Решение по дело №5442/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 770
Дата: 9 юни 2021 г. (в сила от 12 октомври 2021 г.)
Съдия: Атанаска Анастасова Анастасова
Дело: 20205330205442
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 септември 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 770
гр. Пловдив , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
в присъствието на прокурора Светла Г. Николова (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20205330205442 по описа за 2020 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия Д. Г. У. – роден на ****** г. в гр. ******,
живущ в гр. Пловдив, ****, български гражданин, висше образование,
работещ, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на
17.08.2016 год., в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Руски“ с ул. „Янко
Сакъзов“ при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил
„Форд Фокус“ с peг. № ******, макар и по непредпазливост, е нарушил
правилата за движение по ЗДвП и по-конкретно:
чл. 25, ал. 1 от ЗДвП – „Водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или
в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
1
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.“
чл. 37, ал. 1 от ЗДвП – „При завиване наляво за навлизане в друг път
водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. От същото
правило помежду си се ръководят и водачите на релсовите пътни превозни
средства“.
чл. 47 от ЗДвП – „Водач на пътно превозно средство, приближаващо се
към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост
да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат
предимство“ и по непредпазливост е причинил пет средни телесни повреди на
К. А. Г., ЕГН ******, както следва:
- средна телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма със
счупване на основата на черепа и мозъчно сътресение със загуба на съзнание,
довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота.
- средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дъгата на
ябълчната кост, която анатомично и фукционално е свързана с челюстите,
довело до счупване на челюст, затрудняващо дъвченето и говоренето.
- средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото на първи
поясен прешлен, довело до трайно затрудняване движенията на снагата.
- средна телесна повреда, изразяваща се в симфизиолизата-нарушаване
на лонното съчленение/нарушаване целостта на тазовия пръстен, довело до
трайно затрудняване движенията на долен десен крайник.
- средна телесна повреда, изразяваща се в симфизиолизата-нарушаване
на лонното съчленение/нарушаване целостта на тазовия пръстен, довело до
трайно затрудняване движенията на долен ляв крайник, поради което и на
основание чл. 343, ал. 1, буква „Б“, предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр.
чл. 78А от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му
НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 (хиляда)
лева, като го признава за НЕВИНЕН в това да е нарушил и правилата за
движение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, поради което
и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му
обвинение в този смисъл.
На основание чл. 343г, вр. чл. 343, ал. 1, буква „Б“, предл. второ, вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 от НК ЛИШАВА обвиняемия Д. Г. У. от право да управлява
2
МПС за срок от ТРИ МЕСЕЦА, считано от влизане в сила на решението.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства – 2 бр. компактдиска да
останат по делото след влизане в сила на решението.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА обвиняемия Д. Г. У. да
заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив сумата от 3928 лева,
представляваща направени разноски на досъдебното производство.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА обвиняемия Д. Г. У. да
заплати в полза на ВСС по сметка на Районен съд – Пловдив сумата от 1343
лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 770/09.06.2021г., постановено по
АНД № 5442/2020г. по описа на ПРС, IV н. с.

Производството е по реда на чл.375 и сл. от НПК.
РП Пловдив е повдигнала обвинение срещу Д. Г. У. - роден на ******г.
в гр. ******, живущ в гр. Пловдив, ****, български гражданин, висше
образование, работещ, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за това, че на
17.08.2016г. в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Руски“ с ул. „Янко
Сакъзов“ при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил
„Форд Фокус“ с peг. № ******, макар и по непредпазливост, е нарушил
правилата за движение по ЗДП и по-конкретно:
чл.5 ал.1 т.1 от ЗДП – „Всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди“;
чл.5 ал.2 т.1 от ЗДП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства“;
чл.25 ал.1 от ЗДП – „Водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или
в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“;
чл.37 ал.1 от ЗДП – „При завиване наляво за навлизане в друг път
водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. От същото
правило помежду си се ръководят и водачите на релсовите пътни превозни
средства“;
чл.47 от ЗДП – „Водач на пътно превозно средство, приближаващо се
към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост
да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат
предимство и по непредпазливост е причинил пет средни телесни повреди на
К. А. Г. , ЕГН ******, както следва:
1
- средна телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма със
счупване на основата на черепа и мозъчно сътресение със загуба на съзнание,
довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота;
- средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дъгата на
ябълчната кост, която анатомично и фукционално е свързана с челюстите,
довело до счупване на челюст, затрудняващо дъвченето и говоренето;
- средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото на първи
поясен прешлен, довело до трайно затрудняване движенията на снагата;
- средна телесна повреда, изразяваща се в симфизиолизата - нарушаване
на лонното съчленение/нарушаване целостта на тазовия пръстен, довело до
трайно затрудняване движенията на долен десен крайник;
- средна телесна повреда, изразяваща се в симфизиолизата - нарушаване
на лонното съчленение/нарушаване целостта на тазовия пръстен, довело до
трайно затрудняване движенията на долен ляв крайник - престъпление по
чл.343 ал.1 б.“Б“ пр. второ вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК.
Прокурорът поддържа повдигнатото срещу обв. У. обвинение, като
предлага същият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението
и освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба в минимално предвидения размер, а именно 1 000 лв., като
наред с това бъде лишен от право да управлява МПС за срок, определен от
съда.
Защитникът на обв. У. - адв. Д.А., по изложените от него съображения,
моли съда да признае подзащитния му за невинен и да го оправдае по
повдигнатото му обвинение.
Обв. У. не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Обв. Д. Г. У. е роден на ******г. в гр. ******, живущ в гр. Пловдив, ****,
български гражданин, висше образование, работещ, неженен, неосъждан, ЕГН
**********.
Обв. У. бил правоспособен водач на МПС, категория В, М, с валидно
свидетелство за управление на МПС до 2022г. Същият управлявал л. а. Форд
Фокус“ с рег. № ******, собственост на баща му – Г.У.. Към
инкриминираната дата автомобилът бил технически изправен, в движение, с
валидно сключена за 2016г. застраховка „Гражданска отговорност“.
2
Пострадалият Г. също бил правоспособен водач на МПС, категория
АМ, А1, А2, А, В1, с валидно свидетелство за управление на МПС до 2026г.
Същият управлявал мотоциклет „Хонда СВ R 600“ с рег. № ******, негова
собственост. Към инкриминираната дата мотоциклетът бил технически
изправен, в движение, с валидно сключена за 2016г. застраховка „Гражданска
отговорност“.
На 17.08.2016г. около 19:00ч. обв. У. управлявал л. а. Форд Фокус“ с
рег. № ****** в гр. Пловдив, по бул. „Руски“, в посока юг – север, като в
автомобила на предна дясна седалка пътувала жената, с която обвиняемият
живеел на семейни начала - св. Т.Г., а на детско столче на задната седалка –
малолетното им дете. Както водачът, така и лицата, пътуващи в управлявания
от него автомобил, били с поставени безопасни колани.
Времето било слънчево, сухо, при дневна светлина и нормална
видимост. Пътното платно, по което се движил обв. У., било с асфалтова
настилка, с три ленти за движение, с прекъсната пътна маркировка между тях.
Приближавайки кръстовището на бул. „Руски“ и ул. „Янко Сакъзов“,
обв. У. се престроил в крайна лява лента за движение, като подал ляв мигач,
възнамерявайки да завие наляво и да продължи по ул. „Янко Сакъзов“, в
посока изток – запад.
Кръстовището на бул. „Руски“ и ул. „Янко Сакъзов“ било оборудвано
със светофарна уредба, която работела на две фази, като нямало отделен
защитен ляв завой с направление от бул. „Руски“ към ул. „Янко Сакъзов“. На
кръстовището имало поставени пътни знаци, както следва: пътен знак „Б-3“ –
път с предимство, който се отнасял за водачи, управляващи МПС по бул.
„Руски“, в посока юг – север и в посока север – юг, пътен знак „Б-2“ – път без
предимство, който се отнасял за водачи, управляващи МПС по ул. „Янко
Сакъзов“, в посока изток – запад и в посока запад – изток. Кръстовището било
оборудвано и с пешеходна пътека тип „зебра“.
Обв. У. управлявал автомобила си със скорост около 19 км/ч, като
навлязъл в кръстовището на разрешен за него зелен сигнал на светофарната
уредба.
По същото време св. Г. управлявал мотоциклет „Хонда СВ R 600“ с рег.
№ ******, първоначално по ул. „Плевен“ в гр. Пловдив, след което се
включил в движението по бул. „Руски“, в посока север – юг, в дясната лента
за движение. Пътното платно, по което се движил свидетелят било с три
ленти за движение, с прекъсната пътна маркировка между тях.
Приближавайки се до кръстовището на бул. „Руски“ и ул. „Янко Сакъзов“, св.
Г. се престроил в средната лента за движение, за да продължи управлението
на мотоциклета по самия булевард. В лявата лента за движение имало
3
автомобили, изчакващи и извършващи маневра „завой наляво“ в посока север
– изток. Кръстовището на бул. „Руски“ и ул. „Янко Сакъзов“ и в посоката на
движение на св. Г. било оборудвано със светофарна уредба, която работела на
две фази. За посоката на движение на пострадалия важали същите пътни
знаци, посочени по-горе, които го определяли като водач с предимство, тъй
като управлявал мотоциклета си по главния път, каквото се явявало пътното
платно на бул. „Руски“. Св. Г. управлявал мотоциклета си със скорост около
64 км/ч, като навлязъл в кръстовището на разрешен за него зелен сигнал на
светофарната уредба.
Обв. У. навлязъл в кръстовището на бул. „Руски“ и ул. „Янко Сакъзов“
за извършване на маневра „завой наляво“ без да спре движението на
управлявания от него автомобил, за да пропусне насрещно движещите се с
предимство МПС. В момента на отклоняване на л. а. „Форд Фокус“ наляво в
кръстовището, мотоциклет „Хонда СВ R 600“ се намирал на около 64,27 м.
преди мястото на удара, като водачът на автомобила нямал видимост към
мотоциклета, тъй като между тях имало друг автомобил - в лявата лента на
западното платно, движещ се отляво на св. Г., извършвайки маневра „завой
наляво“. При навлизане на автомобила в западното платно на бул. „Руски“,
управляваният от св. Г. мотоциклет се намирал на 37,31 м. от мястото на
удара, като и в този момент обв. У. продължавал да няма видимост към него.
Когато мотоциклетът се намирал на около 31,94 м. преди мястото на удара, а
автомобилът на 9,33 м. преди същото това място, възникнала видимост за
обвиняемия към мотоциклета, съответно за пострадалия към автомобила.
Обв. У. не спрял и в този момент, като св. Г. също не намалил скоростта на
управлявания от него мотоциклет. Така, след около 2,1 сек. от момента, в
който обв. У. с управлявания от него автомобил навлязъл в кръстовището на
бул. „Руски“ с ул. „Янко Сакъзов“ без да спира и предприел маневра „завой
наляво“, между автомобила и мотоциклета, управляван от св. Г., последвал
сблъсък на средата на пътното платно на бул. „Руски“. Ударът настъпил в
предната част на мотоциклета, който се врязал в колоната на автомобила на
обв. У. между предна и задна дясна врата. При сблъсъка се отворили
въздушните възглавници на автомобила. Обв. У. успял да изкара детето си и
го оставил на св. Г., след което се отправил към св. Г., за да му окаже помощ.
В резултат на удара пострадалият отхвръкнал от мотоциклета и се установил
на пътното платно, като бил в съзнание, но дишал учестено. Обв. У. чул, че
някой от присъстващите лица повикали Бърза помощ, която пристигнала след
около 10 мин. Обвиняемият помогнал пострадалият да бъде качен в
линейката. Св. Г. бил приет в УМБАЛ „Св. Георги“, след което бил настанен
в „Централ Хоспитал“, като лечението му било продължително. Обв. У. от
своя страна на няколко пъти посетил пострадалия, докато той бил настанен в
болнично заведение.
Управлявайки автомобила по описания по–горе начин обв. У. нарушил
правилата за движение, регламентирани в чл.25 ал.1 от ЗДП, чл.37 ал.1 от
4
ЗДП и чл.47 от ЗДП, в резултат на което на пострадалия Г. били причинени
пет средни телесни повреди.
Съгласно заключението на автотехническата експертиза /л.27-л.44 от
ДП/ ударът е настъпил по платното за движение в конфликтна точка на
първоначален контакт, която приблизително се намира: по дължина на около
3,5-4,0 м. южно от ориентира, приет в протокола за оглед; по широчина на
около 0,5-1 м. западно от ориентира. Скоростта на движение на мотоциклет
„Хонда СВ R 600“ непосредствено преди произшествието и в момента на
удара е била около 50 км/ч. Скоростта на движение на л. а. „Форд Фокус“
непосредствено преди произшествието и в момента на удара е била около 19
км/ч. В анализираната пътна ситуация водачът на мотоциклет „Хонда СВ R
600“ е нямал техническата възможност да го установи преди мястото на удара
и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Водачът на
мотоциклет „Хонда СВ R 600“ би имал техническа възможност да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движел със
скорост по-малка от 35 км/ч. Най-вероятен от техническа гледна точка е
следният механизъм на анализираното пътно-транспортно произшествие
/ПТП/: водачът К.Г. е управлявал мотоциклет „Хонда СВ R 600“ по средната
лента на западното платно за движение на бул. „Руски“ в посока от север на
юг. През това време водачът Д.У. е управлявал л. а. „Форд Фокус“ по лявата
лента на източното платно за движение на същия път в посока от юг на север,
като на кръстовището с ул. „Янко Сакъзов“ е навлязъл в него без да спира и е
предприел маневра „завой наляво“. Така след около 1,5 сек. е настъпил
неизбежен удар в предната част на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ и в дясната
страна на л. а. „Форд Фокус“. След удара мотоциклет „Хонда СВ R 600“ е
паднал на мястото и в положението, отразени в протокол за оглед и видни от
фотоалбума на местопроизшествието, а л. а. „Форд Фокус“ е продължил
движението си, след което е спрял на мястото и в положението, отразени в
протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието. Основна
причина за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е, че водачът на л. а.
„Форд Фокус“ е предприел маневра „завой наляво“ в кръстовището по начин
и в момент, когато това не е бил безопасно, т.е. без да спре, за да пропусне
насрещно движещия се мотоциклет „Хонда СВ R 600“.
Съгласно заключението на автотехническата експертиза /л.132-175 от
ДП/ ударът е настъпил на западното платно за движение на бул. „Руски“ в
конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се намира:
по дължина на около 3,5-4,0 м. южно от ориентира, приет в протокола за
оглед; по широчина на около 0,5-1 м. западно от ориентира. Скоростта на
движение на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ непосредствено преди
произшествието и в момента на удара е била около 73,37 км/ч. От навлизане
на л. а. „Форд Фокус“ в кръстовището до мястото на удар средната му
скорост е била около 20,18 км/ч. От навлизане в западното платно за
движение на бул. „Руски“ до мястото удар средната скорост на автомобила е
5
била около 5,55 м/с=19,97 км/ч, като това и е най-вероятната скорост на
автомобила в удара. Дължината на пълния спирачен път /опасна зона/ при
движение на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ със скорост от 73,37 км/ч е 63,73
м. Към момента на навлизане на л. а. „Форд Фокус“ в западното платно за
движение на бул. „Руски“ автомобилът е попадал в опасната зона на
мотоциклета. Водачът на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ би имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара чрез безопасно екстрено спиране
от момента на навлизане на автомобила в западното платно за движение, ако
мотоциклетът се е движел със скорост по-малка от 16,17 м/с=58,21 км/ч.
Водачът на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ при скорост от 73,37 км/ч е нямал
техническа възможност да избегне произшествието чрез спасителна маневра.
Причини за настъпилото произшествие от техническа гледна точка са, че:
К.Г. е управлявал мотоциклет „Хонда СВ R 600“ по начин, който не е бил
безопасен, т.е. със скорост около 73,37 км/ч; Д.У. е управлявал л. а. „Форд
Фокус“ по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. навлезнал и
се е движил по западното платно на бул. „Руски“ при ограничена видимост,
без да пропусне насрещно движещия се мотоциклет „Хонда СВ R 600“.
Съгласно заключението на комплексната видеотехническа и
автотехническа експертиза /л.183-211 от ДП/ ударът е настъпил по платното
за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която
приблизително се намира: по дължина на около 3,5-4,0 м. южно от
ориентира, приет в протокола за оглед; по широчина на около 0,5-1 м.
западно от ориентира. Скоростта на движение на мотоциклет „Хонда СВ R
600“ непосредствено преди произшествието и в момента на удара е била
около 64 км/ч. Скоростта на движение на л. а. „Форд Фокус“ непосредствено
преди произшествието и в момента на удара е била около 19 км/ч. В
анализираната пътна ситуация водачът на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ е
нямал техническата възможност да го установи преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Водачът на
мотоциклет „Хонда СВ R 600“ би имал техническа възможност да избегне
удара чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движел със скорост, по-малка
от 52 км/ч /в разпита им в съдебно заседание вещите лица са уточнили, че в
случая е допусната техническа грешка, като скоростта при която водачът на
мотоциклет „Хонда СВ R 600“ би имал техническа възможност да избегне
удара чрез безопасно екстрено спиране е по-малка от 47 км/ч/. Най-вероятен
от техническа гледна точка е следният механизъм на анализираното ПТП:
водачът К.Г. е управлявал мотоциклет „Хонда СВ R 600“ по средната лента на
западното платно за движение на бул. „Руски“ в посока от север на юг. През
това време водачът Д.У. е управлявал л. а. „Форд Фокус“ по лявата лента на
източното платно за движение на същия път в посока от юг на север, като на
кръстовището с ул. „Янко Сакъзов“ е навлезнал в него без да спира и е
предприел маневра „завой наляво“. Така след около 2,1 сек. е настъпил
неизбежен удар в предната част на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ и в дясната
страна на л. а. „Форд Фокус“. След удара мотоциклет „Хонда СВ R 600“ е
6
паднал на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от
фотоалбума на местопроизшествието, а л. а. „Форд Фокус“ е продължил
движението си, след което е спрял на мястото и в положението, отразени в
протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието. Основни
причини за настъпилото произшествие от техническа гледна точка са:
водачът на л. а. „Форд Фокус“ Д.У. е предприел маневра „завой наляво“ в
кръстовището по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. без
да спре, за да пропусне насрещно движещия се мотоциклет „Хонда СВ R
600“. Водачът на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ К.Г. се е движел със скорост
64 км/ч, поради което е нямал техническа възможност да избегне удара, тъй
като при движение със скорост 50 км/ч и своевременна реакция, той бил имал
възможност да премине зад л. а. „Форд Фокус“.
Съгласно заключението на допълнителната комплексна
видеотехническа и автотехническа експертиза /л.250-280 от ДП/ ударът е
настъпил по платното за движение в конфликтна точка на първоначален
контакт, която приблизително се намира: по дължина на около 3,5-4,0 м.
южно от ориентира, приет в протокола за оглед; по широчина на около 0,5-1
м. западно от ориентира. Скоростта на движение на мотоциклет „Хонда СВ R
600“ непосредствено преди произшествието и в момента на удара е била
около 64 км/ч. Скоростта на движение на л. а. „Форд Фокус“ непосредствено
преди произшествието и в момента на удара е била около 19 км/ч. В
анализираната пътна ситуация водачът на л. а. „Форд Фокус“ е имал
техническата възможност да избегне произшествието като спре, за да
пропусне насрещно движещия се мотоциклет „Хонда СВ R 600“. В
анализираната пътна ситуация водачът на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ при
движение със скорост 64 км/ч е нямал техническа възможност да го установи
преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено
спиране. Водачът на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ би имал техническа
възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако се е
движел със скорост по-малка от 47 км/ч. Водачът на мотоциклет „Хонда СВ
R 600“ би имал техническа възможност да избегне удара чрез екстрено
задействане на спирачната система и пропускане на л. а. „Форд Фокус“, ако
се е движел със скорост 50 км/ч. В случая няма технически условия, които да
са налагали движение на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ със скорост, по-ниска
от установената. Скоростта на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ е следвало да
бъде съобразена с нормативно разрешената. Скоростта на л. а. „Форд Фокус“
е била по-малка от критичната скорост за извършвания ляв завой. Най-
вероятен от техническа гледна точка е следният механизъм на анализираното
ПТП: водачът К.Г. е управлявал мотоциклет „Хонда СВ R 600“ по средната
лента на западното платно за движение на бул. „Руски“ в посока от север на
юг. През това време водачът Д.У. е управлявал л. а. „Форд Фокус“ по лявата
лента на източното платно за движение на същия път в посока от юг на север,
като на кръстовището с ул. „Янко Сакъзов“ е навлезнал в него без да спира и е
предприел маневра „завой наляво“. Така след около 2,1 сек. е настъпил
7
неизбежен удар в предната част на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ и в дясната
страна на л. а. „Форд Фокус“. След удара мотоциклет „Хонда СВ R 600“ е
паднал на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от
фотоалбума на местопроизшествието, а л. а. „Форд Фокус“ е продължил
движението си, след което е спрял на мястото и в положението, отразени в
протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието. Основни
причини за настъпилото произшествие от техническа гледна точка са:
водачът на л. а. „Форд Фокус“ Д.У. е предприел маневра „завой наляво“ в
кръстовището по начини и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. без
да спре, за да пропусне насрещно движещия се мотоциклет „Хонда СВ R
600“. Водачът на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ К.Г. се е движел със скорост
64 км/ч, поради което е нямал техническа възможност да избегне удара, тъй
като при движение със скорост 50 км/ч и своевременна реакция, той би имал
възможност да премине зад л. а. „Форд Фокус“.
Съгласно заключението на допълнителната автотехническа експертиза
/л.295-319 от ДП/ скоростта на движение на мотоциклет „Хонда СВ R 600“
непосредствено преди произшествието и в момента на удара е била около 64
км/ Скоростта на движение на л. а. „Форд Фокус“ непосредствено преди
произшествието, при маневрата „завой наляво“ и в момента на удара е била
около 19 км/ч. Водачът на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ има видимост към
л. а. „Форд Фокус“ и съответно водачът на л. а. „Форд Фокус“ има видимост
към мотоциклет „Хонда СВ R 600“, когато мотоциклет „Хонда СВ R 600“ се
намира на около 31,94 м. преди мястото на удара. В момента на отклоняване
на л. а. „Форд Фокус“ наляво в кръстовището, мотоциклет „Хонда СВ R 600“
се е намирал на около 64,27 м. преди мястото на удара. В този момент
водачът на л. а. „Форд Фокус“ няма видимост към мотоциклет „Хонда СВ R
600“, тъй като между тях има друг автомобил. Водачът на л. а. „Форд Фокус“
има видимост към мотоциклет „Хонда СВ R 600“, когато мотоциклет „Хонда
СВ R 600“ се намира на около 31,94 м. преди мястото на удара. Най-вероятен
от техническа гледна точка е следният механизъм на анализираното ПТП:
водачът К.Г. е управлявал мотоциклет „Хонда СВ R 600“ по средната лента на
западното платно за движение на бул. „Руски“ в посока от север на юг. През
това време водачът Д.У. е управлявал л. а. „Форд Фокус“ по лявата лента на
източното платно за движение на същия път в посока от юг на север, като на
кръстовището с ул. „Янко Сакъзов“ е навлезнал в него без да спира и е
предприел маневра „завой наляво“. Така след около 2,1 сек. е настъпил
неизбежен удар в предната част мотоциклет „Хонда СВ R 600“ и в дясната
страна на л. а. „Форд Фокус“. След удара мотоциклет „Хонда СВ R 600“ е
паднал на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от
фотоалбума на местопроизшествието, а л. а. „Форд Фокус“ е продължил
движението си, след което е спрял на мястото и в положението, отразени в
протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието. Основни
причини за настъпилото произшествие от техническа гледна точка са:
водачът на л. а. „Форд Фокус“ Д.У. е предприел маневра „завой наляво“ в
8
кръстовището по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. без
да спре, за да пропусне насрещно движещия се мотоциклет „Хонда СВ R
600“. Водачът К.Г. се е движел със скорост 64 км/ч, поради което е нямал
техническата възможност да избегне удара, тъй като при движение със
скорост 50 км/ч е своевременна реакция, той би имал възможност да премине
зад л. а. „Форд Фокус“.
Съгласно заключението на допълнителната автотехническа експертиза
/л.334-347 от ДП/ водачът на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ има видимост
към л. а. „Форд Фокус“ и съответно водачът на л. а. „Форд Фокус“ има
видимост към мотоциклет „Хонда СВ R 600“, когато мотоциклет „Хонда СВ
R 600“ се намира на около 31,84 м. преди мястото на удара, а л. а. „Форд
Фокус“ се намира на около 9,33 м. преди мястото на удара. Водачът на л. а.
„Форд Фокус“ не е реагирал преди момента на удара, а е реагирал в момента
на удара или след това, тъй като разстоянието на което е спрял след мястото
на удара е по-голямо от дължината на пълния спирачен път /опасната зона/.
Невъзможно е да се определи дали и ако да, в кой момент водачът на л. а.
„Форд Фокус“ е възприел мотоциклет „Хонда СВ R 600“, тъй като процесите,
протичащи в тялото на водача нямат външен израз. Дължината на пълния
спирачен път /опасна зона/ при движение на л. а. „Форд Фокус“ в конкретната
пътно-климатична обстановка с установената скорост 19 км/ч е 8,10 м.
Водачът на л. а. „Форд Фокус“ има видимост към мотоциклет „Хонда СВ R
600“, когато мотоциклет „Хонда СВ R 600“ се намира на около 31,94 м. преди
мястото на удара, а л. а. „Форд Фокус“ се намира на около 9,33 м. преди
мястото на удара. Ако водачът на л. а. „Форд Фокус“ реагира със спиране в
момента, в който има техническа възможност за забележи мотоциклет „Хонда
СВ R 600“, то той ще спре на продължението на средната лента пред
мотоциклет „Хонда СВ R 600“ и удар пак ще настъпи. Водачът на л. а. „Форд
Фокус“ е имал техническата възможност да задейства спирачната система и
да спре преди да навлезе в лентата, по която се е движел мотоциклет „Хонда
СВ R 600“ преди да получи видимост към него, тъй като е технически
правилно при движение в условията на ограничена видимост към платното за
движение, по което е възможно направо да се движат насрещно други ППС,
които водачът на л. а. „Форд Фокус“ трябва да пропусне, водачът на л. а.
„Форд Фокус“ да намали скоростта си и при необходимост да спре на
границата на видимост и да продължи движението си след като се убеди, че
ще пропусне тези ППС. Водачът на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ има
видимост към л. а. „Форд Фокус“, когато мотоциклет „Хонда СВ R 600“ се
намира на около 31,94 м. преди мястото на удара, а л. а. „Форд Фокус“ се
намира на около 9,33 м. преди мястото на удара. Невъзможно е да се
определи дали и ако да, в кой момент водачът на мотоциклет „Хонда СВ R
600“ е възприел л. а. „Форд Фокус“, тъй като процесите, протичащи в тялото
на водача нямат външен израз. В анализираната ситуация, от момента, в който
водачът на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ има видимост към л. а. „Форд
Фокус“, водачът на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ е нямал техническа
9
възможност да го установи преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Водачът на мотоциклет
„Хонда СВ R 600“ би имал техническа възможност да избегне удара чрез
безопасно екстрено спиране, ако се е движел със скорост по-малка от 47 км/ч.
Водачът на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ би имал техническа възможност да
избегне удара чрез екстрено задействане на спирачната система и пропускане
на л. а. „Форд Фокус“, ако се е движел със скорост 50 км/ч. Не може да се
определи дали водачът на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ може да избегне
удара чрез маневра, тъй като има множество варианти на маневри /завой
наляво или надясно с безброй много радиуси/ и разположения на двете МПС,
поради което ще трябва да се направят предположения, което е недопустимо.
Дължината на пълния спирачен път /опасна зона/ при движение на
мотоциклет „Хонда СВ R 600“ в конкретната пътно-климатична обстановка с
установената скорост 64 км/ч е 49,42 м. Водачът на мотоциклет „Хонда СВ R
600“ има видимост към л. а. „Форд Фокус“ и съответно водачът на л. а. „Форд
Фокус“ има видимост към мотоциклет „Хонда СВ R 600“, когато мотоциклет
„Хонда СВ R 600“ се намира на около 31,94 м. преди мястото на удара, а л. а.
„Форд Фокус“ се намира на около 9,33 м. преди мястото на удара. Дължината
на пълния спирачен път /опасна зона/ при движение на мотоциклет „Хонда
СВ R 600“ в конкретната пътно-климатична обстановка с установена скорост
64 км/ч е 49,42 м. Водачът на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ има видимост
към л. а. „Форд Фокус“, когато мотоциклет „Хонда СВ R 600“ се намира на
около 31,94 м. В анализираната пътна ситуация от момента, в който водачът
на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ има видимост към л. а. „Форд Фокус“, е
нямал техническа възможност да го установи преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Водачът на
мотоциклет „Хонда СВ R 600“ би имал техническа възможност да избегне
удара чрез екстрено задействане на спирачната система и пропускане на л. а.
„Форд Фокус“, ако се движел със скорост 50 км/ч.
Съгласно заключението на назначената в хода на съдебното следствие
допълнителна автотехническа експертиза /л.56-78 от СП/ водачът на
мотоциклет „Хонда СВ R 600“ има видимост към л. а. „Форд Фокус“ и
съответно водачът на л. а. „Форд Фокус“ има видимост към мотоциклет
„Хонда СВ R 600“, когато мотоциклет „Хонда СВ R 600“ се намира на около
31,84 м. преди мястото на удара, а л. а. „Форд Фокус“ се намира на около 9,33
м. преди мястото на удара. Водачът на л. а. „Форд Фокус“ не е реагирал преди
момента на удара, а е реагирал в момента на удара или след това, тъй като
разстоянието на което е спрял след мястото на удара е по-голямо от
дължината на пълния спирачен път /опасната зона/. Невъзможно е да се
определи дали и ако да, в кой момент водачът на л. а. „Форд Фокус“ е
възприел мотоциклет „Хонда СВ R 600“, тъй като процесите, протичащи в
тялото на водача нямат външен израз. Дължината на пълния спирачен път
/опасна зона/ при движение на л. а. „Форд Фокус“ в конкретната пътно-
климатична обстановка с установената скорост 19 км/ч е 8,10 м. Водачът на л.
10
а. „Форд Фокус“ има видимост към мотоциклет „Хонда СВ R 600“, когато
мотоциклет „Хонда СВ R 600“ се намира на около 31,94 м. преди мястото на
удара, л. а. „Форд Фокус“ се намира на около 9,33 м. преди мястото на удара.
Ако водачът на л. а. „Форд Фокус“ реагира със спиране в момента, в който
има техническа възможност за забележи мотоциклет „Хонда СВ R 600“, то
той ще спре на продължението на средната лента пред мотоциклет „Хонда СВ
R 600“ и удар пак ще настъпи. Водачът на л. а. „Форд Фокус“ е имал
техническата възможност да задейства спирачната система и да спре преди да
навлезе в лентата, по която се е движел мотоциклет „Хонда СВ R 600“ преди
да получи видимост към него, тъй като е технически правилно при движение
в условията на ограничена видимост към платното за движение, по което е
възможно направо да се движат насрещно други ППС, които водачът на л. а.
„Форд Фокус“ трябва да пропусне, водачът на л. а. „Форд Фокус“ да намали
скоростта си и при необходимост да спре на границата на видимост и да
продължи движението си след като се убеди, че ще пропусне тези ППС.
Водачът на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ има видимост към л. а. „Форд
Фокус“, когато мотоциклет „Хонда СВ R 600“ се намира на около 31,94 м.
преди мястото на удара, а л. а. „Форд Фокус“ се намира на около 9,33 м.
преди мястото на удара. Невъзможно е да се определи дали и ако да, в кой
момент водачът на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ е възприел л. а. „Форд
Фокус“, тъй като процесите, протичащи в тялото на водача нямат външен
израз. В анализираната ситуация от момента, в който водачът на мотоциклет
„Хонда СВ R 600“ има видимост към л. а. „Форд Фокус“, водачът на
мотоциклет „Хонда СВ R 600“ е нямал техническа възможност да го установи
преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено
спиране. Водачът на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ би имал техническа
възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако се е
движел със скорост по-малка от 47 км/ч. Водачът на мотоциклет „Хонда СВ
R 600“ би имал техническа възможност да избегне удара чрез екстрено
задействане на спирачната система и пропускане на л. а. „Форд Фокус“, ако
се е движел със скорост 50 км/ч. Не може да се определи дали водачът на
мотоциклет „Хонда СВ R 600“ може да избегне удара чрез маневра, тъй като
има множество варианти на маневри /завой наляво или надясно с безброй
много радиуси/ и разположения на двете МПС, поради което ще трябва да се
направят предположения, което е недопустимо. Дължината на пълния
спирачен път /опасна зона/ при движение на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ в
конкретната пътно-климатична обстановка с установената скорост 64 км/ч е
49,42 м. Водачът на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ има видимост към л. а.
„Форд Фокус“ и съответно водачът на л. а. „Форд Фокус“ има видимост към
мотоциклет „Хонда СВ R 600“, когато мотоциклет „Хонда СВ R 600“ се
намира на около 31,94 м. преди мястото на удара, а л. а. „Форд Фокус“ се
намира на около 9,33 м. преди мястото на удара. Дължината на пълния
спирачен път /опасна зона/ при движение на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ в
конкретната пътно-климатична обстановка с установена скорост 64 км/ч е
11
49,42 м. Водачът на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ има видимост към л. а.
„Форд Фокус“, когато мотоциклет „Хонда СВ R 600“ се намира на около
31,94 м. В анализираната пътна ситуация от момента, в който водачът на
мотоциклет „Хонда СВ R 600“ има видимост към л. а. „Форд Фокус“, е нямал
техническа възможност да го установи преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Водачът на мотоциклет
„Хонда СВ R 600“ би имал техническа възможност да избегне удара чрез
екстрено задействане на спирачната система и пропускане на л. а. „Форд
Фокус“, ако се движел със скорост 50 км/ч. При движение на мотоциклет
„Хонда СВ R 600“ в средата на дясната лента и движение в права посока при
навлизане в кръстовището, удар пак би настъпил, но в предната част на л. а.
„Форд Фокус“ и лявата страна на мотоциклет „Хонда СВ R 600“. В
анализираната пътна ситуация, при движение на мотоциклет „Хонда СВ R
600“ по дясната лента, от момента, в който водачът на мотоциклет „Хонда СВ
R 600“ има видимост към л. а. „Форд Фокус“, водачът на мотоциклет „Хонда
СВ R 600“ е нямал техническа възможност да го установи преди мястото на
удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.
Водачът на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ би имал техническа възможност да
избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако се бе движил по дясната
лента със скорост по-малко от 55 км/ч. От мащабната скица се вижда, че ако
водачът на л. а. „Форд Фокус“, реагира със спиране в момента, в който има
техническа възможност да забележи мотоциклет „Хонда СВ R 600“, ако
последният се е движел по дясната лента, то л. а. „Форд Фокус“ ще спре на
продължението на средната лента и мотоциклет „Хонда СВ R 600“ ще има
възможност да премине пред л. а. „Форд Фокус“, без да настъпи удар.
Съдът кредитира заключенията на изготвените по делото комплексна
видеотехническа и автотехническа експертиза /л.183-211 от ДП/,
допълнителната комплексна видеотехническа и автотехническа експертиза
/л.250-280 от ДП/, допълнителната автотехническа експертиза /л.295-319 от
ДП/, допълнителната автотехническа експертиза /л.56-78 от СП/, като
обективно и компетентно изготвени, с необходимите знания и опит в
съответната област. Посочените експертизи освен, че са тройни, са и
комплексни - автотехнически и видеотехнически, изготвени въз основа на
всички, събрани по делото доказателства и след изследване на представения
по делото видеозапис от произшествието с подходящия за това софтуер. В
тази връзка е и заявеното от вещите лица в разпита им в съдебно заседание, че
след включване в експертизата на експерт със специалност в тази област и
анализиране на кадрите от видеозаписа поотделно, изследването и
резултатите от него са много по-точни. Предвид това не следва да се ценят
заключенията на автотехническата експертиза /л.27-л.44 от ДП/ и на
автотехническата експертиза /л.132-175 от ДП/, доколкото и вещите лица,
които са ги изготвили са участвали в състава на тройните експертизи и
заявяват, че именно те, поради начина на изследване на видеозаписа, дават
по-точни отговори на поставените въпроси. Що се отнася до допълнителната
12
автотехническа експертиза /л.334-347 от ДП/, изготвена от вещото лице М.,
доколкото въпросите, във връзка с които е била назначена, са поставени и на
назначената в хода на съдебното следствие допълнителна комплексна
видеотехническа и автотехническа експертиза, следва именно тя да бъде
ценена. До назначаването на последната се стигна предвид това, че
допълнителната автотехническа експертиза /л.334-347 от ДП/ е единична
такава, за разлика от предходните, които освен тройни, са и комплексни, и
освен това е била възложена на вещо лице, изготвило първоначалната
автотехническа експертиза, заключението на която се различава от това на
тройните комплексни експертизи.
Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза /л.53 от
ДП/ на К.Г. е било причинено – контузия на главата със счупване на основата
на черепа и с мозъчно сътресение със загуба на съзнание; счупване на дъгата
на дясната ябълчна кост с костен праг /разместена/ и излив на кръв в
околоносните кухини в дясно /хемосинус максиларис/; контузия на дясна
раменна става с нервния сплит /плексус брахиалис/; неразместено счупване на
тялото на първи поясен прешлен; нарушаване на лонното съчленение
/симфизиолиза/. Описаните увреждания са в резултат на удари с или върху
твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са причинени при
станалото ПТП, с което са в пряко причинно-следствена връзка. Черепно-
мозъчната травма със счупване на основата на черепа и мозъчно сътресение
със загуба на съзнание, причинява разстройство на здравето, временно опасно
за живота. Счупване на дъгата на ябълчната кост, която анатомично и
фукционално е свързана с челюстите, причинява счупване на челюст,
затрудняващо дъвченето и говоренето. Счупване на тялото на първи поясен
прешлен, причинява трайно затрудняване движенията на снагата за 10-11
месеца. Симфизиолизата - нарушаване на лонното съчленение/нарушаване
целостта на тазовия пръстен, причинява трайно затрудняване движенията на
долен десен крайник и трайно затрудняване движенията на долен ляв крайник
за 2-3 месеца. Останалите увреждания причиняват разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и 129 от НК.
Съгласно протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръв и урина /л.48 от ДП/ в изпратените за
изследване проби кръв, взети от лицето К.Г., не се е доказало наличие на
алкохол.
Съдът кредитира и заключенията на съдебномедицинската и
химическата експертиза, които също са изготвени обективно и компетентно,
от вещи лица с нужните знания и опит.
Описаната фактическа обстановка се установява частично от
обясненията на обв. У., дадени в хода на съдебното следствие, изцяло от
показанията на свидетелите – К. А. Г. , дадени в хода на съдебното следствие,
13
а относно обстоятелствата, за които беше приложена процедурата на чл.281
ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК – съответно от показанията му, дадени пред
орган на досъдебното производство, както и от показанията на свидетелите
К.Н.М., А.Н.П., Р.Ж.Д., Л.К.А., Т.П.Н., Т.Б.К., Д.В.П., разпитани в хода на
досъдебното производство, които се преценяват на основание чл.378 ал.2 от
НПК, както и частично от показанията на св. Т.В.Г., дадени в хода на
съдебното следствие. Относно това в кои части съдът кредитира обясненията
на обвиняемия и показанията на свидетелите и поради какви причини, ще
бъдат изложени съображения по-долу.
От обективна страна, фактите по делото се подкрепят и от събраните по
делото писмени доказателства: от досъдебно производство № 575/2016г. по
описа на Второ РУП – Пловдив – Протокол за оглед на местопроизшествие от
18.08.2016г. /л.7в-9/, албум за посетено местопроизшествие /л.10-14/,
Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго
упойващо вещество /л.49/, Протокол за оглед на веществено доказателства от
04.04.2017г. /л.55-56/, Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
671 /л.57/, свидетелство за регистрация част II /л.59/ свидетелство за
управление на МПС, контролен талон и удостоверение за техническа
изправност /л.60/, застрахователна полица № BG/07/116000995943 /л.61/,
удостоверение за техническа изправност на ППС /л.62/, свидетелство за
регистрация част II, застраховка „Гражданска отговорност“ контролен талон,
уникален идентификационен код на застраховател /л.65/,удостоверение за
техническа изправност на ППС /л.66/, приходна квитанция /л.67/, квитанция
за платена сума по застрахователна полица /л.68/, комбинирана
застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и „Злополука“ /л.69/, свидетелство за управление на МПС,
контролен талон /л.70/, Протокол за доброволно предаване от 18.08.2016г.
/л.7/, писмо на Началник РЦ 112 – Кърджали /л.81/, справка за
нарушител/водач относно обв. У. /л.82а-82б/, характеристична справка
/л.82в/, справка за съдимост /82д/, медицински документи /л.85-88/, Трудов
договор от 16.07.2014г. /л.89-96/, разпечатки от Фейсбук /л.97-103/, трудово
характеристика /л.104/, писмо на Директор ОП „ОКТ“ – Община Пловдив с
приложена към него циклограма /л.324-326/; от АНД № 5442/2020 по описа на
ПРС, IV н. с. – справка за съдимост /л.13/.
В подкрепа на фактическата обстановка са и веществените
доказателства по делото – компактдиск, съдържащ записи от охранителна
камера, монтирана на фасадата на сграда на бул. „Руски“ № 8, предаден с
Протокол за доброволно предаване от 18.08.2016г., и компактдиск, съдържащ
шест броя аудиозаписи и шест броя снимки на електронни картони на
приетите повиквания, изпратен с писмо на Началника на РЦ 112 – Кърджали.
Не е спорно по делото, че на процесните дата и място е настъпил удар
между управлявания от обв. У. л. а. „Форд Фокус“ и мотоциклет „Хонда СВ
14
R 600“, управляван от св. Г., както и това, че в резултат на удара на последния
са били причинени пет средни телесни повреди. Спорни са останалите
релевантни по делото обстоятелства, а именно относно поведението на всеки
един от водачите при управление на превозното средство и съобразено ли е
било същото с правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДП.
Във връзка с горното съдът намира, че не следва да бъдат кредитирани
обясненията на обв. У. относно това, че при навлизане в кръстовището и
предприемане на маневра „завой наляво“ е имал видимост към отсрещните
средна и дясна пътни ленти на западното платно за движение на бул. „Руски“.
В обясненията си обвиняемият твърди, че в момента на предприемане на
маневрата е видял, че в отсрещната лява лента е имало автомобили, единият
от които също е извършвал маневра завой наляво, които обаче не му пречили
на видимостта, поради което и доколкото останалите две ленти били празни,
навлязъл в кръстовището. Съгласно НПК право на обвиняемия е да даде
обяснения, каквито намери за добре, но правомощия на съда е да ги оцени в
контекста на другите доказателствени средства, като ги кредитира или
отхвърли. Обясненията на обв. У. в посочената им част се опровергават от
заключението на кредитираните от съда автотехнически експертизи, съгласно
които в момента на отклоняване на л. а. „Форд Фокус“ наляво в
кръстовището, мотоциклет „Хонда СВ R 600“ се е намирал на около 64,27 м.
преди мястото на удара. В този момент водачът на л. а. „Форд Фокус“ е нямал
видимост към мотоциклет „Хонда СВ R 600“, тъй като между тях е имало
друг автомобил - в лявата лента на западното платно, движещ се отляво на св.
Г., извършвайки маневра „завой наляво“. И в момента на навлизане на
автомобила в западното платно на бул. „Руски“ водачът му не е имал
видимост към мотоциклета, който в този момент се е намирал на 37,31 м. от
мястото на удара. Водачът на л. а. „Форд Фокус“ е имал видимост към
мотоциклет „Хонда СВ R 600“, когато мотоциклетът се е намирал на около
31,94 м. преди мястото на удара, а л. а. „Форд Фокус“ – на 9,33 м. преди
мястото на удара. Обясненията на обвиняемия в посочената им част се
опровергават и от писмените доказателства по делото, и по-конкретно от
изготвените протокол, скица и албум на местопроизшествието, а така също и
от видеозаписа от охранителна камера, монтирана на фасадата на сграда на
бул. „Руски“ № 8. В тази връзка и вещите лица в разпита си уточняват, че във
видеозаписа са определени траекториите както на автомобила, така и на
мотоциклета, поради което и в изготвените от експертизите скици много
точно е определен моментът на видимост. Предвид горното обясненията на
обв. У. следва да се приемат за негова защитна позиция, като не бъдат
кредитирани и дадените от св. Г. показания, че в момента, в който
обвиняемият е предприел маневрата в отсрещното платно за движение е
имало само автомобили, завиващи наляво, а другите две ленти са били
свободни. В тази връзка следва да се има предвид и това, че св. Г. живее на
семейни начала с обв. У., поради което и същата е заинтересована от изхода
на делото. Действително това се отнася и за св. Г., който е пострадал от
15
престъплението, но доколкото неговите показания са съответни на останалите
доказателства по делото, следва да бъдат кредитирани.
За обективни и незаинтересовани съдът намери показанията на
свидетелите К.М., А.П., Р.Д., Л.А., Т.Н., Т.К. и Д.П.. Посочените свидетели не
са възприели удара между автомобила и мотоциклета. Те по една или друга
причина са се озовали на местопроизшествието и са придобили впечатления
за него, макар и не преки. От техните показанията се установяват
положението, в което са се намирали превозните средства след удара между
тях, състоянието на водачите, както и това, че е бил подаден сигнал на
тел.112, в резултат на което на мястото на инцидента са пристигнали екип на
Бърза помощ и полицейски служители.
Преценката на гласните доказателствени средства и заключенията на
кредитираните от съда експертизи, както и доказателствената стойност на
приложените по делото писмени и веществени доказателства, налагат извод
за установеност на приетата от съда фактическа обстановка.
При така описаната фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна, че обв. У. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.343 ал.1 б.“Б“ пр. второ вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК за
това, че на 17.08.2016г. в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Руски“ с ул.
„Янко Сакъзов“ при управляване на моторно превозно средство - лек
автомобил „Форд Фокус“ с peг. № ******, макар и по непредпазливост, е
нарушил правилата за движение по ЗДП и по-конкретно:
чл.25 ал.1 от ЗДП – „Водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или
в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“;
чл.37 ал.1 от ЗДП – „При завиване наляво за навлизане в друг път
водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. От същото
правило помежду си се ръководят и водачите на релсовите пътни превозни
средства“;
чл.47 от ЗДП – „Водач на пътно превозно средство, приближаващо се
към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост
да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат
16
предимство и по непредпазливост е причинил пет средни телесни повреди на
К. А. Г. ЕГН ******, както следва:
- средна телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма със
счупване на основата на черепа и мозъчно сътресение със загуба на съзнание,
довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота;
- средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дъгата на
ябълчната кост, която анатомично и фукционално е свързана с челюстите,
довело до счупване на челюст, затрудняващо дъвченето и говоренето;
- средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото на първи
поясен прешлен, довело до трайно затрудняване движенията на снагата;
- средна телесна повреда, изразяваща се в симфизиолизата - нарушаване
на лонното съчленение/нарушаване целостта на тазовия пръстен, довело до
трайно затрудняване движенията на долен десен крайник;
- средна телесна повреда, изразяваща се в симфизиолизата - нарушаване
на лонното съчленение/нарушаване целостта на тазовия пръстен, довело до
трайно затрудняване движенията на долен ляв крайник.
От обективна страна, обв. У. е осъществил състава на престъплението,
тъй като при управление на МПС е нарушил посочените правила за
движение, в резултат на което е причинил средни телесни повреди на св. Г..
Обв. У. е правоспособен водач на МПС, категория В, М с валидно
свидетелство за управление на МПС до 2022г. На процесните дата и място
обвиняемият управлявал л. а. „Форд Фокус“ с peг. № ******, при което
нарушил правилата за движение, регламентирани в чл.25 ал.1 от ЗДП /Водач
на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра,
като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да
влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение,
в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение/, чл.37 ал.1 от ЗДП /При завиване наляво за навлизане в друг път
водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. От същото
правило помежду си се ръководят и водачите на релсовите пътни превозни
средства/ и чл.47 от ЗДП /Водач на пътно превозно средство, приближаващо
се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при
необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението,
които имат предимство/.
17
Обв. У. е управлявал л. а. „Форд Фокус“ по лявата лента на източното
платно за движение на бул. „Руски“ в посока от юг на север, като на
кръстовището с ул. „Янко Сакъзов“ предприел маневра „завой наляво“ по
начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. без да спре, за да
пропусне насрещно движещия се по средната лента на западното платно за
движение на бул. „Руски“ в посока от север на юг мотоциклет „Хонда СВ R
600“, управляван от св. Г.. Обв. У. е имал обективна възможност да задейства
спирачната система и да спре преди да навлезе в лентата, по която се е
движел мотоциклет „Хонда СВ R 600“ преди да получи видимост към него,
тъй като при движение в условията на ограничена от намиращия се в лявата
лента на западното платно на бул. „Руски“ автомобил видимост към платното
за движение, по което е възможно направо и насрещно да се движат други
пътни превозни средства, имащи предимство, е следвало да намали скоростта
си и при необходимост да спре на границата на видимост и да продължи
движението си едва след като се убеди, че ще пропусне тези участници в
движението. Обв. У. не е спрял и в момента на видимост към мотоциклет
„Хонда СВ R 600“, каквато той е имал, когато мотоциклетът се е намирал на
около 31,94 м. преди мястото на удара, а автомобилът – на около 9,33 м.
преди мястото на удара. Действително съгласно заключението на
автотехническите експертизи, ако водачът на л. а. „Форд Фокус“ беше
реагирал със спиране в момента на видимост удар пак щеше да настъпи, тъй
като автомобилът ще спре на продължението на средната лента пред
мотоциклета. В това положение обаче обвиняемият се е поставил сам,
предприемайки маневра „завой наляво“ по начин и в момент, когато това не е
било безопасно, като не е спрял, за да пропусне насрещно движещия се по
средната лента на западното платно за движение на бул. „Руски“ мотоциклет
„Хонда“, когато е имал обективна възможност за това. Обв. У. е спрял в
последващ момент – в момента на удара или след това, тъй като разстоянието
на което е спрял след мястото на удара е по-голямо от дължината на пълния
спирачен път /опасна зона/.
Съгласно заключението на изготвената в хода на съдебното следствие
автотехническа експертиза удар би настъпил и при движение на мотоциклет
„Хонда СВ R 600“ в средата на дясната лента на западното платно за
движение на бул. „Руски“, като в този случай се увеличава скоростта, при
която водачът на мотоциклета би имал техническа възможност да избегне
удара чрез безопасно екстрено спиране, като такава възможност има и
водачът на л. а. „Форд Фокус“ – ако реагира със спиране в момента на
видимост. Св. Г. обаче не е бил длъжен да се движи с управлявания от него
мотоциклет в дясната лента на западното платно за движение на бул. „Руски“.
Действително съгласно чл.15 ал.1 от ЗДП на пътя водачът на пътно превозно
средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато
пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната
свободна лента. Тази разпоредба обаче не се прилага и водачът на моторно
превозно средство може да използва за движение най-удобната за него пътна
18
лента в населените места, на пътно платно с две и повече пътни ленти за
движение в една посока, обозначени с пътна маркировка или пътен знак, по
които е разрешено движението на пътни превозни средства със скорост не по-
голяма от 80 км/ч /чл.15 ал.2 т.2 от ЗДП/. Пострадалият е управлявал
мотоциклета си в населено място с разрешена скорост на движение от 50
км/ч, съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДП, а именно по западното
платно на бул. „Руски“ с три ленти за движение, две от които за движение
направо – средната лента, обозначена с пътна маркировка и пътен знак за
движение направо, по която именно се е движил водачът Г., и дясната лента,
обозначена за движение направо и надясно.
В случая е налице т. н. „съпричиняване“, доколкото и от страна на
пострадалия е налице нарушаване на правила за движение по пътищата, като
по този начин е допринесъл за причиняване на вредоносния резултат.
Водачът на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ се е движел със скорост 64 км/ч,
която се явява неразрешена такава съобразно правилата на ЗДП, съгласно
чл.21 ал.1 от който при движение в населено място на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава 50 км/ч. Съгласно заключението
на кредитираните от съда автотехнически експертизи водачът на мотоциклет
„Хонда СВ R 600“ би имал техническа възможност да избегне удара чрез
безопасно екстрено спиране, ако се е движел със скорост по-малка от 47 км/ч,
като в същото време е нямало технически условия, които да са налагали
движение на мотоциклета със скорост, по-ниска от установената от 64 км/ч.
Водачът на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ обаче е имал техническа
възможност да избегне удара чрез екстрено задействане на спирачната
система и пропускане на л. а. „Форд Фокус“, ако се е движел със скорост 50
км/ч. Предвид изложеното в случая е налице принос на пострадалия за
настъпването на общественоопасните последици. При съпричиняването
общественоопасните последици се дължат на съчетания ефект от виновното
поведение на извършителя и от поведението на самия увреден, като извън
деянието на обвиняемия, съпричиняването предпоставя наличие на конкретно
поведение на пострадалия, противоправност на това поведение и пряка
причинна връзка между осъщественото поведение и настъпилия
общественоопасен резултат. Съпричиняването на общественоопасния
резултат рефлектира върху оценката на тежестта на деянието и се отчита при
индивидиулизацията на наказателната отговорност на дееца /ТР №
2/22.12.2016г. на ВКС по тълк. д. № 2/2016г., ОСНК/, но не води до отпадане
на наказателната му отговорност в случаите на виновно поведение от негова
страна. Предвид горното и неоснователно се явява направеното в тази връзка
възражение от защитника на обвиняемия.
В резултат на нарушението на посочените разпоредби от ЗДП
настъпило ПТП-то се стигнало до противоправния резултат – причиняването
пет средни телесни повреди на св. Г., изразяващи се в разстройство на
здравето, временно опасно за живота, счупване на челюст, затрудняващо
19
дъвченето и говоренето, трайно затрудняване движенията на снагата, трайно
затрудняване движенията на долен десен крайник и трайно затрудняване
движенията на долен ляв крайник.
Съдът намира, че обв. У. не е нарушил правилата за движение,
регламентирани в чл.5 ал.1 т.1 от ЗДП /Всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди/ и чл.5 ал.2 т.1 от ЗДП /Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни
пътни превозни средства/, доколкото те регламентират общо правило за
поведение на участниците в движението по пътищата, поради което
приложението им е изключено с оглед наличието на нарушени специални
разпоредби – тези на чл.25 ал.1 от ЗДП, чл.37 ал.1 от ЗДП и чл.47 от ЗДП. Ето
защо и на основание чл.304 от НПК обвиняемият следва да бъде признат за
невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение в този смисъл.
От субективна страна, престъплението е извършено по непредпазливост
под формата на небрежност. Обв. У. не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Непредпазлива ще е вината на дееца и тогава, когато е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е мислил да ги
предотврати, в който случай ще е налице самонадеяност. При управление на
автомобила обвиняемият е бил длъжен да спазва правилата за движение,
регламентирани в чл.25 ал.1 от ЗДП, чл.37 ал.1 от ЗДП и чл.47 от ЗДП.
Същият обаче ги е нарушил и така се е отклонил от дължимото поведение,
като не е проявил дължимата грижа, в резултат на което за него възниква
задължение да предвиди и предотврати общественоопасните последици от
своето деяние. При небрежността не се изискват конкретни представи за
престъпния резултат, а деецът да има някакви най–общи представи за това,
което върши, за обстановката и за възможните опасности. На следващо място,
за да е налице небрежност, трябва деецът да е могъл да предвиди и
предотврати общественоопасните последици. Възможността за предвиждане
и предотвратяване на резултата зависи от конкретните обективни условия за
извършване на деянието и от индивидуалните особености на личността на
дееца. В случая са съществували всички обективни условия, за да се предвиди
и предотврати настъпването на престъпния резултат. Обв. У. е могъл да
предвиди, че нарушавайки посочените правила за движение, е възможно
настъпването на ПТП и причиняването на общественоопасни последици, като
в подкрепа на това е обстоятелството, че същият притежава свидетелство за
управление на МПС от дълги години категория В, М. В случая става въпрос
за непредпазливост под формата на небрежност, а не на самонадеяност, тъй
като, за да е налице такава трябва у деецът да е формирана една субективна
увереност, че общественоопасните последици въобще няма да настъпят,
20
която увереност обаче е обективно необоснована. За наличието на такава
субективна увереност се съди по това, че деецът е взел известни мерки за
предотвратяване на престъпния резултат, а не разчита само на случайността.
В случая не се установява предприемането на каквито и да било мерки от
страна на обвиняемия за предотвратяване на общественоопасните последици.
Предвиденото от закона наказание за извършеното от обв. У.
престъпление е лишаване от свобода от една до пет години. От приложената
към делото справка за съдимост се установява, че обвиняемият не е осъждан
и не е освобождаван от наказателна отговорност, като наред с това от
деянието няма причинени съставомерни имуществени вреди, които да
подлежат на възстановяване. При наличието на тези материалноправни
предпоставки за приложението на чл.78а от НК, съдът счита, че обв. У.
следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи
административно наказание глоба. При индивидуализация размера на
глобата, съдът отчита всички обстоятелства по делото. Действително в
резултат на извършеното от обв. У. деяние на св. Г. са били причинени пет
средни телесни повреди. На фона на това обаче се противопоставят
многобройните смекчаващи обстоятелства – оказаното, макар и частично
съдействие за изясняване на обективната истина по делото, чистото съдебно
минало, добрите характеристични данни, трудовата ангажираност на
обвиняемия, семейното му положение, това, че се е опитал да помогне на
пострадалия, като включително го е посещавал и в болницата, както и
изминалият период от време от извършване на деянието.
Наред с горното следва да се отчете и поведението на св. Г. и неговият
принос за настъпилото ПТП, изразяващ се в допуснати от негова страна
нарушения на ЗДП и по-конкретно на разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДП.
Нарушаването от страна на пострадалия на правилата за движение по
пътищата и създаване от негова страна на предпоставки за настъпване на
ПТП, като по този начин е допринесъл за причиняване на вредоносния
резултат, са типични обстоятелства, които следва да намерят отражение при
индивидуализацията на наказанието, като смекчаващи отговорността
обстоятелства. В тази връзка са както ППВС № 7/1964г., така и ТР №
2/22.12.2016г. на ВКС по тълк. д. № 2/2016г., ОСНК.
Все на плоскостта на смекчаващите вината обстоятелства следва да се
добави и това, че съгласно ППВС № 1/1983г. престъплението по чл.343 от НК
се осъществява по непредпазливост – несъзнавана или съзнавана, а
умишленото или непредпазливо нарушение на правилата за движение не се
отразява върху формата на вината, а върху степента на същата и размера на
наказанието. В този смисъл от значение за санкционирането на водача в
случая се явява и формата на вината му – небрежност, която също следва да
се цени като смекчаващо обстоятелство.
21
Предвид горното съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде
определено наказание при смекчаващи вината обстоятелства, а именно глоба
в размер на 1 000 лв. Така определеният размер на глобата се явява съответен
на извършеното от обвиняемия деяние и справедлив. Глобата е съобразена и с
имотното състояние на обвиняемия, който макар и да е трудово ангажиран,
полага грижи за жената, с която живее на семейни начала и техните деца.
Въпреки оказаната от обв. У. помощ на пострадалия не може да намери
приложение привилегированият състав на чл.343а НК, който изисква
извършените от дееца действия обективно да са насочени към оказване
помощ на пострадалото лице и субективно същият да съзнава, че оказва
такава помощ. Макар и да не се изисква деецът да прояви инициатива в
активна степен, помощта трябва да е необходима, а тя е такава, когато, от
една страна, пострадалият се е нуждаел от нея, а от друга с извършените от
дееца действия обективно се помага на пострадалия. Действително
обвиняемият е помогнал пострадалият да бъде качен в линейката, но съдът
намира, че това не е достатъчно основание да се приеме, че е съдействал в
такава степен за спасяването, че това негово действие да обуслови
приложението на привилегирования състав.
На основание чл.343 ал.1 б.“Б“ пр. второ вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК обв.
У. следва да бъде лишен от право да управлява МПС. При определяне
размера на това наказание съдът отчита посочените по–горе обстоятелства,
взети предвид при определяне на административното наказание глоба, и с
оглед характера и обществената опасност на извършеното престъпление и
данните за личността на подсъдимия намира, че същият следва да бъде лишен
от това право за срок от три месеца, считано от влизане в сила решението. В
случая следва да се има предвид, че от справката за нарушител/водач относно
обвиняемия се установява, че макар и да е наказван за извършени предходни
нарушения на правилата за движение, регламентирани в ЗДП с влезли в сила
по отношение на него актове, то предвид изминалия период от време и
малкото на брой случаи, следва да се приеме, че именно лишаване от право да
управлява МПС за посочения срок се явява справедливо.
Така определените наказания отговарят на характера и обществената
опасност на извършеното престъпление, данните за личността на обвиняемия,
като в своето единство са достатъчни по своя размер за постигане целите на
административните наказания.
Веществените доказателство – 2 бр. компактдиска следва да останат по
делото, след влизане в сила на решението.
На основание чл.189 ал.3 от НПК обв. У. следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ОДМВР - Пловдив сумата от 3 928 лв., представляваща
направени разноски в досъдебното производство.
22
На основание чл.189 ал.3 от НПК обв. У. следва да бъде осъден да
заплати в полза на ВСС по сметка на ПРС сумата от 1 343 лв.,
представляваща направени разноски в съдебното производство.
Причини за извършване на деянието – незачитане на установения в
страната правов ред.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:








23
Съобщи за изтекли лични данни