмет (бокс) в областта на главата
на Я.Т. М.,в с което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузия
и разкъсно-контузна рана в задната част на лявата
теменна област на главата, охлузване на дясната буза, към ръба на долната
челюст, отток и кръвонасядане в прилежащата тъкан на
бузата, кръвонасядане и отток по лигавичната
повърхност на бузата, на нивото на 6 долен десен зъб, като в съвкупност тези
увреждания са реализирали медико-биологичния квалифициращ признак временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди - /на публично
място, не предизвикан и без основателна причина, в присъствието на свидетели,
при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към установените правила,
закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност, честта и
достойнството и при липса на личен мотив във взаимоотношенията между него и свид. Я. М. - престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. сд
чл 130, ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл 130, ал. 1 от НК и чл. 78а от НК във вр.
чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК го е
освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание
“глоба” в размер на 2000,00 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския,
който разглежда гражданските последици от деянието относно извършването на
деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. С акта си по чл. 78а НК наказателният съд се произнася по същия кръг
въпроси, по които и с присъдата. Разликата се състои само във вида на
отговорността – освобождаването от наказателна отговорност и налагане или неналагане
на административно наказание
с оглед виновността
на дееца. Деянието и в
този случай си
остава престъпление, а не
административно нарушение, и решението по чл. 78а
НК, с което е наложено
административно наказание е приравнено
на влязла в сила
присъда, в който смисъл са и задължителните за съда указания дадени в т. 15 на
Тълкувателно решение от 06.11.2013г. по т. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Ето защо са неоснователни
оплакванията, че в нарушение на процесулните правила
решаващият съд не е допуснал изслушване на допълнителна задача към изслушаната
СМЕ, тъй като механизмът на настъпване на увреждането е установен с влязла в
сила присъда. Нещо повече, в неоспореното заключение на вещото лице по
изслушаната СМЕ, което настоящият състав на съда намира за компетентно и
обективно дадено и кредитира с доверие, е посочено, че уврежданията на ищеца са
причинени от най-малко две отделни травматични въздействия с твърди тъпи
предмети по механизъм на удар.
По отношение оплакванията, касещи нарушения на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на присъденото обезщетение, следва да се отбележи,
че вещо лице е посочило, че следствие на осъществения инцидент на ищеца са били
причинени следните травматични увреждания: контузия и разкъсно
контузна рана на лявата теменна област на главата;
контузия, оток кръвонасядане и охлузване на дясната
буза с охлузване на лигавичната ѝ повърхност на
същото ниво, които травми са довели до силни болки и страдания, които са били по-интезивни през първи и втори ден, като за около 2-3
седмици постепенно са отслабвали по интензитет до пълното им отшумяване и
възстановяване на пострадалия.
От показанията на свидетеля К.А.,
приятел на ищеца, които преценени при условията на чл.172 ГПК настоящият състав на съда намира за обективни, последователни и непосредствено
възприети, кореспондиращи и с останалите събрани по делото доказателства, и
които показания кредитира с доверие, се установява, че непосредствено след
инцидента ищецът е бил силно разстроен, изпитвал е главоболие в продължение на
седмици. Сочи, че следствие на инцидента се е чувствал унизен пред приятелката
си, която е присъствала на инцидента, като продължително време, дори в
продължение на години след това се е връщал към преживяното и предизвикания
стрес и емоционална потиснатост.
Според правилото, уредено в чл. 52 ЗЗД обезщетението следва да се определи по справедливост. Ето защо причинените
на ищцата неимуществени вреди – болки и страдания следва да се преценяват с
оглед на комплексен критерий, включващ обстоятелства като характер на
увреждането, причинените морални страдания, неудобствата в нормалната
деятелност, социално-икономическите условия в страната и т.н. В този смисъл и
т. 2 на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, който изяснява правнорелевантното обстоятелство, че понятието „справедливост“
по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а се определя конкретно според обстоятелствата
по делото. В конкретния случай от събраните по делото доказателства безспорно
се установи, че ответникът виновно е причинил на ищеца лека телесна повреда, изразяваща се в контузия и разкъсно-контузна
рана в задната част на лявата теменна област на главата, охлузване на дясната
буза, към ръба на долната челюст, отток и кръвонасядане
в прилежащата тъкан на бузата, кръвонасядане и отток
по лигавичната повърхност на бузата, на нивото на 6
долен десен зъб, като в съвкупност тези увреждания са реализирали
медико-биологичния квалифициращ признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено
по хулигански подбуди. Следва да се има предвид, че тази травма е създала неудоства в нормалната деятелност на ищеца, предизвикала е силни
болки и страдания, които са били по-интезивни през
първи и втори ден, главоболие в продължение на седмици, които постепенно
са отслабвали по интензитет до пълното им отшумяване и възстановяване на
пострадалия. Наред с чисто физическите болки се установи, че инцидентът е
рефлектирал и върху емоционалното състояние на ищеца, който продължително време
е бил потиснат и в състояние на стрес. Намерило е отражение и върху самочувствието
на ищеца, тъй като същият се почувствал унизен, имайки предвид, че без да
предизвиква с нищо ответника е бил ударен пред своята приятелка, която се е
намирала в автомобила, както и на публично място – оживена улица в присъствието
на множество хора. В понятието “неимуществени вреди”, според последователната
практика на ВКС, споделяна и от настоящия състав (Решение №407/26.05.2010г по
гр.д. № 1273/2009г.,III ГО, ВКС; Решение. №195 от 16.07.2013 по гр.дело
№757/2012, IV ГО, ВКС) се включват всички телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, които в своята цялост
формират именно негативните емоционални изживявания на същия, за които е ноторно известно отразяването им върху психиката и
създадения от това социален дискомфорт.
Ето защо настоящата съдебна
инстанция приема, че всички доказателства преценени в своята съвкупност,
касаещи определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД водят
до извод, че същото е в размер на 5000,00 лв. В заключение следва да се
отбележи, че принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране
на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, релевантни към реално
претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и страдания), поради което
и така определения размер на обезщетение в размер на 5000,00 лв. е в
съответствие с принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Тъй като настоящата инстанция
достига до различни правни изводи относно размера на справедливото обезщетение,
обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която искът за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата над 5000,00 лв. до
уважения размер от 7000,00 лв., както и в частта, с която в полза на ищеца са
присъдени разноски над сумата от 214,28 лв. В частта, с която искът е уважен до
сумата от 5000,00 лв. решението следва да се потвърди.
Следва да се отбележи, че законната мораторна
лихва върху определеното обезщетение за причинените на ищеца неимуществени
вреди се дължи от датата на деликта – 08.11.2014 г.,
до окончателното й заплащане, доколкото при непозволено увреждане, при
определяне на началния момент, от който следва да се начислява обезщетението за
забава, намира приложение разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Тъй като във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания
включително и относно размера на уважения акцесорен
иск, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на
решението в тази му част и същото следва да се потвърди.
Предвид
изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция ответникът – въззивник следвада бъде осъден да
заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 571,20 лв.,
представляващи разноски за настоящата съдебна инстанция съразмерно на
отхвърлената част от въззивната жалба, а ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 333,19 лв., представляващи
разноски по делото пред СГС съразмерно на уважената част от жалбата, както 286,00 лв., разноски пред СРС.
С оглед на цената
на иска и по арг.
от чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК въззивното
решение подлежи на касационно обжалване
с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на
чл. 280 ГПК в 1-месечен срок
от връчване на препис на
страните.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №124546
от 27.05.2019 г., постановено по гр.д. №16565/2016 г., по описа на СРС, 50 с-в.,
в частта, с която е уважен предявения
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Я.Т. М., ЕГН ********** против Г.А.А., ЕГН********** установителен
иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД, за
сумата над 5000,00 лв. до уважения размер от 7000,00 лв., представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди във връзка с осъществен на
08.11.2014 г. по вина на Г.А.А., ЕГН ********** деликт, както и в частта, с която Г.А.А.,
ЕГН********** е осъден да заплати на Я.Т. М., ЕГН ********** на основание чл.
78, ал. 1 ГПК съдебни разноски над сумата от 214,28 лв., ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Я.Т. М.,
ЕГН ********** против Г.А.А., ЕГН **********, установителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД, за сумата над 5000,00 лв. до уважения
размер от 7000,00 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени
вреди във връзка с осъществен на 08.11.2014 г. по вина на Г.А.А., ЕГН ********** деликт.
ПОТВЪРЖДАВА решение №124546 от 27.05.2019 г., постановено по гр.д.
№16565/2016 г., по описа на СРС, 50 с-в.,
в частта, с която са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Я.Т.
М., ЕГН ********** против Г.А.А., ЕГН********** установителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД, за сумата от 5000,00 лв., представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди във връзка с осъществен на
08.11.2014 г. по вина на Г.А.А., ЕГН ********** деликт и за сумата от 660,00 лв., представляваща законна мораторна лихва.
ОСЪЖДА Г.А.А.,
ЕГН********** да заплати на Я.Т. М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.
3, вр. чл. 273 от ГПК, сумата от 571,20 лв., представляващи разноски за настоящата съдебна
инстанция съразмерно на отхвърлената част от въззивната
жалба.
ОСЪЖДА Я.Т. М., ЕГН ********** да
заплати на Г.А.А., ЕГН********** на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 от ГПК, сумата от 333,19 лв., представляващи
разноски по делото пред СГС съразмерно на уважената част от жалбата, както 286,00 лв., разноски пред СРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на
препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: