Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Добрич, 16.12.2019 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ ВТОРИ СЪСТАВ на десети декември две хиляди и деветнадесета година в
публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА
секретар Геновева
Димитрова
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело № 2169 по описа за 2019г. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Търговско дружество
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *********, град София, бул. ”България” № 49,
бл. 53Е, вх. В, е предявило против И.Т.И. ЕГН **********,***, по реда на чл.
415, ал. 1, т. 3 от ГПК осъдителни искове за следните суми:
- 1071,41 лева –
главница по договор за потребителски кредит № ********** от 21.02.2017г.,
дължима за периода от 21.02.2016г. до 21.03.2019г., ведно със законна лихва от
28.02.2019г. до окончателното изплащане
- 280,81 лева –
договорно възнаграждение за периода от 21.02.2016г. до 21.03.2019г.
- 874,32 лева –
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги за периода от
21.02.2016г. до 21.03.2019г.
Претендират се
разноските.
Исковете се основават на
следните обстоятелства: между страните е сключен договор за потребителски
кредит № ********** от 21.02.2017г., при Общи условия и следните параметри:
сума на кредита 1500 лева; срок на договора 24 месеца; размер на вноската 92,73
лева; ГПР 49,89%; годишен лихвен процент 41,17%; лихвен процент на ден 0,11%.
Закупен е пакет от допълнителни услуги на стойност 1500 лева с размер на вноска
от 62,50 лева. Определен е ден за погасяване 21-во число на месеца. Общото
задължение възлиза на 3725,52 лева, с месечна вноска от 155,23 лева. Ищецът е
изпълнил задължението си като е превел на дата 22.02.2017г. сумата от 1500 лева
по посочена от кредитополучателя сметка в банка. Ответницата е платила по
договора част от номинала в размер на 1552,98 лева, с които е погасила 482,59
лева от главницата, 444,71 лева от договорното възнаграждение, 625,68 лева от
споразумението за допълнителни услуги; 12,32 лева лихва за забава по т. 12.1 от
ОУ. На основание т. 12.3 от ОУ договорът е прекратен от кредитора на
01.08.2017г. На 02.08.2017г. на длъжника е изпратено уведомително писмо за
едностранното прекратяване на договора и предсрочната изискуемост на
задължението. Съгласно ОУ при прекратяване на договора размерът на кредита
става предсрочно изискуем, като остава в сила задължението на клиента да
заплати всички дължими суми, в това число задълженията по погасителен план,
лихви за забава, такси и неустойка. Към момента на подаване на исковата молба
целият погасителен план е изтекъл (последната падежна дата е 21.03.2019г.).
В срока по чл. 131, ал.
1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор.
Добричкият районен съд,
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№ 784/2019г. по описа на ДРС.
С разпореждане № 889 от 27.03.2019г. съдът е отхвърлил заявлението за сумата от
2172,54 лева – главница по договор за потребителски кредит № ********** от
01.08.2017г. С разпореждане от 23.04.2019г. на заявителя е дадено указание за
предявяване на осъдителен иск за вземането си в едномесечен срок. Съобщение е
получено на 14.05.2019г., искът е предявен на 14.06.2019г. (датата на
пощенското клеймо).
Предявените искове
черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1,
предл. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД. Приложение намират разпоредбите на Закона за
потребителския кредит.
Между страните е сключен
договор за потребителски кредит № ********** от 21.02.2017г., при Общи условия
и следните параметри: сума на кредита 1500 лева; срок на договора 24 месеца;
размер на вноската 92,73 лева; ГПР 49,89%; годишен лихвен процент 41,17%;
лихвен процент на ден 0,11%. Закупен е пакет от допълнителни услуги на стойност
1500 лева с размер на вноска от 62,50 лева. Определен е ден за погасяване 21-во
число на месеца. Общото задължение възлиза на 3725,52 лева, с месечна вноска от
155,23 лева. Ищецът е изпълнил задължението си като е превел на дата
22.02.2017г. сумата от 1500 лева по посочена от кредитополучателя сметка в
банка. Размерът на всяка погасителна вноска се установява от представения от
ищеца погасителен план, в който е налице разграничение между дължимата
главница, лихва и пакет допълнителни услуги. Ответницата е платила в изпълнение
на задълженията си по договора сумата от 1552,98 лева, с които, според ищеца, е
погасила 482,59 лева от главницата, 444,71 лева от договорното възнаграждение,
625,68 лева от споразумението за допълнителни услуги; 12,32 лева лихва за
забава по т. 12.1 от ОУ. Последната погасена вноска е с падеж 21.01.2018г.
Всички вноски са платени със забава (съгласно справка на л. 40), като само
първата от тях е със забава по-малка от 30 календарни дни. Налице е било
основание по т. 12.3 от ОУ договорът да бъде прекратен от кредитора предсрочно.
Това е направено с уведомително писмо от 02.08.2017г., получено от ответницата
на 08.02.2019г. Съгласно ОУ при прекратяване на договора размерът на кредита
става предсрочно изискуем, като остава в сила задължението на клиента да
заплати всички дължими суми, в това число задълженията по погасителен план,
лихви за забава, такси и неустойка. Към момента на подаване на исковата молба
целият погасителен план е изтекъл (последната падежна дата е 21.03.2019г.).
От доказателствата по
делото се установява, че според водената от ищеца отчетност, дължими към
настоящия момент от ответницата са претендираните суми - 1071,41 лева главница,
280,81 лева договорна лихва и 874,32 лева възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги.
Събраните по делото доказателства установяват, че между ищеца и
ответницата е възникнала облигационна връзка по договор за кредит, който попада
под приложното поле на Закона за потребителския кредит – чл. 1, т. 1 от ЗПК.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на
заем, при който потребителят заплаща стойността на финансовата услуга чрез
извършване на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Заемателят има качеството на „потребител“ по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК –
физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит
действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а
заемодателят - „кредитор“ по смисъла на
чл. 9, ал. 4 от ЗПК – юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в
рамките на своята търговска дейност. Приложение намира и Законът за защита на
потребителите – заемателят отговоря на
дефиницията за „потребител” по смисъла на параграф 13, т. 1 от ДР на ЗЗП; заемодателят – на дефиницията за „търговец”
по смисъла на параграф 13, т. 2 от ДР на ЗПП; договорът има за предмет
предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитна институция
по смисъла на параграф 13, т. 12 от ДР на ЗЗП; липсва предвиденото в този закон
основание за неприложимост. Съгласно чл. 146, ал. 1
от ЗЗП неравноправните
клаузи са нищожни, освен
ако не са индивидуално уговорени. Не са индивидуално уговорени клаузите, когато са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено
при договори с общи условия.
Договорната свобода по
чл. 9 от ЗЗД позволява на страните по договора свободно да определят съдържанието
му, като се съобразяват единствено с повелителните норми на закона и с добрите
нрави. Съгласно чл. 11 от ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за
потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 49,89%,
а лихвеният процент е фиксиран на 41,17%. Разпоредбата на чл. 19, ал. 4
от ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с ПМС - основния лихвен процент
на Българската народна банка в сила от 1 януари (0,00 на сто към датата на
сключване на договора), плюс 10 процентни пункта.
В Раздел VI от договора
е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги в общ размер на 1500 лева. Възнаграждението, което се е задължил да
заплати потребителя за предоставения му пакет от допълнителни услуги, се явява
прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. Предоставените за тази цена
услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит, каквото
е изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е
формирана цена за всяка от услугите по отделно. В чл. 10а, ал. 4 oт ЗПК е
предвидено, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В
настоящия случай в договора за потребителски кредит не са посочени видът,
размерът и действието, за което се събират съответните такси. В сключеното
между страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги са
изброени вида на услугите, които може да ползва потребителят, но доколкото нито
в самия договор, нито в споразумението е предвидена клауза, която да приобщава
последното към договора за потребителски кредит, не би могло да се приеме, че е
изпълнено изискването на горепосочената правна норма - за посочване на всяко
конкретно действие, за което се събират такси или комисионни и размера на
съответната такса или комисионна в процесния договор за потребителски кредит. В
противоречие с императивното правило на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК в договора за
различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за
плащане. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е
предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на
изброените по-горе услуги и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде
използвана по време на действието на сключения между страните договор. Принципът
на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетично
ползване на такава. Освен това в Общите условия на договора са изброени още
редица условия, на които потребителят трябва да отговори, ако поиска да се
възползва фактически от закупения от него пакет от допълнителни услуги. С оглед
изложеното съдът намира, че е налице неравноправна клауза в договора за
потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати
възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги в
общ размер от 1500 лева.
По изложените
съображения исковете за сумите 1071,41 лева – главница по договор за
потребителски кредит № ********** от 21.02.2017г., дължима за периода от
21.02.2016г. до 21.03.2019г., ведно със законна лихва от 28.02.2019г. до
окончателното изплащане и 280,81 лева – договорно възнаграждение за периода от
21.02.2016г. до 21.03.2019г., следва да бъдат уважени, а искът за сумата от
874,32 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги за периода
от 21.02.2016г. до 21.03.2019г., подлежи на отхвърляне.
Като последица от изхода от делото на ищеца се следват разноски в размер на
100 лева платена държавна такса за двата уважени иска и 100 лева възнаграждение
за юрисконсулт.
Водим от гореизложеното,
Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА И.Т.И. ЕГН **********,***
да плати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *********, град София, бул.
”България” № 49, бл. 53Е, вх. В, от 1071,41 лева – главница по договор за
потребителски кредит № ********** от 21.02.2017г., дължима за периода от
21.02.2016г. до 21.03.2019г., ведно със законна лихва от 28.02.2019г. до
окончателното изплащане; сумата от 280,81 лева – договорно възнаграждение за
периода от 21.02.2016г. до 21.03.2019г.; сумата от 100 лева платена държавна
такса и сумата от 100 лева възнаграждение за юрисконсулт.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *********, град София, бул. ”България” № 49,
бл. 53Е, вх. В, против И.Т.И. ЕГН **********,***, иск за плащане на сумата от 874,32
лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги за периода от
21.02.2016г. до 21.03.2019г. по договор за потребителски кредит № ********** от
21.02.2017г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :