Присъда по дело №1646/2021 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 26 от 21.06.2021 г. по НОХД № 1646/2021 г. по описа
на Районен съд - ..., LI наказателен състав.

Производството по делото е образувано по повод на обвинителен акт на Районна
прокуратура - ... срещу подсъдимия Т. К. Я., ЕГН: **********, срещу който е повдигнато
обвинение за това, че на 12.07.2019 г., в гр. ..., на обществено място в ж.к. „И.“, в условията
на проявено в периода 09.05.2019 г. - 12.07.2019 г. домашно насилие по смисъла на чл. 93, т.
31 от НК спрямо С.Ч., С Я.а /малолетна/ и ... /непълнолетен/, изразило се в системно
физическо и психическо насилие над посочените чрез нанасяне на телесни повреди, закани
за самоубийство, закани за престъпления против личността, обиди, ограничаване на личната
свобода и личните права, словесно се заканил на С.Ч. с убийството на тяхното общо
малолетно дете С Я.а, родена на ******** г., че в полунощ ще скочи от моста на „Джъмбо“
заедно с детето, непосредствено след изричането на което се насочил към играещата си в
близост на детска пързалка под надзора на брат си В. Ч малолетна Я.а и това заканване би
могло да възбуди основателен страх у С.Ч. /майка на малолетната/ за осъществяването му -
престъпление по чл. 144, ал. 3, предл. 3 НК, вр. ал. 1 НК.
Настоящото производство се разви по реда на Глава 27 от НПК, доколкото в съдебно
заседание съдът, след извършено предварително изслушване на страните, допусна
разглеждането на делото да протече при условията на съкратеното съдебно следствие по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – ... поддържа
обвинението, като го счита за доказано по категоричен начин. Счита, че в хода на процеса
безспорно е изяснена фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на
обвинителния акт, която подсъдимият изцяло признава. Посочва се, че смекчаващи
отговорността обстоятелства са чистото съдебно минало, касае се за отношения между
близки лица, с които е бил в силни лични и емоционални отношения. Пледира се
подсъдимият да бъде признат за виновен, като му се наложи наказание лишаване от свобода
за срок от една година при условията на чл. 66 НК, което да се индивидуализира по реда на
чл. 54 НК и след редукцията на чл. 58 НК да се определи на 8 месеца лишаване от свобода с
три години изпитателен срок.
Частният обвинител изразява съгласие със становището на прокуратурата.
Защитникът на подсъдимия не оспорва фактическата обстановка, предвид
направеното признание, но счита, че деянието не е съставомерно от обективна и субективна
страна. Посочва, че думите, отправени от подсъдимия, не са насочени към пострадалото
лице, а към трето лице, в случая неговата майка. Следвало да се отчете, че мястото на
деянието е било публично, в оживена част на града, при наличие на много хора, както и че
се касае до закана с убийство в бъдеще време – не веднага, а в полунощ. Ако съдът признае
подсъдимия за виновен следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 55 НК, а ако не
са налице условията на чл. 55 НК, да се приложи разпоредбата чл. 5 НК.
Подсъдимият, на основание чл. 371, т. 2 от НПК признава изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и депозира съгласие да не се събират други
доказателства, като производството се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие.
Поддържа изложеното от защитника му в хода на съдебните прения. В последната си дума
изразява съжаление за извършеното, като думите бил изрекъл в пристъп на емоционално
състояние.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
1

От фактическа страна:
Подсъдимият Т. К. Я. е роден на ... г., в гр. ..., български гражданин, неосъждан към
момента на деянието, работи, неженен, със средно образование, с постоянен адрес: гр. ..., ул.
А ... с настоящ адрес: гр. ..., ж.к. „С“ ...................., ЕГН: **********.
Подсъдимият Я. и св. Ч. живеели заедно на семейни начала в продължение на четири
години. Те имали малко дете – С Я.а, като в едно домакинство съжителствали заедно и със
сина на св. Ч. – св. .... След възникнали неразногласия в личния им живот св. Ч. поискала да
се раздели с подсъдимия Т.Я.. Свидетелката Ч. взела това решение, поради злоупотребяване
на подс. Я. с алкохол, теглене на пари от банковата й карта, без нейно съгласие и др., които
прояви водели съответно и до възникване на скандали помежду им. Подсъдимият Я. не
приемал да се раздели със семейството си и правел опити да възстанови връзката си със св.
Ч., но в тези си свои опити стигал до демонстриране на крайности, като правене на
изявления, че ще се самоубие, че ще скочи от моста на Джъмбо и че ще вземе и детето им.
Преди да се самоубиел първо щял да убие и нея, св. Ч.. Последната се опитвала многократно
да провежда разумни разговори с него, да покаже, че ще го изслуша, с намерение да
постигнат разбирателство, но в крайна сметка техните разговори приключвали все със
скандали. Свидетел на тяхното влошаване в отношенията ставал и синът на пострадалата –
..., който обяснимо заставал винаги на страната на майка си и се опитвал да я защитава.
На 09.05.2019 г. подс. Я. се прибрал късно, в ранните часове на денонощието, като
събудил всички в дома им и видимо неадекватен поискал да вземе дъщеря си и да излезе
навън с нея. Свидетелката Ч. се притеснила и с намесата и на св. Б. успели да вземат
ключовете от апартамента на подс. Я., за да не отключи и за да не излезе с малката С.
Подсъдимият Я. започнал да демонстрира заплашително поведение, че ще скочи през
терасата на жилището. Тогава св. Ч. отключила вратата на апартамента, но изрично се
противопоставила подс. Я. да извежда навън детето им в това му състояние. По – късно, на
същия ден, св. Ч. преместила децата си при майка й, като ги прибрала на следващия ден.
Подсъдимият Я. изразил съжаление за поведението си и св. Ч. отново го приела при
тях. Той обаче не преустановил с поведението си - постоянно заплашвал св. Ч., че ако не
останат заедно, ще вземе детето им – С, и че ще сложи край на своя и на нейния живот.
Свидетелката Ч. се въздържала дълго време да подава жалби в полицията, като все
разчитала на това, че поведението на подс. Я. ще се промени и отлагала фактическата
раздяла. Поведението му обаче се превърнало в постоянно, системно, натрапчиво и св. Ч. не
знаела какво да направи. Заплахите, постоянните позвънявания по телефона, съобщения със
заплашителен характер от негова страна станали ежедневни. С времето св. Ч. натрупала
тревога и притеснения за себе си и за децата си.
Подсъдимият Я. стигнал и до физическо насилие, докато придружавал св. Ч. в И.,
където била в командировка. Неадекватното му поведение направило впечатление и на
колеги на св. Ч., по време на тази командировка. Когато се прибрали в хотела възникнал
поредния скандал помежду им и подс. Я. й нанесъл удари, с които й причинил лека телесна
повреда. Това се случило на 01.06.2019 г. Когато се прибрали в България св. Ч. вече била
твърдо решена на раздяла и подс. Я. се изнесъл от жилището им. В следващите няколко
седмици подс. Я. обаче я притеснявал отново с телефонни обаждания, като всеки път
настоявал да знае тя къде се намира с детето и че ще ги намери, че ще вземе детето, за да
види тя какво е да живее без да го вижда. Заплашвал я също, че ще й запали базата, че ще я
съсипе, че ще я унищожи. В тези периоди и измежду заканите и заплахите имало и няколко
срещи между тях, за да може той да вижда детето си.
Въпреки многократните техни разногласия и скандали, довели до значително
влошаване на техните лични отношения, св. Ч. се съгласила отново да се срещне с подс. Я.,
за да се опитат отново да проведат нормален и разумен разговор. На 12.07.2019 г., около
18,30 - 19,00 часа, св. Ч., заедно със св. ... и детето С Я.а, се намирала в парк „В.“ в гр. ...,
2

където имала среща с подс. Т.Я.. Подсъдимият Я. настоявал тя да му предостави шанс да им
се извини. Този опит обаче отново се провалил и подс. Я. изпуснал нервите си. Започнал
отново да заплашва, че ще се самоубие, като скочи от моста на Джъмбо в полунощ, когато
настъпвал рождения му ден и че ще вземе и С със себе си. Първоначално св. Ч. била
объркана от тези му изявления и го попитала защо ще взима С, нали отивал да скача от
моста, с нея ли щял да скочи. Тогава подс. Я. решително отговорил: „Щом трябва, да!“ и
рязко тръгнал към пързалката, където в този момент си играела дъщеря му под надзора на по
- големия си брат. Свидетелката Ч., уплашена от това решително и рязко поведение на подс.
Я., помолила големия си син ... да вземе малкото дете към себе си и да го пази, но това
агресирало още повече подс. Я.. Свидетелят Б. успял да избута към майка им сестра си,
която силно се разплакала от уплаха и в опити да спре подс. Я. да ги последва, последният
го захапал за гърдите, в резултат от което физическо посегателство св. Б. изпитал болка.
Подсъдимият Я. не спирал да отправя и заплахи към св. Ч. и сина й, че ще дойде с 20 човека
за нея, че ще запали базата й в „Д.Е.“ и др. Свидетелката Ч. все пак успяла да се отдалечи
заедно с децата си от подс. Я., но той продължавал да ги преследва с викове, обиди и
ругатни. След този инцидент св. Ч. твърдо решила, че ще се обърне към полицията и съда.
Поради упражненото физическо и психическо насилие св. Ч. подала молба за защита
до PC-... по реда на Закона за защита от домашното насилие, в резултат на което била
издадена Заповед за защита № 118/17.07.2019 г. по гр. дело № 5672/2019 г., съгласно която
били постановени мерки за незабавна защита в полза на св. С.Ч. лично за нея самата и като
майка и законен представител на С Я.а по повод на осъществено над тях домашно насилие в
периода от 08.07.2019 г. до 12.07.2019 г. и в полза на ... за осъществено над него домашно
насилие на 12.07.2019 г. от Т. К. Я., като съдът задължил последния да се въздържа от
извършване на домашно насилие, забранил на Я. да ги приближава на по - малко от 100
метра, както и тяхното жилище, училището на непълнолетния, детската градина на
малолетната, местата за социални контакти и отдих. Това дело било прекратено
впоследствие по искане на свидетелите Ч. и Б. с определение от 04.03.2020 г. на PC - ....
Според заключението на медицинската експертиза № 302/2020 г. по делото на
01.06.2019 г. вследствие от действието на или върху твърди тъпи предмети с ограничена
повърхност, св. Ч. получила кръвонасядания по крайниците, довели до преживяна болка и
страдание.
Според заключението на медицинската експертиза № 301/2020 г. по делото на
12.07.2019 г. вследствие от захапване св. ... получил дъговидни кръвонасядания и охлузване
по гърдите, довели до болка и страдание.
Съгласно извършената по делото психиатрична и психологична експертиза по
отношение на св. Б. се установява, че същият е можел да възприема правилно фактите и да
дава достоверни показания за тях, защото не е имал психично заболяване. Свидетелят Б. по
време и след случилото се е имал преживявания, подвластни на негативни емоции, които не
надхвърлят нормалната човешка афективност.
Съгласно извършената по делото психиатрична и психологична експертиза по
отношение на св. Ч. се установява, че същата е можела да възприема правилно фактите и да
дава достоверни показания за тях, защото не е имал психично заболяване. Нейното
поведение е било нормално психологически мотивирано, изключващи налудности,
халюцинации, като качествено разстройство на съзнанието, волята, емоциите, паметта,
интелекта. Отправените към нея закани и заплаха за убийството на малолетното й дете са
могли да породят основателен страх у нея за тяхното осъществяване.
Според извършената по делото психиатрична и психологична експертиза по
отношение на подс. Я. същият не се води на диспансерен отчет към ЦПЗ ..., не е провеждал
стационарно или амбулаторно лечение и не е преглеждан от психиатър; можел е да
възприема правилно фактите и да ги представя достоверно; не е установена изградена
3

зависимост от алкохол и наркотични вещества, няма обективни данни за абстинентни
явления, които неминуемо настъпват при спирането на приема им; няма данни за типичните
характеристики на Международна класификация по болестите за изградена такава
зависимост; обичайно дружелюбен и миролюбив, като не са отчетени данни за агресивна
готовност; можел е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, защото поведението му е било нормално психологично мотивирано,
изключващо налудности, халюцинации или други психопатологични феномени, като
качествено разстройство на съзнанието, волята, емоциите, паметта, интелекта. То е било
подредено, целенасочено, а не хаотично и дезорганизирано. Има спомен за преживяното по
отношение на хронология, място, същност, значимост и участващи персонажи, като
представя своята версия за тях, не е бил в състояние на продължително или краткотрайно
разстройство на съзнанието. Същият е психически здрав да участва в наказателното
производство.
По доказателствата:
Самопризнанието на подсъдимия Т. К. Я. относно авторството на деянието напълно
кореспондира на събраните на досъдебно производство доказателства относно този факт.
С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, вр. чл. 371, т.
2 от НПК, настоящият състав счита, че гореизложената фактическа обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт, се установява от направеното от подсъдимия
самопризнание, подкрепящо се от събраните на досъдебно производство доказателства, а
именно: показанията на свидетелите - С.Ч. /л. 90-92, 96-97, т. 1 ДП/, ... /л. 102-103, т. 1 ДП/,
Д... /л. 106-107, т. 1 ДП/, ... /л. 108, т. 1 ДП/, ... /л. 110, т. 1 ДП/, ... /л. 111, т. 1 ДП/, ... /л. 117,
т. 1 ДП/, Т.Т. /л. 118, т. 1 ДП/ и ... Я. /л. 141-142, т. 2 ДП/. Същите са обективни,
последователни, безпротиворечиви, логични и допринасят за изясняване на фактите по
делото. Фактическата обстановка се подкрепя и от събраните писмени доказателства –
съдебномедицински удостоверения /л. 16-17, т. 1 ДП/, справка за съдимост, молба по ЗЗДН и
заповед за незабавна защита /л. 46-47, 49-54, т. 1 ДП/, протокол /л. 88, т. 2 ДП/, определение
/л. 101-104, т. 2 ДП/, решение /л. 112-113, т. 2 ДП/, както и от заключенията на
съдебномедицинските експертизи /л. 6-7, 14-15, т. 2 ДП/, психиатрични и психологични
експертизи /л. 21-35, 43-58, 66-79, т. 2 ДП/.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
основание чл. 373, ал. 3 от НПК. От страна на съда не бяха констатирани противоречия,
несъответствия и непоследователност в събрания по делото годен доказателствен материал,
цитиран по-горе, събран по съответния процесуален ред. Самопризнанието на подсъдимия
се подкрепя от гореизброените доказателства, приобщени в хода на досъдебното
производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на
инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна
отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК първоинстанционнният
съд не дължи подробен анализ на доказателствата.
Въпреки това, настоящият съдебен състав следва да отбележи, че кредитира
показанията на гореизброените свидетели, тъй като допринасят за изясняване на
фактическата обстановка по делото досежно събитията при извършването на деянието,
включително такива, които го предшестват или са реализирани след това, като установяват
отделни елементи от състава на деянието - времето на осъществяване, мястото, начина на
извършване, поредността на събитията, обекта на посегателството, авторството, засегнатите
лица и тяхната семейна връзка. Показанията им са логични, последователни, кореспондират
помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Освен това показанията на свидетелите се допълват от писмения доказателствен
материал, който е в унисон с тях. Писмените доказателства са събрани по надлежния ред, не
се оспорват от страните, поради което съдът ги кредитира изцяло. Те, в съвкупност с
4

гласните такива, допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа
обстановка, като по делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение
така установените факти, които са признати и от подсъдимия.
Съдебният състав кредитира и изготвените медицински експертизи по отношение
уврежданията на свидетелите С.Ч. и ..., тъй като са изготвени компетентно и мотивирано. От
тях по несъмнен начин се установява, че свидетелите са претърпели травми, които да довели
до болка и страдание.
Съдът кредитира и психиатричните и психологични експертизи. Именно според
заключенията отправената към св. Ч. закана е могла да породи основателен страх у нея, а
подсъдимият е бил в състояние на вменяемост, т. е. разбирал е значението и свойството на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Експертизите са подробни и
мотивирани, даващи отговор на поставените въпроси.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, предл. 3 НК, вр.
ал. 1 НК.
За осъществяване на това престъпление от обективната страна се изисква
обективиране, чрез думи и/или действия, на закана на другиго с престъпление против
неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни, която да е
възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. Заканата с
престъпление с особена форма на неправомерно въздействие върху свободното протичане
на психичните процеси, при които се формира волята на човека и изпълнителното й деяние
се изразява в обективиране на намерение за извършване на посегателство срещу човешката
личност или имуществото на пострадалия или против тази на негов близък, от естество да
възбуди основателен страх за реализирането му. От субективна страна деецът следва да
съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения, като действителна
заплаха. Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува
основание, че заканата би могла да се осъществи (Решение № 37 от 31.I.1991 г. по н. д. №
876/90 г., I н. о).
В конкретния случай изпълнителното деяние е осъществено чрез активно поведение,
изразяващо се в словесна закана на С.Ч. с убийството на тяхното общо малолетно дете - С
Я.а, че в полунощ подсъдимият ще скочи от моста на „Джъмбо“ заедно с детето, като
непосредствено след изричането на което се насочил към детето С, играещата си в близост
на детска пързалка под надзора на брат си - св. Ч. С оглед конкретното съдържание на
заканата обосновано може да се приеме, че се касае за застрашаване на телесната
неприкосновеност и здраве на детето С Я.а, като ефектът от казаното е бил допълнително
усилен от последвалите действия на подсъдимия, насочвайки се рязко към пързалката,
където се намирало детето и проявеното агресивно поведение към близките си, вкл. с
физическо посегателство спрямо св. Б., преследване с викове и отправянето на заплахи. Това
поведение на подсъдимия дава основание на съда да приеме, че заканата действително е
могла да предизвика основателен страх за осъществяването й.
От обективна страна безспорно се установява, че деянието е извършено и в условията
на домашно насилие по смисъла на чл. 93, т. 31 ДР на НК, проявено в периода от 09.05.2019
г. до 12.07.2019 г., спрямо С.Ч., С Я.а и ..., изразило се в системно физическо и психическо
насилие чрез нанасяне на телесни повреди, закани за самоубийство, закани за престъпления
против личността, обиди, ограничаване на личната свобода и личните права. Разпоредбата
5

на чл. 93, т. 31 от НК дава легално определение кога престъплението е извършено в
условията на домашно насилие - ако е предшествано от системно упражняване на
физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост,
принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е
осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете,
лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или лице, с
което живеят или е живяло в едно домакинство. По делото не се спори, а и се установява от
писмените и гласни доказателствата, че подсъдимият Я. и св. Ч. са живеели заедно на
семейни начала в продължение на 4 години, като от съвместното си съжителство имат едно
дете – С. В едно домакинство заедно с тях съжителствал и сина на св. Ч.– св. .... С оглед на
това лицата са имали изискващата се от закона семейна връзка – низходящ, фактическо
съжителство и лице, с което са били в едно домакинство, за да може деянието да се
квалифицира в условията на домашно насилие. Настоящото престъпление е предшествано
от системно /повече от две прояви на домашно насилие, конкретизирани по време и място/
упражняване на физическо и психическо насилие спрямо посочените лица. Видно от
представените по делото писмени доказателства, по молба на св. Б. и св. Ч., лично и като
законен представител на С Я.а, е било образувано и гр. дело по реда на ЗЗДН, по което е
била издадена заповед за незабавна защита в полза на търсещите защита лица, като
подсъдимият е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие.
Производството по реда на ЗЗДН е било прекратено поради извънсъдебно уреждане на
спора между страните. Подсъдимият е упражнявал неколкократно физическо и психическо
насилие над пострадалата и нейните деца. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от
15.II.1971 г. по н. д. № 32/70 г., ОСНК, за да е налице системност се изискват най-малко три
деяния и между тях трябва да има устойчивост и трайност, като по настоящото дело са
безспорно установени множество случаи на домашно насилие по отношение на
пострадалата и нейните деца. Всичко това означава, че деянието от 12.07.2019 г. е поредна
проява на тормоз спрямо пострадалата и затова е налице квалифициращият признак "в
условията на домашно насилие".
По отношение на възраженията на защитата, съдът намира следното. Заканата към
определено лице може да бъде насочена както против неговата личност и/или имот, така и
против личността и/или имота на някой негов близък човек. Съгласно разпоредбата на чл.
93, т. 10 НК „ближни“ са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени,
доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднините по съребрена линия
до IV степен. Психическият тормоз в случая е пряко насочен към самия адресат на заканата
– пострадалото лице - св. С.Ч., а не е опосредствен, както твърди защитата. Тук пострадало
лице се явява св. С.Ч., по отношение на която подсъдимият е въздействал психически,
отправяйки закана против личността на другиго - с убийството на техен низходящ – детето
им С. В конкретната ситуация, макар и на публично място, пострадалата С.Ч. пряко е
възприела думите и действията на подсъдимия, като уплашена от поведението на подс. Я., е
предприела действия да защити детето си С, като помолила по-големия си син – св. Б. да я
пази от подсъдимия и в последствие се отдалечили от него. Поради което, с оглед безспорно
установените по делото факти, е налице обективният елемент - заканването да възбуди
основателен страх за осъществяването му. В случая не е било необходимо лицето
действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се
осъществи. По отношение на направеното от защитата възражение, че заканата с убийство е
в бъдеще време, съдът намира да отбележи, че това обстоятелство се явява ирелевантно за
осъществяване на състава на престъплението, доколкото дори не е необходимо деецът да
има предварително оформено решение да извърши посегателството и да действа в
осъществяване на взетото решение /Тълкувателно решение № 53 от 18.IX.1989 г. по н. д. №
47/89, ОСНК, Решение № 421 от 18.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 1970/2011 г., III н. о., НК,
Решение № 37 от 9.09.2019 г. на ВКС по н. д. № 39/2019 г., III н. о., НК, Решение № 208 от
6

3.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 155/2010 г., I н. о., НК/. Видно от приетото в Тълкувателно
решение № 53/89 г. на ОСНК не е необходимо у извършителя да е било оформено решение
да осъществи заканата за убийство, което значи, че обективирана с действия закана с
убийство, насочена към конкретното лице, трябва само да е била възприета от него и да се
съзнава и желае от дееца да бъде оценена като реална, за да възбуди основателен страх от
осъществяването й, т. е. да е манифестирана по начин, време, със средства и конкретна
обстановка, при които е в състояние да породи страхови изживявания у пострадалия. С
оглед на което и заявеното скачане от моста не веднага, а в полунощ, е допустима форма на
осъществяване на заканата, тъй като може да възбуди основателен страх за осъществяването
му. По мнение на настоящия състав отношенията между страните и обстановката са били
такива, че изречените думи са от естество да възбудят основателен страх у пострадалата С.Ч.
за извършването на действията и са предпоставка заканата да бъде оценена като реална.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк
умисъл, като същият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Конкретно - интелектуалната
страна на умисъла на подсъдимия включва съзнаване от същия, че словесната закана към
телесната неприкосновеност на детето и поведението му в конкретната ситуация, са годни
да възбудят у С.Ч. основателен страх за осъществяването си, а от волева страна е искал
настъпването на този основателен страх у пострадалата.
По вида и размера на наказанието:
При индивидуализация на наказанието съдът взе предвид, че за извършеното от
подсъдимия престъпление по чл. 144, ал. 3 НК се предвижда наказание „лишаване от
свобода“ до 6 години.
В случаите на проведено съкратено съдебно следствие на основание чл. 372, ал. 4, вр.
чл. 371, т. 2 от НПК съдът следва съгласно чл. 373, ал.2 от НПК да определи наказанието
при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване на
осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието
лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и
намалява така определеното наказание с една трета. В чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в
случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът
прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца. При индивидуализацията на
наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи наказанието при прилагане на
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК, тъй като намери, че в случая са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които водят до приложението на чл.
55 НК. При определяне вида и размера на наказанието, съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства изразеното от подсъдимия съжаления за стореното, проявената
критичност, както и че е оценил обществената укоримост на извършеното. Съдът отчете
ниската степен на обществена опасност на дееца, предвид липсата на предходни осъждания
към датата на деянието, трудовата ангажираност на подсъдимия, както и направеното от
него признание. Като смекчаващи обстоятелства съдът взе предвид и съществуващото
неразбирателство и конфликтните отношения между страните, и най-вече относно личните
контакти на подсъдимия с неговото дете, силните лични и емоционални отношения към
близките си, като видно и от показанията на бащата на подсъдимия - св. К. Я., той е
преживял тежко раздялата със семейството си и опитите му за нормален диалог не водели
до желания резултат.
По делото няма данни за наличие на отегчаващи вината обстоятелства.
Съдът намира, че с оглед личността на дееца, доколкото няма данни същият да е с
трайно установени престъпни навици, то са налице предпоставките на разпоредбата на чл.
55 НК, която се явява по-благоприятна за него и му наложи наказание „пробация” със
следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6
7

/шест/ месеца, която да се изпълнява, чрез явяване и подписване на осъдения пред
пробационния служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти
седмично, и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/
месеца. Именно провеждането на периодични срещи със специалист, за посеченото време,
могат да повлияят на бъдещото поведение на подсъдимия с оглед подобряване на
отношенията между страните и спокойното провеждане на личните контакти с тяхното дете.
Това наказание съответства както на обществената опасност на извършеното, така и на
личността на подсъдимия и според преценката на съда би постигнало своето поправящо и
превъзпитателно въздействие спрямо него, а така също би се отразило възпитателно и
предупредително и на останалите членове на обществото.
По този начин, с така определеното и наложено му наказание, съдът намира, че в
максимална степен ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК и
подсъдимият ще се поправи и превъзпита.
По разноските:
С оглед признаването на подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, в негова тежест бяха
възложени и разноските по делото общо в размер на 1127.28 лева, направени в досъдебното
производство.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Вярно с оригинала: /п/
КС

8

Номер на акта:	26
Дата:	21 юни 2021 г. (в сила от 7 юли 2021 г.)
Съдия:	Андон Вълков Вълков

Дело:	20212120201646
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 март 2021 г.

Присъда по дело №1646/2021 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите