Мотиви към
Присъда №103/08.02.2011г.,
постановена по НОХД №1047/2010г. по описа на Разградския районен съд .
Разградска районна прокуратура е
повдигнала обвинение срещу подсъдимата А.Р. ***, за това, че един ден за времето от 19.09.2010
година до 22.09.2010 година в село Е., област Разград, е отнела чужди движими
вещи – пари в банкноти с различен номинал на обща стойност 550 лева, от
владението на Х.Х.Б. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои– престъпление по
чл.194, ал.1 от НК.
Съдебното производство по отношение
на подсъдимата С. е проведено по реда на
глава двадесет и седма от НК – съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК. При провеждане на съдебното заседание е извършено предварително
изслушване на подсъдимата, при което е
признала фактите, изложени в обвинителния акт. При това положение по
реда на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371,
т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В заседанието пред РРС
представителят на РРП поддържа обвинението срещу подсъдимия, счита го за
доказано и предлага на съда да и наложи наказание, лишаване от свобода към
минимума, което да бъде изтърпяно ефективно.
Подсъдимата чрез защитника си
моли да и бъде опредено наказание при условията на чл.5 НК, а именно “пробация”.
Като граждански ищец по делото е конституирана пострадалата Х.Х.Б., за
претърпените от деянието имуществени вреди.
Разградският районен съд,
след преценка на доводите на страните и
събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна
следното:
Подсъдимата А.Р.С. е родена на ***г***,
живее в с.Е., общ.Цар Калоян. Същата е омъжена,
безработна, осъждана.
Подс.С.,*** със съпруга си и петте си деца. Един ден, за времето от
19.09.2010г до 22.09.2010г. излязла от дома си и тръгнала на разходка из
селото. Минавайки покрай дома на св.Б.,***, забелязала, че в къщата нямало
никой, след което влязла вътре, през незаключената входна врата. В една от
стаите под дюшека на леглото, намерила сумата от 550лв в банкноти с различен
номинал, които св.Б. била сложила там. След това подсъдимата си тръгнала и се
прибрала в дома си. Част от парите, дала на съпруга си, а останалите изхарчила
за нуждите на семейството си.
Изложената фактическа обстановка
съдът намира за безспорно доказана, като се позовава на признанията на подсъдимата при предварителното изслушване и показанията дадени
на досъдебното производство от свидетелите Б., Д., С., О. и К.. Очевидно признанията
на подсъдимата, категорично се подкрепят от доказателствата от досъдебното
производство, не оставят място за
съмнение и затвърждават убеждението на съда в изложената по - горе фактическа
обстановка.
Така изложената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
С деянието си подсъдимата А.Р.С.,
е осъществила състава на престъплението “кражба” по смисъла на чл.194, ал.1 от НК, тъй като за
времето от 19.09.2010 година до 22.09.2010 година в село Е., област Разград, е
отнела чужди движими вещи – пари в банкноти с различен номинал на обща стойност
550 лева, от владението на Х.Х.Б. ***, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Подсъдимата е отнел посочените движими вещи от
владението на пострадалата, без нейно съгласие, като по този начин я е лишила
от владение върху тези вещи и е установила
свое владение върху тях. Това е квалификацията налагаща се при съвкупна
преценка на всички релевантни обстоятелства. Напускайки дома на пострадалата,
подсъдимата е осъществила своя фактическа власт върху вещите, и в този смисъл
престъплението е довършено. Подсъдимата е действала при пряк умисъл, с намерение противозаконно да
присвои отнетите пари – съзнавала е неправомерността
на деянието си и общественоопасните му последици и е целяла настъпването на тези последици.
При определяне на наказанието на
подсъдимата С., съдът съобрази обществената опасност на деянието и дееца, като
го определи предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК по реда на чл. 58а ал.1 от НК, тъй като намира, че не
са налице предпоставките на чл.55 НК – по делото не са налице многобройни
смекчаващи обстоятелства. Това е така предвид предишните осъждания на подсъдимата-всички
за извършени кражби, това че причинените от деянието имуществени вреди, не са
възстановени. Съдът прецени и смекчаващите обстоятелства, а именно признанията
на подсъдимата и нейното съдействие на органите на полицията, без което намира,
че не би било разкрито престъплението, тежкото и материално положение и семейно
такова - същата има пет деца. В пределите на предвиденото в чл.194 ал.1 НК
наказание лишаване от свобода, същото следва да бъде в размер към средата, а
именно в размер на три години лишаване от свобода. На основание чл.58а ал.1 НК,
намали така определеното наказание с 1/3, при което наложеното наказание на
подсъдимата е 2 години лишаване от свобода. Съдът намира обаче, че така
наложеното наказание, следва да бъде отложено за изпитателен срок, тъй като са
налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК – наложеното наказание е лишаване от
свобода до три години, подсъдимата не е осъждана на наказание лишаване от
свобода/ по присъдата по нохд №45/2000г. е настъпила реалибитация по чл.86 ал.1 НК/, целите на наказанието биха могли да бъдат постигнати по този начин, като
все пак съдът отчита и факта, че подсъдимата е бременна в 6-ти месец.
Изтърпяването на така наложеното
наказание отлага за изпитателен срок от три години.
Основателен се явява предявения
граждански иска за сумата от 550лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, които пострадалата Б., е претърпяла от деянието извършено от подс.С.
С оглед изхода на делото
подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати и разноските по делото от
досъдебното съдебното производство, както и държавна такса върху уважения
граждански иск.
Мотивиран така съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: