РЕШЕНИЕ
№ 1853
гр. Пловдив, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330101328 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т.
2 от КТ, чл. 245, ал. 1 от КТ, чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда, и
чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът С. Т. В., ЕГН ********** е предявил срещу ответника
„САНТИНЕЛЛИ -2007“ ЕООД, ЕИК ****, в несъстоятелност, искове за осъждане на
ответника да заплати на ищеца трудово възнаграждение в размер на 824,95 лева за м.
март и април 2020г.; обезщетение по член 221, ал. 1 от КТ от 653,92 лв; обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за 5 дни от 155,70 лева; мор. лихва за забава върху
неизплатните ТВ и обезщетения за периода 104.2020-26.01.2021г. в размер на 122,25
лева. Претендира се законна лихва върху всяка главница от завеждане на иска до
окончателното плащане, както и присъждане на разноските по делото.
Ищцата твърди, че в периода от 18.05.2010 г. до 10.04.2020 г. е работила като
„******“ в ответниковото дружество по силата на трудов договор, който трудов
договор е прекратен на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ.
Ищцата твърди, че ответникът не й е заплатил трудовите възнаграждение за
март и април 2020 г. както и не й платил обезщетение за неползван платен годишен
отпуск от пет дни, като дължи и обезщетение при прекратяване на ТПО без
предизвестие.
1
В съдебно заседание от 18.10.2021 г. е поискано изменение на иска за мор.
лихва, като след допуснатото изменение същият е предявен за сумата аот 108,33 лева.
В законоустановения срок писмен отговор от ответника не е постъпил.
Същият не изпраща представител в с. з. и не взема становище по исковете.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
От представените по делото писмени доказателства – трудов договор и
заповед за прекратяване на ТПО от******., се установява, че в периода 18.05.2010-
10.04.2020г. ищецът е работил по ТПО с ответника на длъжност “*****” по безсрочно
ТПО. ТПО е било прекратено на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ поради забавяне
изплащането на ТВ, считано от 10.04.2020г. Установява се, че със заповедта за
прекратяване на ТПО е разпоредено на ищеца да се изплати обезщетения по чл. 221,
ал. 1 от КТ в размер на едно БТВ и обезщетение по член 224 от КТ, които обаче не са
посочени по размер. Представена е и служебна бележка от АЗ с изх. № 60-06-11-3446
от 20.01.2021г., от което се установява, че ищецът е останал без работа един месец след
прекратяване на ТПО.
За установяване размера на дължимите и неплатени на ищеца трудови
възнаграждения и обезщетения, по делото е изслушано заключение на допуснатата
ССчЕ на вещото лице З М., което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено. От заключението на вещото лице се установява, че ответното дружество е
начислило, но не е изплатило на ищцата ТВ за м. март и април 2020г. в размер на
878,95лева; обезщетение по чл. 224 от КТ за 166,08 лева и обезщетение по член 221, ал.
1 от КТ от 697,87 лева. Размерът на мор. лихва върху общия сбор от главници за
процесния период е 108,33 лева. Според заключението към датата на проверката в
счетоводството на ответника не е отразено тези суми да са заплатени на ищеца.
Ответната страна не е ангажирала доказателства за заплащане на каквито и да
било суми на ищеца.
При така установените факти от значение за спора съдът достигна до
следните правни изводи:
За да бъде уважен искът за заплащане на трудово възнаграждение следва
ищецът да установи, че е работил по ТПО с ответника в процесния период, че е
полагал труд и размера на дължимото му ТВ. Оттук насетне ответната страна следва да
установи, че е платила сумите за тр. възнаграждение на ищеца.
2
За да бъде уважен искът за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ
е необходимо ищецът също така да установи, че трудовото правоотношение е
прекратено поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение, на осн. чл.
327, ал. 1, т. 2 от КТ, срокът на предизвестието и размерът на последното брутно ТВ за
пълен раб. месец преди уволнението.
За да се уважи иска по чл. 224, ал. 1 от КТ за присъждане на обезщетение за
неползван платен год. отпуск следва да се докаже, че ТПО между страните е
прекратено, че на ищеца е останал неползван ПГО, колко дни за коя година, и размерът
на обезщетението.
От представените доказателства безспорно се установи, че ищецът е работил
в ответното дружество по трудово правоотношение, че в процесния период е полагал
труд, за който не му е платено ТВ в размер на 878,95 лева, че ТПО е прекратено на осн.
чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ поради забавено плащане на ТВ, поради което на ищеца се
дължи обезщетение за това, че ТПО е прекратено на така посоченото основание, в
размер на едно брутно трудово възнаграждение – 697,87 лева, че на ищеца е останал
неползван ПГО от 5 дни, за който му се дължи обезщетение, и че неплатеният остатък
от същия възлиза на 155,70 лева.
Ето защо исковете се явяват доказани до горепосочените размери. Доколкото
е направено изменение на исковите претенции, изцяло съобразено със заключението
на вещото лице, то исковете следва да се уважат изцяло в установените от вещото лице
размери.
Вземанията са лихвоносни и исковата молба има характер на покана, и
законна лихва е претендирана. Ето защо такава ще се присъди от завеждане на
исковете до окончателното плащане на дължимите суми.
Ищецът претендира разноски по делото, като доказва да е извършил такива в
размер на 300 лева платено адв. възнаграждение. С оглед изхода на спора на същия се
следват разноските изцяло, като следва да се възложат в тежест на ответната страна.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС
дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 200
лева, от които 50 лева ДТ по иска по чл. 128, т. 2 от КТ, 50 лева ДТ по иска по чл. 221,
ал. 1 от КТ, 50 лева ДТ по иска по чл. 224, ал. 1 от КТ и 50 лева по иска по чл. 86 ЗЗД.
В негова тежест следва да се възложат и разноските за съдебно-счетоводна
експертиза, направени от бюджета на съда, които са в размер на 100 лева. Така
3
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „САНТИНЕЛЛИ-2007“ ЕООД, ЕИК *****, в несъстоятелност, да
заплати на С. Т. В., ЕГН ********** следните суми: 824,95 лева, представляваща
дължимо трудово възнаграждение за м. март и април 2020г.; обезщетение по член 221,
ал. 1 от КТ в размер на 653,92 лв; обезщетение за неползван платен годишен отпуск за
5 дни за 20202г. в размер на 155,70 лева; мор. лихва за забава върху неизплатените ТВ
и обезщетения за периода 10.04.2020г. - 26.01.2021г. в размер на 108,33 лева, ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба –
27.01.2021г. до окончателното им плащане, както и сумата от 300 лева разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „САНТИНЕЛЛИ-2007“ ЕООД, ЕИК *****, в несъстоятелност, да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС
сумата от 200 лева - дължима държавна такса върху уважените искове, както и сумата
от 100 лева разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________/п/________
4