Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………/……….
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд – Варна, четвърти тричленен състав, в публично заседание на девети февруари
две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря
Деница Кръстева и с участието на прокурора Александър Атанасов, като разгледа
докладваното от председателя канд. № 182 по описа на Административен съд -
Варна за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба от директора на РД на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация гр. Варна , чрез мл.
експерт В.Р.С., срещу решение № 1684/12.12.2022 г., постановено по анд. №
3397/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.
Твърди се
допуснато нарушение на закона при постановяване на обжалваното съдебно решение
– касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Неправилни са изводите на ВРС за липса на допълнително разследване от страна на
административнонаказващия орган след извършената кражба на флаш – памет. За
пръв път административнонаказващият орган е бил информиран за извършената
кражба на данните едва с подаването на възражението срещу АУАН, твърдейки за
„евентуалната и недоказана“ кражба , която е била осъществена след получаване
на поканата за представяне на документи . Освен това не е споменато от
нарушителя , че е открадната и флаш – памет, касаеща информация от картата на водача М И от
дигиталния тахограф , включително за процесния период. Наказаното дружеството
във всеки един момент е можело да свали отново информацията и да поиска
допълнителен срок за представяне на изискваните документи, което не е сторило.
Отправеното искане към касационната инстанция
е за отмяна на обжалваното въззивно решение, като вместо него се постанови
ново, с което издаденото НП да се потвърди. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение , както и се прави възражение за прекомерност по
чл. 78 ГПК.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Ответникът по
касация – „ЦИМ ТРАНС“ ЕООД, редовно призован, не се явява, не се представлява,
но депозира писмен отговор на жалбата с позиция за нейната неоснователност. С
допълнителна молба се отправя искане за присъждане на сторените по делото
разноски , както и моли на касатора да не се присъжда юрисконсултско
възнаграждение, предвид факта, че същият не е доказал заплащането му.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на
касационната жалба, като моли решението на ВРС да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Съдът прецени
касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.
211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, с правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството
пред Районен съд – Варна е образувано по жалба от „ЦИМ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК ****,
срещу НП № 23-0000517/04.07.2022 г., издадено от директора на РД на
Изпълнителна агенция „АА“ – Варна, с което на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл. 104,
ал.7 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ за нарушение на чл. 91в, т.2,
предл. 1 от същия закон.
За да отмени
процесното НП, районният съд е приел, че на 27.01.2022 г. в „ЦИМ ТРАНС“ ЕООД е
постъпила покана от Регионална дирекция на ИААА – Варна за предоставяне на
документи, сред които и данни, извлечени от дигитален тахограф № **********,
монтиран в товарен автомобил с рег. № ///, за проверявания период 01.05.2021 г.
– 30.07.2021 година. На дружеството е бил предоставен 7 – дневен срок за
представяне на изискваните документи. След проверка от органа на предоставените
документи, е било еустановено, че липсвало извлечение от дигитален тахограф,
монтиран на т.а. с рег. № ///, за който е установено, че е извършил обществен
превоз на товари, видно от 3 броя пътни листи от дати 07.05.2021 г., 07.06.2021
г. и 13.07.2021 година. В депозирано възражение от управителя на
дружеството-превозвач е било посочено, че е подадена жалба в Първо РУ, тъй като
от л.а. „///“ с № ///е извършена кражба, за което е образувано досъдебно
производство.
На 14.04.2022
г. е бил съставен АУАН, последван от НП, издадено на 04.07.2022 г. с дадена е
правна квалификация на правонарушението по чл.104, ал. 7 във вр. с чл. 91в,
т.2, предл. 1 от ЗАвПр.
Според
предходната съдебна инстанция наказателното постановление е издадено от
компетентен орган и в шестмесечния преклузивен срок. АУАН и НП обаче не
съдържат изискуемите реквизити по чл. 42 и 57 от ЗАНН, понеже не са описани
обстоятелствата, касаещи съставомерни елементи на нарушението . От съдържанието
на АУАН и НП не се установява за какво нарушение е наложено наказанието –
несъхранение или отказ да бъде предоставена информацията, като е посочил, че не
само не е описано, извършеното нарушение, но и същото не е установено. Изложени
са мотиви по отношение на факта, че въпреки депозираната в хода на
административнонаказателното производство жалба за кражба на документи АНО не е
изследвал това обстоятелство.
С оглед на
което районният съд е приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение,
което е ограничило правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице. ВРС е посочил, че към датата на
проверката не е установено дали информацията изобщо съществува при дружеството,
предвид извършената кражба на флаш памет, като е посочил, че изводите за
осъществено административно нарушение не могат да почиват на предположения.
Административнонаказващият орган неправилно е определил датата на извършване на
нарушението, тъй като срокът, който е предоставен на дружеството, изтича на
04.02.2021 г. – неприсъствен ден, съответно нарушението е извършено на
05.02.2021 година. В контекста на изложеното Варненският районен съд е отменил издаденото НП.
Касационната
инстанция счита обжалваното решение за правилно , като при неговото
постановяване не е допуснато нарушение на закона.
Според
съдържанието на обжалваното по съдебен ред наказателно постановление наказаното
търговско дружество е извършило административон нарушение по чл. 104, ал.7 от
ЗАвПр. Цитираната административнонаказателна разпоредба гласи, че на превозвач
или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не
съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния
тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят
за проверка от контролните органи, се налага имуществена санкция 2000 лв.
В
повдигнатото административнонаказателно обвинение липсват факти, кореспондиращи
със състава на административното нарушение по чл. 104, ал.7 от посочения
нормативен акт. Няма данни за нито една от формите на изпълнително деяние на
това нарушение – нито се твърди отказ на превозвача да предостави за проверка
извлечените данни от дигиталния тахограф, нито се твърди несъхранение от
превозвача на такива данни.
Съгласно чл.
2, т. 2, б. „н“ от Регламент № 165/04.02.2014 г. на Европейския парламент и на
Съвета относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент №
3821/1985 г. на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за
движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт,
съдържаща легално определение на понятието „извличане“, „извличане“ от
дигитален тахограф представлява копиране, заедно с електронния подпис, на част
или на пълен набор от файловете са данни, записани в електронната памет на
бордовото устройство или в паметта на картата за тахограф, при условие, че при
този процес не се изменят или изтриват данни“. Задължението за извличане е
вменено на превозвачите и на лицата, осъществяващи превози за собствена сметка,
като по отношение на данните от паметта на дигиталния тахограф, то се извършва
най-малко един път на 90 дни.
Даденото
описание на нарушението в АУАН и НП е бездействие по спазване на покана на
контролните органи с изтичащ срок на 04.02.2022 г. превозвачът да предостави на магнитен носител извлечение на
данни от паметта на дигитален тахограф сериен №**********, монтиран в МПС
„МАН“, кат. № 3, с рег. № ///, без посочване дали превозвачът не е съхранил
тези данни или ги е съхранил, но отказва да ги предостави, още повече че
наказващият орган е узнал за извършена кражба на данни на превозвача.
Съдът няма
правомощие да допълва административнонаказателното обвинение с факти от състава
на вменено нарушение и поради тази причина непълнота в описанието на
нарушението рефлектира върху правото на защита на наказаното лице, понеже същото е било поставено в невъзможност
да узнае за какво е наказано и да организира ефективно своята защита.
Нарушаването на правото на защита на страна в процеса е съществено процесуално
нарушение, което обуславя незаконосъобразност на финализиращия
административнонаказателния процес акт – в случая НП № 23-0000517/04.07.2022 г.
на директора на РД на Изпълнителна агенция „АА“ – Варна.
С оглед на
изложеното правилно е становощето на предходната съдебна инстанция , че при
издаване на процесното наказателно постановление са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до неговата отмяна.
В обобщение
подадената касационна жалба се явява неоснователна и същата следва да бъде
оставена без уважение.
При този
изход на спора искането на ответника за допустимото искане присъждане на
съдебно-деловодни разноски следва да се удовлетвори. Лишено от основание е възражението на касатора за
прекомерност по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, тъй като минималното адвокатско
възнаграждение, определено по методиката на чл. 18, ал.2 от Наредба № 1/2004 г.
е именно 500 лева, колкото е договорено и заплатено по банков път на адв. М.Х. съобразно представените писмени
доказателства със списъка на разноските от
касационния ответник.
Мотивиран от
изложените съображения, Административен съд – Варна- IV тричленен състав,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 1684/12.12.2022 г., постановено по анд. № 3397/2022 г. по описа на
Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация“ да заплати на „ЦИМ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК **** сумата от 500 /петстотин/ лева,
представляваща съдебно-деловодни
разноски за две съдебни инстанции.
Решението не
подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.