№ 21
гр. Провадия, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Административно
наказателно дело № 20223130200374 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ /ДПУСЯ/,
представлявано от Изпълнителния директор –инж.Ц.М.Б., против Наказателно
Постановление № НЯСС- 304 / 22.12.2021г. на Председателя на ДАМТН, с което на
Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ е наложена "
Имуществена санкция" в размер на 1 000 лева на основание чл. 200 ал.1 т.39 от
Закона за водите.
По повод на тази жалба е било образувано АНД №103/2022г. по описа на РС-
Провадия, като постановеното по него решение , след обжалване е било отменено от
Административен съд-Варна, а делото върнато за ново разглеждане.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се твърди, че
актът е бил съставен след изтичане на срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН, тъй като
нарушението, което се осъществява чрез бездействие, е станало известно на
наказващия орган считано от 31.10.2020г., а актът е бил съставен на 30.06.2021г. Сочи
се, че е било направено смесване на процесуалните качества на свидетеля по акта,
който пък е извършил проверката, при която е било констатирано нарушението.
Изложени са съображения, че за неизпълнени предписания против ДПУСЯ са били
съставени още множество актове и издадени наказателни постановления, с което е
било допуснато нарушение на основен принцип в административно-наказателното
производство. Наведени са доводи и за това, контролните органи не са установили, че
именно на 31.10.2020г. описаното в акта и постановлението нарушение е било
1
извършено, което се твърди, че представлява маловажен случай по смисъла на чл.28
от ЗАНН. Поради тези и други съображения се иска отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно и неправилно, или поради квалифициране на
случая като маловажен.Направено е и искане за присъждане на направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание , въззивната страна , редовно призована , не се явява
процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител.Постъпило
е писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител, в което се
оспорва жалбата и по същество се иска постановлението да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение , както и възражение за евентуална прекомерност на поисканото
адвокатско възнаграждение.
ВРП, ТО-Провадия, редовно призовани, не се явява представител
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Язовир „***** -2“, намиращ се в поземлен имот с идентификатор 03602.28.132
в землището на с.*****, община Ветрино, обл.Варна, с Акт за публична държавна
собственост № 9903 /20.02.2020г. бил предоставен за управление на Държавно
предприятие „Управление и стопанисване на язовири“.
На 02.06.2020г. представители на Главна дирекция „Надзор на язовирните
стени и съоръженията към тях“ , в присъствието на представител на ДПУСЯ,
извършили проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея и
документацията за експлоатацията за язовир „*****-2“.При визуалния оглед било
установено, че короната и водният откос били обрасли с дървесна и храстовидна
растителност. Основният изпускател бил с разрушена бетонова конструкция на
изходната шахта, затлачен със земни маси, като входната шахта не личала на терен.
Преливникът бил челен, земен и също обрасъл с растителност. При приключване на
проверката, за осъществяване на безопасна техническа експлоатация на язовира, с
Констативен протокол № 11 / 02.06.2020г., били дадени и съответните предписания :
да се възстанови експлоатационното състояние на основния изпускател, да се почистят
от растителност въздушния и водният откос, както и короната и бързотока на
преливника. Всички предписания били със срок на изпълнени 30.10.2020г. За
отговорник за изпълнението им бил посочен собственикът на язовирната стена и
съоръженията към нея .Протоколът бил подписан от надлежно упълномощения
представител на ДПУСЯ, присъствал при проверката. Той и други протоколи от
извършени проверки били изпратени на ДПУСЯ , като били получени и заведени с вх.
Номер УСЯ-691/ 08.09.2020г.
2
На 18.12.2020г. от стана на ДПУСЯ до Областния управител на гр.Варна и од
Председателя на ДАМТН-София било изпратено писмо относно изпълнение на
дадените с различни протоколи от проверки предписания.В него в т.13.19 по
отношение на предписанието да се възстанови експлоатационното състояние на
основния изпускател било посочено, че в изготвения Анализ за техническо състояние
на язовира е предложено да се започне процедура по ликвидация на язовира и било
формулирано искане предписанието да бъде отменено.
На 09.04.2021г. отново от представители на Главна дирекция „НЯСС“ – св.Д.
Д. и св.Я. Д., била извършена повторна проверка на язовир „***** -2“, на която
присъствал представител на ДПУСЯ.При нея се установило, че даденото предписание
да се възстанови експлоатационното състояние на основния изпускател до 30.10.2020г.
не е изпълнено.Не били изпълнени и другите предписания, свързани с почистване от
растителност на въздушния и водния откос, и бързотока на преливника, както и не
били представени в цялост изисканите документи. Част от другите предписания били
изпълнени.Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол №
05-01-27 /13.04.2021г.С писмо № 85-01-658/07.05.2021г. този протокол бил изпратен на
ДПУСЯ.
Доколкото неизпълнението на дадените предписания съставлявано
административно нарушение, на 30.06.2021г. след изпратена покана, св.Д. Д.
съставила против ДПУСЯ акт за установяване на нарушение № 05-114/30.06.2021г., за
това че като не е изпълнило в срока дадено на основание чл.190 „а“ ал.1 т.3 от Закона
за водите задължително предписание „да се възстанови експлоатационното състояние
на основния изпускател“ на 31.10.2020г. , предприятието е нарушило чл.190 „а“ ал.2 от
Закона за водител.При предявяване на акта на надлежно упълномощено лице
възражения не били направени.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани
писмени такива.В тях било посочено, че няма доказателства за това, че предписанието
не е било изпълнено на 31.10.2020г., както било посочено в акта, както и че е било
направено предложение да се започне процедура по ликвидация на язовира. Било
изразено и становище, че самото неизпълнение на предписанията не би следвало да се
издига самоцелно в нарушение. В заключение било формулирано искане
производството да бъде прекратено с мотивирана резолюция , тъй като деянието,
описано в акта не било извършено, респективно недоказано, в условията на
алтернативност да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и на ДПУСЯ да не се
налага наказание.
Въз основа на акта, на 22.12.2022г. било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което наказващият орган приел изцяло описаните в него фактически
констатации и правната квалификация на нарушението по чл.190 „а“ ал.2 от Закона за
водите..Депозираните възражения били разгледани и приети за неоснователни, тъй
3
като нарушението било установено по безспорен начин. Поради това на основание
чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите, на ДПУСЯ била наложена „ Имуществена
санкция” в размер на 1 000лв.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани св. Д. Д. - актосъставител и
св.Я. Д.-свидетел при извършване на проверката и при съставяне на акта, които си
спомниха за случая с необходимата конкретика. Те потвърдиха, че са били извършени
проверки на язовир „ ***** -2“, като направените констатации са били описани в
съответните протоколи. Св.Д. потвърди, че е било направено искане за отмяна на
предписанието, като няма данни към настоящия момент за неговата отмяна, като
посочи, че и към момента язовира все още се води в експлоатация. Тя заяви още, че
през август 2020г. е участвала в извънредна проверка на язовира, тъй като стената му
се е скъсала.Св.Д. също потвърди, че на предприятието са били дадени предписания,
за които също при оглед на място било установено, че не са изпълнени.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка и събраните в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са
последователни,взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не
налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срок и от легитимен субект, поради което
се явява процесуално допустима.
Наказателното постановление № НЯСС-304/ 14.01.2022г., е издадено от
компетентен орган- от Председателят на ДАМТН на основание чл.201 ал.12 от Закона
за водите.Актът също е съставен от компетентно лице на основание Заповед № А-
276/18.05.2021г., с който актосъставителят е определен за длъжностно лице, което има
право да съставя актове за извършени нарушения по чл.200 от Закона за водите. Не
налице твърдяното в жалбата смесване на процесуални функции на св.Д..Той е
участвал и в двете проверки, извършени на язовира, което е обективирано в
съответните протоколи. Доколкото обаче административно-наказателното
производство по реда на ЗАНН започва със съставяне на акт за установяване на
нарушение , съдът намира, че не допуснато процесуално нарушение при вписването на
св.Д. като свидетел в акта, присъствал при установяване на нарушението.
Постановлението е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. То съдържа пълно
описание на нарушението, датата , мястото и обстоятелствата при неговото
4
извършване, както и доказателствата, които го потвърждават. Вмененото във вина
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е
обвинението и срещу какво да се организира защита. Посочени са нарушените
материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.
При предявяване на акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН са били депозирани
възражения, които видно от съдържанието на постановлението са били разгледани и
приети за неоснователни. Правото на защита е било реализирано с подаване на
жалбата, поради която пък е образувано и настоящото съдебно производство.
Съдът не споделя възраженията в жалбата, свързани с издаване на акта и
постановлението извън сроковете по чл.34 от ЗАНН. Нормата на чл.34 ал.1 от ЗАНН,
действала към момента на съставяне на акта, е предвиждала, че не се образува
административно- наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението. Съгласно съдебната практика
предвиденият по-дълъг срок се прилага само в случаите, когато извършителят е
неизвестен, а когато извършителят е известен, органите, осъществяващи функции по
установяване на административни нарушения следва да отчитат само по-краткия
тримесечен срок. В настоящият казус от материалите по делото, а и от самото
съдържание на акта, е видно, че нарушението и нарушителят са открити от
контролните органи на 09.04.2021г. при извършена последваща проверка. В този
смисъл, след като актът е съставен на 30.06.2021г., то се налага изводът, че е бил
спазен тримесечния срок по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН. Поради това и съдът намира
възраженията в жалбата, свързани с хипотетичната възможност на контролния орган
да извърши по-рано проверката и да установи нарушението и нарушителя, за
неоснователни. Наличието на извършено нарушение е било констатирано и
установено, при последваща проверка, извършена от контролните органи на 09.04.2021
г., поради което не би могло да се приеме, че нарушителят е бил открит, преди да е
било установено извършването на самото нарушение, нито пък да се предполага, че
такова ще бъде извършено от субектът, на която е било дадено предписанието. Именно
и затова тримесечният срок по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН е започнал да тече от момента,
когато органът, контролиращ изпълнението дадените задължителни предписания, е
констатирал, че същите не са изпълнени, което в случая е направено на 09.04.2021 г.
Актът е съставен и в рамките на едногодишния срок от извършване на нарушението,
поради което не са налице основания да се приеме, че същият е съставен в нарушение
на чл. 34 от ЗАНН. Идентично е становището на съда и по отношение на атакуваното
наказателно постановление, което е издадено в шестмесечния срок от съставяне на
акта. Неоснователни са и възраженията, свързани с издаването на няколко
постановления за неизпълнени предписания.Разпоредбата на чл.18 от ЗАНН
предвижда, че когато с едно деяние са извършени няколко административни
5
нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушение,
наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.В този смисъл,
след като санкционираното лице не е изпълнило повече от едно предписание, то
правилно наказващият орган е приел, че са допуснати повече нарушения, за които е
ангажирал неговата отговорност. Поради това съдът намира, че в хода на
производството не са допуснати твърдените в жалбата процесуални нарушения.
Правилно наказващият орган е съотнесъл установените по делото фактически
констатации към хипотезата на правната норма, като е приел, че е допуснато
нарушение на чл.190 „а“ ал.2 от Закона за водите..Безспорно е установено, че на
ДПУСЯ , по силата на акт за публична държавна собственост, са предоставени права за
управление и стопанисване на язовир „Блъсково -2“.Безспорно е също така, че при
извършена на 02.06.2020г. проверка са били направени констатации относно
техническото състояние на язовира и съоръженията, които са били описани в Протокол
№ 11/02.06.2020г. С този протокол за били дадени и съответните предписания по
осъществяване на безопасна техническа експлоатация, като под № 2.5 е било дадено
предписание „ да се възстанови експлоатационното състояние на основния изпускател“
и е бил даден срок за изпълнение 30.10.2020г.Протоколът е бил връчен на
представител на задълженото да изпълни предписанието лице- ДПУСЯ, като видно от
доказателствата по делото е част от дадените с него предписания , свързани с
техническата документация , са били изпълнени. В този смисъл, след като задълженото
лице не е било съгласно с дадените предписания, е имало възможност да ги обжалва
пред съответния Административен съд по реда на АПК, доколкото те по своята
същност представляват принудителни административни мерки, което обаче то не е
сторило. Поради това и представеното по делото писмо от ДПУСЯ относно
изпълнението на предписания по различни протоколи, в което се иска отмяна на
предписанието, не води до отпадане на задължението му за изпълнение на
предписанието. То от правна страна се квалифицира като такова по чл.190 „а“ ал.1 т.3
от ЗВ. Това е така, защото предписанието е дадено от длъжностни лица, оправомощени
от председателя на ДАМТН, доказателство за което представлява заповедта ,
приложена по преписката. Предписанието е съобразено с правомощията им по Закона
за водите , адресирано е до управляващия собствеността на процесния язовир и по
съществото си засяга осъществяването на безопасната техническа експлоатация на
контролирания обект. Следователно процесното предписание има задължителен
характер по смисъла на чл. 190 „а“ ал. 2 от Закона за водите спрямо собственика на
язовирната стена и съоръженията към нея. Тази норма ясно посочва адресата на
правилото за поведение, който е собственикът. В случая собствеността принадлежи на
държавата, като по силата на АПДС и ЗВ управлението на собствеността е възложено
на ДПУСЯ, поради което и същото упражнява правата и задълженията на собственик
на язовира. Правилно наказващият орган е определил и датата на нарушението, тъй
6
като след като до 30.10.2020г. предписанието не е било изпълнено, то нарушението е
довършено/извършено именно на следващата дата 31.10.2020г. Съдът намира, че
нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин. В подкрепа на този извод
са както показания нас св.Д.Д. и св.Я. Д., така и останалите събрани по преписката
писмени доказателства, приобщените в хода на съдебното следствие.Поради
изложеното до тук съдът намира, че от страна на ДПУСЯ е извършено
административно нарушение по смисъла на чл.190 „а“ ал.2 от Закона за водите, тъй
като не е изпълнило даденото му задължително предписание в указания му срок, а и в
последствие.
Правилно е била ангажирана отговорността на ДПУСЯ в качеството му на
осъществяващ правата и задълженията на собственик на язовир „***** 2“, чрез
налагане на "имуществена санкция". Това по своята правна същност е безвиновна
отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за
неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се
реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на
обществена опасност на дееца и т. н.
Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че случаят не е
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. За да бъде деянието маловажен случай,
трябва да се установи, че то притежава по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави
с оглед липсата или незначителността на вредни последици или на други смекчаващи
обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната
действителност и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по
делото, както и по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на
обществена опасност. В този смисъл преценката дали едно административно
нарушение представлява маловажен случай не е субективна и абстрактна, а винаги
трябва да почива на конкретни факти, т.е. винаги трябва да бъде установено с какво
конкретното деяние разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид. В тази връзка следва да се посочи,
че липсата на настъпили вредни последици в резултат от деянието не е обстоятелство,
обосноваващо такъв по-нисък интензитет на обществената опасност. Това е така,
защото нарушението, за извършването на което е наказан жалбоподателят, е формално.
Законодателят е предвидил административно-наказателната отговорност в тези случаи
да се реализира след самия факт на извършване на деянието, без необходимост от
настъпване на някакъв допълнителен резултат. По тези съображения съдът намира, че
обстоятелството, че не са настъпили вредни поледици, не води до маловажност на
процесния случай, тъй като и обикновените случаи на нарушения от този вид
разкриват същата степен на обществена опасност. Нещо повече, съдът споделя
становището на процесуалния представител на ДАМТН, изложено в приложените
7
писмени бележки, че преките и непосредствени последици от техническото състояние
на язовирните стени и съоръженията към тях, са свързани с човешкия живот и здраве,
околната среда, културното наследство и стопанската дейност. Наказаният субект е бил
създаден по волята на законодателя именно да изпълнява правата и задълженията на
собственик на язовирите , представляващи публична държавна собственост, от името и
за сметка на държавата. Именно негово задължение, с оглед на обществения интерес, е
да поддържа състоянието на язовир „***** -2“ така, че да се избегне всякаква
възможност за небезопасната му техническа експлоатация. Поради изложеното до тук
съдът намира, че настоящото нарушение не е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид и не
представлява маловажен случай.
Правилно е била приложена и санкционната норма на чл.200 ал.1 т.39 от
Закона за водите, тъй като именно в нея е предвидено наказание за този, които не
изпълни задължението си по чл.190 „а“ ал.2 от Закона за водите.Правилно на ДПУСЯ е
била наложена „Имуществена санкция“ в минималния предвиден от закона размер от
1 000лв., като са били взети предвид всички обстоятелства, визирани в чл.27 от
ЗАНН.Това наказание съответства на конкретната степен на обществена опасност на
деянието и ще изпълни в цялост целите на ЗАНН.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление е
правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63
„д“ от ЗАНН, съдът намира направеното искане за присъждане на разноски на
ДАМНТ за основателно. На ДАМНТ следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение , което с оглед продължителността на делото , неговата сложност,
както и двукратното му разглеждане пред две инстанции, съдът определя като такова в
размер на 240лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 вр. ал.2 т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № НЯСС- 304/ 22.12.2021г. на
Председателя на ДАМТН, с което на Държавно предприятие „Управление и
стопанисване на язовири“ е наложена " Имуществена санкция" в размер на 1 000
лева на основание чл. 200 ал.1 т.39 от Закона за водите.
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“,
ЕИК *********, да заплати на ДАМТН сумата от 240 лева за юрисконсулстко
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
8
на съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
9