Разпореждане по дело №7617/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 25382
Дата: 15 февруари 2024 г.
Съдия: Георги Илианов Алипиев
Дело: 20241110107617
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 12 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 25382
гр. София, 15.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г.А
като разгледа докладваното от Г.А Частно гражданско дело №
20241110107617 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, във връзка с чл.
146, ал. 2 от ЗЗП. Подадено е заявление от
„*****************************“ ЕАД срещу В. С. Л. с ЕГН: **********, с
което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата
от 176,03 лева, представляваща договорна лихва за период от 13.04.2023 г. до
13.12.2023 г., сумата 87,75 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 14.04.2023 г. до 09.02.2024 г., 863,10 лева, представляваща сума за
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за период от
13.04.2023 г. до 13.12.2023 г., както и държавна такса в размер на 42,53 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).
Процесното вземане е за задължения по Договор за заем
************************ № ********************* и Договор за
допълнителни услуги към заем ************************ №
********************* на дата 13.03.2023 г. и В. С. Л., прехвърлени по
силата на Приложение № 01/21.07.2023 г. към Рамков договор за продажба на
вземания (цесия) от 30.03.2023 г., сключен между цедента
„***********************“ АД и „*****************************“ ЕООД
(с правоприемник „*****************************“ ЕАД).
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на
Европейския съюз задължение за служебна преценка неравноправност на
1
договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава
неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузи
от договора за кредит, а именно на Договора за допълнителни услуги.
В ЗПК е предвидено, че кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Възможно е уговарянето само на клаузи за такси
свързани с допълнителни услуги по договора – чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, какъвто
характер процесната услуга очевидно няма. Същата попада в забраната на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК, доколкото е свързана с усвояването на сумата от
потребителя, респективно е свързана с основното задължение на кредитора по
договора – да предостави заемната сума. Касае се за възнаграждение по
договора, а не за допълнителна услуга, което възнаграждение следва да бъде
включено в годишния процент на разходите (ГПР) – чл. 19, ал. 1 от ЗПК.
Уговарянето му като отделно възнаграждение (услуга) има за единствена цел
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в
размера на ГПР, а съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договора за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна.
Следователно заявлението следва да се отхвърли в частта по
претенцията от 863,10 лв. – сума за пакет допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги.
На заявителя следва да се присъдят и разноски само пропорционално на
уважената част от вземането, или сумата от 25,28 лв. за държавна такса.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „*****************************“ ЕАД,
срещу В. С. Л. с ЕГН: **********, за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК в частта, с която се иска заплащане на сумата от 863,10 лв. –
сума за пакет допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги по
Договор за допълнителни услуги към заем ************************ №
********************* на дата 13.03.2023 г, между
2
„***********************“ АД и Алентина С. Л..
На основание чл.415 ал.1 т.3 от ГПК, УКАЗВА на заявителя , че може да
предяви осъдителен иск относно вземането в отказаната му част, срещу В. С.
Л. с ЕГН: **********, в ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК от получаване на
настоящото определение, като довнесе дължимата държавна такса по иска.
Да се издаде Заповед за изпълнение за останалите, посочени в
заявлението суми.
Разпореждането може да бъде обжалвано от заявителя с частна жалба в
едноседмичен срок пред СГС, считано от датата на връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3