О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 884
гр.Бургас, 06.03.2020г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на шести март две хиляди
и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от младши
съдия Ваня Ванева в.гр.д. №720 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №4429/02.03.2020г.,
подадена от Главна дирекция Гранична полиция - МВР, чрез процесуалния
представител Красимира Иванова – юрисконсулт, с
която се обжалва Решение №147 от 13.01.2020г., постановено по гр.д. №8222/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е
осъдил Главна
дирекция „Гранична полиция” на МВР, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза” № 46, да заплати на С.С.С., ЕГН: **********,
съдебен адрес: ***, сумата от 1 384,25 лв. (хиляда триста осемдесет и четири
лв. и двадесет и пет ст.), представляваща допълнително трудово възнаграждение
за 193,34 часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения
от него нощен труд през периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019 г. и преизчисления
такъв с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 01.10.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 420,00 лв.
(четиристотин и двадесет лв.), представляваща направените от ищеца разноски по
делото.
Осъден е С.С.С., ЕГН: **********,
съдебен адрес: ***, да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР, с
адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” №46, сумата от 3,87 лв. (три лв. и
осемдесет и седем ст.) представляваща част от направените от ответника разноски
по делото.
Осъдена е Главна дирекция „Гранична
полиция” на МВР, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна такса в
размер на 55,37 лв. (петдесет и пет лв. и тридесет и седем ст.), както и
разноски в размер на 180,00 лв. (сто и осемдесет лв.) - платен хонорар на вещо
лице.
В жалбата се твърди, че решението на
районния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано.
Твърди се, че ищецът има качеството държавен служител, а по отношение на тази
категория служители е налице специална нормативна уредба във връзка с отчитането
и заплащането на нощния труд и не могат да намерят приложение правилата на общите
норми, съдържащи се в КТ. Твърди се, че не е налице нормативна празнота, която
следва да се запълни чрез субсидирано приложение на КТ, а е налице изрична
уредба, касаеща начина на изчисляване и отчитане на извънредния и нощния труд,
по отношение на държавните служители, както и че във всички случаи, в които
законодателят е счел, че материята в ЗДСл и ЗМВР, следва да се уреди по
идентичен начин с КТ, препращането е пряко чрез посочване на конкретни правни
норми. Изложени са съображения, че първоинстанционният съд е допуснал смесване
на нормите относно нощния труд и извънредния труд, като по този начин е създал
несъществуваща конструкция на „извънреден нощен труд“. Сочи се, че не са налице
предпоставките за прилагането на НСОРЗ, както и че разпоредба, идентична с тази
на чл.9, ал.2 от НСОРЗ с основание не е предвидена в наредбите, издадени по
чл.187, ал.9 от ЗМВР, тъй като за държавните служители продължителността на
дневния и нощния труд съвпада и коефициентът би бил 1, а не 1,143. На следващо
място се посочва, че в ЗМВР не е предвидено допълнително възнаграждение за
нощен труд, извън това в размер на не по-малко от 0,25 лв. на отработен нощен
час. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на
ново, с което да се отхвърлят предявените искове. Не са ангажирани
доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок е подаден
отговор на въззивната жалба от въззиваемия С.С.С., чрез пълномощника адв. С.К.,
с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на
първоинстанционното решение. Твърди се, че същото е правилно, законосъобразно,
съобразено със събраните по делото доказателства. Претендира се потвърждаване
на обжалваното решение. Претендират се направените пред въззивната инстанция
съдебно-деловодни разноски. Не са ангажирани доказателства.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и следващите от ГПК
следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
С оглед гореизложеното
и на основание чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА в.гр.д. №720 по описа за 2020г.
на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.
Препис от определението да се връчи на
страните за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.