Р Е Ш Е Н И Е № 88
гр.
Сливен, 12.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Сливен, в публично
заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Детелина Бозукова
при секретаря Николинка Йорданова и в
присъствието на прокурора……………като разгледа докладваното от съдия Бозукова административно
дело № 64 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 268, ал. 1 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Образувано е по жалба на Д.И. *** против
Решение № 10/02.01.2020 г. на Директора на ТД на НАП-Бургас, в частта, в която
е оставена без уважение жалбата й вх.№15857/17.12.2019 г. срещу Разпореждане с
изх. № С-190020-137-0010630/28.11.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Бургас
ИРМ Сливен. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е
незаконосъобразно като противоречащо на материалния и процесуалния закон. Запорът
върху банковите сметки бил наложен в хода на изпълнителното производство, а не
в отделно обезпечително производство. Счита, че задълженията й са погасени с
изтичане на предвидената в закона 5 годишна давност. Иска от съда да отмени
оспореното решение като незаконосъобразно и да разпореди на надлежното
длъжностно лице отписване от данъчно-осигурителната му сметка на задължението,
като погасено по давност. В съдебно заседание се представлява от упълномощен
представител – адв. А. С.-***, която поддържа
жалбата. Претендира разноски.
Ответникът по делото – Директорът на ТД
на НАП Бургас, чрез процесуалния си представител – гл. юриск.
Ж. Д., оспорва жалбата. Сочи, че жалбоподателката
неправилно тълкува нормата на чл.171 от ДОПК и изтъква, че с налагането на
обезпечителните мерки се спира 5 годишната погасителна давност. Счита, че
задълженията се погасяват едва след изтичане на абсолютната погасителна давност
съгласно чл.171 ал.2 от ДОПК, която към момента на постановяване на
разпореждането не е изтекла. Иска се от съда да отхвърли жалбата като
неоснователна. Претендират се и разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид обжалвания
административен акт, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че по
отношение на жалбоподателката е образувано изпълнително дело /ИД/ № 20060005218/2006
г. по описа на ТД на НАП – Сливен за установени и неплатени публични задължения,
за което лицето е уведомено със Съобщение за доброволно изпълнение изх. №
5218/2006/000001/28.11.2006 г. на основание чл. 221 от ДОПК. По образуваното изпълнително дело е наложен
запор на банковите сметки на лицето, находящи се във
всички лицензирани банки на територията на Република България с Постановление
за налагане на обезпечителни мерки Изх.№ 5218/2006/000037/30.10.2013 г. Също
така е наложен запор на банковите сметки на лицето, находящи
се в О. Б. Б. и Б. Д. АД с Постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх.№ С190020-022-0031071/22.04.2019 г.
С
Разпореждане изх.№ 5218/2006/000039/30.10.2013г. към изпълнителното дело са
присъединени задължения за: ДОО, УПФ и ЗО по Декларация 6
№**********/29.04.2009г. за период 01.01.2008г. -
31.12.2008г.; ДОО, УПФ и ЗО по Декларация 6 №25817/29.04.2010г. за период 01.01.2009г. - 31.12.2009г.; ДОО, УПФ и ЗО по Декларация 6
№200021003034746/28.04.2011г. за период 01.01.2010г.
- 31.12.2010г.; ДОО, УПФ и ЗО по Декларация 6 №200021202805522/02.05.2012г. за
период 01.01.2011г. -31.12.2011г.; задължение по НП
№78/07.07.2009г. на РИОКОЗ Сливен, представляващо
глоба в размер на 200,00лв. и по НП №70/16.01.2012г., издадено от Община
Сливен, представляващо имуществена санкция в размер на 500,00 лв.
С възражение вх. №
14034/31.10.2019г. оспорващата Д.И. е поискала погасяване на публични
задължения поради изтекла погасителна давност. С Разпореждане изх. № С190020-137-0010630/28.11.2019г.
публичния изпълнител е погасил по давност задължение, произтичащо от НП №78/07.07.2009г. на РИОКОЗ Сливен, представляващо глоба в размер
на 200,00лв., като е отказал погасяване по давност на останалите задължения,
тъй като не е изтекла давността по чл. 171, ал.1 от ДОПК, съгласно който
публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, както и поради неизтекъл срок по ал.2 на
чл.171 от ДОПК. С жалба вх.№ 15857/17.12.2019 г. И. е оспорила разпореждането
на публичния изпълнител. С процесното решение
Директорът на ТД на НАП-Бургас е оставил без разглеждане жалбата, в частта
относно погасяване по давност на глоба в размер на 200 лева по НП №78/07.07.2009г. на РИОКОЗ Сливен, като недопустима, приел е за
погасени по давност задължения за за ДОО, УПФ и ЗО по
Декларация 6 №**********/29.04.2009г. за период 01.01.2008г.
– 31.12.2008г. и върнал преписката на публичен изпълнител при ТД на НАП –
Бургас, ИРМ- Сливен, както и оставил без уважение подадената от задълженото
лице жалба за задълженията за ДОО, УПФ и ЗО по Декларация обр.6
№25817/29.04.2010г. са за период 01.01.2009г. -
31.12.2009г. 01.01.2010г. - 31.12.2010г.; период 01.01.2011г. - 31.12.2011г. и задължението по НП
№70/16.01.2012г., издадено от Община Сливен, представляващо имуществена санкция
в размер на 500,00лв, като е потвърдил разпореждането в тази част.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт, в срока по чл. 268, ал. 1 от ДОПК-жалбата е подадена чрез пощенски оператор на 28.01.2020
г., а решението е съобщено на 23.01.2020 г.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
В рамките на служебно извършена проверка
съдът установи, че оспорваното решение представлява валиден административен
акт, издаден от компетентен орган и в кръга на законоустановените
правомощия на териториален директор по чл. 267 от ДОПК. Решението е издадено след
проведено задължително производство по обжалване на отказа на публичния
изпълнител при ТД на НАП - гр. Бургас, в писмена форма и съдържа посочените в чл. 59, ал. 2
от АПК, вр. с § 2 от ДР на
ДОПК
реквизити, включително изложение на фактическите и правните основания за
постановяването му. Самият изричен отказ за прекратяването на изпълнителното
производство, поради извод, че погасителната давност не е изтекла, също е
издаден от оправомощен за това орган, на основание чл. 226, ал. 2
от ДОПК и
в рамките на неговата компетентност. При извършената проверка съдът установи,
че започването, провеждането и приключването на процедурата по издаването на
оспорения акт са извършени в съответствие с приложимите в случая разпоредби на чл. 266 и чл. 267 от ДОПК, като в хода не са
допуснати съществени нарушения на административно производствени правила.
В случая се спори между страните погасени ли
са по давност публичните задължения на оспорващата за ДОО, УПФ и ЗО по
Декларация 6 №25817/29.04.2010г. за период 01.01.2009г.
- 31.12.2009г., 01.01.2010г. - 31.12.2010г. и 01.01.2011г. - 31.12.2011г. и задължението по НП
№70/16.01.2012г., издадено от Община Сливен.
Погасителната давност/по вид обща и
абсолютна, като срок, съответно 5 и 10 годишна и последици – погасяване на
правото на принудително изпълнение/ е материалноправен
институт. Поради това, следва да се приложи тази материалноправна
разпоредба, която е в сила към момента на възникване на спорното
правоотношение, т. к. липсва изрична правна норма в противна насока. Според
приложимия по време закон – ДОПК, материално правната норма, която определя
срока на погасителната давност е тази на чл. 171 от ДОПК, предвиждаща, че публичните
вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък
срок. С изтичането на 10-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо
от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато
задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на
длъжника. "
Нормите предвиждащи спирането и прекъсване на
давността са процесуалноправни и също се намират в ДОПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1
от ДОПК,
давността спира: 1. когато е започнало производство по установяване на
публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; 2.
когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за
срока на спирането; 3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване
на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с
който е определено задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки;
6. когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи
установяването или събирането на публичното задължение.
Съгласно чл. 172, ал. 2
от ДОПК,
давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното
вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът
за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната. Съгласно ал. 3 на чл.
172 от ДОПК,
от прекъсването на давността започва да тече нова давност.
Действията по принудителното изпълнение са
уредени в Глава 25"Принудително изпълнение", Раздел
ІV"Действия" на ДОПК - чл. 220 и следващите и включват: образуване на
изпълнително дело, изпращане на съобщение за доброволно изпълнение, налагането
на запор, вписването на възбрана и др.
В
представеното като административна преписка копие от изпълнителното дело се
съдържат доказателства, че публичният изпълнител е наложил обезпечителни мерки с Постановление
изх.№5218/2006/000037/30.10.2013г., /което не е било обжалвано по предвидения в
чл.197 от ДОПК ред/ - запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки,
по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите,
както и суми, предоставени за доверително управление, находящи
се във всички лицензирани банки и то в рамките на срока на давността. Наложен е
запор върху вземания на длъжника, като е връчено запорно
съобщение на третото задължено лице и разпореждане за изпълнение по чл. 230, ал. 4
от ДОПК.
Това действие по аргумент от нормата на чл. 172, ал. 1,
т. 5 ДОПК е сред предвидените в ДОПК изпълнителни
действия в хода на изпълнителното производство и предизвиква спиране на давностния срок за събиране на вземанията описани в
постановлението, отнасящи се за задължения от 2009 г. до 2011 г. Доколкото постановлението
е издадено от публичния изпълнител в хода на започнато принудително изпълнение,
т. е. касае се вече за действие по принудително изпълнение, то на основание чл. 172, ал. 2
от ДОПК
давността е прекъсната и е започнала да тече нова давност. Налагането на запора
е произвело правния ефект на прекъсване на погасителната давност за вземането,
т. к. е действие по изпълнението, което на основание чл. 172, ал. 2
от ДОПК
прекъсва давността. Поради това, считано от 01.01.2012
г. за задълженията за период 01.01.2009г. -
31.12.2009г,. 01.01.2010г. - 31.12.2010г. и 01.01.2011г. - 31.12.2011г.е започнала да тече нова давност,
която все още не е изтекла. Същите не са погасени по давност, поради което не следва
да бъдат отписани, както правилно е приел и административния орган.
Що се отнася до НП №70/16.01.2012г., издадено от Община Сливен,
представляващо имуществена санкция в размер на 500,00 лв. съдът намира
следното: От преписката е видно, че същото е влязло в сила на 15.03.2012г. За имуществената санкция по чл. 83 от Закона
за административните нарушения и наказания като вид публично вземане по смисъла
на чл. 162, ал. 2, т. 7 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс давността
е уредена в чл. 171 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс, съгласно ал.
1 на който публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното, задължение, освен ако в
закон е предвиден по-кратък срок. По делото няма спор, че това НП е присъединено по изпълнителното дело
с Разпореждане изх.№ 5218/2006/000039/30.10.2013г., на която дата давността се
прекъсва и започва да тече нова давност.
С Постановление изх.№5218/2006/000037/30.10.2013г. и Постановление
изх.№С190020-022-0031071/22.04.2019г. е наложена обезпечителна мярка - запор
върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на лицето, като наложените
обезпечителни мерки пораждат предвиденото в чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК
спиране на давността по отношение на задълженията посочени в постановлението. Ето защо, след като са налице надлежно наложени обезпечителни мерки и постановленията, с които това е разпоредено не са обжалвани по предвидения в ДОПК ред,
същите са породили правно действие и на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК давността по отношение на тези задължения е спряна, считано от датата на
постановлението за налагане на обезпечителни
мерки. При това положение и след като към настоящият момент не е изтекъл
10-годишният абсолютен давностен срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, приложим в случаите на прекратяване и спиране на давността, процесното задължение не е погасено по давност, както
правилно е приел и административния орган.
Предвид гореизложеното жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото, искането на
ответника по жалбата за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като в
тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение
за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, като
същото следва да бъде определено в размер на 100 лв,
съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ на осн. чл. 143, ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 37 от Закона за правната помощ. Същите следва да бъдат присъдени в полза на юридическото
лице, към което е органа, издал обжалвания акт, по аргумент от разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК и § 1, т. 6 от ДР на АПК.
Водим от горното и на основание чл. 268 от ДОПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И. *** против
Решение № 10/02.01.2020 г. на Директора на ТД на НАП-Бургас, в частта, в която
е оставена без уважение жалбата й вх.№15857/17.12.2019 г. срещу Разпореждане с
изх. № С-190020-137-0010630/28.11.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на
НАП-Бургас ИРМ Сливен, като неоснователна.
ОСЪЖДА Д.И. *** ЕГН ********** да заплати
на Националната агенция по приходите със седалище гр. София разноски по делото
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението на основание чл.268 ал.2 от ДОПК не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: