РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Смолян , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на деветнадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Райна И. Русева
при участието на секретаря Татяна Я. Кишанова
като разгледа докладваното от Райна И. Русева Гражданско дело №
20205440100840 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото е предявения иск от И. Л. Н. срещу ответника "******" ЕАД с
правната квалификация на чл.439 от ГПК във вр. с чл.124 от ГПК да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че И. Л. Н. не дължи олихвяема сума за
главница в размер на 9 847,44 лева, ведно със законната лихва от 02.09.2011г. в размер
на 8 566,76 лева , неолихвяема сума за договорна лихва в размер на 684,45 лева,
неолихвяема сума за авансови такси съгласно ТТР към ЗЧСИ в размер на 66,00 лева,
неолихвяема сума за юрисконсултско възнаграждение по изп.дело в размер на 100
лева, както и дължима сума по т.26 в размер на 2 354,23 лева по изпълнителен лист от
08.09.2011г., издаден по чгр.дело №1178/2011г. по описа на Районен съд- Смолян,
поради погасяването по давност.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 10.09.2020 г. ищецът И. Л. Н.
получил съобщение за образувано изпълнително дело № 64/2020 г. по описа на ЧСИ
Т.В. рег. №** с район на действие Окръжен съд град Смолян
В същото съобщение по горното изпълнително дело е определено, че с
изпълнителен лист от 08.09.2011 г. издаден по ч. гр.д. № 1178/2011 г. по описа на
Районен съд град Смолян ищецът е осъден да заплати парично задължение на „****”
1
АД, което с договор за цесия от 04.12.2015 г. е прехвърлено в полза на ответника.
Задължението по изп. д. № 64/2020 г. по описа на ЧСИ Т.В. рег. №** с район на
действие Окръжен съд град Смолян е определено както следва - олихвяема сума за
главница в размер на 9 847,44 лв. ведно със законната лихва от 02,09.2011 г. в размер
на 8 566,76; неолихвяема сума за договорена лихва в размер на 684, 45 лв.;
неолихвяема сума за авансови такси съгласно ТТР към ЗЧСИ в размер на 66,00 лв.
неолихвяема сума за юрисконсултско възнаграждение в размер по изп.д. в размер на
100 лв., както и дължима сума по т. 26 в размер на 2 354,23 лв.
В конкретния случай за вземането по изпълнителен лист от 08.09.2011 г. по ч.
гр.д. №1178/2011 г. по описа на Районен съд град Смолян с взискател „***” АД е било
образувано изп.д. № 19/2013г. по описа на ЧСИ П. М. рег. № ***район на действие
Окръжен съд град Смолян.
По изпълнително дело № 19/2013 г. по описа на ЧСИ П.М.рег. № **** район на
действие Окръжен съд - Смолян последното същинско изпълнително действие е било
на 07.10.2014г. След това същински изпълнителни действия спрямо ищеца не са
предприемани по изп. д. № 19/2013г. по описа на ЧСИ П. М. рег. № ***.
Във връзка с бездействието от страна на взискателя, като поискал по него да
бъдат извършени изпълнителни действия в период от над две години прекратяването
на изпълнителното производство е настъпило по силата на закона, без да е необходимо
изрично постановление на съдебния изпълнител. С постановление от 29.08.2019 г. е
прекратил на основание чл.433 т.8 от ГПК изпълнително д. № 19/2013 г. по описа на
ЧСИ П. М.и рег. № *** район на действие Окръжен съд град Смолян.
Последно ЧСИ П.М. рег. №**** район на действие Окръжен съд град Смолян
по идзпълнително дело д. № 19/2013 г. е е изпратил на ищеца на 20.11.2015 г.
призовка за извършване на опис, оценка и изземване на движими вещи, като
такова изпълнително действие не се е състояло. Тоест не е извършван опис оценка и
изземване на вещи на длъжника.
След прекратяване на изпълнителното дело ответникът е подал молба до ЧСИ
Т.В. рег. №** с район на действие Окръжен съд град Смолян, който с разпореждане от
16.03.2020 г. е образувал изп. д. № 64/2020 г. по описа на ЧСИ Т.В. рег. №** с район
на действие Окръжен съд - Смолян.
В настоящата хипотеза взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява ех 1е§е, по право, на основание чл.433, ал. 1, т.8 от ГПК, респ. чл. 330, ал.
1, б. "д" от ГПК (отм.) като вече настъпилата перемпция само се констатира в
2
постановлението за прекратяване на съдебния изпълнител. Посочено е, че в този
случай новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време
валидно изпълнително действие, а това е от дата 07.10.2014 г..
В случая последното по време изпълнително действие спрямо ищеца е от дата
07.10.2014 г. С изтичане на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК
прекратяването на изпълнителното производство с постановление от 29.08.2019г. е
констатирано, поради което всички последващи изпълнителни действия са негодни да
прекъснат давността.
Предвид прекратяване на производството по изп. д. № 19/2013 г. по описа на
ЧСИ П.М. рег. №**** район на действие Окръжен съд град Смолян, то с обратна сила
са се заличили последиците на образуване на изпълнителното производство.
В случая вземането по изпълнителен лист от 08.09.2011 г. издаден по ч. гр.д. №
1178/2011 г. по описа на Районен съд град Смолян е погасено по давност
Давността, прекъсната с последното изпълнително действие, годно да я
прекъсне, е именно от дата 07.10.2014 г.
От този момент - 07.10.2014 г. тече общата 5 годишна погасителна давност,
която изтича на 07.10.2019 г. До тази дата ответникът - взискател „****” ЕАД не е
извършвал други валидни изпълнителни действия, поради което следва да се приеме,
че са настъпили правните последици на погасителната давност и задължението по
изпълнителен лист 08.09.2011 г. издаден по ч. гр.д. № 1178/2011 г. по описа на Районен
съд град Смолян спрямо ищеца е недължимо към момента на предявяване на исковата
молба, тъй като е погасено по давност.
Макар че изтичането на погасителна давност възпрепятства правото на
принудително събиране на задължението, то може да бъде платено доброволно,
въпреки изтеклата давност.
Предвид горното са налице предпоставките за погасяване по давност на
вземането на ответника - взискател, Погасяването на главното задължение, води до
погасяване и на акцесорните такива, за които е приложима кратката 3 /три/ годишна
давност.
Тъй като давността се прекъсва според чл, 116, б. "в" ЗЗД с предприемането на
действия на принудително изпълнение. Следователно, за прекъсването на давността е
от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно
изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се
приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение, е погасено поради
3
давност.
Задължението на ищеца е погасено по давност, и доколкото давността не се
прилага служебно, то с настоящата искова молба изрично се позоввава на нея.
Въпросът за течението и прекъсването на давността по изпълнителното дело,
образувано срещу ищеца, следва да бъде решен според тълкуване, дадено с т.10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК. В
нея се приема, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ТПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. В мотивите е посочено, че не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника и извършването на справки.
Прието е, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
В този смисъл предвид задължителното тълкуване на същинските изпълнителни
действия, които водят до прекъсване на давността ищецът счита, че единствено и само
извършените изпълнителни действия имат прекъсващ давността ефект, а не и искането
до съдебния изпълнител за тяхното предприемане. Искането за предприемане на такива
действия има значение относно перемиране на делото, но не и по отношение на
давността. Не са прекъснали давността и насрочените описи на движими вещи от
20.11.2015 г., тъй като изпълнителният способ не е осъществен - не е извършен опис на
вещи, а след като не е извършен описа, то не е налице действие, което да прекъсне
давността за процесното вземане.
Образуването на изп. д. № 64/2020 г. по описа на ЧСИ Т.В. рег. №** с район на
действие Окръжен съд град Смолян от 16.03.2020 г, по изпълнителен лист от
08.09.2011 г. издаден по ч. гр.д. № 1178/2011 г. по описа на Районен съд град Смолян,
по който изпълнителен лист преди това е образувано изп. д. № изп. д. № 19/2013 г. по
описа на ЧСИ П.М. рег. №**** район на действие Окръжен съд град Смолян
прекратено на основание чл. 438, ал. 1, т. 8 от ГПК, не прекъсва давността.
Защитата в изпълнителния процес е средство за реакция срещу
незаконосъобразните действия по изпълнение, породени от нарушаване на
материалноправните или процесуалноправните изисквания за законност на
4
изпълнителното производство. Материалноправните изисквания за законност
представляват условия за допустимост на изпълнителното производство. Те обхващат
съществуването на изпълняемото право в полза на взискателя и принадлежността на
обекта на изпълнение към имуществото на длъжника по изпълнението.
Съдът е обвързан от пределите на предявения иск, който като такъв по чл. 439
ГПК обхваща единствено нововъзникнали факти, т.е. следва да се прецени дали от
датата на последното валидно изпълнително действие са изминали пет години, в които
вследствие бездействие на ответника, вземането по изпълнителния лист е погасено по
давност. Няма съмнение, че с кратката тригодишна давност се погасяват вземанията за
обезщетение за забава - чл.111, б. б) и б. в).
Цитира се Определение № 2103 от 7.06.2019 г. на ОС - Варна по в. ч. т. д. №
832/2019 г., постановено по напълно идентичен случай по иск по чл. 439 от ГПК, в
което се приема, че ищецът упражнява последваща защита на правото си, извън
заповедното производство, но въз основа на изпълнението, основано именно на
задължение по договора за финансова услуга. В това правоотношение ищецът
безспорно има качество потребител по см. на пар. 13 от ДР на ЗЗП". Направен е
извод,че, независимо от избрания способ на защита (вкл. чрез отрицателен
установителен иск), потребителят може да се ползва от особената местна подсъдност
по чл. 113 от ГПК, като в случай на съмнение, съгласно § 1 от ДР на ЗЗП, следва да се
прилага тази разпоредба, която осигурява по-висока степен на защита на
потребителите. В разглеждания в определението случай, както и в настоящия,
безспорно, по- високата защита за потребителя е свързана с разглеждане на иска от по-
удобния за него съд по собствения му адрес, вместо от съда по седалището на
ответника.
В същото определение са разгледани и последиците от прехвърляне на
вземането по договора за кредит на трето лице - небанкова институция (както е и в
настоящия случай). Направен е извод, че този факт „..не променя основанието, респ.
качеството на длъжника по него", както и че при липса на изрично посочени в чл. 113
от ГПК ограничения, разпоредбата намира приложение за всички спорове между
потребител и доставчик, свързани със съществуващия между тях договор, включително
и с наличието или не на задължения по него. Независимо от характера на иска,
интереса на ищеца по същия е отричане на вземането на ответника, основано на
заповедта за незабавно изпълнение и договора за кредит".
В съдебно заседание за ищеца И. Л. Н. процесуалният му представител адв. В.
поддържа предявения иск.
За ответника „*****” ЕАД, редовно призовано, не се явява представител в съдебно
5
заседание. С писмена молба се оспорва предявения иск.
С писмения отговор от ответника предявения иск се оспорва. Излагат се
възражения, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на
30.11.2011г., като двуседмичния срок за възражение е изтекъл на 14.12.2011г.
Длъжникът не е упражнил правото си да възрази, поради което заповедта за
изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист са влезли в сила.
Считано от 14.12.2011г. е започнал да тече нов петгодишен давностен срок за
процесното вземане. На първо място неподаването на възражение в срока по чл.
414 ГПК следва да бъде приравнено на признание на претенцията, поради което
приложение намира нормата на чл. 116, б. „а” от ЗЗД. Това е така, тъй като целта на
заповедното производство е да провери дали е налице спор между страните по
отношение основанието и размера на претендираното от заявителя вземане. В случай,
че не е налице такъв спор, заповедта за изпълнение влиза в сила и заявителят получава
правото да събере вземането си по принудителен ред. Бездействието е равнозначно на
признание, неоспорвайки претенцията на кредитора, длъжникът всъщност признава, че
същата е основателна, поради което давността следва да бъде прекъсната поради
извънсъдебно признание от страна на длъжника.
На следващо място , според ответната страна, тъй като същите са дължими на
основание влязла в сила заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по отношение на
тях се прилага давностен срок от 5 години независимо от естеството на вземането
(главница или лихва). Посоченият извод следва от обстоятелството, че по същността си
правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на
последиците на влязло в сила съдебно решение, доколкото последната има
установително действие в отношенията между страните.
След 14.12.2011г. петгодишният давностен срок за вземането е бил многократно
прекъсван чрез предприемане на действия по принудително събиране на вземането в
рамките на 3 изпълнителни производства, а именно:
1) и.д. 1818/2011г. по описа на ЧСИ П. И.- в рамките на изпълнителното
производство са предприети следните изпълнителни действия, годни да прекъснат
срока на погасителната давност:
21.11.2011г. - вписана е възбрана на недвижим имот, притежаван от длъжника;
12.12.2011г. - наложен е запор на МПС, притежавано от длъжника;
28.08.2012г. - подадена е молба от взискателя за извършване на опис на притежавано
от длъжника имущество;
6
18.09.2012г. - наложен е запор на получавано от длъжника трудово възнаграждение;
ЧСИ П. И. е с район на действие РС П., докато възбранения на 21.11.2011г.
недвижим имот на длъжника се намира на територията на ОС Смолян, поради което
взискателят е подал молба за преместване на делото при ЧСИ П. М. с район на
действие ОС Смолян за продължаване на изпълнителните действия върху
недвижимото имущество на И.Н.. В резултат и.д. 1818/2011г. на ЧСИ П. И.е било
преобразувано под номер и.д.19/2013г. на ЧСИ Петко Мачкърски.
2) и.д. 19/2013г. по описа на ЧСИ П. М. - в рамките на изпълнителното
производство са предприети следните изпълнителни действия, годни да прекъснат
срока на погасителната давност:
16.12.2013г. - и.д. 1818/2011г. на ЧСИ И. е прехвърлено и преобразувано под номер с
№и.д. 19/2013г. на ЧСИ М. с цел предприемане на действия срещу недвижим имот
находящ се на територията на ОС Смолян;
27.01.2014г. - подадена молба от взискател за насрочване на опис на недвижим имот;
16.04.2014г. - насрочен опис на недвижим имот;
18.07.2014г. - подадена молба от взискател за насрочване на опис на недвижим имот;
18.09.2014г. - насрочен опис на недвижим имот;
Видно е, че взискателят е имал активно поведение и е подавал молби, с които е
искал извършването на изпълнителни действия. В тази връзка следва да се посочи
разяснението дадено с на Тълкувателно решение N° 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което «искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.» Т.е. съгласно закона
давността се прекъсва с предприемане на изпълнително действие, но е достатъчно и
само предприемането да бъде поискано по надлежния ред от кредитора, за да бъде
прекъснат давностния срок. Погасителната давност е санкция единствено за
бездействащия кредитор. За да бъде прекъсната давността е достатъчно кредиторът да
има активно поведение - да предяви иск пред съд с предмет вземането си и да
предприеме действия за принудително събиране на вземането си в рамките на
конкретен изпълнителен способ. Доколкото обаче в рамките на изпълнителното
производство изпълнителните действия се извършват от съдебния изпълнител, а не от
взискателя, то е достатъчно взискателят да посочи изпълнителен способ и да поиска
предприемането на изпълнително действие, за да бъде прекъснат давностния срок. В
противен случай, би се стигнало до хипотеза, в която прекъсването на срока на
7
погасителната давност би стояло извън властта и волята на кредитора.
На следващо място, както е посочено в ТР № 2 по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, съдебният изпълнител е длъжен да приложи избрания от взискателя
изпълнителен способ. Това е така дори и когато взискателят не е заплатил дължимите
такси за предприемане на поисканото изпълнително действие.
Изп..д. 19/2013г. по описа на ЧСИ П. М. е било висящо и не е било прекратено
поради перемция към 26.06.2015г. (датата на постановяване на Тълкувателно решение
№ 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Със същото
е обявено за изгубило действието си Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума
на ВС и е дадено ново задължително тълкуване на въпроси, свързани с изпълнителното
производство, в това число и относно начина, по който текат давностните срокове за
вземане - предмет на принудително изпълнение. Съгласно разясненията, дадени с
въпросното тълкувателно решение, до постановяването му, в сила е било
горепосоченото Постановление и то е било задължително за правоприлагащите органи,
която е уреждала висящите към онзи момент правоотношения.
Поради тази причина, по отношение на изпълнително дело №19/2013г. и
материалното право, предмет на настоящия иск, приложение са намерили две различни
задължителни тълкувания на закона. До 26.06.2015г. приложение е имало
Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС и съгласно същото до тази дата
давността за вземането в рамките на висящото изпълнително производство е била
спряна, а считано от 26.06.2016г. приложение намират разясненията на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
давностният срок за вземането е започнал да тече, като за прекъсването му вече се е
изисквало извършването на изпълнителни действия в рамките на висящ изпълнителен
процес.
До постановяването на ТР № 2 по т. д. N9 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС приложима
задължителна съдебна практика, с която правните субекти е следвало да се
съобразяват, представлява Постановление N9 3 от 18.Х1.1980г. Действително,
тълкувателните актове на върховната съдебна инстанция се считат за приложими от
момента на приемане на тълкувания акт (разпоредба), но не и в случаите, когато
спрямо последната вече е било вече постановено и действало задължително тълкуване,
вижданията на което впоследствие са изменени с ново тълкувателно решение.
Този извод следва именно от задължителния характер на тълкувателната практика,
който изисква от правните субекти да се съобразяват с действащото към момента на
извършване на съответните процесуални действия тълкуване.
8
Тълкуването, дадено с Постановление № 3 от 18.Х1.1980 г„ е относимо към и.д. №
19/2013г. на ЧСИ П. М., доколкото посоченото постановление е било единствена
задължителна практика в периода от 03.10.2011г. (датата на образуване на
изпълнителното дело) до 26.06.2015г.
Считано от 26.06.2015г. е започнал да тече нов петгодишен давностен срок за
вземането, който обаче е бил своевременно прекъснат от ответника преди изтичането
му с образуването на и.д. 64/2020г. на ЧСИ Т. В..
Изпълнително дело №64/2020г. на ЧСИ Т. В.- след като и.д. 19/2013г. на ЧСИ П. М. е
било прекратено поради изтекъл срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, доверителят ми е
получил обратно изпълнителният лист в оригинал и въз основа на същия е образувал
ново изпълнително производство с горепосочения номер. В същото са предприети
следните изпълнителни действия, годни да прекъснат давностния срок:
21.02.2020г. - образувано и изпълнителното дело, в молбата за образуване ответникът е
посочил изпълнителен способ, поискал е извършването на изпълнителни действия и е
възложил на ЧСИ правата по чл. 18 ЗЧСИ;
17.07.2020г. - наложен е запор на банковите сметки на длъжника. След цесията
длъжникът е правил доброволни плащания.
Видно от основанието на гореописаните плащания е налице извънсъдебно
споразумение, постигнато между ищецът и цедентът „*****” АД, което също прекъсва
давностният срок за вземането на основание чл. 116, б. „а” ЗЗД.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, становищата в
съдебното заседание, писмената защита на ищеца, и 7като обсъди събраните по делото
писмени доказателства, намира иска за основателен по следните съображения:
Изпълнителното дело №1818/2011г. е образувано по молба на „****” АД от
03.10.2011г., подадена до ЧСИ И. с район на действие ОС- Пловдив срещу И. Л. Н. за
събиране на вземания по издаден изпълнителен лист от 08.09.2011г. по чгр.дело
№1178/2011г. по описа на Районен съд- Смолян.
С изпълнителния лист И. Л. Н. е осъден да заплати на „****” АД сумата от 12
341,54 лева, от които 9 847,44 лева- главница, 2 292,34 лева- договорна лихва, 201,76
лева- наказателна лихва, законна лихва върху главницата от 9847,44 лева до
окончателното изплащане на задължението, както и съдебни разноски в размер на
843,03 лева.
9
Горния изпълнителен лист е издаден въз основа на Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с №2290/09.09.2011г. по
чгр.дело №1178/2011г. по описа на Районен съд- Смолян.
Според разясненията, дадени по т.10 от Тълкувателно Решение № 2 от 26 юни 2015
год. на ОСТК на ВКС Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването
на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа
на влязлото в сила разпределение и др.
Съгласно чл.116 б.”в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение, а според а според чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването на
давността започва да тече нова давност. А цитираното по- горе Тълкувателно Решение
дава разяснение кое действие следва да се приеме като такова, прекъсващо давността.
Или, както се посочи по- горе, приема се, че не всяко изпълнително действие има
характер на прекъсващо давността, а само това действие, с което реално се засяга
правната сфера на длъжника.
Предвид горното, следва да се проследи какви действия по изпълнението реално са
извършени по изпълнителните дела, от които са изискани и приложени по настоящото
дело заверени копия, така че да се приемат като същински такива, прекъсващи
давността.
Така, видно по изпълнителното дело №1818/2011г. по описа на ЧСИ рег.№**** с
район на действие ПОС са изпратени искания за справки относно имущественото
състояние на длъжника- искане до ОДП- Смолян- Пътна полиция, до Община Смолян
за декларирано имущество, до МДТ Община Смолян. последните не съставляват
действия по изпълнението, прекъсващи давността.
Съдържа се искане за вписване на възбрана с изх.№ от 17.10.2011г. от ЧСИ до
Агенция по вписванията – Служба по вписванията гр.Смолян, върху недвижими имоти,
10
собственост на длъжника И.Н.. Такава възбрана е вписана на 21.11.2011г. в СВ /видно
на л.35 от делото/.Възбраната е наложена за обезпечение на вземанията на взискателя
„****” АД.
С уведомление изх.№51339/12.12.2011г. за наложен запор до ОДП – Смолян- Пътна
полиция от ЧСИ е пои8скано налагането на запор на МПС, собственост на И. Л. Н..
Приложено е известие за доставяне на уведомлението в ОДП Смолян- Пътна полиция,
получено на 28.12.2011г.
От „****” АД насрочването на опис на притежавани от И.Н. недвижими имоти с
молба от 28.08.2012г., а също и налагането на запор върху трудовите доходи на
длъжника с молба от 04.09.2012г. Запорно съобщение е изпратено от ЧСИ по изп.дело
№1818/2011г. с изх.№40891/18.09.2012г. до „*****, като е представено известие за
доставяне, получено на 20.09.2012.
С молба, постъпила от взискателя на 02.12.2013г. до ЧСИ И. е поискано
изпълнителното дело да бъде изпратено на ЧСИ М. рег.№**** с район на действие
О/С- Смолян с оглед спазване правилата на местната подсъдност.
Пред ЧСИ М. е образувано изп.дело №19/2013г.
На 29.01.2014г. с молба на взискателя е поискано насрочване на опис на движими
вещи на длъжника И.Н.. Такъв е насрочен на 04.03.2014г. с Разпореждане на ЧСИ от
04.02.2014г.
Насрочен е опис на недвижими имоти на длъжника с Разпореждане по протокол
№141/08.03.2014г. , за 16.04.2014г. Видно от протокол, съставен от ЧСИ от
16.04.2014г. насрочения опис е отменен по молба на взискателя.
С Разпореждане на ЧСИ от 21.07.2014г. е насрочен опис на недвижими имоти на
длъжника за 18.02014г.
С молба, постъпила на 05.11.2015г. от взискателя пред ЧСИ е поискано
изпълнението да се насочи срещу секвестируеми движими вещи на длъжника И.Н.. и
такъв е насрочен с Разпореждане на ЧСИ за 12.01.2016г.
С молба от 11.12.2015г. до ЧСИ взискателят е поискал спиране на принудителните
действия по изпълнителното дело №19/2013г., предвид постигнато споразумение от
07.12.2015г. между „****” АД и И.Н..
С молба, постъпила пред ЧСИ на 11.02.2016г. „****” ЕАД е заявило искане пред
ЧСИ за конституирането му по делото., предвид сключения договор за цесия от
04.12.2015г., с която взискателят „****” АД цедира вземането си по изпълнителното
11
дело на „*****” ЕАД.
С молба от 09.06.2017г. до ЧСИ, „****” ЕАД иска извършването на справки за
трудови договори с длъжнишка, извършването на опис на движими вещи на длъжника
в дома мзу, налагане на запор на банкови сметки на длъжника.
С Постановление от 29.08.2019г. на ЧСИ М. изпълнителното дело №19/2013г. е
прекратено, тъй като в продължение на повече от две години на са извършвани
изпълнителни действия, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Впоследствие по молба на „***** ЕАД от 21.02.2010г. е образувано изпълнително
дело №64/2020г. по описа на ЧСИ В. рег.№ №**** с район на действие ОС- Смолян
срещу И. Л. Н. за събиране на вземанията по същия изпълнителен лист от 08.09.2011г.
По последното изпълнително дело е изпратено запорно съобщение до **** АД изх.
№985/16.03.2020г. за налагане на запор по сметките на И.Н., като е приложено
известие за доставяне на 17.7.2020г., като с писмо от 22.07.2020г. до ЧСИ от банката ,
че сметките са блокирани до размер на 31 846, 16 лева , върху вземането има наложени
предходни запори.
При така установеното, проследявайки извършените действия, преценени съобразно
разяснението по т.10 от цитираното по- горе Тълкувателно Решение, съдът намира, че
безспорно вземанията са погасени по давност.
Съдът намира, че последното, извършено по време действие по изпълнението и
прекъсващо давността е реалното вписване на възбраната върху недвижимите имоти,
собственост на длъжника, което се осъществява в Служба по вписванията – на
21.11.2011г. Липсват данни да са осъществени последващи реално извършени
действия, засягащи имуществената сфера на длъжника, т.е., реално да са осъществени.
От посочената дата е изтекъл период повече от пет години , в който не са
осъществени действия по изпълнението по смисъла на цитираното по- горе ТР, които
да са от характер да прекъснат давността. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но давността се прекъсва с предприемането на същинското действие за
принудително изпълнение в рамките на определен изпълнителен способ. Така, въпреки
насрочените описи, не се установи същите да са реално извършени.
Както е описано по- горе от ЧСИ са извършвани справки за имуществото на
длъжника, като искането за тях и самото постъпване на тези справки също не са
действия по изпълнението и не прекъсват давността, тъй като не са елемент от
определен изпълнителен способ. Такъв характер няма и поканата за доброволно
изпълнение връчена покана за доброволно изпълнение на сумите по издадения
12
изпълнителен лист, която не представлява изпълнително действие и не прекъсва
давността съобразно разяснения, дадени в т.10 на горното Тълкувателно Решение,
задължителни за съда.
Неоснователни се явяват възраженията на ответната страна за сключени
споразумения между длъжника Н. и взискателя във връзка с вземанията. За да има
характер на признание, прекъсващо давностат, то следва да е адресирано до кредитора-
в случая „****” ЕАД, на което са прехвърлени вземанията с договора за цесия. В
случая се касае за споразумения с „***” АД.
Предвид изложените по- горе съображения, иска подлежи на уважаване.
С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят направените съдебни
разноски по делото в размер на 2064,75 лева.
По горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните И. Л. Н., ЕГН**********, с адрес
****, и „****” ЕАД, ЕИК****, г***, И. Л. Н. не дължи на ****” ЕАД олихвяема сума
за главница в размер на 9 847,44 лева, ведно със законната лихва от 02.09.2011г. в
размер на 8 566,76 лева , неолихвяема сума за договорна лихва в размер на 684,45 лева,
неолихвяема сума за авансови такси съгласно ТТР към ЗЧСИ в размер на 66,00 лева,
неолихвяема сума за юрисконсултско възнаграждение по изп.дело в размер на 100
лева, както и дължима сума по т.26 в размер на 2 354,23 лева по изпълнителен лист от
08.09.2011г., издаден по чгр.дело №1178/2011г. по описа на Районен съд- Смолян,
поради погасяването на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „****” ЕАД, ЕИК****, гр.С. да заплати на И. Л. Н., ЕГН**********, с
адрес *****, съдебни разноски по делото в размер на 2064,75 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Смолян в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
13