РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Силистра, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20223420101021 по описа за 2022 година
Ищците К. Н. А. и П. Н. П. твърдят, че през 1980 г. техните родители Н. П. А.и Г.И.
А. установили фактическа власт върху имот със следните актуални характеристики: ПИ с
идентификатор .............по кадастралната карта и регистри на с. П. И., одобрена със заповед
№ РД-18-1751 от 24.10.2018 г. с площ от 3929 кв.м., представляващ нива, находяща се в
землището на с. П. И., м. „К.“, пета категория. След смъртта на Н. А., настъпила през 2008
г., за имота продължили да се грижат ищците и тяхната майка, а след смъртта на последната,
настъпила през 2018 г. – изцяло двамата ищци. С приемането на един от регулационните
планове на селото имотът бил изключен от регулация, но същият останал в държане на
семейството на ищците, не бил отнеман от тях и не бил включван в ТКЗС, поради което
считайки го за свой наследодателите на ищците не подали заявление за възстановяване на
собствеността върху него по реда на ЗСПЗЗ. При опит да се снабдят с нотариален акт за
имота ищците установили, че същият е актуван като общинска собственост на основание чл.
19 ЗСПЗЗ, поради което те молят съда да признае за установено спрямо ответника, че
именно те са собственици на имота по наследство от родителите си, а в условията на
евентуалност – по давност.
Ответникът Община С. не взема становище по предявения срещу него иск.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 124 ГПК.
От изслушаните по делото свидетели С. П.а, съпруга на ищеца, Б. С. и Ж. Д. –
живущи в с. И., се установява, че поне от 1980 г. родителите на ищците упражнявали
1
фактическа власт върху процесната нива, тъй като от този момент свидетелката П.а всяка
година се включвала в дейностите по нейното обработване, а свидетелят Д. още от дете
знаел, че мястото е тяхно и също понякога помагал в извършването на отделни
селскостопански дейности. И тримата свидетели споделят, че семейството никога не е
губило владението над имота, правото им на собственост не е било оспорвано от трети лица
и имотът не е бил включван в ТКЗС, като заявяват, че грижата за него е ежегодна, като след
смъртта на родителите самите ищци са продължили да го ползват съобразно неговото
земеделско предназначение. От представено по делото удостоверение за наследници е
видно, че Н. П. А. починал през 2008 г. и бил наследен от съпругата си и своите низходящи
– ищци по делото, а съпругата Г. И.А. на свой ред починала през 2018 г. и оставила като
наследници същите низходящи. Същевременно от представената по делото скица на имота
се установява, че в кадастралните регистри имотът е отразен като собствен на Община С. на
основание заповед на директора на ОД „Земеделие“ по чл. 45в, ал. 7 ППЗСПЗЗ, одобряваща
протоколно решение на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ № 26 от 28.11.2008 г.
При така изложените данни съдът приема, че предявеният иск за собственост е
основателен и като такъв следва да бъде уважен. От изслушаните свидетелски показания
става ясно, че към 1980 г. наследодателите на ищците са упражнявали фактическа власт
върху дворното място като негови собственици, като това фактическо състояние е
продължило до тяхната смърт, след която било продължено и от техните наследници.
Казаното сочи, че най – късно през 1990 г. в полза на наследодателите е изтекъл
предвидения в закона (чл. 79, ал. 1 ЗС) 10-годишен срок за придобиването му по давност, а
след този момент липсват данни за погасяване на правото им на собственост, съответно за
придобиването на това право от държавата или от Община С.. Не би могло да се допусне, че
имотът е одържавен чрез включването му в ТКЗС, тъй като показанията на свидетелите
опровергават подобно предположение – от тях става ясно, че той е бил ползван без
прекъсване лично от семейството на ищците, а освен това се намирал в местността, където
било старото село, поради което към този момент той не е имал земеделски статут.
Принадлежността на правото на собственост към имуществото на наследодателите на
ищците е достатъчна, за да обоснове и техните (на ищците) собственически права,
възникнали в резултат на настъпилото след смъртта на предходните собственици
наследствено правоприемство. Поради изложените причини и на основание чл. 235 ГПК
Силистренският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община С. с адрес: гр. С., ул.
„С.В.“ № .., че К. Н. А. с ЕГН ********** от с. А., общ. С., ж.к. С. № ., вх. ., ап. .и П. Н. П. с
ЕГН ********** от гр. С., ул. „Р.“ № ., ап. 2 са собственици по наследство от родителите
си Н. П. А. и Г. И. А. при равни права на ПИ с идентификатор ...............(...........................) по
кадастралната карта и регистри на с. П. И., одобрена със заповед № РД-18-1751 от
2
24.10.2018 г. с площ от 3929 кв.м. (три хиляди деветстотин двадесет и девет кв.м.),
представляващ нива, находяща се в землището на с. П. И., м. „К.“, пета категория, при
съседи: имоти с идентификатори .............., ..................., ....................и ............................
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
3