Решение по дело №9898/2017 на Софийски градски съд

      Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

1925/27.3.2018г.

 

гр.София, 27.03.2018г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  гражданско  отделение,  ІІ-Д въззивен състав в публично  заседание  на шестнадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Мая Дамянова                   

                                               ЧЛЕНОВЕ:  Албена Александрова

                                                                       Мл.с.Богдан Русев

 

при секретаря Илияна Коцева    и прокурора………………..като разгледа докладваното от  съдия  Мая Дамянова    гр.д.№9898/2017г. за да постанови решение, взе предвид следното:

 

             Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

  С решение от 11.04.2017г. по гр. дело № 25837/2016г., СРС, 33 с-в. З. „Б.и.” АД  е осъдено да заплати на А.Г.Г. сума в размер на 7 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, вследствие претърпяно ПТП на 20.02.2016 г. около 13.00 ч. Б.Б.С.се е движил с л.а. „Фолксваген Бора“, с ДК № ********на кръстовище на път III-101 и обходен път на гр. Враца и поради непропускане на автомобил на път с предимство, блъснал л.а. „Ауди АЗ“, с ДК № ********, в която като пътник била и А.Г.Г., ведно със законната лихва, считано от 20.02.2016г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 10 000 лв., както и да заплати сума в размер на 124.96 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 20.02.2016 г., до окончателното изплащане на сумата.

          Срещу така постановеното решение в рамките на преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба  от З. „Б.и.” АД , като в нея се излагат доводи за неправилност на решението, като излага доводи, че вина за настъпилото ПТП има водача , тъй акто удърът е бил предотвратим ако този водач се е движил със скорост 32 км./ч. Алтернативно –този водач е допринесъл в степен  от поне 90% за настъпване на ПТП. Релевира и доводи за несъответствие на присъденото на ищцата обезщетение за причинените й вреди с изискванията на чл.52 от ЗЗД.  Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендират разноски.

               Ответницата кът по жалбата А.Г.Г. оспорва същата по съображения изложени в писмено становище. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

             СРС е сезиран с иск  с пр.осн.чл.432 ал.1 от КЗ.

             Софийски градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Правилността на атакувания съдебен акт е предмет на въззивното обжалване само в рамките на посоченото във въззивната жалба на въззивниците /чл. 269 от ГПК/ - изложените по – горе доводи  за необоснованост и нарушение на материалния и процесуален  закон. Въззивният съд напълно споделя мотивите на СРС относно предявените на горепосоченото основание искове и на осн.чл.272 от ГПК препраща към тях. Съгласно чл. 432. ал.1 от  КЗ Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". . За да възникне субективното право по чл.432 КЗ е необходимо наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност” между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя.  С оглед събраните по делото доказателства настоящата съдебна инстанция намира, че по делото са ангажирани доказателства от които се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност” между деликвента и ответника към момента на деликта, както и вината на застрахования при ответника водач, с оглед приетото по делото заключение на СТЕ. Въззивният съд намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на  ПТП от страна на водача на л.а.м.Ауди, предвид на това, че за водача на  л.а.“Фолксваген“ е същото е било предотврадимо, ако той при наличие на п.а. стор-Б2 не  навлиза в кръстовището без предимство/заключение на СТЕ Неоснователно е и възражението на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултата от ищцата, поради това, че същата е била без предпазен колан. Вещото лице извършило СМЕ въз основа на вида на уврежданията е категоричен, че ищцата по време на ПТП е била с предпазен колан. С оглед изложеното въззивният съд намира, че са налице предпоставките на чл.432  ал.1 от КЗ за ангажиране на отговорността на ответното дружество. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост – чл.52 от ЗЗД. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Като съобрази описаните по-горе и доказани увреждания и последиците от тях, и свързаните с тях физически и емоционални болки и страдания на ищцата, техния вид, интензитет и продължителност, вида и тежестта на уврежданията, обстоятелствата, че ищцатаеца е била на 27 г., същата е лекувана  медикаментозно; преживяла е и стрес и като се съобрази принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата начл.52 от ЗЗД, съдът счита, че обезщетение в размер на 7 000 лева би било адекватна обезвреда на претърпените от нея и доказани в производството неимуществени вреди. Законна лихва е поискана и такава следва да бъде присъдена от датата на увреждането-26.11.2011г., съгласно чл.84 ал.3 ЗЗД.

             С оглед на изложеното  решение на СРС в обжалваната му част като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено.

             На осн.чл.78 ал.3 от ГПК , вр.чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от Закон за адвокатурата  и чл.7 ал.2, т.2  от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения „Топлофикация София” ЕАД следва да заплати на адвокат Лидия Б. възнаграждение за процесуално представителство на въззиваемата в размер на 580 лв.

             На основание изложеното, Софийски градски съд

                                                                                                                    

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решението от 11.04.2017г. по гр. дело № 25837/2016г., СРС, 33 с-в.в обжалваната му част.

ОСЪЖДА З. „Б.и.” АД ЕИК ********със седалище и адрес на управление ***, да заплати на адв. Л.К.Б. ЕГН **********, със съд. адрес ***, офис 311, сума в размер на 580лв., представляващи адвокатско възнаграждение за предоставена на А.Г.Г. безплатна правна помощ.

              Решението  е окончателно.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.