№ 3971
гр. С., 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20231100510620 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20084488 от 22.03.2023 г. по гр.д.№ 64746 по описа за 2017
г. на СРС, Първо ГО, 161 състав се: ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1, пр.І
ЗЗД и чл.150 ЗЕ Т. Б. Х., да заплати на „Топлофикация С.“ ЕАД, сумата 1
763,70 лв. със законната лихва от 14.09.2017 г. до окончателното й
изплащане- стойност на топлинна енергия и нейното дялово разпределение за
топлоснабден имот-апартамент № 58 в гр.С., ж.к. *******, абонатен №
*******, за периода м.09.2014 г.-м.04.2016 г. съгласно общи фактури №
********** от 31.07.2014 г., № ********** от 31.07.2015 г. и № **********
от 31.07.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата 1 615,44 лв. (над
уважената му част от 1 763,70 лв. до пълния предявен размер от 3 379,14 лв.) ;
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от „Топлофикация С.“ ЕАД срещу Т. Б. Х.,
иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 655,79 лв.-мораторна лихва за периода
08.08.2014 г.-02.08.2017 г.; ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1, пр.І ЗЗД и
чл.150 ЗЕ С. Х. Н. да заплати на „Топлофикация С.“ ЕАД, сумата 440,93 лв.
със законната лихва от 14.09.2017 г. до окончателното й изплащане- стойност
1
на топлинна енергия и нейното дялово разпределение за топлоснабден имот-
апартамент №58 в гр.С., ж.к. *******, абонатен № *******,
за периода м.09.2014 г.-м.04.2016 г. съгласно общи фактури № **********
от 31.07.2014 г., № ********** от 31.07.2015 г. и № ********** от
31.07.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата 405,10 лв. (над
уважената му част от 440,93 лв. до пълния предявен размер от 846,03 лв.);
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от „Топлофикация С.“ ЕАД срещу С. Х. Н.,
иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 163,94 лв.- мораторна лихва за периода
08.08.2014 г.-02.08.2017 г.; ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1, пр.І ЗЗД и
чл.150 ЗЕ И. Х. Х. да заплати на „Топлофикация С.“ ЕАД, сумата 440,93 лв.
със законната лихва от 14.09.2017 г. до окончателното й изплащане- стойност
на топлинна енергия и нейното дялово разпределение за топлоснабден имот-
апартамент №58 в С., ж.к. *******, абонатен № *******,
за периода м.09.2014 г.-м.04.2016 г. съгласно общи фактури ********** от
31.07.2014 г., № ********** от 31.07.2015 г. и № ********** от 31.07.2016
г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата 405,10 лв. (над уважената му
част от 440,93 лв. до пълния предявен размер от 846,03 лв.); ОТХВЪРЛЯ
изцяло предявения от „Топлофикация С.“ ЕАД срещу И. Х. Х., иск по
чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 163,94 лв.- мораторна лихва за периода 08.08.2014
г.-02.08.2017 г.
Постъпила е въззивна жалба от ответниците пред СРС- Т. Б. Х., И. Х.
Х. и С. Х. Н..
Решението се обжалва в частта в която претенциите на ищеца
срещу ответниците /въззивници/ са уважени.
Твърди се, че за вземанията, които се претендират от ищеца за
установяване била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК. Длъжниците били депозирила възражение срещу същата по реда
на чл.414 ГПК, затова предявеният иск бил допустим, но постановеното
решение било недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, тъй като
ищеца не бил ангажирал доказателства за собственост върху процесния
апартамент. Считат, че представената декларация по чл.14 ЗМДТ не
доказвала това обстоятелство. При това положение не било доказано
наличието на облигационна връзка между страните в процеса. СРС бил решил
спора въз основа на косвени доказателства.
2
Иска се от съда да отмени решението в обжалваната му част и да
отхвърли така предявеният срещу ответницата, иск.
Въззиваемата страна – „Топлофикация-С.“ ЕАД, ищец пред СРС,
депозира отговор по въззивната жалба в който излага становище за
неоснователност на същата. Претендира разноски.
Третото лице помагач по делото на страната на ищеца – „Бруната“ ООД
не изразява становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
Препис от обжалваното решение въззивниците са получили на
27.03.2023 г.
Въззивната жалба е подадена на 10.04. 2023 г., следователно е в срока
по чл. 259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва, СРС частично е уважил исковете по
чл.79, ал.1, предл. ЗЗД вр. с чл.150 ЗЕ /Претенциите на ищеца по чл.86, ал.1
ЗЗД са отхвърлени изцяло/.
Следователно е налице правен интерес от обжалване и въззивната
жалба е допустима.
В частта, в която претенциите на ищеца не са уважени, не е
подадена въззивна жалба поради което решението е влязло в сила.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното
решение е постановено в допустим процес и е валидно:
Противно на соченото от процесуалния представител на въззивниците в
случая не се касае до предявени искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК след
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, нито е
било подавано възражение срещу нея.
Предявени са осъдителни искове по чл.79, ал.1, предл. ЗЗД вр. с чл.150
ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД, по каквито и искове се е произнесъл
първоинстанционния съд.
3
По доводите във въззивната жалба:
Единственият довод, всъщност, който е въведен с въззивната жалба е
дали ответниците имат качеството на потребители на топлинна енергия.
За да отговори положително на този въпрос СРС е приел, че от
представената декларация по чл.14 ЗМДТ се установява, че Х.Н. Х. е
декларирал на 01.12.1998 г., че е собственик на процесния имот, който е
придобил по силата на договор за продажба от 30.08.1990 г. В декларацията
било посочено, че имота е съсобствен между него и Т. Б. Х. при равни квоти-
по ½ идеална част за всеки от тях. Като се е позовал на чл.11 ЗМДТ, съгласно
който собствениците на имоти са данъчно задължени лица за облагане с
данък на притежаваните от тях недвижими имоти, СРС е приел, че с
подаването на тази декларация Х.Н. Х. е направил признание за това, че е
собственик на процесния имот заедно с неговата съпруга- ответницата Т. Х..
Освен това Х.Н. Х. се бил подписал в списъка на етажните собственици
срещу ап.58, който бил процесен. Тези косвени доказателства не се
опровергавали от другите събрани по делото и давали основание да се
направи извод, че процесния имот е придобит по договор за продажба от
30.08.1990 г. от Х.Н. Х. и Т. Б. Х. по време на брака им и поради това бил
придобит при условията на СИО, съгласно чл.19, ал.1 СК, в сила от
01.07.1985 г., отм. От приложените по делото данни се установявало, че Х.Н.
Х. е починал на 09.10.2009 г. и оставил за наследници по закон ответниците
по делото – съпругата Т. Б. Х. и деца С. Х. Н. и И. Х. Х.. След смъртта на Х.Н.
Х. СИО била прекратена и съпругата придобила 4/6 ид.части от процесния
ап., а ответниците негови деца – по ¼ ид.част- чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН. По
делото нямало твърдения и данни за настъпили други факти до края на
процесния период, които да са от значение за притежанието на вещни права.
Това означавало, че ответниците са съсобственици на процесния ап. и като
такива имат качеството на потребители по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ и пар.1,
т.2 а от ДР на ЗЕ. От това следвал извод, че са обвързани от облигационно
отношение с ищеца по договор за продажба на топлинна енергия, която
продажба се извършвала при публично известни ОУ, които били утвърдени
от КЕВР. В случая за процесния период от м.05.2013 г. до м.02.2014 г. били
приложими ОУ-2008 г., а за периода от м.03.2014 г.- м.04.2016 г. били
приложими ОУ-2014 г.
4
/Съдът не излага останалите мотиви на първоинстанционния съд с оглед
на това, че в производството пред настоящата инстанция е спорен единствено
въпроса дали ответниците имат качество на потребител/.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция споделя
мотивите на СРС поради което по арг. от чл.272 ГПК същите следва да се
считат и за мотиви в настоящето решение.
Правилен е извода на СРС, че страните по делото са обвързани от
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, по силата на
който топлопреносното предприятие в качеството си на продавач продава на
физическо лице в домакинство в качеството му на купувач топлинна енергия
за битови нужди. От своя страна купувачът се задължава да заплаща на
продавача използваната топлинна енергия по определени цени образувани по
съответната за това Наредба и по начини и в срокове, определени от общите
условия.
При съвкупната преценка на събраните по делото писмени
доказателства се установява, че наследодателя на ответниците е придобил
собствеността върху процесния имот, представляващ ап.58, с адм.адрес: гр.С.,
ж.к.“*******, вх.А, *******: Х.Н. Х. е декларирал на 01.12.1998 г., че е
собственик на процесния имот, който придобил по силата на договор за
продажба от 30.08.1990 г. от Общината, виж л.80 от делото пред СРС. В
декларацията е посочено, че имота е съсобствен между него и Т. Б. Х. при
равни квоти- по ½ идеална част за всеки от тях. Х.Н. Х. се е подписал в
списъка на живущите в сградата, където се намира процесния ап. като
собственик на ап.58, виж л.9 от делото пред СРС. Х.Н. Х. фигурира и като
собственик на процесния ап.58 в списъка на собствениците, които са
участвали при приемането на решението от 11.11.2001 г. за възлагане на
услугата дялово разпределение на ФДР, виж л.16 по делото пред СРС. Видно
от представените от третото лице помагач по делото, по искане на самите
ответници, писмени доказателства, л.71 и следв. по делото пред СРС,
партидата е на името на Х.Н. Х..
Съгласно чл.99 ЗС правото на собственост се изгубва, ако друг го
придобие или ако собственикът се откаже от него. В конкретния случай не се
установи нито една от двете хипотези.
Отношенията по повод доставката и продажба на топлинна енергия за
5
битови нужди се уреждат по силата на ОУ. Същите са одобрени от
регулаторния орган- ДЕКВР, сега КЕВР и са публикувани. С последното
действие ОУ стават публично известни и съответно обвързват потребителите
на топлинна енергия. За възникване на правната връзка не е необходимо
изрично съгласие, респ. приемане. Точно обратното, ако потребителят не е
съгласен с тези ОУ, то има възможност да възрази и се договори
индивидуално с топлопреносното предприятие. В случая не се твърди, а и не
се доказва такова „индивидуално договаряне“.
Следователно неоснователен е довода на въззивниците, че нямат
качеството на потребител на топлинна енергия.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции
обжалваното решение следва да се потвърди в частта, в която са уважени
предявените искове по чл.79, ал.,предл.1 ЗЗД вр. с чл.150 ЗЕ.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за
разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивниците разноски не се следват.
Въззиваемата страна претендира разноски и такива са сторени за
процесуално представителство. Съдът определя такива на основание чл.78,
ал.8 ГПК в размер на 120 лв. за юрк.възнаграждение. С оглед изхода на спора
разноски се следват и такива ще бъдат присъдени.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20084488 от 22.03.2023 г. по гр.д.№ 64746 по
описа за 2017 г. на СРС, Първо ГО, 161 състав, в частта в която се:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1, пр.І ЗЗД и чл.150 ЗЕ Т. Б. Х., ЕГН
**********, да заплати на „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата 1
763,70 лв. със законната лихва от 14.09.2017 г. до окончателното й
изплащане- стойност на топлинна енергия и нейното дялово разпределение за
6
топлоснабден имот-апартамент № 58 в гр.С., ж.к. *******, абонатен №
*******, за периода м.09.2014 г.-м.04.2016 г. съгласно общи фактури №
********** от 31.07.2014 г., № ********** от 31.07.2015 г. и № **********
от 31.07.2016 г.; ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1, пр.І ЗЗД и чл.150 ЗЕ С.
Х. Н., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК
*******, сумата 440,93 лв. със законната лихва от 14.09.2017 г. до
окончателното й изплащане- стойност на топлинна енергия и нейното дялово
разпределение за топлоснабден имот-апартамент №58 в гр.С., ж.к. *******,
абонатен № *******, за периода м.09.2014 г.-м.04.2016 г. съгласно общи
фактури № ********** от 31.07.2014 г., № ********** от 31.07.2015 г. и №
********** от 31.07.2016 г., ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1, пр.І ЗЗД и
чл.150 ЗЕ И. Х. Х., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация С.“ ЕАД,
ЕИК *******, сумата 440,93 лв. със законната лихва от 14.09.2017 г. до
окончателното й изплащане- стойност на топлинна енергия и нейното дялово
разпределение за топлоснабден имот-апартамент №58 в С., ж.к. *******,
абонатен № *******, за периода м.09.2014 г.-м.04.2016 г. съгласно общи
фактури ********** от 31.07.2014 г., № ********** от 31.07.2015 г. и №
********** от 31.07.2016 г., както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА Т. Б. Х., ЕГН **********, С. Х. Н., ЕГН ********** и И. Х.
Х., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.С., бул.“*******, кантора 313- адв.К.
Г., САК, да заплатят на „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“*******, сумата в размер на 120
лв., представляваща юрк. възнаграждение за процесуално представителство
пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на „Бруната” ООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8