Р Е Ш Е Н И Е
№…............/15.07.2024
г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
50 състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Мариана
Маркова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1971/2020 г. по
описа на Районен съд – Варна, 50 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявен
от К.Т.К., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу К.Т.К., ЕГН **********, с адрес:
***, конститутивен иск
с правно основание чл. 30 ЗН за възстановяване на К.Т.К. на запазената част от наследството на **К.,
починала на 21.06.2019 г., чрез намаляване с 1/3 ид.ч. на универсално завещателно разпореждане на *К., извършено със саморъчно
завещание от 01.09.2018 г., в полза на К.Т.К., досежно притежаваното от
наследодателката имущество.
В исковата молба се твърди, че ищцата
е наследник със запазена част, останало от наследството на **К., починала на 21.06.2019 г.
Сочи, че наследодателката е майка на страните. Излага се, че в полза на ответника е завещано цялото
имущество на починалата, представляващо парични средства по банковите й сметки.
Излага се, че същата е дъщеря на наследодателката, като със завещателното
разпореждане е накърнена запазената й част и се иска възстановяването й.
В
открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, излага
съображения за основателност на предявения иска и моли за неговото уважаване.
Претендира разноски за производството.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, с който предявеният иск се признава.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез
процесуалния си представител, признава иска, като излага възражения единствено, че сумата от 2 730 лева от
общо наличната към датата на смъртта на наследодателка сума от 37 790,86
лева по банковите й сметки, да е била собствена на последната, а се твърди да е
на ответника. Поради това се иска същата да бъде извадена от наследствената
маса.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за наследници изх.№ 190663 от 28.06.2019
г., К.Т.К. и К.Т.К. са единствени наследница по закон
на своята майка **К.,
починала на 21.06.2019 г.
Съдът
е приел за безспорно установено по делото, че наследствената маса, образувана
от наследството на *К. към 21.06.2019 г., включва парите от нейните банкови
сметки в общ размер от 37 790,86 лева, като същата не е притежавала друго движимо и недвижимо имущество. Същото се
установява и от представените по делото Извлечения от банкови сметки /л. 16 -
23/.
На 01.09.2018 г. **К. е изготвила саморъчно завещание, по силата на което е
завещала цялото си имущество, което е притежавала към посочената дата –
паричната сума от 37 790,86 лева на ответника К.Т.К..
Видно от Протокол за обявяване на саморъчно завещание
от 01.07.2019 г., нотариус с район на действие Районен съд – Варна е обявил по
искане на ответника К.Т.К. саморъчното завещание на **К..
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Всяко лице, което е навършило 18 години и което не е
поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действува
разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си, чрез
завещание. Завещателят може да се разпорежда чрез завещанието с цялото си
имущество, но завещателните разпореждания във всички случаи не могат да
накърняват запазената част.
Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или
съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява
онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството, като съгласно
разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗН, запазената част на низходящи, когато наследодателят
не е оставил съпруг, при две и повече деца е 2/3 от имуществото му.
Искът за възстановяване на накърнена запазена част от
наследството е конститутивен и съответно с влизането в сила на решението
настъпва промяна в отношенията между страните. Облагодетелстваната страна от
завещанието губи права над частта, с която е накърнена запазената част на
ищеца. Това, с което е надвишена разполагаемата част, следва да се върне в
наследствената маса и да се разпредели на наследника, чиято запазена част е
накърнена. Трайна е практиката на ВКС, че при накърняване на запазената част с
универсално завещание или с дарение, което изчерпва цялото наследствено
имущество, не е необходимо формиране на наследствена маса по чл. 31 ЗН, а намалението, съответно възстановяването на
запазената част, се извършва в дробна част от цялото имущество.
В настоящия случай, страните се явяват единствени
низходящи наследници на наследодателя **К., поради което запазената част на ищцата от
наследството, оставено от нейната майка, е 1/3.
С извършеното саморъчно завещание от 01.09.2018 г. майката
на ищцата е завещала цялото притежавано от нея имущество - паричната сума от 37 790,86 лева на ответника К.Т.К., поради което се налага извода, че
с посоченото действие е нарушила запазената част от наследството на своята дъщеря.
Доколкото последната не е в състояние да допълни
запазената си част, тъй като липсва друго оставено от наследодателя наследство,
то искането за възстановяване на запазената част от наследството се явява
основателно. Следва да бъде намалено извършеното от **К., починала на 21.06.2019 г., завещателно
разпореждане, със саморъчно завещание от 01.07.2019 г., с което е завещала
цялото си имущество в полза на ответника К.Т.К., като бъде възстановена запазената
част на ищцата К.Т.К. в размер на 1/3 идеална част от
наследството, оставено от **К., представляващо паричната сума от общо 37
790,86 лева, тоест на възстановяване подлежи сумата от 12 596,95 лева.
Съдът намира за недоказано възражението на ответника,
че сумата от 2 730 лева от общо наличната към датата на смъртта на наследодателката сума от 37 790,86 лева по банковите й
сметки, не е била собствена на **К.. Освен изложените в открито съдебно заседание
твърдения за принадлежност на посочената парична сума към патримониума
на ответника, не бяха ангажирани доказателства в подкрепа на посоченото, поради
което и не е налице основание за изключване на сумата от 2 730 лева от наследството,
останало от **К..
С оглед на изложеното, предявеният иск с правно основание
чл.
30 ЗН се явява основателен, поради което
следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата направените от нейна страна разноски.
По отношение на дължимостта
на разноските в хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК - при признание на иска и обстоятелството, че ответникът
не е дал повод за завеждане на делото, съдът намира следното:
В практиката на ВКС - Решение № 139 от 24.06.2013 г.
по гр.д. № 50/2013 г. е дадено тълкуване, че правото да се поиска
възстановяване на запазена част от наследство е самостоятелно субективно потестативно
право, което може да бъде упражнено чрез сезиране на съда /чрез иск или
възражение/ или чрез доброволно уреждане на отношенията между
облагодетелствания от завещание и/или дарение и наследниците със запазена част
при взаимни отстъпки. След като правото да поиска възстановяване на запазената
си част е упражнено, то наследникът не разполага с друго потестативно право
по чл. 30 ЗН да иска възстановяване на запазената му част по
отношение на друго имущество /извън това, което вече е предмет на заявената
претенция или чрез което доброволно са уредени отношенията/. Следователно,
ответникът не би дал повод за завеждане на иска по чл. 30 ЗН само, ако между него и наследниците със запазена
част е сключено споразумение, с което да уреждат отношенията по възстановяване
на запазената част и да е извършено в изискуемата форма прехвърлянето на
имуществото, за което е договорено, че е достатъчно за възстановяване на
запазената част. При липса на доброволно уреждане на отношенията нормата
на чл. 78, ал. 2 ГПК не може да се приложи, дори ответникът да
признае иска, тъй като правната промяна - придобиване на правата от наследника
с възстановена запазена част може да стане само по силата на съдебното решение
/в този смисъл още Определение № 277 от 08.05.2019 г. по гр.д. № 424/2019 г. по
описа на ВКС, II г.о./.
Поради изложеното, в полза на ищцата следва да бъдат
присъдени сторените от нея разноски за държавна такса в размер на 503,88 лева и
за адвокатско възнаграждение – в размер на 1 600 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Р Е Ш И :
НАМАЛЯВА извършеното от **К., ЕГН **********,
починала на 21.06.2019 г., завещателно разпореждане
със саморъчно завещание от 01.09.2018 г., обявено с Протокол за обявяване на саморъчно
завещание от 01.07.2019 г. на Нотариус *с район на действие Районен съд - Варна,
с предмет цялото имущество на наследодателката,
представляващо парична сума от общо 37 790,86 лева, в полза на К.Т.К., ЕГН **********, като ВЪЗСТАНОВЯВА,
на основание чл. 30 ЗН, запазената
част на К.Т.К., ЕГН **********, в размер на 1/3 от наследството,
оставено от **К.,
ЕГН **********, починала на 21.06.2019 г., представляваща сумата от
12 596,95 (дванадесет хиляди петстотин деветдесет
и шест лева и деветдесет и пет стотинки) лева.
ОСЪЖДА К.Т.К., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на К.Т.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от общо 2 103,88 (две хиляди сто и три лева и осемдесет и осем стотинки) лева, от която: 503,88 (петстотин и три лева и осемдесет и осем стотинки) лева - държавна такса и 1 600 (хиляда и шестстотин) лева - адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: