Р Е Ш Е Н И Е
260068/16.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, втори състав, на тридесети
септември през две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния
състав:
Председател: Диана Георгиева
при секретаря В. И., като разгледа докладваното от
районния съдия АНД № 976 по описа на
ШРС за 2020г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван
е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство серия К, № 1516669, издаден от ОД МВР – Шумен, с който на Л.К.Л.,
с ЕГН **********, с адрес: *** е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 300 /триста/ лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2,
т.4 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени електронния
фиш, като излага подробни в жалбата.
В съдебно
заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява лично и не изпраща
представител. В деловодството на ШРС е постъпила писмена молба от упълномощен
представител на жалбоподателя, с която изцяло поддържа депозираната жалба и
моли за присъждане на разноски.
Въззиваемата
страна, редовно призована изпраща упълномощен представител, който оспорва жалбата, като моли съда да потвърди
електронния фиш като законосъобразен.
Жалбата е
подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна,
поради следните правни съображения:
ШРС, след
като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На
24.02.2017г. свидетелят С.Н.Х. – служител в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР
Шумен работил с мобилна радарна система за контрол на скоростта на главен път I-4, км.
255+512, разклона за с. Градище, където с пътен знак В-26 било въведено
ограничение на максимално разрешената скорост за движение от 60 км/час. Около
12,58 часа, радарната система засякла лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № ВТ12
84ВС, който се движел със скорост от 94
км/ч. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с
автоматизираното техническо средство – мобилна радарна система тип „TFR1-M”, № 637. От справка в централна база – КАТ била установена
собствеността на автомобила – същия бил собственост на Л.К.Л., с
ЕГН ********** ***. На собственика бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с мобилно автоматизирано техническо средство серия К, №
1516669 от ОД на МВР – Шумен, с който на Л.К.Л., с ЕГН **********, с адрес: ***
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на
основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП. На 28.03.2017г.
електронния фиш бил изпратен за връчване чрез „Стар пост“. На 25.04.2020г.
пратката с баркод 251149 била върната, като електронния фиш не бил връчен, с
отбелязане, че адреса бил сменен. Електронния фиш бил връчен на жалбоподателя
на 15.04.2020г. В срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП жалбоподателят не е представил
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на
свидетелството му за правоуправление.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени доказателства, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК
писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема,
от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в извън
населени места е 90 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по
делото е, че на посочената дата – 24.02.2017г. в 12.58 часа, лек автомобил
марка „Пежо 307“ с рег. № ВТ12 84ВС се е движел по главен път І-4, км. 255+512, където в района на разклона за
с.Градище, в зоната на действие на пътен знак В-26, въвеждащ ограничение за
скоростта на движение до 60 км/ч, се е движил със скорост 94 километра в час.
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП, нарушенията на
скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на
моторното превозно средство. От материалите по делото се установява, че в
настоящия случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – мобилна радарна
система тип „TFR1-M”, № 637. Системата е заснела и записала скорост на движение на
автомобила на жалбоподателя 94 км/ч., като след приспадане на допустимото
отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 91 км/ч. По
делото като писмено доказателство са представени ксерокопия на снимки,
изготвени чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че посочената
скорост е била засечена на 24.02.2017г. в 12.58 часа, както и че
регистрационния номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената
скорост е ВТ12 84ВС. Доколкото посочените снимки са изготвени със система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер
на моторното превозно средство, то същите се явяват веществено доказателство по
смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП. Видно
от представеното като писмено доказателство по делото Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване и Протокол от проверка № 3-55-16/28.10.2016 г.,
системата за видеоконтрол е одобрена и проверена на 28.10.2016 г. и същата е
регистрирала грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч в рамките на 3 км/ч.
и 3% над 100 км./ч.
От
представената като писмено доказателство по делото Справка за собственост на
МПС се установява, че с посочения
регистрационен номер в системата на Сектор КАТ е регистриран лек
автомобил марка „Пежо 307“, собственост на Л.К.Л., с ЕГН ********** ***.
При това положение и с оглед възприетата и изложена по – горе фактическа
обстановка, съдът счита, че административното нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДВП, може да се вмени във вина на жалбоподателят Александър
Пламенов Атанасов, след като е установено, че лицето би могло да бъде
субект на административната отговорност. Обосновано в електронния фиш името на
жалбоподателят е посочено като нарушител именно в качеството му на собственик/ползвател.
Т.е. жалбоподателят попада в кръга на лицата по чл.188, ал.2 от ЗДвП, които могат да бъдат субекти на
административна отговорност по наложени с електронен фиш административни
наказания „глоба”. Според
разпоредбата на чл.189, ал.5, електронният фиш се изпраща на лицето по чл.188,
ал.1, а именно- на собственика. Собственикът от своя страна има право в 14-
дневен срок да подаде декларация с данни за лицето, извършило нарушението, каквато в
случая не е подадена.
В § 6, т.65 (нова - ДВ бр.19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП се определя, че "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Доводът на жалбоподателя, че не са били налице законовите предпоставки административно – наказващият орган да приложи процедурата по чл. 189, ал.4 от ЗДвП, доколкото нарушението е установено чрез мобилно техническо средство, е неоснователен. Във връзка с цитираното от представителя на жалбоподателя в писмени бележки Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС, следва да се отбележи, че след постановяването му е приета Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г./, въз основа на която вече са налични ясни правила за използването на мобилни технически средства, посредством които се установяват и заснемат нарушенията на правилата за движение по пътищата. Съгласно същата, издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за нарушения на чл. 21, ал.1 и ал.2 от ЗДП, е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилни АТСС. Цитираната наредба е приета именно в изпълнение нормата на чл. 165, ал.3 от ЗДП, предвиждаща, че условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи.
В чл.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн.ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г. /Наредбата/ се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 от същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. В следствие анализа на посочените нормативни разпоредби се налага извода, че към настоящия момент нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при използване на стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по законово определения начин, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно регламентираните изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), отговарят на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на "техническите средства" преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ бр.19 от 2015 г. Отчитайки настъпилата законова промяна, настоящият касационен състав приема, че електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движението по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Установено е, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата - контролът да се осъществява с АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминало първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по административната преписка Протокол № 3-55-16 от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR - 1M от 28.10.2016г. и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, валидно до 24.02.2020 г.
В преписката се съдържа и Протокол за използване на Автоматизирано Техническо средство или Система, за дата на използване 24.02.2017г. (задължително изискване на чл.10 от Наредбата) ведно с фотоснимка, удостоверяваща мястото на поставяне на преносим пътен знак Е24 - изискване на чл.7, ал.1 и ал.2 от Наредбата. Видно от Протокола по чл.10 от наредбата, в него изрично се отбелязва обстоятелството, че общото ограничение на скоростта е 60 км/ч., важимо за мястото на нарушението. При така попълнени данни в протокола, по несъмнен начин се потвърждава и визираната от органа правна квалификация на нарушението, като такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП. Видно от събраните доказателства, използваното АТСС е било технически изправно и законосъобразно приведено в работен режим на твърдяното място и време, а контролираната отсечка е съответно обозначена посредством поставяне на преносим пътен знак Е24. Ето защо съдът намира, че при установяване на нарушението и провеждане на особената административно-наказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш няма допуснати съществени нарушения.
С оглед на
изложеното се налага извода, че автомобилът, собственост на управляваното от жалбоподателя,
дружество се е движел с посочената
скорост от 90 км/ч. и то в рамките на ограничението, въведено с пътен знак
В-26, при което следва да се приеме, че наказващият орган
правилно е издирил и посочил законовата
разпоредба, която е била нарушена виновно, а именно чл.21, ал.2 от ЗДвП.
За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.182,
ал.2, т.4 от ЗДвП предвижда “глоба” в размер от 300 лева за водач, който
превиши разрешената максимална скорост в извъннаселено място и превишението е в
границите от 31 до 40 км./ч. Административно - наказващият орган правилно е
издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е
законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е
наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе
разпоредба.
Водим от горното, съдът намира, че обжалваният електронен фиш се явява правилен
и законосъобразен и следва да бъде потвърден изцяло, а жалбата - да бъде
оставена без уважение.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от
страна на административнонаказващият орган е направено
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че
съгласно разпоредбата на чл.63,
ал.3 от ЗАНН /в сила от 03.12.2019 год./, в съдебните производства по обжалване на наказателно
постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на
чл.143,
ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай,
тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл.63,
ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били
защитавани от юрисконсулт /какъвто
е настоящия случай/, се присъжда
възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ /ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и
обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с фактическа и
правна сложност намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да
бъде в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К,
№ 1516669, издаден от ОД МВР – Шумен, с който на Л.К.Л., с ЕГН **********, с
адрес: *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/
лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП за
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Л.К.Л., с ЕГН **********, с
адрес: *** да
заплати на ОД МВР Шумен сумата от 100 /сто/
лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание разпоредбата на чл.37,
ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане
на правната помощ.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: