№ 125
гр. Перник, 10.07.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание
проведено на двадесет и девети юни две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ
ЧАКЪРОВ
при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 43 по описа на АС – Перник
за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 43, ал. 3 и ал. 4 от Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от
27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания (Наредба № 5/27.02.2009 г.),
Образувано е по жалба, подадена от „***“ ***, ЕИК: ***, седалище и
адрес на управление гр. ***, представлявано от В.Г. – управител, срещу
Уведомително писмо изх. № 02-140-2600/559 от 13.01.2023 г., за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ
за кампания 2021г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“ (ДФЗ), В ЧАСТТА, с
която по отношение на искани от
жалбоподателя за кампания 2021 г. суми
за финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания: СЕПП
(Схема за единно плащане на площ); Подмярка
13.1/НР1 (Компенсационни плащания в планински райони); СПП (Схема за преразпределително плащане на площ); ЗДП (Схема за плащане за
селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда –
зелени директни плащания), както следва:
1. след извършени намаления изцяло е
отказано оторизиране на исканите суми по Подмярка
13.1/НР1 - 15 605.52 лв. и по СЕПП
- 13 759.39 лв.;
2. след извършени намаления са
оторизирани суми по СПП –
4 128.54 лв., вместо исканите
4 132.20 лв., и по ЗДП –
4 791.67 лв., вместо исканите
8 651.54 лв.;
3. за Кампания 2021 са начислени санкции по схемите и мерките, базирани
на площ, администрирани съгласно чл. 19а от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014
на Комисията, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания: по СЕПП – 1 266.06 лв. и по Подмярка
13.1/НР1 – 1 435.94 лв.
В жалбата са изложени съображения, както следва:
направено е възражение във връзка с Уведомително писмо от 30.12.2021 г. за
извършена проверка за допустимост на декларираните от жалбоподателя площи, с
което е уведомен за определената от ДФЗ площ – само 40.58 ха, от цялата
декларирана със заявлението площ от 71.13 ха; в обема на заявените от
жалбоподателя земеделски парцели липсват площи, които да попадат в категорията
на такива, за които подпомагането е недопустимо, тъй като всички са обработвани
и поддържани в добро земеделско и екологично състояние; посочените намаления
като суми са напълно неясни по основание, както и по начин на изчисление и удържане. От съда се иска да отмени
оспореното уведомително писмо, в частта
му за разликата до пълното изплащане на поисканото финансово подпомагане, като незаконосъобразен
административен акт. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски.
В проведеното на 29.06.2023 г. съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адвокат И.В. ***, пълномощник
на управителя на „***“ ***, гр. Перник, която поддържа жалбата по изложените в
същата съображения за липса на конкретни
мотиви за намаление на размера на оторизираната сума – отменително
основание по чл. 146, т. 2 във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Претендира
присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК)
В проведеното на 29.06.2023 г. съдебно заседание
ответникът – заместник-изпълнителният директор на ДФЗ, редовно призован, не се
явява и не се представлява. В писмено становище вх. № 1879 от 29.06.2023 г.,
депозирано от юрисконсулт Ина Велева, негов пълномощник, счита жалбата за
неоснователна, моли съда да я остави без уважение, претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, алтернативно прави възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав,
като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото
доказателства, приема следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, адресат на издадения административен акт,
разполагащо с правен интерес по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК да оспори
същия по съдебен ред, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се
дължи разглеждането ѝ.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
От фактическа страна:
По делото не се спори, което се установява и от
доказателствата, съставляващи административната преписка по издаване на
оспорвания акт, че жалбоподателят „***“ ***, гр. София е земеделски стопанин по
смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП, респективно чл. 4, § 1, б. „а“ от
Регламент (ЕС) № 1307/2013 и чл. 3, т. 1 от Регламент (ЕС) 2021/2115, регистриран
в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) под уникален
регистрационен номер (УРН) ***.
На 07.05.2021 г. „***“ ***, гр. София, с УРН: ***, подава
заявление за подпомагане (л. 17) с уникален идентификационен номер (УИН): 14/130521/58390,
за кампания 2021 г. по схеми и мерки за директни плащания, както следва: СЕПП; СПП;
ЗДП и Подмярка 13.1/НР1.
Неразделна част от заявлението е Таблица на заявените
площи по схеми и мерки 2021 г. (л. 30), с декларирана обща площ на използваните
парцели 2021г. в размер на 49.67 ха за всяка от схемите/мерките. Заявени за
подпомагане са 80 парцела.
На въведените в заявлението данни са извършени
автоматични проверки, обективирани в „Резултати от автоматични проверки“ (л. 42),
с които жалбоподателят е запознат на 07.05.2021 г. Констатирани, относимо към
спора са несъответствия по отношение на 3 парцела, с вид грешка: „над 0.05 ха
от БЗС-то излиза извън площите, подходящи за подпомагане за ДПП, ЕНП, попадащо,
прилежащо към недопустимата част, не участва в окончателната калкулация.“
Идентични резултати от извършени автоматични проверки са
отразени и в „Резултати от автоматични проверки“ (л. 69 и 70) във връзка със
заявление от 13.05.2021 г. (л. 57 от делото), с декларирана обща площ в размер
на по 49.67 ха за всяка от схемите/мерките и заявени за подпомагане 80 парцела
във връзка със заявлението за подпомагане с УИН: 14/30521/58390.
На 31.05.2021 г. е подадено заявление за редакция (л. 71)
на заявлението за подпомагане с УИН: 14/130521/58390.
Към заявлението е приложена Таблица на заявените площи по
схеми и мерки 2021 (л. 87), с декларирана площ в общ размер на 71.13 ха. за
всяка от схемите/мерките. Заявени за подпомагане са 105 парцела.
Неразделна част от това заявление са „Резултати от
автоматични проверки на въведените данни...“ (л. 98 от делото), с резултатите
от които жалбоподателят е запознат на 31.05.2021 г., в които, относимо към
спора, са констатирани „грешки“, както следва:
-
за 14 парцела
(БЗС-та) - „фермерски блокове без физически блок“,
-
за 1 парцел (БЗС-та)
- „заявената площ или части от нея попадат извън полигоните с площи, допустими
за подпомагане, с размер на единичното излизане под 0.05 ха. Такива площи не
подлежат на теренна проверка“;
-
за 4 парцела
(БЗС-та) – „под 0.1 ха от земеделския
парцел попада във Фбл, различен от основния. Такива площи не подлежат на
теренна проверка.“;
-
за 26 парцела (БЗС-та)
– „над 0.05 ха от БЗС-то излиза извън
площите, подходящи за подпомагане за ДПП, ЕНП, попадащо, прилежащо към
недопустимата част, не участва в окончателната калкулация.“
Въз основа на заповед № 447600/02.11.2021 г. на началник
отдел „Регионален технически инспекторат“ към Областна дирекция „Земеделие“ (л.
192 от делото), е извършена физическа проверка на място, за която е съставен
Доклад за проверка на площи (л. 114 - 190 от делото). Съгласно таблица
„Обобщени резултати“ (л. 188 от делото, гръб), неразделна част от Доклада, при декларирана
площ от 71.13. ха по заявените за подпомагане от жалбоподателя схеми/мерки,
установена е площ, както следва: по Подмярка 13.1/НР1 – 40.58 ха; по СЕПП –
40.58 ха; по ЗДП – 40.54 ха, съответно при декларирана площ за разораване –
0.00 ха, установена е площ – 0.04 ха.
С уведомително писмо изх. № 01-222-2600/1837 о0т
07.12.2022 г. (л. 271 от делото), кандидатът е уведомен за извършената проверка
за допустимост на декларираните площи по подаденото заявление за подпомагане,
съответно е приложен и изготвеният Доклад. В писмото е посочено, че
допустимостта на всеки парцел е установена чрез физическа проверка на място,
чрез методи за дистанционно наблюдение, използващи спътникови изображения или
комбинация от двата метода, в зависимост от задълженията, които следва да бъдат
проверени и възможността на всеки от методите да гарантира прецизен резултат,
спрямо критериите, заложени в Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за
допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на
площ, като на проверка са подложени всички парцели от заявлението, декларирани за
схемата/мярката, по която заявлението е избрано за проверка.
На 13.01.2022 г. е изготвено оспореното уведомително
писмо, съгласно което, относимо към предмета на жалбата, поради извършени
намаления е отказано оторизиране върху целия размер на исканите от кандидата суми
по Подмярка 13.1./НР1 и СЕПП, след извършени намаления са оторизирани суми по СПП
и ЗДП, и са начислени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания по
СЕПП и Подмярка 13.1./НР1.
В писмото е посочено, че общата оторизирана сума е
изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след
извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място
(в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните по подаденото заявление, като тези
данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните
регистри на ИСАК.
Уведомителното писмо съдържа две таблици: Таблица 1:
Оторизирани суми (в лева) и Таблица 2: Извършени плащания (в лева).
Съгласно отразеното в Таблица 1, отнесено към
предметния обхват на жалбата:
1. след извършени намаления изцяло е
отказано оторизиране на исканите суми по Подмярка
13.1/НР1 - 15 605.52 лв. и по СЕПП
- 13 759.39 лв.;
2. след извършени намаления са
оторизирани суми по СПП –
4 128.54 лв., вместо исканите
4 132.20 лв., и по ЗДП –
4 791.67 лв., вместо исканите
8 651.54 лв.
Под Таблица
1 са
направени разяснения относно съдържанието на всяка от колоните.
По отношение на колона 3 „Намаления“, са посочени
пет основания за извършване на намаления на субсидията: 1. намаления след извършени административни проверки, при които са
установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление –
проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или
автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и
предоставени данни от МЗ и МПСВ; 2. намаление в случаите на 2. намаление в случаите, когато не са
спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от
Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми
и мерки за директни плащания; 3.
наложена ставка на корекция („финансова дисциплина“), определена съгласно чл.
26 от Регламент (ЕС) 1306/2013 и чл. 8, § 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, в
изпълнение на Регламент (ЕС) № 2021/951 на Комисията от 11.06.2021 г.; 4. линейно намаление съгласно чл. 51, §
2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, § 2, б. „е“, т. i) от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията; 5. линейно намаление съгласно чл. 65, § 2, б. „в“ от Регламент (ЕС)
№ 1307/2013, налагано на съгласно чл. 6, § 2, буква „е“, т. iii) от Регламент
за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията.
Липсва конкретизация в Уведомителното писмо, кое от
така посочените основания, за коя от схемите/мерките се отнася, съответно дали някое
от извършените намаления по подмярка 13. 1/НР, СЕПП, СПП и ЗДП, е извършено на
едно или повече основания. По отношение на колона 6 „Оторизирана сума“ е
посочено, че това е сумата, получена като разлика между исканата сума и
приложимите намаления и редукции.
Съгласно отразеното в следващ параграф на
Уведомителното писмо, за Кампания 2021 са начислени и санкции по схемите и мерките, базирани на площ, администрирани
съгласно чл. 19а от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията, подлежащи
на прихващане от бъдещи плащания, както следва: по СЕПП – 1 266.06 лв. и по Подмярка 13.1/НР1 – 1 435.94
лв.
В забележка е пояснено, че посочените суми се
прихващат в съответствие с чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) №
908/2014 на Комисията.
Уведомителното писмо е връчено на жалбоподателя на
27.01.2023 г., видно от известие за доставяне на (л. 113).
При така установената фактическа обстановка, като обсъди
доводите и възраженията на страните и след извършена служебна проверка по реда
на чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, съдът извежда следните
правни изводи:
Относно компетентността на органа, издал акта:
Съгласно чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП Разплащателната
агенция (РА) приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане,
формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми, мерки и
интервенции за подпомагане на Общата селскостопанска политика и приема,
проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми, мерки и интервенции на
Общата политика по рибарство. Съгласно чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5/27.02.2009 г.,
ДФЗ – РА уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации
и плащания по схемите и мерките по чл. 1. В чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП е
разписано, че ДФЗ изпълнява функциите на РА от датата на издаване на акта за
акредитация, каквато, не е спорно по делото, в случая е налице. Според чл. 20а от ЗПЗП изпълнителният директор на
ДФЗ е и изпълнителен директор на РА, като организира, ръководи нейната дейност
и я представлява, а сред правомощията му по чл. 10 от Устройствения правилник
на Държавен фонд „Земеделие“ (във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПЗП), е и вземането на
решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на
Общата селскостопанска политика, прилагани от РА (т. 7). Съгласно чл. 20а, ал.
4 от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от
правото на ЕС или от националното законодателство, както и такива, делегирани
на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по
подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване
на договори за финансово подпомагане, административни договори по ЗУСЕФСУ и по
този закон, и по подадени заявки и искания за плащане, на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда.
Оспореното уведомително писмо е издадено от В.К.,
заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, по делото липсва представена заповед за
делегиране на правомощия от изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие", но във вр. с административно
дело № 95 по описа за 2023 година на Административен съд – Перник, на съда е служебно известно наличието на Заповед
№ 03-РД/3088/22.08.2022г., издадена от Изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие", с която на заместник-изпълнителния
директор на ДФ "Земеделие" – В.И.К., са делегирани
правомощия, включително (по т. 1 от заповедта) да издава и подписва всички
уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане, които са подали заявления по реда
на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.
Персоналната компетентност на подписалото Уведомителното писмо лице е
удостоверена по делото с представеното Решение
на Управителния съвет на фонда Протокол
№ 197 от
19.08.2022 г. за избирането на В.И.К. за заместник изпълнителен
директор на ДФ "Земеделие".
Следователно актът е издаден от компетентен орган и в
кръга на предоставените му правомощия, поради което не е налице отменително
основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК?
Относно формата на акта:
Оспореният акт е издаден в писмена форма (арг. от чл. 59,
ал. 3 във вр. с чл. 2, ал. 1 от АПК) съответна и на изискването на чл. 10б, ал.
1 от Наредба № 5/27.02.2009 г., съгласно която ДФЗ – РА, уведомява кандидата
чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и
мерките по ал. 1, а същият съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-3 и т. 5-8
от АПК.
Оспореното уведомително писмо не отговаря в пълнота на
изискванията, установени в чл. 59, ал. 2 от АПК към съдържанието на писмените
административни актове, тъй като при издаването му не е съобразено
императивното правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК – за мотивирането му
посредством посочване на фактическите и правни основания за неговото издаване. Съображенията
са следните:
Не се установи при проверката на съдържанието на
оспорения акт или на съставляващите административната преписка по издаването му
документи (Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК на Върховния съд),
наличие на посочени фактически и правни основания за извършените намаления на
исканите от жалбоподателя суми по СЕПП, СПП, ЗДП и Подмярка 13.1/НР1, съответно
за начислените му санкции по СЕПП и по Подмярка 13.1/НР1, администрирани
съгласно чл. 19а от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията, подлежащи
на прихващане от бъдещи плащания и в посочените размери. Т.е. от съдържанието
на уведомителното писмо, както и на документите, съставляващи преписката по
издаването му, не може да се установи, какви са причините, съответно
нормативното основание, за извършените намаления, респективно за начислените
санкции.
По отношение на извършените намаления:
В писмото не е посочено, кои факти от приетите за
установени от административния орган при извършените задължителни
административни проверки и проверка на място, са обосновали намалението на
исканите от жалбоподателя суми по всяка от процесните схеми и мерки.
От поясненията към Таблица 1 на уведомителното писмо не
става ясно, коя от посочените 5 хипотези под същата е обосновала извършените
намаления на исканите от жалбоподателя суми за подпомагане по всяка конкретна
мярка/схема, предмет на заявлението – СЕПП, СПП, ЗДП и Подмярка 13.1/НР1. Не
става ясно и дали намаленията по всяка от заявените схеми/мерки, са извършени
на едно или повече от посочените основания. В този си вид поясненията към
колона 3 „Намаления“ на Таблица 1 от писмото, по съществото си представляват
единствено механично възпроизвеждане и изброяване на множество правни и неконкретни фактически основания, всяко, от
които би могло да обоснове намаление на субсидията. Формулирано по този начин
обаче, волеизявлението на административния орган не съставлява, нито
фактическите, нито правните основания, обусловили издаването на
административния акт в оспорените му части.
Посочването в писмото, че общата оторизирана сума е
изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни административни проверки
и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото
заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична
информация съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание
чл. 30 от ЗПЗП, не изпълнява изискването за позоваване и на друг документ, в
който се съдържат мотивите административния акт.
Уведомяването на лицето за грешки при извършените
автоматични проверки на въведените данни за земеделските площи, с които жалбоподателят
е кандидатствал за подпомагане, очертани в СРКЗПЗП (Системата за регистрация на
кандидатите, на заявленията за подпомагане и на заявките за плащане), също не
може да се приеме за уведомяване за причините за извършените намаления,
съответно за мотивиране на постановения административен акт. Съгласно чл. 10а, ал.
3 от Наредба № 5/27.02.2009 г., автоматичните проверки по ал. 1 се извършват
въз основа наличните към момента на извършването им данни в ИСАК и не
представляват административни проверки по смисъла на чл. 37 от ЗПЗП.
Характер на мотиви на административния акт няма и
представеният по делото, предоставен и на жалбоподателя Доклад за извършена
проверка на място. В оспореното писмо липсва препращане, към който и да е
документ с номер, дата, относими части, съставител, за да се приеме, че
констатациите в Доклада са възприети от органа, издател на акта, съответно че
същите са фактически основания за извършените намаления и начислените санкции.
Такива изводи следват и по отношение на уведомителното
писмо, с което Докладът е предоставен на кандидата. Посочването в същото, че
допустимостта на всеки парцел е установена чрез физическа проверка на място,
чрез методи за дистанционно наблюдение, използващи спътникови изображения или
комбинация от двата метода, в зависимост от задълженията, които следва да бъдат
проверени и възможността на всеки от методите да гарантира прецизен резултат,
спрямо критериите, заложени в Наредба № 2 от 26.03.2018 г., като на проверка са
подложени всички парцели от заявлението, декларирани за схемата/мярката, по
която заявлението е избрано за проверка, също не изпълнява изискването за
основаване в друг документ, в който се съдържат мотивите за издаването на акта.
По отношение на начислените санкции:
По отношение на основанието и размера на начислените
санкции в Уведомителното писмо липсват мотиви въобще. В акта са посочени
единствено схемите и размерът на санкциите, както и бланкетно, че същите се
прихващат в съответствие с чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на
Комисията, а схемите са администрирани съгласно чл. 19а от Делегиран регламент
(ЕС) № 640/2014. Налагането на санкция
следва да е съобразено с установената недопустима за подпомагане площ, с
основанието за недопустимост със схемата, по която е заявен за подпомагане
съответният парцел. Това е необходимо, за да се извърши преценка, дали
наложената санкция е дължима и правилно определена, съответно да се определи
правното основание за налагането ѝ и съответния размер.
Последица от липсата на мотиви е, че адресатът на
оспорвания административен акт е поставен в невъзможност да установи
съображенията на административния орган, обосновали, както извършените намаления,
така и наложените санкции, за да може адекватно да организира защитата си.
Поставен в такава невъзможност е и съдът, който следва да извърши контрол за законосъобразност
на административния акт въз основа на фактите, посочени в него, каквито в
случая липсват.
Въз основа на изложеното се приема, че оспорения акт е
немотивиран. Мотивирането на административните актове е една от гаранциите за
тяхната законосъобразност – непосочването на фактически и правни основания е
нарушение освен на изискването за форма, така и лишава адресата на
административния акт от възможността да организира адекватно защитата си.
Липсата на мотиви препятства и извършването на съдебен контрол за материална
законосъобразност и във всички случаи е основание за отмяна на издадения
административен акт.
С оглед горното съдът счита, че уведомително писмо в
оспорените му части съществено противоречи на императивното изискване на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК, което съставлява самостоятелно основание за отмяна на
акта по чл. 146, т. 2 във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК (в съответствие и с
тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК на Върховния съд и
тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г.). Оспореното
уведомително писмо в обжалваната му част следва да се отмени, като на основание
чл. 173, ал. 2 от АПК преписката ще бъде изпратена на административния орган за
ново произнасяне съобразено с мотивите на настоящото решение, като се определи и срок за
произнасяне, който според съда, следва да е едномесечен, считано от датата на
получаване на заверен препис от решението.
Относно разноските:
Основателна при този изход на спора е претенцията на
оспорващия за присъждане на направените съдебни разноски по представения списък
по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.
Претендира се присъждане на разноски в общ размер на
1 000 лв. (хиляда лева), от които адвокатски хонорар в размер на 800 лв.
(осемстотин лева), държавна такса за образуване на настоящото дело размер на 50
лв. (петдесет лева) и държавна такса по административно дело № 4731/2023 г. по
описа на Върховния административен съд в
размер на 150 лв. (сто и петдесет лева).
Представени по настоящото дело са доказателства за:
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. – договор за правна
защита и съдействие от 29.06.2023 г. (л. 292) и за заплатена държавна такса в
размер на 50.00 лв. по адм. дело № 43/2023 г. – преводно нареждане (л. 278). Във
връзка с направеното от страна на процесуалния представител на ответника
възражение за прекомерност, на заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за
един адвокат, съдът счита същото за неоснователно. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела по ЗПЗП, минималното възнаграждение е 800 лв., поради
което претендирания размер е в рамките на така установения минимум.
Ответникът, на основание чл. 143, ал. 1 във вр. с § 1, т.
6 т ДР на АПК, ще бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 850.00 лв.,
представляващи доказани по настоящото адм. дело № 43/2023 г., сторени съдебни
разноски.
Въпросът за редовността на оспорването по настоящото дело
е разрешен с окончателно определение № 5398 от 22.05.2023 г., постановено по
адм. дело № 4731/2023 г. по описа на ВАС, с което е отменено определение № 142
от 21.03.2023 г., постановено по адм. дело № 43/2023 г. по описа на
Административен съд – Перник, като делото е върнато на административния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия. По адм. дело № 4731/2023 г. по
описа на ВАС са представени
доказателства за заплатена държавна такса в размер на 150.00 лв. - преводни
нареждания (л. 13 и л. 21 от адм. дело № 4731/2023 г.)
Ответникът, на основание чл. 226, ал. 3, във вр. с чл.
236, във вр. с чл. 229 от АПК, ще бъде осъден да заплати на жалбоподателя
сумата от 150 лв., представляващи доказани по адм. дело № 4731/2023 г. по описа
на ВАС, сторени съдебни разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. трето във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, чл. 143, ал. 1 от АПК и чл. 226,
ал. 3 във вр. с чл. 236 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен
съд – Перник,
Р Е Ш И:
ОТЕМЕНЯ по жалба на „***“ ***, ЕИК: ***, седалище и
адрес на управление гр. ***, Уведомително писмо изх. № 02-140-2600/559 от
13.01.2023 г., за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ за кампания 2021 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“, В ЧАСТТА,
с която по отношение на искани от
жалбоподателя за кампания 2021 г. суми
за финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания: СЕПП
(Схема за единно плащане на площ); Подмярка
13.1/НР1 (Компенсационни плащания в планински райони); СПП (Схема за преразпределително плащане на площ); ЗДП (Схема за плащане за
селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда –
зелени директни плащания), както следва:
1. след извършени намаления изцяло е
отказано оторизиране на исканите суми по Подмярка
13.1/НР1 - 15 605.52 лв. и по СЕПП
- 13 759.39 лв.;
2. след извършени намаления са оторизирани
суми по СПП – 4 128.54
лв., вместо исканите 4 132.20 лв.,
и по ЗДП – 4 791.67 лв., вместо
исканите 8 651.54 лв.;
3. за Кампания 2021 са начислени санкции по схемите и мерките, базирани
на площ, администрирани съгласно чл. 19а от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014
на Комисията, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания: по СЕПП – 1 266.06 лв. и по Подмярка
13.1/НР1 – 1 435.94 лв.
ИЗПРАЩА преписката на заместник-изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ за ново произнасяне по заявление за подпомагане УИН 14/130521/58390 за кампания 2021г, подадено от „***“ ***, ЕИК: ***,
седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от В.Г. – управител, УРН ***, съобразно дадените мотиви на настоящото решение,
представляващи задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, в
едномесечен срок от получаването на заверен препис на решението.
ОСЪЖДА Държавен
фонд „Земеделие“, с код по БУЛСТАТ: ***, седалище и адрес на управление: гр.София,
бул. „***“ № 136, да заплати на „***“ ***, ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление гр. ***, сумата от 1 000.00 лв. (хиляда лева), представляващи
съдебни разноски по административно дело № 43/2023 г. по описа на
Административен съд – Перник, и съдебни разноски по адм. дело № 4731/2023 г. по
описа на Върховния административен съд.
Решението
може да бъде обжалвано, с касационна жалба, пред Върховния
административен съд на Р. България, в
14 –дневен срок от съобщаването му на
страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи по реда на чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ:/п/