№ 71
гр. Варна, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Д.а
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Женя Р. Д.а Въззивно търговско дело №
20213001000724 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна
жалба вх.No-3458/08.11.2021 година от С. Р. М. и Р.Р. Р срещу решение
No-25/22.10.2021 година, постановено по т.д.7 по описа за 2021 година по
описа на ОС Разград, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете им срещу
ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК-*********, на осн. чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на
сумата за разликата над 130 000 лева до предявения размер от 150 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания от ПТП, настъпило на 01.09.2020 година, причинено от Р Р Р и
последвала смърт на 12.09.2020 година на П Ш Р, за което с Присъда
12/10.05.2021 година по НОХД 66/2021 година по описа на РОС Русев е
признат за виновен, както и претенцията за заплащане на обезщетение за
забава от 20.10.2020 година на законната лихва върху присъдена лихва от
28.09.2020 година, като бъде включена в главницата, както и са осъдени да
заплатят сумата от 1216 лева, разноски.
Твърди се във въззивната жалба, че размерът на обезщетението не е
съобразен с претърпените болки и страдания. Съдът не се е съобразил с
претърпените болки и страдания, не са обсъдени в цялост сериозните
1
психологически, емоционални и психични проявления и последици при
ищците. Случилото се е отразило негативно върху живота на ищците, като
според свидетелите същите все още не са преодоляли загубата на майка си и
не са се върнали към нормалния начин на живот. Претенциите са основани на
качествата и личността на починалата, на установените помежду им
отношения, основани не просто на общ бит и добри отношения,
подразбиращи се като от нормална семейна връзка, а на такива, белязани с
изключителна близост, любов, доверие, взаимна отдаденост, емоционална
привързаност и зависимост, които превръщат загубата им в изключително
тежка, непрежалима и непосилна трагедия.
Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд, в
обжалваната част и вместо него постанови друго по съществото на спора, с
което уважи предявения иск в пълен размер, като присъди и направените по
делото съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемата страна ЗД „БУЛ ИНС“ АД е представила писмен
отговор, с който моли да се потвърди решението, в обжалваната му част и да
се присъдят направени съдебно-деловодни разноски.
Постъпила е и въззивна жалба от ЗД „БУЛ ИНС“ АД срещу решение
No-25/22.10.2021 година, постановено по т.д.7 по описа за 2021 година на
Окръжен съд Разград, В ЧАСТТА, с която ЗД „БУЛ ИНС“ АД е осъдено да
заплати на С. Р. М. и Р.Р. Р сумата от 130 000 лева, обезщетение за
неимуществени вреди, сумата от 1812 лева, обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 29.12.2020 година, държавна
такса, деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
Твърди се във въззивната жалба, че неправилен и необоснован е
извода на съда за категорично доказано наличие на причинно-следствена
връзка между вредите и застрахователното събитие. Първоинстанционният
съд не е приложил правилно критериите за справедливост, уредени в
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди.Присъдената сума от 130 000 лева е силно завишена,
същата не е съобразена с интензитета и характера на търпените болки и
страдания. Няма данни за причинени имуществени вреди, тъй като няма
данни вносителят да е действувал от името и за сметка на ищците. Моли
съдът да отмени решението на първоинстанционния съд, в обжалваната част и
2
вместо него постанови друго по съществото на спора, с което отхвърли
исковете.
Въззиваемите страни С. Р. М. и Р.Р. Р са представили писмен отговор,
с който молят да се потвърди решението.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
В исковата си молба от 22.01.2021 година ищците С. Р. М. и Р.Р. Р
твърдят, че на 01. 09. 2020 г. около 10,30 часа на път ПП I – 2 км 71+ 545 в гр.
Разград е настъпило ПТП, за което е виновен водачът на лек автомобил,
марка „Фиат“, модел „Фиорино“ с рег. № 25ААЗ972 – Р Р Р, който не се е
съобразил с пътен знак B 2 – Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“ и е отнел предимството на другия участник – лек автомобил
марка „Волво“ като се блъска последователно в него, после в указателни
табели, като по този начин причинява тежки телесни повреди на П Ш Р, майка
на ищците, чиято смърт настъпва няколко дни по-късно – на 12.09.2020
година поради тежка дифузна мозъчна травма. Образувано е наказателно
производство, като водачът Р Р е привлечен в качеството му на обвиняемо
лице. Към момента на ПТП виновният водач е имал валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника „Бул инс“ АД със
застрахователна полица BG 02/ FI20014865, сключена на 22.07.2020 година
На 28.09.2020 година ищците са депозирали писмена претенция пред
застрахователя, като по искане на застрахователя са представили всички
документи от досъдебното производство, но получили отказ, поради което
претендират заплащане на законна лихва за забава, считано от 28.09.2020
година. Твърдят, че със смъртта на майка си са загубили най-ценното в
живота си, своята най-голяма емоционална и духовна опора. Загубата е
нанесла дълбок и болезнен отпечатък, имайки предвид факта на силната
емоционална връзка. Ищците осъзнават, че завинаги са лишени от любовта и
подкрепата на майка си. Починалата е била изключително жизнен,
добронамерен, деен, отзивчив, инициативен, изпълнен с желание да живее
човек, ценен от всички, грижила се е за цялото си семейство, помагала е в
отглеждането на внуците, подкрепяла е ищците морално и материално.
Реално заплатените разходи за погребение възлизат на обща стойност от 1812
лева, поради което следва да се възстановят и тези имуществени вреди.
Молят съда да постанови решение, с което осъди ответника да заплати сумата
3
от по 150 000 лева обезщетение на всяка от ищците, за неизмуществени
вреди, сумата от 1812 лева, разходи за погребение, ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от 28.09.2020 година до окончателното
изплащане на задължението, както и законна лихва от датата 20.10.2020
година до окончателното плащане. В съдебно заседание подържат исковете и
претендират заплащането на деловодни разноски.
Ответникът ЗД „Бул инс“ АД оспорва иска по основание и размер.
Оспорва механизма на ПТП, като твърди, че едва след установяване на
механизма на ПТП ще бъде направен извод за това кой от участниците е
действувал противоправно, а без установено противоправно поведение не
подлежи на приложение презумпцията за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД. Не оспорва
наличието на настъпило застрахователно събитие. Оспорва причинната
връзка между настъпилата смърт на П Р и ПТП. Оспорва иска за обезщетение
за неимуществени вреди, предявен от всяка от ищците, като необосновано
завишен по размер. Оспорва претенциите за лихва от сочения от ищците
начален момент, както и претенциите за заплащане на лихва върху лихва,
като неоснователни. Оспорва като неоснователен и недоказан иска за
заплащане на имуществени вреди. Моли съдът да постанови решение, с което
отхвърли иска и присъди направените по делото разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото липсва спор, а и се установява от представените
доказателства, че ищците са дъщери на починалата П Ш Р.
В хода на производството по нохд № 66 / 2021 г. по описа на РОС е
постановена Присъда № 12 / 10 . 05. 2021 г. , с която подсъдимият Р Р Р е
признат за виновен в това, че на 01.09.2020 г. на кръстовището на път I-2, гр.
Варна - гр. Русе, на километър 71+545, с път III-205, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил „Фиат Фиорино“ с турски
регистрационен номер 25ААР972 нарушил правилата за движение по чл. 47
от ЗДвП, чл. 104 от ППЗДВП и чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, като не изпълнил
задължението си, по път III – 205, при наличие на пътен знак „STOP“ - В2 да
спре и да пропусне движещият се по път 1-2 товарен автомобил „Волво ФХТ
440“ с peг. номер ЕН 4855 ВС с прикачено към него полуремарке „Шмиц
СКИ24“ с рег. номер ЕН 0481 ЕА с водач Т Л Г в резултат на което, по
4
непредпазливост, причинил смъртта на П Ш Р, ЕГН ********** от гр.
Силистра настъпила на 12.09.2020 г., с което е осъществил от обективна и
субективна страна съставът на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл.
342, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 373, ал. 2 НПК, чл. 58 а НК,
36 НК и чл. 54 НК е осъден на една година и четири месеца лишаване от
свобода, като на осн. чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното
наказание е отложено за изпитателен срок от три години.
Облигационното правоотношение на водача и наличието на
застраховка „Гражданска отговорност“, както и настъпилото застрахователно
събитие не се оспорват.
От заключението по назначената СМЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено се установява, че при аутопсията не са
намерени макроскопски данни за органични увреди на вътрешните органи,
които да сочат тежки хронични заболявания. Установени са морфологични
изменения, които са признак на начална атеросклероза и хипертонична
болест. При хоспитализацията на П Р в Отделение по интензивно лечение към
МБАЛ Разград са проведени: ежедневни лабораторни изследвания;
множество образни изследвания; консулти със специалисти – неврохирург,
хирург, невролог, ортопед; мониториране на жизнените показатели;
изкуствена белодробна вентилация, периферен и централен венозен път, назо-
гастрална сонда, катетаризация на пикочен мехур; интензивно консервативно
лечение по реанимационен лист. В условията на интензивно лечение и
наблюдение са извършени диагностични и терапевтични процедури по
правилата на добрата медицинска практика. Лечението е било своевременно и
в пълен обем, но последиците от получената тежка съчетана механична
травма са били непреодолими. Смъртта е настъпила от полиорганно
разстройство, което се дължи на дифузния мозъчен оток, тежката контузия и
високата травма на гръбначния мозък. Мозъчният оток е довел до общо
разстройство на дейността на централната нервна система, която е регулатор
на всички функции в човешкия организъм. В съвкупност – тежко потиснатата
дейност на централната нервна система и отклоненията в дихателните
параметри, развилият се хепаторенален синдром са довели до полиорганна
недостатъчност, която е с посттравматична генеза.
От показанията на свидетелите С М – племенница на пострадалата и
5
първи братовчед на ищците, Б С – без родство, които съдът кредитира като
обективни и безспристрастни, дадени в резултат на непосредствени
впечатления се установява, че П Р и ищците – нейни дъщери живеели в
Истанбул, РТурция, кв. „Авджилар“ , всяка в отделен дом. П Р и съпругът й
се връщали в България за по няколко месеца, а дъщерите й идвали на гости,
когато е в България. Имали къща в гр. Силистра. Всички били много
привързани един към друг, много се обичали и прекарвали много време
заедно. П много помагала във всяко отношение на дъщерите си. Ищците
тежко преживели смъртта на майка си, били много измъчени. И понастоящем
когато разговаряли за нея, плачели. П не страдала от други заболявания, освен
от захарен диабет и високо кръвно. Св. С била съсед на пострадалата П Р в гр.
Силистра и била най-добрата й приятелка. През зимата П живеела в Турция, а
през лятото в България, когато идвали и дъщерите й. Дъщерите й били много
привързани към нея. П много им помагала и била много грижовна майка.
Правела им зимнина, грижела се и помагала на дъщеря си Р за отглеждане на
детето й. Ищците много тежко понесли загубата й. Майка им много им
липсвала, плачели постоянно, когато говорели по телефона със свидетелката,
много им било мъчно, много се тревожели. П имала високо кръвно и диабет.
От заключението на съдебно-психологическата експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че
ищците С и Р са преживели травма от загубата на най-близкия си човек-
майката, която е свързана с проява на скръб и траур. Предвид факта, че
смъртта е настъпила внезапно двете сестри са изпитали чувства, описани като
шок. Психологическото изследване показва, че и при двете
освидетелствувани лица се наблюдават симптоми вследствие на травмата от
загубата, които остават непреработени и водят до емоционален дисбаланс,
наличие на лека депресивност и повишена тревожност, така че да нарушават в
някои аспекти обичайното социално функциониране на личността. В случая
при освидетелствуваните се наблюдава изградена устойчива ценностна
система и морални критерии, много добра социална адаптация преди
събитието, като загубата на майката с последвалите фази на скръб и траур са
оказали негативно въздействие върху семейното и социално функциониране
на ищците. При двете се идентифицира наличие на типичните негативни
емоционални симптоми вследствие на травмиращото събитие, което по
интензитет може да се причисли като силно /хронично/ стресово състояние
6
нарушаващо емоционалния баланс, т.нар. жизнена криза или психотравма,
която няма характеристиките на патологично, болестно разстройство, но е с
достатъчно силен емоционален оттенък, водещ до значима промяна в
социалното функциониране. И при двете се извежда висока чувствителност и
емоционалност, която в трудни фрустриращи елементи намалява ресурса на
личността да намира адекватни способи за излизане от стреса. И двете са
потърсили помощ от лекуващия ги лекар, който е изписал медикаменти, не са
посещавали лекар – психиатър. Ищцата Р Р и към момента на експертизата
приема медикаменти на билкова основа за намаляване на тревожността и
регулиране на съня. Ако негативните симптоми продължат със засилен
интензитет повече от една година след събитието, ищците следва да се
консултират с лекар – психиатър.
Ищцата С. Р. М. е предявила претенцията си пред застрахователя –
ответник по делото ЗД „Бул инс“ АД за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. на 28. 09. 2020 г., за което е
била образувана преписка с вх. № ОК[1]588026/ 28. 09. 2020 г. Ищцата Р.Р. Р
е отправила претенцията си пред ответника за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. на 19. 10. 2020 г.
Ответникът е уведомил ищците, че до представяне на влязъл в сила
съдебен акт, доказващ виновността на водача, управлявал застрахованото
МПС, няма основание за изплащане на претендираното застрахователно
обезщетение. С молба, получена от ответника на 29. 12. 2020 г. ищците са
претендирали обезщетение за имуществени вреди в размер на 1812 лв., за
което ответникът им е отговорил, че няма основание за изплащане до
представяне на влязъл в сила съдебен акт, доказващ виновността на водача,
управлявал застрахованото МПС.
По иска с правно основание чл.432 КЗ.
Произшествието е настъпило по време на действието на КЗ, поради
което и искът намира своето правно основание в чл.432 КЗ, съобразно който
увреденият може да иска обезщетение пряко от застрахователя. В тежест на
ищцовата страна е да установи настъпилото ПТП, наличието на вреда,
причинно следствена връзка между събитието и вредата, както и в случая
когато се ангажира отговорността на застрахователя наличието на
застраховка „Гражданска отговорност”. Представени са и доказателства за
7
спазване на процедурата, предвидена в чл.380 КЗ.
Отговорността на застрахователя, при застраховка "Гражданска
отговорност" възниква по силата на сключения договор, при настъпило
застрахователно събитие.
Фактът на наличието на валидно застрахователно правоотношение не
се оспорва между страните, а и е установено.
Механизма на ПТП е бил оспорван от ответника поради липсата на
влязла в сила присъда, като е оспорвано противоправното поведение на
водача по застраховката „Гражданска отговорност“, като не са навеждани
доводи за съпричиняване. Налице е влязла в сила присъда, която има за
гражданския съд задължителна сила по въпросите, разрешени с присъдата –
относно дееца, деянието, противоправността и вината, поради което и на
основание чл.300 ГПК не могат да бъдат пререшавани.
Оспорвана е и причинно следствената връзка, но от заключението по
СМЕ се установява, че смъртта на пострадалата е в пряка причинно-
следствена връзка с пътно-транспортното произшествие, тъй като
настъпилата полиорганна недостатъчност се дължи изцяло на настъпилата
черепно-мозъчна травма и мозъчният отток, който е довел до общо
разстройство на дейността на централната нервна система, която е регулатор
на всички функции в човешкия организъм. В съвкупност – тежко потиснатата
дейност на централната нервна система и отклоненията в дихателните
параметри, развилият се хепаторенален синдром са довели до полиорганна
недостатъчност, която е с посттравматична генеза.
Гореизложеното обуславя извода, че следва да се ангажира
отговорността на застрахователя, поради което съдът намира искът за доказан
по основание.
При определяне размера съдът намира, че следва да изходи от общия
принцип за справедливост, като съобрази както настъпилата вреда, така и
влиянието, което същата е оказала върху емоционалното състояние на
ищците.
Не се оспорва от ответника, а и от представеното удостоверение за
наследници се установява по несъмнен начин, че ищците са дъщери на
загиналата при описаното пътно-транспортно произшествие.
8
При определяне размера на обезщетението, съдът изхожда от общите
критерии, указани в ППВС 4/68 година, като взема предвид възрастта на
починалата, така и установената емоционална връзка между починалата и
нейните дъщери.
Смъртта на П Р е било внезапно и неочаквано събитие за ищците,
които независимо, че са живели в отделни домакинства са подържали връзка
помежду си, която е била силна. От данните по СПЕ се установява, че при
ищците се наблюдават типичните негативни емоционални симптоми
вследствие на травмиращото събитие, което по интензитет може да се
причисли като силно /хронично/ стресово състояние, нарушаващо
емоционалния баланс, т.нар. жизнена криза или психотравма, която няма
характеристиките на патологично, болестно разстройство, но е с достатъчно
силен емоционален оттенък, водещ до значима промяна в социалното
функциониране. При съобразяване интензитета и продължителността на
търпените болки и страдания следва да се отчетат и обстоятелствата, при
които е последвала смъртта, а именно катастрофа, причинена от бащата на
ищците, поради което справедливото по размер обезщетение за търпените
неимуществени вреди за ищците възлиза на 1З0 000 лева, като съответстващо
на общовъзприетото понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като за
разликата над 130 000 лева до предявеният иск за сумата от 150 000 лева
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска за обезщетение за имуществени вреди - същият
е изцяло основателен и доказан, тъй като се установява направеният разход,
видно от вносна бележка от 14.09.2020 г.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение за забава, съдът
намира следното:
Ищцата С. Р. М. е предявила претенцията си пред застрахователя –
ответник по делото ЗД „Бул инс“ АД за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди на 28. 09. 2020 г. Ищцата Р.Р. Р е отправила
претенцията си пред ответника за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди на 19. 10. 2020 г. С молба, получена от ответника на 29.
12. 2020 г. ищците са претендирали обезщетение за имуществени вреди в
размер на 1812 лв. В отговор на отправените от увредените лица
застрахователни претенции, застрахователят е уведомил ищците, че няма
9
основание за изплащане до представяне на влязъл в сила съдебен акт,
доказващ виновността на водача, управлявал застрахованото МПС.
Застрахователната претенция е била подкрепена с достатъчно доказателства,
включително Препис-извлечение на акт за смърт, Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 177/ 2020 г. на ОД на МВР Разград.
Спрямо договорите за застраховка на гражданската отговорност са
предвидени специални правила, съобразно които застрахователят се
задължава: на осн. чл.429, ал.1, т.1 КЗ - да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от последния на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие, а на осн. чл.429, ал.1, т.2 КЗ – да
покрие отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно
задължение. И в двата случая изрично чл.429, ал.2, т.2 КЗ предвижда, че в
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл.429, ал.3 КЗ. Следователно от една страна отговорността на
застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от
отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за
забава, които последният дължи на увредения. От друга страна за разлика от
КЗ / отм./ новият КЗ /в сила от 01.01.2016г./ в чл.429, ал.3, изр.2 изрично
лимитира включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в
застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до тези, които
текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
на осн. чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от датата
на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване
на застрахователното събитие.
След предявяване на претенцията по чл.498 КЗ за застрахователя е
налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с:1/ изпадане на застрахователя в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2 КЗ, в
който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност
10
увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на
осн.чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ, поради което за срокът от датата на
уведомяването до срока за произнасяне застрахователят дължи лихва за
забава, обусловена от отговорността на застрахования, поради което
началната дата е датата на уведомяването.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението
на първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78, ал.1 ГПК ЗД „Бул инс“ АД следва да бъде осъдено да
заплати на адв. Н. Н. Д. на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение
в размер на 4956 лв. с ДДС, определено съгл. чл. 7, ал. 2, т. 5 за всеки един от
предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди и в размер на
356, 84 лв. по иска за обезщетение за имуществени вреди, определено по чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно уважения размер на иска.
Ответникът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 12020
лв. с ДДС, което според договора за правна защита и съдействие е платено
изцяло в брой. Договореното възнаграждение не е прекомерно по размер, тъй
като е определено в минималния предвиден размер по чл. 7, ал. 2, т. 5 за всеки
един от предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди, поради
което според отхвърлената част от предявените искове, ищците дължат на
ответника разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на
1606 лв. с ДДС.
Наведено е възражение за нищожност на претендираното адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, тъй като страната,
която се представлява от адвокат има право на разноски в размер на
уговореното адвокатско възнаграждение за един адвокат, а видно от данните
по делото е, че страната е била представлявана и е извършвано процесуално
представителство.
По изложените съображения Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение No-25/22.10.2021 година, постановено по
11
т.д.7 по описа за 2021 година по описа на ОС Разград.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„БУЛ ИНС“ АД, гр. София, р-н Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК
********* да заплати на адвокат Н. Н. Д. , ЕГН **********, гр. София, ул.
Христо Белчев“ № 2, полуетаж 4, офис 4 сумата 10 268, 84 / десет хиляди
двеста шестдесет и осем, 84 ст./ лева с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА С. Р. М., ЕГН ********** и Р.Р. Р, ЕГН ********** да
заплатят на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК ********* сумата 1606 лв. с ДДС за заплатеното адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12