Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Кюстендил, 26.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд
в откритото
заседание
на двадесети и
шести ноември
през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ПЕНКА
БРАТАНОВА
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
с участието на
секретаря Симона Цикова
и прокурора от КнОП Бойко Калфин
като разгледа
докладваното от съдия Братанова ЧНД
№ 531
по описа за 2020
г. по описа на КнОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл. 30 и сл. във вр. с чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
На
19.10.2020 г. в Окръжен съд- Кюстендил е
постъпило искане, придружено с удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета, издадени от Централно инкасаторско бюро (CJIB) към Министерство на правосъдието на Кралство Нидерландия относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по отношение
на българския гражданин Ф.С. (F.S.), роден на *** г. в Р С.М., гр. ******,
с постоянен адрес ***. Посоченият адрес фигурира като адрес за обичайно
пребиваване в Р България.
На С. е наложена
финансовата санкция от общо *****€ за нарушение на чл.2 от Закон относно
административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по
пътищата. В писмото се моли да бъдат упражнени правомощията по споменатия закон, т.
е. да се допусне признаване изпълнението на решението.
Санкционираното лице Ф.С., призован на постоянния му адрес в гр.
Кюстендил, не се явява пред
окръжния съд, не е участвал в съдебното производство и не е изразил
становище.
Служебният защитник на същия- адв. Ю.С., назначен при усл. на чл.32, ал.1 вр. чл.16, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС пледира за отхвърляне на искането и недопускане на
изпълнение на решението за налагане на финансова санкция.
Кюстендилски
окръжен съд, след преценяване доводите и възраженията на страните и условията
на посочения закон, в частност разп. на чл. 35 от него, визираща факултативни
основания за отказ и по реда на чл. 32 във вр. с чл. 16 ал.1-8 от Закона, прие
от фактическа и правна страна следното:
Постъпилото удостоверение е
по чл.4 от посочения закон за признаване и изпълнение по дело EGS - ****,
постановено от Централно инкасаторско бюро (CJIB) към Министерство на правосъдието на Кралство Нидерландия с адрес Postbus ***** AD Л., Кралство Нидерландия (издаваща държава по смисъла на закона) за налагане на финансови санкции
- задължение за заплащане на **** € за извършено на 28.02.2019 г. в 15, 58 часа
нарушение. На тази дата С. управлявал МПС, като е нарушил знак за забрана за
изпреварване с товарни автомобили- знак F3/42 в H., R. А28. По този начин той е нарушил чл.2 от Закон относно административната
уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата.
Издалият решението
орган е Централно инкасаторско бюро (CJIB) към Министерство на
правосъдието на Кралство Нидерландия и представлява решение на несъдебен орган в
издаващата държава. Ф.С. е български гражданин и има постоянен адрес в
изпълняващата държава по см. на закона, т.е. Република България. Решението е
постановено на 23.10.2019 г., а е влязло в сила на 03.12. 2019 г. Паричната
сума, наложена с решението, е ***** € и това е общият размер на финансовата
санкция. Нарушението, свързано със нарушение на пътен знак, свързан със забрана
за изпреварване, представлява нарушение на разпоредбите за движение по
пътищата. Потвърдено е, че в изпълняващата държава не могат да бъдат издавани
решения за алтернативни санкции, ако решението за плащане на финансовата
санкция не може да бъде изпълнено, или може да бъде изпълнено само частично.
Според т.2, б”б” от
удостоверението производството по налагане на
парична санкция е било писмено и лицето е било уведомено съгласно
законодателството на решаващата държава относно правото си да обжалва решението, както и за срока за обжалване. Решението
е постановено от несъдебен орган в издаващата държава въз основа на наказуемо
деяние по нейния национален закон.
От тази фактическа обстановка се извеждат следните правни изводи:
Съгласно разп. на чл. 31, ал.
1 във вр. с чл. 15, ал. 4 и 5 от посочения закон компетентен да признае и
допусне изпълнението на решения за налагане на финансови санкции е окръжният
съд по местоживеенето на лицето, т. е Кюстендилският окръжен съд. Решението за
изпълнение на наложената финансова санкция е изпратено директно до компетентния
орган на осн. чл.6, ал. 1 от закона от изпълняващата държава.
Правилата за признаване на
този род решения са уредени от чл. 32 от Закона, който препраща към чл. 16
ал.1-8 от него. И двете посочени норми препращат към субсидиарно приложение на
НПК за неуредените случаи.
От съдържанието на удостоверението
по чл.4 от закона и безспорно се установява, че българският гражданин
Ф.С. е санкциониран с влязъл в сила в Кралство Нидерландия акт на несъдебен
орган за плащане на глоба, наложена за нарушение във връзка с правилата за
движение по пътищата. Т.е. в случая безспорно се касае за влязъл в сила акт по
смисъла на чл.3, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е издаден от несъдебен орган на
страна - членка на Европейския съюз и финансовата санкция е постановена по
повод извършено административно нарушение. Налице е потвърждаване, че лицето е
било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава относно правото
си да обжалва решението пред съд, компетентен по наказателни дела. В този смисъл липсват основанията на чл.3,
ал.2 от ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване и изпълнение на решение, с което е
наложена финансова санкция.
По делото е представено
удостоверението, което се изисква по чл.4, ал.1 от същия закон, както и по
силата на член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции. От приложените
доказателства се установява, че наказателното преследване, във връзка с което е
постановен акта по чл.3 от ЗПИИРКОРНФС, касае административно нарушение по чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС
(поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата), т.е. в този
случай изследването на двойна наказуемост не се изисква.
Не се споделя защитната
теза, че е налице основание по чл.30,
ал.3 от закона за непризнаване на удостоверението поради обстоятелството, че С.
няма обичайно местопребиваване в страната. Изискването за такова е в условия
на алтернативност с другите предпоставки по чл.30, ал.3, както и с предпоставката за постоянно местоживеене.
В случая
наличието на постоянен адрес ***, т.е. в РБългария, покрива посоченото
изискване. Позоваването на справката от ОД на МВР, установяваща, че С. е
напуснал страна на 10.03.2020 г., не води до обратни изводи, тъй като в самата
справка фигурира отбелязването, че от 01.01.2007 г. българските граждани се
проверяват на ГКПП по метода „анализ на риска“, поради което и данните за
пътуванията им са непълни.
В случая не е налице нито
една от факултативните предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на
процесното решение, визирани в чл. 35, ал. 1, т.1-8 от Закона. Удостоверението
по чл. 4 е придружено с копие на решението, издадено на официална бланка от
страна на постановилия го орган. Не се приема и защитната теза за непълнота на
удостоверението и липса на индивидуализация на нарушението. Напротив- удостоверението съдържа
всички, предвидени в закона и рамковото решение
реквизити ; както и в него е посочено време, място и начин на извършване на
административното нарушение.
Действително приложеното към удостоверението
решение не е преведено, но в него се съдържа името на осъдения С., като лицето
е индивидуализирано достатъчно ясно и точно. Поради това не са налице
нередовности, които да подлагат на съмнение идентичността на лицето, на което е
наложена глобата. Не са налице данни
за постановено и приведено в изпълнение за същото деяние в България или друга,
различна от издаващата държава решение за финансови санкции срещу същото лице.
Не е налице изтекла давност по българското законодателство и административното
нарушение, извършено в Нидерландия, не е подсъдно на български съд. Липсва
имунитет или привилегия, които да са пречка за предприемане на наказателно
производство за такива деяния. Наложената финансова санкция не е по-малка от ****
€. Деянието съставлява административно нарушение и по българското
законодателство – по Закона за движение по пътищата. Решението е постановено
срещу пълнолетен български гражданин, който носи наказателна отговорност. От
съдържанието на удостоверението и на решението е видно, че производството е
било писмено и е потвърдено, че лицето е било уведомено съгласно
законодателството на решаващата държава
относно правото си да обжалва решението и следователно факултативното
основание за отказ по чл.35, т.9 от Закона не е налице. В тази връзка е неоснователно възражението на защитата, за наличие на
нарушение по б.“З“, т.3 от
удостоверението, тъй като в него липсвало отбелязване дали лицето се явило лично на съдебния процес. Както бе посочено,
производството е било писмено и решението
е било издадено от несъдебен орган, което означава, че производство пред съд не
се е развило и в този аспект непопълването на посочената точка не е порок,
обусляващ необходимостта от отхвърляне на искането за признаване на финансова
санкция. Не е налице и основание за отказ по т.10 от същия закон– засегнатото
лице не се е явило лично, но в удостоверението изрично е посочено, че е било
уведомено за правото на обжалване, т.е. изпълнено е от издаващата държава
условието на чл.35, т.10, б.”в” от Закона, а наличието на едно от трите условия
води до отпадане на основанието за отказ по т.10.
В тази връзка, следва да бъде
подчертано, че производството по признаване на решение на съдебен или несъдебен
орган в друга държава – членка, с което е наложена имуществена санкция за
съответно деяние, регламентирано от ЗПИИРКОРНФС, е израз на принципната позиция
на доверие между държавите – членки, основано на спазване на основни принципи в
правораздаването, включително право на справедлив процес, право на защита, при
което акта на издаващата държава се изпълнява като акт на собствена юрисдикция.
При наличието на общи стандарти в държавите – членки при осъществяване на
наказателния процес, позоваването от издаващата държава на реализирано
производство със спазване на принципите на справедлив процес, обосновава извод,
че не са налице основания за отказ да бъде приета за изпълнение наложената
санкция. Поради това, в настоящето производство, за изпълняващия съд не е
налице възможност да проверява обосноваността и законосъобразността на
решението на чуждата юрисдикция, с което е наложено наказанието. Достатъчно е
решаващият съд да е сезиран с редовно удостоверение, издадено от компетентен
орган, съдържащо необходимите реквизити, като отразяването в него на обстоятелствата
по призоваване, уведомяване на заинтересованото лице за производството, е
достатъчно да обоснове извод за липса на основание за отказ от изпълнение.
Предвид изложеното
съдът прие, че са налице условията на чл. 30, ал. 1 и 2 от Закона за признаване
на процесното решение. Не са налице основания по чл. 32, ал. 2 от Закона за
намаляване размера на финансовата санкция. Съгласно разпоредбата на чл.16, ал.
8 от Закона съдът определи размера на паричното задължение в левова равностойност според съотношението €-български лев към
момента на извършване на извършване на нарушението. Размерът на наложената с
решението парична санкция от **** €,
чиято левова равностойност е в размер на ****
лева. Посочената равностойност е съобразена с фиксирания курс на €- лев
към датата на постановяване на решението.
Предвид изложеното съдът на
осн.чл.32 във вр. с чл.16 ал.7 Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции,
Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА Решение за прилагане на финансови санкции от 22.10.2019 г. по дело EGS - ****,
постановено от Подразделение Централно инкасаторско бюро
(CJIB) към Министерство на правосъдието на Кралство Нидерландия с адрес Postbus ****** AD Л., Кралство Нидерландия (издаваща държава по смисъла на закона), в сила от 03.12.2019 г. за
налагане на финансови санкции - задължение за заплащане на 240 €, чиято левова
равностойност е в размер на ***** лева за нарушение по
чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на
Кодекса за движение по пътищата- нарушение на забрана за изпреварване с товарен
автомобил при управление на МПС, установена със
знак F3/42, извършено на 28.02.2019 г. в 15,58 часа в H., R., (А28) издадено по
отношение на българския гражданин Ф.С. (F.S.), роден на *** г. в Р С.М., гр. ******,
с постоянен адрес ***.
На осн.чл.38 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС да се
уведоми незабавно органа, постановил
решението, с изпращане на съответния формуляр за постановеното решение на посочения в удостоверението по чл.4 адрес, както и на посочения
имейл- адрес в б. „в” на
Удостоверението по РР 2005/214/ПВР.
На осн.чл.38 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС копие от горното уведомление да се изпрати незабавно и на Министерство на правосъдието.
След влизане в сила
на решението, препис от него да се изпрати на Националната агенция по
приходите за изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.