Решение по дело №9678/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 919
Дата: 8 ноември 2021 г.
Съдия: Мария Христова Шойлекова-Маринова
Дело: 20211110209678
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 919
гр. София, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-

МАРИНОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНКА ХР. КИРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-МАРИНОВА
Административно наказателно дело № 20211110209678 по описа за 2021
година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
ЗД „Б.И.” АД, представлявано от С.С. И К.К, чрез адв. Г. е обжалвало
наказателно постановление /НП/ №Р-10-512/17.06.2021г. заместник-председател на
Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление „Застрахователен надзор”, с
искане за отмяната му като незаконосъобразно. Оспорва нарушението да е извършено в
условията на повторност, тъй като НП, от което се правят такива изводи от наказващия
орган е влязло в сила при действието на предходния КЗ. Сочи, че в АУАН не са
изложени всички факти, които да навеждат на изводи за повторност, а това в смисъла
на чл.42, т.4 от ЗАНН следвало да е част от съдържанието при описанието на
нарушението и обстоятелствата при неговото извършване. Така е ограничено правото
на защита на дружеството, да се запознае с всички факти, имащи значение за
квалифицирането на деянието като административно нарушение, подведено под
признака за повторност. Като следствие от липсата на описание на нарушението за
повторността, извежда и липсата на съдържание в акта и НП, касаещо посочване на
законовата разпоредба, която е нарушена, съответно по чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от
ЗАНН. Намира също, че неправилно е определен размера на имуществената санкция, в
хипотезата на повторност, без да се отчита целта на наказанието, в това число факта, че
лицето е юридическо и не следвало да се отчитат смекчаващи или отегчаващите вината
обстоятелства, защото касаят субективната страна на деянието. Като самостоятелно
1
основание за отмяна на НП сочи наличието на обстоятелства, които водят на
маловажност по чл.28 от ЗАНН - не са произтекли общественоопасни последици и към
датата на съставяне на АУАН застрахователното обезщетение е изплатено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.
Въззиваемата страна, чрез юрк. С. оспорва жалбата. Моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Подчертава, че са спазени законовите
изисквания при съставяне на АУАН и издаване на НП за форма и съдържание.
Нарушението било категорично установено по делото от събраните доказателства и
наказанието е определено правилно, при съобразяване на всички обстоятелства.
Възразя срещу доводите на жалбоподателя за приложението на чл.28 от ЗАНН,
предвид срока на закъснения на изплатеното обезщетение и факта, че е извършено
плащане след започване на проверката. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваното НП на ЗД „Б.И.” АД е наложена имуществена санкция в размер
на 3000лв. за това, че при извършена проверка по представени от дружеството
документи е установено, че при заведена преписка за изплащане на обезщетение по
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с
вх.№**********/29.11.2020г. от собственик на увреден автомобил при ПТП и
причинени щети на МПС, с депозирани необходимите документи за произнасяне на
05.12.2020г., дружеството не е изпълнило задължението в срок до 15 работни дни от
представяне на всички доказателства да се произнесе по претенцията, като определи и
изплати обезщетение или мотивирано откаже да изплати обезщетението, т.е. до
30.12.2020г., а се е произнесло на 13.04.2020г. с изплащане на сумата, а деянието е
извършено повторно по смисъла на §1, т.51 от ДР на КЗ, тъй като е в едногодишен
срок от влизане в сила - на 16.03.2020г. на НП №Р-10-821/17.08.2019г., с което е
наложено наказание за същото по вид нарушение.
НП е издадено въз основа на АУАН №Р-06-411/20.05.2021г.
Приета е административнонаказателната преписка по издаване на обжалваното
НП.
Разпитан по делото е свид. С.В. А. -актосъставител, според която проверката е
извършена по документи, въз основа на постъпила жалба от лице по предявена
претенция за изплащане на обезщетение. Нарушението е установено по изискани и
представени в КФН документи от застрахователя, според които след завеждане на
претенцията, с представяне на всички необходими документи на 05.12.2020г.,
застрахователят не се произнесъл в срок до 30.12.2020г., а е превел обезщетението на
13.04.2020г. АУАН бил съставен за нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ в присъствие на
2
упълномощен представител на дружеството, на който е предявен.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество -
неоснователна.
Съдът при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено и НП не откри
нередовности при съставянето му. Актът има предписаното от ЗАНН съдържание по
чл.42 от ЗАНН, в това число по т.4 и т.5. Изложени са всички обстоятелства, имащи
значение за правилното квалифициране на деянието, както и законовата разпоредба,
която е нарушена. Спазвани са изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН за съставяне и акта
е предявен по правилата на чл.43, ал.1 от ЗАНН. АУАН е съставен от оправомощено
със заповед лице.
Съдът не откри нарушения на процесуалните правила при издаване и в
съдържанието на НП по чл.57, ал.1 от ЗАНН, в това число по т.5 и т.6. Вече бяха
изложени в тази насока съображения, които съдът не счита за необходимо да повтаря,
защото съдържанието на НП е идентично с това на АУАН. То е издадено от
компетентен орган по чл.647, ал.2 от КЗ.
Констатациите в акта и НП се установиха от показанията на разпитания по
делото свидетел, които съдът кредитира, като последователни и незаинтересовани.
Тези показания се потвърдиха от приобщените по административнонаказателната
преписка писмени доказателства. Дружеството не оспорва констатациите в акта и НП
за забавеното произнасяне.
Видно, че ползвател на застрахователна услуга по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите е завел претенция с вх.
№**********/29.11.2020г. за изплащане на обезщетение, въз основа на представени
последно документи на 05.12.2020г., когато е извършен оглед на автомобила. От тази
дата, дружеството е предприело действия за произнасяне, но няма данни да е
извършвало допълнителни проучвания или да е изисквало становище на експерти.
Произнесло се на 13.04.2020г., като е изплатило обезщетение. Така със закъснение
застрахователят е отговорил извън срока по чл.108, ал.1 от КЗ - до 15 работни дни от
представяне на всички доказателства, т.е. до 30.12.2020г. Правилно е посочена датата
на деянието, защото от 31.12.2020г. дружеството е в неизпълнение на законово
задължение.
Категорично се установи, че дружеството е извършило нарушението на чл.108,
ал.1 от КЗ. Дали за него е предвидено конкретно наказание или е използвана
формулировката на чл.644, ал.1 от КЗ, е въпрос на законодателно решение. Изразът
„На лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на разпоредбите на
3
този кодекс...” е изрично предвидено наказание за всички нарушения на КЗ, каквото е
това на чл.108, ал.1.
Доказа се, че деянието е извършено повторно по смисъла на §1, т.51 от ДР на
КЗ, тъй като е в едногодишен срок от влизане в сила - на 16.03.2020г. на НП №Р-10-
821/17.09.2019г., с което е наложено наказание за същото по вид нарушение – на
чл.108, ал.1 от КЗ.
При изложените съображения жалбоподателят е извършил нарушение на чл.108,
ал.1 от КЗ, при повторност. Що се отнася до признака за повторност, то действително
това е квалифициращ признак, водещ до по-тежко наказание. Към датата на
установяване на нарушението с АУАН, актосъставителят няма правомощия да
проследява дали и кога нарушителя е наказван с влезли в сила НП, каквито
възможности и правомощия има наказващия орган. Ето защото, а и с оглед, че няма
предвиден състав на административно нарушение като повторен, така както има за
престъпление, извършени в условията на чл.28, ал.1 от НК и едва в санкционните
разпоредби се предвижда наказание, което е по-високо при повторните деяния, то
правилно признака за повторност е обсъждан само в НП и с оглед на това е определено
и наказанието.
Правилно случаят не е оценен като маловажен, тъй като нарушението не е
резултат от инцидентна работа или обективни причини, които не са могли да бъдат
предвидени и са възникнали ненадейно, закъснението не е малко, а обезщетението не е
високо, което пък обосновава по-високата степен на обществена опасност на деянието,
в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид.
Правилно, наказващият орган е наложил на жалбоподателя имуществената
санкция в размер над минималния от 3000лв. по чл.644, ал.2, вр. ал.1, т.2 от КЗ, при
съобразяване на разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, с преобладаващо отегчаващи
обстоятелства, предвид на четиримесечното закъснение и изплащане на претенцията
след започване на проверката, макар и преди съставяне на АУАН.
Аргументите дават основание за потвърждаване на НП като правилно и
законосъобразно.
При този изход на делото, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева - минималното на осн. чл.63, ал.5
от ЗАНН, вр.чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Съдът съобрази липсата на фактическа и правна
сложност на делото, извършените процесуални действия от юрк. С. и приключилото
разглеждане на делото в едно съдебно заседание. Така жалбоподателят, следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лева.
Водим от горното съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №Р-10-512/17.06.2021г. заместник-
председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление
„Застрахователен надзор” като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА жалбоподателя ЗД „Б.И.” АД, ЕИК **** да заплати на
въззиваемата страна КФН юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5