№ 1687
гр. Варна, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Кичка М. ****
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20243110112178 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „******” ЕАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: *****, срещу С. К. И., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. *****.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
приемане на установено дължимостта на сумите по издадена в негова полза
Заповед № **** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № ***** г. по описа на Районен съд – Варна, 51 с-в, за
следните парични вземания: 8 084,57 лв. - представляващи частично
претендирана главница за периода от 27.10.2022 г. до 05.02.2026 г., по
отношение на които е обявена предсрочна изискуемост считано от дата
13.05.2022 г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна
изискуемост на Договор за потребителски кредит № ***** от 06.02.2018 г.,
сключен между *****, прехвърлено в полза на „******“ ЕАД, по силата на
Приложение № 1 от 12.12.2019 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г., ведно със законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 23.02.2024 г. до окончателното
плащане; 1263.03 лв. – договорна лихва за периода от 05.06.2018 г. (падеж на
първа неплатена погасителна вноска) до 13.05.2022 г. - датата на получаване
на уведомлението за предсрочна изискуемост; 4 200,34 лв. - обезщетение за
1
забава, считано от 12.05.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
23.02.2024 г.; като за периода 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. не е начислявана
лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6
ЗМДВИПОРНС и евентуални осъдителни искове с правно основание чл. 79
вр. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за следните суми: 8 084,57 лв. - представляващи
частично претендирана главница за периода от 27.10.2022 г. до 05.02.2026 г.,
по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост считано от дата
13.05.2022 г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна
изискуемост на ***** от 06.02.2018 г., сключен между *****, прехвърлено в
полза на „******“ ЕАД, по силата на Приложение № 1 от 12.12.2019 г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г., ведно
със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
23.02.2024 г. до окончателното плащане; 1 263.03 лв. – договорна лихва за
периода от 05.06.2018 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до
13.05.2022 г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна
изискуемост; 4 200,34 лв. - обезщетение за забава, считано от 12.05.2022 г. до
датата на подаване на заявлението в съда – 23.02.2024 г.; като за периода
13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
Ищецът твърди, че на 12.12.2019 г. било подписано Приложение № 1
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата
19.08.2019 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „**** ****** **** **** С.А.,
клон ****” ЕИК ***** и „******” ЕАД, ЕИК ****, по силата на който
вземането, произтичащо от ***** от дата 06.02.2018 г., сключен между „****
****** **** **** С.А.,клон ****“ и С. К. *****- **** било прехвърлено в
полза на „******” ЕАД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Сочи, че договорът за заем
съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. Излага, че длъжникът бил уведомен по
реда на чл. 99, ал. З от 33Д за станалата продажба на вземането и обявената
предсрочна изискуемост, посредством уведомително писмо от името на
”******”.
Поддържа, че на 06.02.2018 г. между „**** ****** ***** **** С.А.,
клон ****“ - като кредитор и С. К. И. - като кредитополучател, бил сключен
2
Договор за потребителски кредит с № *****. Намира, че редът и условията,
при които кредиторът е отпуснал кредит на кредитополучателя, се уреждали
от процесния договор за потребителски кредит. Твърди, че размерът на
предоставения с този договор кредит, бил равен на сумата, посочена в поле
„Общ размер на кредита”, а именно: 14 000 лв. Излага, че застрахователната
премия възлизала в размер на 5 040 лв.
Сочи, че предоставянето на посочената по-горе сума, съставлявало
изпълнение на задължението на кредитора да предостави заема и създавало
задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора погасителни
вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска” и брой, в поле
„брой погасителни вноски”. Изложени са в сезиращата съда молба, че
погасителните вноски по предходното изречение, съставлявали изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора
по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща
печалбата на кредитора, като лихвеният процент, бил фиксиран за срока на
договора и бил посочен в него, при което общата стойност на плащанията по
кредита била договорена в размер на 28 310,40 лв. Излага, че по този начин,
Така, договорната лихва по кредита, била уговорена от страните, в размер на
9 270,40 лв.
Поддържа, че на основание сключения между страните договор,
кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до
05.02.2026 г., на 96 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по
294,90 лв., при първа погасителна вноска - 05.03.2018 г., съгласно погасителен
план, посочен в процесния договор за кредит, в който бил уреден и падежът на
всяка отделна погасителна вноска.
Сочи, че срокът за издължаване на всички задължения по кредита, бил
05.02.2026 г. (датата на последната погасителна вноска, съгласно погасителен
план, неразделна част от договора за кредит), но предвид обстоятелството, че
кредитополучателят не изпълнявал в срок задължението си за плащане на
погасителните вноски, кредиторът приел, че по отношение на вземанията е
настъпила предсрочна изискуемост. Поддържа, че съгласно чл. 5 от условия
към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
кредитора ставало предсрочно изискуемо, в целия му размер, включително
3
всички определени от този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение
за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо
изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната
изискуемост.
Твърди, че от страна на „******” ЕАД до кредитополучателя било
изпратено уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-****/***-*****, с което
му било съобщено, че поради допуснато просрочие и неплащане на
погасителни вноски по договора, всички вземания по него са изискуеми
изцяло и в пълен размер, считано от 13.05.2022 г. (датата на получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост). Уведомителното писмо било
връчено на кредитополучателя, чрез ЧСИ Петя Любомирова ****, рег. № 883
на КЧСИ, по възлагане на ищцовото дружество, на основание чл. 18, ал. 5 от
Закона за частните съдебни изпълнители. Сочи, че уведомлението за
обявяване на предсрочната изискуемост, било получено от длъжника на
13.05.2022 г.
Излага, че съгласно условията към договора за потребителски кредит,
при забава в плащането на една или повече месени погасителни вноски,
кредитополучателят дължал обезщетение за забава, в размер на действащата
законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит. Твърди, че
на длъжника била начислена лихва за забава, за периода от 06.06.2018 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 4200,34 като
за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г., не е била начислявана лихва за забава
или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
В заключение, ищецът излага, че с оглед гореизложеното, за същия е
възникнал правният интерес от подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника. На следващо място,
сочи, че съдът уважил претенцията му по образуваното ч.гр.д. № ***** г. по
описа на Районен съд - Варна, 51 с-в, като издал в негова полза Заповед №
**** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която в
срока по чл. 414 ГПК, длъжникът е подал възражение, в резултат на което за
”******” ЕАД, възникнал правен интерес, досежно предявяването на
настоящия положителен установителен иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника, с който се оспорва предявеният иск като
4
недопустим и неоснователен, в частта в която сумата се променяла от страна
на ищцовото дружество. Сочи, че на 06.02.2018 г., сключила договор за
паричен кредит, в размер на 14 000 лв. Поддържа, че кредитът бил изплащан
до 05.09.2019 г., като след тази дата, по независещи от ответницата причини,
имала забава, която наложила продаването на кредита към „******” ЕАД.
Сочи, че през м. 12.2019 г., по телефона била уведомена от служителка на
ищцовото дружество, че кредитът й е прехвърлен /продаден, цедиран,
изкупен, предсрочно изискуем/. Излага, че сумата която следвало да им
заплати, възлизала в размер на е 3 000 лв. Поддържа, че за нея било
непосилно, респ. стресиращо, с оглед първоначално изтегленият размер –
14 000 лв., както и предвид обстоятелството, че същата е правила плащания, в
продължение на 1 година и 7 месеца. Твърди, че тези обаждания продължили
многократно, всеки ден по 10 и повече пъти от различни номера на ищцовото
дружество. Поддържа, че през 2020 г., започнала да прави плащания към
ищцовото дружество на каси на Изи Пей , като плащанията били в различен
размер от 150 лв. до 2 700лв на месец. Изложени са твърдения, че
обажданията на ищеца били непрестанни от месец 12.2019 г. - до края на 2021
г., с обяснения, че всеки ден на ответницата и се начислявала лихва и трябвало
да прави плащания, минимум в размер на 300 лв. - 400 лв. на месец, защото
само лихвата, възлизала в размер на 167 лв. на месец. Сочи, че през 2022 г.,
ищецът е подал заявление за сумата от 5 979,83 лв. по ч.гр.д. № ***/2022г. по
описа на РС-Варна, въз основа на който, съдът издал заповед за изпълнение по
410 от ГПК. Сочи, че през м. 12.2023 г., получила уведомление от ЧСИ
Людмил Станев за горното и образуваното при него ИД 2726/202З г. Предвид
горното, излага, че започнала да прави плащания към него, като първото
плащане било през м. 12.2023 г., в размер на 700 лв. Сочи, че към настоящия
момент, все още изплащала задължението, като сумата която била внесла към
ЧСИ, в полза на „******“ ЕАД, възлизала в размер на 2 570 лв. Твърди, че не
била оспорила горното, защото мислела, че това е всичко което дължи.
Намира, че до момента по процесния кредит е изплатила, до преди
прехвърлянето му към „******“ ЕАД – 17 бp. вноски от м. март 2018 г. до м.
септември 2019 г., възлизащи в размер на 5 015 лв.; а към „******” ЕАД от
2020 г. до 2022 г., на каси на Изи Пей - сумата от 7 820 лева.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът не
изпраща представител. В писмена молба поддържа предявените искове на
5
изложените в исковата молба основания и моли за тяхното уважаване.
Ответникът или негов представител не се явява в проведеното съдебно
заседание, не изпраща писмено становище.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От приетите по делото доказателства: ***** от дата 06.02.2018 г., ведно
с условия; Сертификат за застраховка № *****, ведно с условия на договора;
Сертификат за застраховка № ****-*****, ведно с Общи условия се
установява, че на 06.02.2018 г. между „**** ****** ***** **** С.А., клон
****“ - като кредитор и С. К. И. - като кредитополучател, е сключен Договор
за потребителски кредит с № *****, при действието на ОУ. Размерът на
отпуснатия кредит е 14 000 лв., застрахователната премия е в размер на 5 040
лв., такса ангажимент 490 лева,. Кредитът следва да се погаси на 96 месечни
погасителни вноски в размер на 294,90 лева всяка една от тях. ГПР е в размер
на 16,08 %, лихвения процент е в размер на 13,91%. Общата стойност на
плащанията е 28310,40 лева. Първата погасителна вноска е на 05.03.2018 г., а
последната е на 05.02.2026г. съгласно погасителен план, посочен в процесния
договор за кредит.
Плащанията по договора са застраховани от трето дружество като
сумата по застраховката се заплащат от ответницата заедно с погасителната
вноска по договора.
Съгласно чл. 5 от условия към договора за кредит, при просрочване на
две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо, в
целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки,
ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на
вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за
настъпване на предсрочната изискуемост.
Видно от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 2 дата 19.08.2019 г., Потвърждение за извършена цесия; Извлечение
от Приложение № 1 към договора за цесия; Пълномощно от ******;
Уведомително писмо за извършена цесия от 10.09.2024 г.; Обратни разписки –
2 бр., Приложно писмо от ЧСИ Петя ****, рег. .№ 883, Уведомление за
6
връчване на книжа, Уведомително писмо за извършена цесия, връчено на
13.05.2022 г. се установява, че на 12.12.2019 г. било подписано Приложение
№ 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата
19.08.2019г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между ***** и „******” ЕАД, ЕИК
****, по силата на който вземането, произтичащо от ***** от дата 06.02.2018
г., сключен между „**** ****** **** **** С.А.,клон ****“ и С. К. *****- ****
е прехвърлено в полза на „******” ЕАД, изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Цедентът е
упълномощил цесинера да уведомява длъжниците по продадените вземания за
извършената цесия. Ищцовото дружество е изпратило до ответницата
уведомление по реда на чл. 99, ал. З от 33Д за цесията на вземането и за
обявяването му за предсрочно изискуемо. Уведомителното писмо е връчено на
кредитополучателя, чрез ЧСИ Петя Любомирова ****, рег. № 883 на КЧСИ,
по възлагане на ищцовото дружество, на основание чл. 18, ал. 5 от Закона за
частните съдебни изпълнители на 13.05.2022 г.
От ч. гр. д. № ***** г. по описа на Районен съд – Варна, 51 състав се
установява, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 ГПК срещу
ответника. Съдът е уважил претенцията и е издал в негова полза Заповед №
**** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която в
срока по чл. 414 ГПК, длъжникът е подал възражение.
Предвид направеното възражение от страна на ответницата, че по
ч.гр.д.***/2022г. на ВРС е издадена заповед по чл.410 от ГПК по същият
кредит, съдът след служебна проверка установи следното: на 26.10.2022г.
ищцовото дружество е подало заявление по чл.410 от ГПК срещу ответницата
за следните суми по процесния кредит: 12 909.17лв. главница за периода от
05.06.2018г. до 05.02.2026г. по договор от 6.02.2018г. закупен от заявителя на
12.12.2019г. обявен за предсрочно изискуем, 1 263.03лв. договорна лихва за
времето от 5.06.2018г. до 13.05.2022г., 4 200.34лв. обезщетение за забава от
6.06.2018г. до 25.10.2022г., законната лихва върху главницата от датата на
сезиране на съда 26.10.2022г. до окончателното изплащане на сумата и
417.45лв. сторени по делото разноски. С Разпореждане № 43414/28.11.2022г.
съдът е уважил заявлението по отношение на 4 824.60лв. главница за периода
от 5.06.2018г. до 26.10.2022г. дължима по договор от 06.02.2018г. закупен от
заявителя на 12.12.2019г. сочен от заявителя като обявен за предсрочно
изискуем, заедно със законната лихва върху главницата от датата на сезиране
7
на съда-26.10.2022г. до окончателното изплащане на сумата и 109.62лв.
сторени по делото разноски, като е отхвърлил искането за главница разликата
до търсените 12 909.17лв. и за времето от 27.10.2022г. до 5.02.2026г., за сумата
от 1 263.03лв. договорна лихва за времето от 5.06.2018г. до 13.05.2022г. и за
сумата от 4 200.34лв. обезщетение за забава от 6.06.2018г. до 25.10.2022г.
Поради това по ч.гр.д.***/2022г. на ВРС са отхвърлени следните суми:
8084,57 лева главница за времето от 27.10.2022г. до 05.02.2026г., за сумата от 1
263.03лв. договорна лихва за времето от 5.06.2018г. до 13.05.2022г. и за сумата
от 4 200.34лв. обезщетение за забава от 6.06.2018г. до 25.10.2022г. Издадена е
Заповед № 7449/28.11.2022г. по чл.410 от ГПК ч.гр.д.***/2022г. на ВРС за 4
824.60лв. главница за периода от 5.06.2018г. до 26.10.2022г. дължима по
договор от 6.02.2018г. закупен от заявителя на 12.12.2019г. сочен от заявителя
като обявен за предсрочно изискуем, заедно със законната лихва върху
главницата от датата на сезиране на съда-26.10.2022г. до окончателното
изплащане на сумата и 109.62лв. сторени по делото разноски. Така издадената
заповед по чл.410 от ГПК е влязла в сила като неоспорена и по нея е издаден
изпълнителен лист.
От приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена се установява, че „Такса ангажимент“ по кредита е в
размер на 490 лв. След приспадането й от предоставената главница по кредита
в размер на 14 000 лв., по сметка на кредитополучателя с IBAN: *****
/посочена т.1 от Раздел Условия по договора/ в Банка ДСК АД е преведена
оставащата сума в размер на 13 510 лв., за което е представено платежно
нареждане за кредитен превод от дата 06.02.2018г. с уникален регистрационен
№ ****. Наредител на извършения превод е ***** от сметка с IBAN:*****,
основание на превода: „СЪГЛ.ДОГОВОР *****”.
От предоставената информация от „******“ ЕАД и „**** ****** ****
**** С.А.“, клон ****, за извършените плащания от кредитополучателя е
видно, че за погасяване на месечните вноски и задължения по Договор за
потребителски паричен кредит ***** от 06.02.2018 г., са внесени суми в общ
размер на 14 211.14 лв., от които:
- 4 718.40 лв. към „**** ****** **** **** С.А.“, клон ****;
- 9 492.74 към „******“ ЕАД.
От горепосочената сума за погасяване на главница са използвани
8
1400.96 лв., като сумата е внесена и погасена за периода 05.03.2018 г. –
26.06.2019 г. /т.е. преди обявяване на кредита за предсрочно изискуем -
13.05.2022 г./ За периода 05.03.2018 г. – 05.06.2019 г. вноските по главница с
настъпил падеж са в общ размер на 1405.84 лв., от които са погасени 1400.96
лв. За посочения период е останала непогасена главница в размер на 4.88 лв.
След 26.06.2019 г. погасявания по главница не са извършвани.
Непогасената главница е в размер на 12 599.04 лв., от която:
1. - Непогасена главница с настъпил падеж към датата на предсрочна
изискуемост 13.05.2022 г. – 4137.13 лв.
2. - Главница с ненастъпил падеж към датата на предсрочна изискуемост
13.05.2022 г. – 8461.91 лв.
За периода от предоставяне на кредита 06.02.2018 г. до датата на
обявяване на предсрочна изискуемост на всички задължения по кредита –
13.05.2022 г., вноските по възнаградителна лихва с настъпил падеж /вкл. и
текущо начислената възн. лихва в размер на 26.16 лв. за периода от падежа на
последната вноска по кредита 05.05.2022 г. до датата на обявяване на
предсрочна изискуемост 13.05.2022 г./ са в общ размер на 6850.53 лв., от които
са погасени 3799.19 лв. За посочения период е останала непогасена
възнаградителна лихва в размер на 3051.34 лв.
За периода 06.06.2018 г. до 13.05.2022 г. общото начислено, погасено и
оставащо задължение за обезщетение за забава, е както следва:
- начислено – 529.13 лв
- погасено – 113.23 лв.
- остатък – 415.90 лв.
За периода 13.05.2022 г. до 23.02.2024 г. общото начислено, погасено и
оставащо задължение за законна лихва, е както следва:
- начислено – 2639.75 лв
- погасено – 918.43 лв.
- остатък – 1721.32 лв.
Общият размер на начислени, погасени и оставащи за плащане
обезщетение за забава и законна лихва за периода 06.06.2018 г. до 23.02.2024 г.
е както следва:
9
- начислено – 3168.88 лв
- погасено – 1031.66 лв.
- остатък – 2137.22 лв.
За периода 06.06.2018 г. до 13.05.2022 г. общото начислено, погасено и
оставащо задължение за обезщетение за забава, е както следва:
- начислено – 529.13 лв
- погасено – 113.23 лв.
- остатък – 415.90 лв.
За периода 13.05.2022 г. до 27.09.2024 г. общото начислено, погасено и
оставащо задължение за законна лихва, е както следва:
- начислено – 3682.09 лв.
- погасено – 1817.21 лв.
- остатък – 1864.88 лв.
Общият размер на начислени, погасени и оставащи за плащане
обезщетение за забава и законна лихва за периода 06.06.2018 г. до 23.02.2024 г.
е както следва:
- начислено – 4211.22 лв
- погасено – 1930.44 лв.
- остатък – 2280.78 лв.
Оставащото задължение към дата датата на исковата молба 27.09.2024
г.:
- Оставащото задължение към дата датата на исковата молба 27.09.2024
г.:
Задължение към дата на искова молба 27.09.2024 г.
12
599.04
1Главницалв.
3
051.34
2Възнаградителна лихва за периода от 05.03.2020 г. до 13.05.2022 г.лв.
Обезщетение за забава /Законна лихва/ за периода от 29.12.2020 г.415.90
3до 13.05.2022 г.,с изкл. на периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г.вкл.лв.
10
1
864.88
4Законна лихва за периода от 13.05.2022 г. до 27.09.2024 г.
лв.
17
931.16
Общо задължение:лв.
- Оставащото задължение към дата датата на връчване на исковата
молба 02.11.2024г.:
Задължение към дата на връчване на искова молба 02.11.2024 г.
12
599.04
1Главницалв.
3
051.34
2Възнаградителна лихва за периода от 05.03.2020 г. до 13.05.2022 г.лв.
Обезщетение за забава /Законна лихва/ за периода от 29.12.2020 г.415.90
3до 13.05.2022 г.,с изкл. на периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г.вкл.лв.
2
036.35
4Законна лихва за периода от 13.05.2022 г. до 02.11.2024 г.лв.
18
102.63
Общо задължение:лв.
- Оставащото задължение към дата датата на изготвяне на
заключението 26.03.2025г.:
Задължение към дата на изготвяне на заключението 26.03.2025 г.
12
599.04
1
Главницалв.
3
051.34
2
Възнаградителна лихва за периода от 05.03.2020 г. до 13.05.2022 г.лв.
Обезщетение за забава /Законна лихва/ за периода от 29.12.2020 г.415.90
3
до 13.05.2022 г.,с изкл. на периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г.вкл.лв.
11
2
703.26
лв.
Законна лихва за периода от 13.05.2022 г. до 26.03.2025 г.
4
18
769.54
Общо задължение:лв.
Общият размер на преведената и погасена сума от кредитополучателя
С. 14 211.14 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
приемане на установено дължимостта на сумите по издадена в негова полза
Заповед № **** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № ***** г. по описа на Районен съд – Варна, 51 с-в, за
следните парични вземания: 8 084,57 лв. - представляващи частично
претендирана главница за периода от 27.10.2022 г. до 05.02.2026 г., по
отношение на които е обявена предсрочна изискуемост считано от дата
13.05.2022 г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна
изискуемост на Договор за потребителски кредит № ***** от 06.02.2018 г.,
сключен между *****, прехвърлено в полза на „******“ ЕАД, по силата на
Приложение № 1 от 12.12.2019 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г., ведно със законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 23.02.2024 г. до окончателното
плащане; 1263.03 лв. – договорна лихва за периода от 05.06.2018 г. (падеж на
първа неплатена погасителна вноска) до 13.05.2022 г. - датата на получаване
на уведомлението за предсрочна изискуемост; 4 200,34 лв. - обезщетение за
забава, считано от 12.05.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
23.02.2024 г., като за периода 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. не е начислявана
лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6
ЗМДВИПОРНС и евентуални осъдителни искове с правно основание чл.
79 вр. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за следните суми: 8 084,57 лв. -
представляващи частично претендирана главница за периода от 27.10.2022 г.
12
до 05.02.2026 г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост
считано от дата 13.05.2022 г. - датата на получаване на уведомлението за
предсрочна изискуемост на ***** от 06.02.2018 г., сключен между *****,
прехвърлено в полза на „******“ ЕАД, по силата на Приложение № 1 от
12.12.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
19.08.2019 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 23.02.2024 г. до окончателното плащане; 1263.03 лв. –
договорна лихва за периода от 05.06.2018 г. (падеж на първа неплатена
погасителна вноска) до 13.05.2022 г. - датата на получаване на уведомлението
за предсрочна изискуемост; 4 200,34 лв. - обезщетение за забава, считано от
12.05.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 23.02.2024 г.; като
за периода 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или
неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
Предявените установителни искове по реда на чл.422 от ГПК са
допустими доколкото са предявени в преклузивния срок по чл.415, ал.1, т.1 от
ГПК.
Съдът е определил за безспорно между страните, наличието на сключен
***** от 06.02.2018 г., между С. К. И. и „**** ****** **** ****“ ЕАД,
впоследствие цедиран от „**** ****** **** ****“ ЕАД на „******” ЕАД; че е
предоставена сумата от 14 000 лв., която следвало да бъде върната, ведно с
уговорената лихва в срок до 05.02.2026 г. на 96 равни месечни вноски.
В тежест на ищеца е да докаже, че 1) кредиторът да е изпълнил
задълженията си, произтичащи от императивните правила за защита на
потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за
съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз
основа на които разходите могат да се изменят; 2) индивидуалното договаряне
на условията по договора, както и да обосноват договарянето на размера на
лихвите и останалите разходи (такси) в съответствие с типични разходи на
кредитора и обичайна печалба; 3) надлежно обявяване на предсрочна
изискуемост на вземането и уведомяване на ответника за нея.
В тежест на ответницата е да докаже, че е заплатила част от дължимите
суми по договора за паричен заем, посочени в отговора на исковата молба и
направените правоизключващи и правоотлагащи възражения.
Настоящият договор за кредит е сключен при действието на Закона за
13
потребителския кредит (обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010г.). От коментирания
договор за предоставяне на паричен заем се установи, че същият е сключен в
предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора са представени с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт, който позволява нормалното възприятие на
всички клаузи на договора. Посочен е общия размер на кредита и условията за
усвояването му (чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК). Лихвеният процент е фиксиран,
оповестен е план с посочване на остатъчна главница при всяка вноска, не е
посочено какви други суми са включени в месечната погасителна вноска и в
какъв размер. Това поставя в невъзможност потребителя, а и съда да разбере
дали в месечната погасителна вноска е включена договорна лихва,
застрахователна премия и ако са включени какъв е техния размер. С това
кредиторът е нарушил разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК.
Съдът намира, че е нарушено изискването и на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК за
дължимото съдържание относно определяне размера на годишния процент на
разходите по кредита. В договорът е посочен само размерът на ГПР, но не и
начинът, по който е формиран и какво е включено в него. Предвид размерът на
ГПР 16,08 % и общата дължима сума по договора 28310,40 лева става ясно, че
в ГПР не е включена застрахователната премия, която се събира от кредитора
по направена застраховка „защита на плащанията в негова полза“ от свързани
с него дружества „Кардиф Животозастраховане Клон ****“ и „Кардиф Общо
застраховане клон ****“ . Така уговорената застраховка безспорно
представлява разход по кредита и следва да бъде включена при посочване на
ГПР съгласно чл. 19, ал.1 и ал. 2 ЗПК.
При липсата на включени на предвидени от закона компонентни в ГПР,
а именно застраховката, съдебната практика приравнява посочения ГПР на
липсващ ГПР.
Предвид горното съдът намира, че процесният договор за кредит е
нищожен поради противоречие със закона на основание чл.26, ал.1, пр.1 от
ЗЗД в вр. с чл.22 ЗПК във вр. с чл.11 т.10 и т.11 от ЗПК. На основание чл.7,
ал.3 от ГПК съдът служебно следи за неравноправни клаузи в потребителски
договори, какъвто е процесния случай. Според ТР №1/2020г. от 27.04.2022г.
по т.д.1/2022г. на ОСГТК на ВКС съдът следи служебно и за нищожност на
правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване
14
на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна,
само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по
делото доказателства. Процесният случай е точно такъв.
Предвид нищожността на процесния договор за кредит не се поставя
въпроса за обявяването на вземанията по него за предсрочно изискуеми.
Съобразно разпоредбата на чл.23 от ЗПК при нищожност на договора за
потребителски кредит потребителят следва да върне само чистата стойност на
кредита. Видно от приетата по делото ССчЕ размерът на неплатената главница
по договора за кредит към датата на подаване на исковата молба и към датата
изготвяне на заключението 26.03.2025г. е в размер на 12 599.04 лв. От това
задължение ищецът претендира 8084,57 лева, предвид издадената в негова
полза и влязла в сила Заповед № 7449/28.11.2022г. по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.***/2022г. на ВРС за 4824.60лв., която се ползва със сила на пресъдено
нещо по отношение на това вземане.
Ответницата не доказа да е заплащала претендираната главница по
кредита в размер на 8084,57 лева. Поради това следва да се уважи предявения
установителен иск за главница в размер на 8 084,57 лв. - представляващи
частично претендирана главница по ***** от 06.02.2018 г., сключен между
*****, прехвърлено в полза на „******“ ЕАД, по силата на Приложение № 1
от 12.12.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
19.08.2019 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 23.02.2024 г. до окончателното плащане.
Следва да се отхвърлят установителните искове предявени по реда на
чл.422 от ГПК за следните суми: 1263.03 лв. – договорна лихва за периода от
05.06.2018 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 13.05.2022 г. -
датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; 4 200,34
лв. - обезщетение за забава, считано от 12.05.2022 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 23.02.2024 г., като за периода 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г.
не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата
на чл. 6 ЗМДВИПОРНС, предвид нищожността на процесния договор за
кредит и разпоредбата на чл.23 от ЗПК.
Отхвърлянето на главните установителни искове за договорна и
мораторна лихва, осъществява вътрешното процесуално условие за
разглеждане на предявените осъдителни искове по чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
15
Предвид гореизложените мотиви по отношение нищожността на процесния
договор за кредит и разпоредбата на чл.23 от ЗПК предявените осъдителни
искове за присъждане на 1263.03 лв. – договорна лихва за периода от
05.06.2018 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 13.05.2022 г. -
датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост и 4 200,34
лв. - обезщетение за забава, считано от 12.05.2022 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 23.02.2024 г., като за периода 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г.
не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата
на чл. 6 ЗМДВИПОРНС са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и такива му се дължат съобразно
уважената част от предявените искове. Ищецът е сторил следните разноски по
заповедното производство: 270,96 лв. платена държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение и по исковото: 270,96 лева, 400 лева ССчЕ,
претендира се юрисконсутско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението на юрисконсулта в исковото производство на 150 лева,
предвид подаването на писмено становище, неучастието на юрисконсулта в
осз по делото и липсата на фактическа и правна сложност. От тези разноски
съразмерно уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят 211,69
лева разноски по ч.гр.д.*****г. на ВРС и в размер на 711,69 лева в настоящото
производство.
Воден от гореизложеното Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК вр. с чл.79 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД в отношенията между „******“ ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. ***** и С. К. И., ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр. *****, че С. К. И., ЕГН **********, дължи на „******"
ЕАД, с ЕИК ****, следните суми, за които е издадена Заповед № **** г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
***** г. по описа на Районен съд – Варна, 51 с-в: 8 084,57 лв. -
представляващи частично претендирана главница по Договор за
потребителски кредит № ***** от 06.02.2018 г., сключен между *****,
прехвърлено в полза на „******“ ЕАД, по силата на Приложение № 1 от
16
12.12.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
19.08.2019 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 23.02.2024 г. до окончателното плащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми: 1263.03 лв. – договорна лихва за
периода от 05.06.2018 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до
13.05.2022 г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна
изискуемост; 4200,34 лв. - обезщетение за забава, считано от 12.05.2022 г. до
датата на подаване на заявлението в съда – 23.02.2024 г.; като за периода
13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.79 вр. с чл.240
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „******“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ***** срещу С. К. И., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.
***** за осъждане на С. К. И., ЕГН ********** да заплати на ******“ ЕАД,
ЕИК **** следните суми: 1263.03 лв. – договорна лихва за периода от
05.06.2018 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 13.05.2022 г. -
датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; 4200,34
лв. - обезщетение за забава, считано от 12.05.2022 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 23.02.2024 г. като за периода 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г.
не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата
на чл. 6 ЗМДВИПОРНС, начислени по Договор за потребителски кредит №
***** от 06.02.2018 г., сключен между *****, прехвърлено в полза на
„******“ ЕАД, по силата на Приложение № 1 от 12.12.2019 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г.
ОСЪЖДА С. К. И., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ***** да
заплати „******“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
***** следните суми в размер на 211,69 лева разноски по ч.гр.д.*****г. на
ВРС и в размер на 711,69 лева разноски в настоящото производство, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
17
18