№ 55
гр. Велико Търново, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН ГЕОРГИЕВ
ХРИСТО ТОМОВ
при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова
в присъствието на прокурора Д. Янк. Л.
като разгледа докладваното от ХРИСТО ТОМОВ Наказателно дело за
възобновяване № 20244000600065 по описа за 2024 година
на съда, на основание данните по делото и закона за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на
Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното
дело по НОХД № 393/2023 г. по описа на Районен съд гр. Червен бряг и
отмяна постановеното по него и по реда на чл. 382, ал. 1 от НПК определение
по протокол под № 76 от 21.12.2023 г. за одобряване на споразумение за
решаване на делото в досъдебното производство и връщане делото за ново
разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд.
С искането подадено по пощата, заведено с вх. № 524/29.01.2024 г. в
деловодството на Районен съд гр. Червен бряг е заявено основание за
възобновяване производството по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, във връзка с
допуснати съществени нарушения на закона и на процесуалните правила по
смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Не се правят други алтернативни
искания свързани с разпоредбите на чл. 425, ал. 1, т. 2 - 4 от НПК..
В изложението се твърди, че с определение по протокол под № 76 от
21.12.2023 г. за одобряване на споразумение за решаване делото в
досъдебното производство, постановено по НОХД № 393/2023 г., по описа на
1
Районен съд гр. гр. Червен бряг, състав на същия съд е одобрил такова
споразумение за решаване на делото в досъдебното производство между
прокурор И. Т. от Районна прокуратура гр. Плевен, ТО - Червен бряг и
упълномощения защитник на обвиняемия А. Р. М., адвокат И. А. от АК
гр.Плевен, при което са допуснати съществени нарушения на закона и на
процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК..
Излагат се доводи, че в хода на разглеждане на делото по реда на чл.
382, ал. 1 от НПК като е одобрил споразумението, с което на обвиняемия А. Р.
М. е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година,
чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три
години /изпитателен срок/, както и наложени кумулативно предвидените
наказания „глоба” в размер на шестотин лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от една година /чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК/,
съдът е допуснал съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 2, пр. 1,
във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК. В нарушение на закона, той е приел, че А. Р. М. е
реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 и т. 4 от НК независимо,
че реабилитация по право не настъпва за престъпление, извършено, след като
лицето е било веднъж реабилитирано, независимо че по втората присъда е
било осъдено условно и изпитателният срок е изтекъл..
По този начин като е одобрил споразумението за решаване на делото, с
което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението на
наложеното на М. наказание „лишаване от свобода”, решаващият съд е
допуснал съществено нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НПК.
Постигнатото между страните съгласие за прилагане на чл. 343б, ал. 5,
във вр. с чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК и за отнемане на вещественото
доказателство – лек автомобил „Пежо 307“ в полза на държавата е извън
допустимите, лимитативно изброени в разпоредбите на чл. 381, ал. 5 от НПК
въпроси, по които може да бъде постигнато съгласие и противоречи на
предвидения в нормата на чл. 383, ал. 2 от НПК ред.
Последица от неспазването на процедурата по чл. 383, ал. 2 от НПК,
която препраща към нормата на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, е невъзможността
на страните да инициират инстанционен контрол.
Когато е одобрил споразумението в нарушение на материалния закон,
съдът е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила.
Първият съд обективно е можел и е трябвало да констатира, че
споразумението не отговаря на изискванията по чл. 382, ал. 7 от НПК и
противоречи на закона и морала, като в тази връзка предложи на страните
промени в него съгласно правомощията си по чл. 382, ал. 5 от НПК, а ако
същите не бъдат приети, да не одобрява споразумението.
Именно като е одобрил споразумението, с което на обвиняемия А. Р.
М. е наложено наказание „лишаване от свобода“, при отлагане изпълнението
му на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години приемайки, че А. Р.
2
М. е реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 и т. 4 от НК
независимо, че реабилитация по право не настъпва за престъпление,
извършено, след като лицето е било веднъж реабилитирано, независимо че по
втората присъда е било осъдено условно и изпитателният срок е изтекъл,
съдът е приложил неправилно материалния закон. Допуснатото нарушение на
материалния закон не е констатирано от съда, въпреки задължението му да
провери законосъобразността на постигнатото споразумение преди
одобряването му.
В продължение на това се излагат доводи, че съдът е допуснал и
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като
първоинстанционният съд не е спазил разпоредбата и не е осъществил
правомощията си като не изпълнил задължението си по чл. 382, ал. 5 от НПК
да предложи промени в споразумението, а ако тези промени не бъдат приети
от страните, да не го одобрява.
Иска се на основание чл. 419, ал. 1, във вр. с чл. 420, ал. 1, изр. 1,
предложение последно, във вр. с чл. 421, ал. 1, във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5, във
вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 424, ал. 1, предложение първо и чл.
425, ал. 1, т. 1 от НПК Великотърновският апелативен съд да възобнови
НОХД № 393/2023 год. по описа на Районен съд гр. Червен бряг, да отмени
постановеното по него определение по протокол под № 76 от 21.12.2023 г. и
да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия
първоинстанционен съд.
По въззивното производство и срещу искането е постъпило възражение
от осъдения А. Р. М. с ЕГН ********** заведено в деловодството на Районен
съд гр. Червен бряг с вх. № 831/14.02.2024 г., с което се изразява несъгласие с
предлаганото възобновяване на наказателното дело по НОХД № 393/2023 г.
по описа на Районен съд гр. Червен бряг. Осъденият развива свои аргументи в
подкрепа на изложената теза. Счита, че наказателната отговорност, която
носи е лична и наложеното му наказание с отложено изпълнение на
лишаването от свобода с изпитателен срок от три години изцяло съответства
на извършеното от него престъпление по чл. 343б, ал. 4, във вр. с ал. 3 от НК.
Приема още, че търпяното понастоящем от него покрива всички точки от
целите при определяне на наказанието по смисъла на чл. 36 от НК. В
заключение обосновава по своему виждането си за възникналия правен
проблем и неговото отстраняване, обвързвайки го с изтърпяването на всичко
като наказание, за което е бил осъждан поради което се счита и за
реабилитиран. Категорично не приема първият съд, Районен съд гр. Червен
бряг да е допуснал грешка с която той да е нарушил материалния закон и
правото на справедлив процес.
В съдебно заседание пред Великотърновския апелативен съд
прокурорът от Апелативна прокуратура гр. Велико Търново поддържа
направеното искане за възобновяване на делото по изложените в него
съображения. Изразява мотивирано становище за основателност на искането
3
за възобновяване на делото и предлага на съда да го уважи.
Първоинстанционният съд според прокурора е приложил неправилно
материалния закон. От него са допуснати и претендираните от главния
прокурор съществени нарушения на процесуалните правила при провеждане
на съдебното производство. Пропускът, който е посочен в искането е
съществен и представлява съществено нарушение на закона даващо
основание за възобновяване по реда на чл. 422 от НПК.
В съдебно заседание осъденият А. Р. М. редовно призован, не се явява.
Изпратената призовка до същия на адреса посочен в искането, се е върнала
връчена с отбелязване в нея, че е получена на 29.02.2024 г. от Р. М. – баща на
лицето..
Това е предпоставило и производството пред апелативния съд да се
проведе при условията на разпоредбата на чл. 353, ал. 3 от НПК, а делото да
се разгледа в отсъствие на осъденото лице, тъй като то не се е явило без
уважителни причини, въпреки че е намерено на посочен от прокуратурата
адрес..
Същият не се представлява процесуално от защитник адвокат, дори и
след като М. е уведомен както за образуваното производство така и за това, че
може да си упълномощи защитник.
Великотърновският апелативен съд, след като извърши проверка за
наличие на претендираните в искането на Главния прокурор и заявени с него
основания за възобновяване на делото, в пределите на правомощията си по
чл. 347 от НПК, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на
искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, непроверен по
касационен ред по възражение на страната, в чийто интерес се предлага
отмяната. Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 1 от
НПК, като от съдържанието на искането е видно, че с него се навежда
оплакване и са заявени основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от
НПК във връзка с допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.
2 от НПК. Искането за възобновяване е направено и подадено в
законоустановения шестмесечен срок по чл. 421, ал. 1 от НПК, постъпило е по
пощата и е заведено с вх. № 524/29.01.2024 г. в деловодството на Районен съд
гр. Червен бряг, по отношение влязло в сила на 21.12.2023 г. определение по
протокол под № 76 от 21.12.2023 г. постановено по НОХД № 393/2023 г. на
Районен съд гр. Червен бряг.
Разгледано по същество, искането за възобновяване на делото е
основателно по следните съображения:
С определение по протокол под № 76 от 21.12.2023 г. постановено по
НОХД № 393/2023 г. по описа на Районен съд гр. Червен бряг, състав на
същия съд по реда на чл. 382, ал. 1 от НПК е одобрил постигнатото
окончателно споразумение договорено между Районна прокуратура гр.
4
Плевен, ТО - Червен бряг, представлявана от прокурор И. Т. и адвокат И. А.
от ПлАК в качеството му на процесуален представител и упълномощен
защитник на обвиняемия А. Р. М.. Видно от съдържанието на съдебния акт М.
е признат за виновен в това, че на 01.12.2023 г. около 17.30 ч. в гр. Червен
бряг, обл. Плевен, по ул. „Маркова могила", до номер № 1, управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил „Пежо 307", с peг. № ЕВ 67****,
след употреба на наркотични вещества - канабис, установено по надлежен ред
е техническо средство - доказателствен анализатор „DREGER DrugTest 5000“,
с REF. № 3706091, с фабр. № ARLK – 0013, съгласно Наредба № 1/19.07.2017
г. за реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози от водачите на МПС, като деянието е извършено
повторно, поради което и на основание чл. 343б, ал.4, във вр. с ал. 3, във вр. с
чл. 54 от НК, съдът го осъдил като му наложил наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 /една/ година, чието изпълнение на основание чл. 66, ал.
1 от НК отложил за срок от три години. Наложил му и кумулативно
предвидените наказания „глоба“ в размер на 600 /шестстотин/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година, считано от
датата па фактическото отнемане на свидетелството за управление -
01.12.2023 г. /чл. 343г, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК/.
На основание чл. 343б, ал. 5 от НК моторното превозно средство,
послужило за извършване на престъплението лек автомобил „Пежо 307", с
peг. № ЕВ 67****, съдът отнел в полза на държавата.
Определението с оглед на разпоредбата на чл. 382, ал. 9 от НПК е било
окончателно и е влязло в законна сила на 21.12.2023 г. То не е проверявано по
касационен ред и не подлежи на въззивна и касационна проверка.
Доводите в искането за възобновяване за допуснати съществени
нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК са обосновани и основателни.
С одобреното споразумение обвиняемият А. Р. М. се признал за
виновен в извършено на 01.12.2023 г. престъпление по чл. 343б, ал. 4, във вр.
с ал. 3 от НК, за което при условията на чл. 54 от НК му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, при отлагане
изпълнението на същото на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от три
години..
Определението, с което е одобрено споразумението по НОХД №
393/2023 г. по описа на Районен съд гр. Червен бряг за решаване на делото в
досъдебното производство и по точно в частта, с която съдът е приел, че М. е
реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 и т. 4 от НК, е
постановено при съществени нарушения на материалния закон. Това е така
защото според приложената на лист 51 - лист 52 от материалите по
досъдебното производство справка за съдимост е, че А. Р. М. е осъждан два
пъти, както следва:
1. С присъда № 437/07.12.2011 г. по НОХД № 254/2011 г. на Районен
съд гр. Червен бряг, влязла в законна сила от 23.12.2011 г., за престъпление
5
по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т.
3, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б.“б“ от НК му е наложено наказание
обществено порицание. За това деяние М. е реабилитиран по право съгласно
разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НК.
2. Със споразумение от 07.02.2020 г., влязло в законна сила от същата
дата, по НОХД № 1822/2020 г. на XVII-ти състав на Районен съд гр. София, за
престъпление по чл. 343б, ал. 3, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ месеца,
изпълнението на което е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, с
изпитателен срок от три години, както и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 8 /осем/ месеца.
Съгласно чл. 86, ал. 2 от НК пълнолетно лице, което веднъж е било
реабилитирано в миналото /както е в случая/, не може да се реабилитира по
право. Няма значение дали тази минала реабилитация е по време, когато
лицето е било пълнолетно или непълнолетно. Всяка предишна реабилитация
се явява пречка, за да се реабилитира по право едно пълнолетно лице. Едно от
обстоятелствата, които съдът трябва да изследва, за да реши правилно
въпроса за наказателната отговорност, е съдимостта на дееца. Изясняването
на съдимостта е важна предпоставка за преценяване възможността за условно
осъждане по чл. 66 от НК. Това обстоятелство в случая не е изследвано от
първия съд. Реабилитация по право не настъпва за престъпление, извършено,
след като лицето е било веднъж реабилитирано, независимо че по втората
присъда е било осъдено условно и изпитателният срок е изтекъл.
За осъждането по НОХД № 1822/2020 г. на XVII-ти състав на Районен
съд гр. София, не е настъпила реабилитация и по чл. 88а от НК. Съгласно чл.
88а, ал. 3 от НК при условно осъждане срокът по ал. 1 на чл. 88а от НК
започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателния срок. Изпитателният
срок по НОХД № 1822/2020 г. на Районен съд гр. София е изтекъл на
07.02.2023 г., откогато е започнал да тече и петгодишния срок по чл. 88а, ал.
1, във вр. с чл. 82, ал.1, т. 4 от НК.
Следователно към датата на деянието /01.12.2023 г./, определено и
квалифицирано по НОХД № 393/2023 г. на PC гр.Червен бряг като
престъпление по чл. 343б, ал. 4, във вр. с ал. 3 от НК, обвиняемият А. Р. М. не
е бил реабилитиран и по чл. 88а от НК, липсва и съдебна реабилитация по чл.
87 от НК, което пък от своя страна означава, че не са били налице изобщо
предпоставките за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК.
От тук и като е одобрил споразумението, при което на обвиняемия М. е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, при
отлагане изпълнението на същото на основание чл. 66, ал. 1 от НК,
приемайки, че осъденият е реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1,
т. 1 и т. 4 от НК, съдът е допуснал съществено нарушение на материалния
закон по смисъла на чл. 348, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 1 от НПК.
На следващо място е необходимо да се отбележи още и това, че
6
постигнатото съгласие между страните за прилагане разпоредбата на чл. 343б,
ал. 5, във вр. с чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК касаещо отнемането на вещественото
доказателство - лек автомобил „Пежо 307" с peг. № ЕВ 67****, в полза на
държавата е извън допустимите, лимитативно изброени в разпоредбите на чл.
381, ал. 5 от НПК въпроси, по които може да бъде постигнато съгласие и
противоречи на предвидения в нормата на чл. 383, ал. 2 от НПК ред.
Последица от неспазването на процедурата по чл. 383, ал. 2 от НПК, която
препраща към нормата на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, е невъзможността на
страните да инициират инстанционен контрол.
По нататък в разсъжденията към настоящите мотиви следва, че
одобрявайки споразумението в нарушение на материалния закон,
първоинстанционният съд е допуснал и съществено нарушение на
процесуалните правила.Той е следвало да констатира, че споразумението не
отговаря на изискванията по чл. 382, ал. 7 от НПК, да предложи промени в
него съгласно правомощията си по чл. 382, ал. 5 от НПК и ако същите не
бъдат приети, да не одобрява споразумението, нещо което не е направил.
Допуснатите нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК са
съществени и е налице основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК за
възобновяване на делото. По изложените съображения настоящият състав на
Великотърновския апелативен съд намира, че следва да упражни
правомощието си по чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК. Наказателното дело следва да
бъде възобновено, а постановеното по НОХД № 393/2023 г. по описа на
Районен съд гр. Червен бряг определение, съответно се отмени. При такова
развитие на нещата делото е необходимо да се върне на първоинстанционния
районен съд в гр. Червен бряг за ново разглеждане от друг състав, от стадия
на съдебно заседание.
Въз основа на изложеното до тук може да се обобщи, че настоящият
състав на Великотърновския апелативен съд установява да са били допуснати
нарушения на закона и съществени нарушения на процесуалните правила,
които разкриват наличие на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5,
във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Това налага съдът да упражни
правомощията си по чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, както бе посочено по-горе.
Предвид констатираното основание за възобновяване на делото и
изложените съображения, настоящият състав на Апелативния съд приема, че
направеното искане за възобновяване на наказателното производство се явява
основателно. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Воден от горните съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, във
вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство и делото по НОХД №
7
393/2023 г. по описа на Районен съд гр. Червен бряг.
ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела влязлото в
сила определение по протокол под № 76 от 21.12.2023 г., постановено по
НОХД № 393/2023 г. на Районен съд гр. Червен бряг, с което състав на същия
съд е одобрил постигнатото окончателно споразумение договорено между
Районна прокуратура гр. Плевен, представлявана от прокурор И. Т. и адвокат
И. А. от ПлАК в качеството му на процесуален представител и упълномощен
защитник на обвиняемия А. Р. М...
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния Районен съд гр. Червен бряг от стадия на съдебното
заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8