№ 12654
гр. София, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря М. В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110164332 по описа за 2022 година
Ищецът ЗЕАД„Б. В. И. Г.“ твърди, че в изпълнение на договор за застраховка имущество
„Каско на МПС“ заплатил застрахователно обезщетение в размер на 25571.91 лв. за щети на
застрахованото МПС марка Фолксваген Крафтер с рег. № ....., резултат от ПТП на 23.10.2019
г. в гр. Ловеч, настъпило по вина на водача на л.а. Нисан с рег. № ....., чиято гражданска
отговорност била застрахована при ответното дружество „Д. З.“ АД. Ищецът предявил пред
ответника регресна претенция за възстановяване на платеното обезщетение в общ размер на
25601.91 лв. с 30 лв. ликвидационни разноски, като ответникът погасил задължението си
частично и останала дължима сума в размер на 1928.82 лв. Ето защо ищецът моли да се
осъди ответникът да му заплати сумата от 1928.82 лв. неплатена част от регресното вземане,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявения иск. Твърди, че претенцията е в завишен размер, не отговаря на вредите и
средните стойности на труда и че с погасената от него сума е изпълнил задължението си,
като тя отговаря на стойността на щетата призната и от експертите на ищеца, които са
коригирали фактурираната стойност на ремонта. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД. Основателността на
претенцията предполага наличие на валиден договор за застраховка имущество между
ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от застрахователя на
дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност – виновно
1
противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения-застрахован при
причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния
резултат, валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ отговорността
му за причинените щети, с ответното застрахователно дружество; вид и размер на
претърпените вреди.
Безспорни по делото са следните обстоятелства: настъпило на 23.10.2019 г. в гр. Ловеч ПТП
между Фолксваген Крафтер с рег. № ....., което било застраховано при ищеца по застраховка
Каско, и МПС Нисан с рег. № ....., по вина на неговия водач, чиято гражданска отговорност
била застрахована по застраховка ГО при ответника, че ищецът заплатил обезщетение в
размер на 25571.91 лв., а ответникът погасил по регреса 23673.09 лв. С така извършеното
частично изпълнение на задължението си ответникът извънсъдебно е признал, че са налице
основанията за ангажиране на регресната му отговорност.
Установява се от събраните по делото доказателства, включително заключенията на двете
експертизи, че нанесените щети, описани при огледа на автомобил Фолксваген Крафтер, са
получени при ПТП и са в причинно-следствена връзка с него /включително увреждането на
панта на преден капак със степен „подмяна“, прието в повторната експертиза/.
Налице са предпоставките за суброгиране на обезщетилия вредите застраховател в правата
на пострадалия срещу застрахователя по гражданската отговорност на причинителя на
вредите. Спорен е размерът на причинените вреди, който определя обема на регресната
отговорност на ответника, която е в рамките на по-малката измежду дължимата и платената
сума.
Според заключението на основната автотехническата експертиза, автомобилът е
ремонтиран в официален сервиз за марката и стойността за възстановяване съгласно фактура
на сервиза е 27548.41 лв. Към датата на ПТП автомобилът е бил в експлоатация 0 години, 7
месеца и 26 дни. Ищецът е заплатил сумата 25571.91 лв. с намаление на стойността за труда
на сервиза. Според заключението на повторната експертиза, стойността необходима за
възстановяване на автомобила по средни пазарни цени е 30686.29 лв. Тъй като автомобилът
е бил в експлоатация под 3 години, се приема фактурата за ремонта в официалния сервиз.
Съдът възприема заключението на повторната експертиза, тъй като вещото лице по-
подробно и пълно е дало анализ на ремонтните дейности и стойността им.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера
на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране
на вредоносните последици. В съдебното производство дължимото обезщетение от
застрахователя по застраховка „ГО“ се остойностява с размера на действителната стойност
на вредата към деня на настъпване на събитието. Това обезщетение не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго от същия вид и качество – чл. 400 КЗ, в това число всички присъщи
разходи, без прилагане на обезценка. В разглеждания случай е доказано, че процесният
автомобил е бил в гаранционен срок към датата на увреждането, поради което е следвало да
се отремонтира в официален/оторизиран сервиз, за да се запази гаранцията. Тъй като
2
делинквентът, респ. застрахователят на неговата отговорност, следва да заплати
обезщетение, което да постави увредения в положение отпреди реализирания деликт, ако
увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по
цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в оторизиран сервиз. Това е така,
защото в рамките на гаранционния срок автомобилът обективно има характеристиките на
нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални. Затова при тази хипотеза,
при настъпване на застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено
ако бъдат изцяло заменени повредените авточасти с нови оригинални такива. Ето защо
регресното право на ищеца следва да се съизмерява със стойността на ремонта в
официалния сервиз. Доколкото застрахователят е заплатил по-ниска стойност, с нея се
съизмерява регресното му право, а именно 25571.91 лв., към която сума се прибавят и
ликвидационните разноски от 30 лв. При приспадане на платените от ответника 23673.09
лв., дължими остават 1928.82 лв.
Искът следва да се уважи в цялост, като се присъди законната лихва от датата на подаване
на исковата молба.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на ищеца за
разноски е изцяло основателна и следва да му се присъдят направените разноски за
държавна такса 77.15 лв., депозит вещо лице 320 лв. и адвокатско възнаграждение 591.46
лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д. з.“ АД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ....., ДА
ЗАПЛАТИ НА ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД, ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр.
София, ......, на основание чл. 411 КЗ, сумата от 1928.82 лв., представляваща неплатена част
от регресно вземане за платено от ищеца обезщетение по застраховка „Каско“ за щети на
МПС в резултат на ПТП, настъпило на 23.10.2019 г. в гр. Ловеч по вина на водача на МПС
Нисан с рег. № ....., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, ведно
със законната лихва върху сумата от 25.11.2022 г. до изплащането й, и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 988.61 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3