Решение по дело №2406/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

1446 / 16.7.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД – гр. ВАРНА – трети наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и деветнадесета година  в състав:

 

СЪДИЯ: Ерна Якова- Павлова

 

при секретаря П.Великова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2406 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано по жалба на «К.Х. ЕООД, представлявано от управителя К.Т.против Наказателно постановление № **********-26/09.05.2019 г. издадено от Директор на РИОСВ-Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, на основание чл.34и ал.24 от Закона за чистотата на атмосферния въздух.

В жалбата се излагат доводи за недоказаност на нарушението и допуснати нарушения на процесуалния закон. Формулирано е искане за отмяна на НП

В съдебно заседание процесуалният представител на въззивното дружество поддържа жалбата и  искането до съда.

Представителят на адм. наказващия орган оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.

Жалбата е депозирана от легитимирано лице в законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 18.02.2019г. свидетелката А.Д.,***, при проверка в регистъра на  инспекцията установила, че като краен потребител (оператор) на оборудване, заредено с флуоросъдържащ парников газ, фигурира  въззивното дружество «К.х.  ЕООД. На същата дата  чрез проверка в деловодната програма установила, че то не е представило  годишен отчет за периода 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. за  експлоатираното стационарно климатично оборудване, зависещо от над 3 кг флуоросъдържащи парникови газове до 15.02.2019 г.

След покана  до  «К.х.  ЕООД негов представител да се яви в РИОСВ за съставяне на Акт за установяване на административно нарушение на 22.04.2019 г. свид. Д. съставила такъв с № 3633, в който били отразени горните констатации, а нарушението е квалифицирано по чл.34и ал.24 от Закона за  чистотата на атмосферния въздух във вр. чл.17 ал.2  от  същия закон и чл.35 ал.1 от Наредба № 1/2017 г. Въз основа АУАН е издадено процесното Наказателно постановление, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, на основание чл.34и ал.24 от ЗЧАВ.

От информацията подадена на 20.02.2017 г. в РИОСВ от  «Клима маркет Ефендулов» ЕООД за оператори на оборудване, заредено с флуоросъдържащ парников газ е видно, че  като такъв краен потребител на 2 бр. стационарни топлинни помпи със заредено количество от по 3.30 кг. е посочено «К.х.  ЕООД.

От представените в съдебно заседание нотариален акт № 43/2002 г. и договор за наем на надвижим имот от 07.04.2010 г. се установява, че жалбоподателят «К.х.  ЕООД с адрес *** е наемател  на обект с предназначение за офис  с площ  45 кв.м., в сграда  на ул.»Дръзки» № 8 в гр.Варна, собственост на друго юридическо лице.

Гореописаното се установява от показанията на свид.А.Д., която подробно обясни начина, по който е констатирано извършването на нарушение, както и от писмените материали по делото.

Въз основа на тази фактология, съдът формира правно убеждение в следния смисъл:

По приложението на процесуалния закон.

АУАН и НП са издадени от оправомощени лица, в кръга на предоставените им правомощия съгласно заповеди РД-318/26.03.2010 г., РД-142/24.02.2017 г. и РД-8/10.01.2011 г. на Министъра на околната среда и водите. 

АУАН и НП са формално редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН. Препис от акта е връчен на нарушителя като му е дадена възможност да организира адекватна защита. В АУАН жалбоподателят не е вписал възражения и не е депозирал писмени в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, което обяснява и липсата на произнасяне на АНО по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН. Освен това липсват данни жалбоподателят да е посочил писмени или гласни доказателства, които да бъдат събрани по реда на чл. 52, ал. 1 от  ЗАНН. Описанието на нарушението и в акта, и в постановлението е направено с достатъчна пълнота и конкретика. Следва да се има предвид , че доколкото то възпроизвежда хипотезата на нарушение на чл.17  ал.2 от ЗЧАВ то, правото на защита на наказаното лице не е било ограничено до степен да не може да разбере какво нарушение му се вменява, още повече, че то се защитава срещу фактите, а не срещу правната квалификация.Правото на защита на жалбоподателя е реализирано в цялост с депозиране на настоящата жалба. Поради това съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, вкл. и на тези по чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН, в какъвто смисъл са оплакванията в жалбата.    

По приложението на материалния закон:

Съгласно чл. 17, ал.2, от ЗЧАВ, с наредба на министъра на околната среда и водите и на министъра на вътрешните работи се установяват мерките по прилагане на Регламент (ЕС) № 517/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за флуорсъдържащите парникови газове и за отмяна на Регламент (ЕО) № 842/2006 (ОВ, L 150/195 от 20 май 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 517/2014", по отношение на: стационарното хладилно и климатично оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове.

Тези мерки са определени с Наредба № 1 от 17.02.2017 г. за реда и начина на обучение и издаване на документи за правоспособност на лица, извършващи дейности с оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове, както и за документирането и отчитането на емисиите на флуорсъдържащи парникови газове, издадена от министъра на околната среда и водите и министъра на вътрешните работи, в сила от 07.03.2017 г.

В случая от писмените доказателства по АНП безспорно  се установява, че дружеството жалбоподател  е оператор на  два броя оборудване,   заредено  с по 3.3 кг. флуорсъдържащ парников газ, тъй като е посочено в списък на операторите на стационарно климатично оборудване от юридическо лице „дистрибутор“ по см. на §1 т.6 от ДР на Наредба № 1/2017 г. в изпълнение на  задължението на последното по чл.31  от Наредба № 1/2017 г. В този смисъл без значение е обстоятелството, че «К.х.  ЕООД е наемател на помещение в сграда, собственост на друго юридическо лице, тъй като след придобиването на собственост върху оборудване, съдържащо флуорсъдържащ парников газ, то безспорно  има качеството на „оператор“ по см. на §1 т.10 от ДР на Наредба №1/2007 г.  Също като неотносимо съдът преценява оплакването в жалбата, за липса на конретизация по отношение на техническите параметри на експлоатираното оборудване, съобразявайки, че санкцията не е за подаване на непълна или некоректна информация за оборудването си, което експлоатира, а за неподаване на абсолютно никаква информация.

Безспорно от събраните в административнонаказателното производство доказателства се установява, че в срок до 15.02.2018 г., установен в чл.36 от Наредба № 1/17.02.2017 г.  "К.х." ЕООД *** информация за експлоатираното оборудване, зависещо от флуорсъдържащи се парникови газове за предходния период 01.01 – 31.12.2018 г.

Съгласно чл. 34и, ал.24 от ЗЧАВ, наказуемо е непредставянето в срок на информация за флуорсъдържащите парникови газове, както и за продуктите и оборудването, които съдържат или зависят от тези вещества, съгласно изискванията на наредбите по чл. 17, ал.1 и 2 от ЗЧАВ, каквато е горепосочената Наредба № 1/17.02.2017 г. Предвид установеното по-горе съдът прие, че  с поведението си дружеството жалбоподател е нарушило разпоредбите на чл. 34и, ал.24, вр. чл. 17, ал.2 от ЗЧАВ и законосъобразно е ангажирана административно наказателната му отговорност.

Като е наложил "имуществена санкция" в минимален размер – 1000 лева, административно – наказващият орган коректно е индивидуализирал санкцията, предвид факта, че в административно – наказателната преписка не се съдържат данни за други подобни нарушения на екологичното законодателство от страна на "К.х." ЕООД, което обоснова извод за едно като цяло правилно и отговорно отношение на въззивното дружество към законоустановения ред в страната.

Не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е формално, а обществената му опасност не се отличава от тази, на други подобни нарушения. Това, че то е първо обосновава определяне на размера на санкцията към минималния предвиден в закона, както е сторил АНО, а не маловажност на нарушението.

 

Воден от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

      Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № **********-26/09.05.2019 г. издадено от Директор на РИОСВ-Варна, с което на «К.Х. ЕООД, представлявано от управителя К.Т.е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, на основание чл.34и ал.24 от Закона за чистотата на атмосферния въздух.

 

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд гр.Варна в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.

 

                                         

 

                  СЪДИЯ  :