Решение по дело №914/2023 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 741
Дата: 11 декември 2023 г.
Съдия: Кристина Евгениева Панкова
Дело: 20231210200914
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 741
гр. Благоевград, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова

при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20231210200914 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Н. Л. Д. с ЕГН **********, с адрес с. С********, м*
К******* против Наказателно постановление № 42-0005738/15.03.2023 г., издадено от
директора на РД"АА" София, с което на жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 3, т.1 от
ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000 лв. за нарушение
на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г на
МРРБ за движение на извънгабаритни и /или тежки ППС.
В жалбата са въведени бланкетни доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното
наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на
процесуалните правила и се прави искане за неговата отмяна. Претендира се и присъждане
на направените по делото разноски.
В съдебното производство жалбоподателят не се представлява, в писмено становище,
поддържащо подадената жалба се излагат доводи за допуснати процесуални нарушения при
ангажиране на отговорност на Д., оспорва се изправност на везната, използвана при
измерването. Иска се отмяна на наказателното постановление. Претендират се разноски.
Административнонаказващия орган и РП Благоевград, редовно призовани не изпращат
представител и не изразяват становище по същество. В придружително писмо, с което е
изпратена преписката се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
1
На 15.12.2022 г. на АМ Струма, А-3, км. 89 свидетелите К. и П.
– служители на РД"АА" София, били включени в провеждането на съвместна операция с
ОДМВР Благоевград за нарушения на ЗДвП. Около 13. 30ч. на посоченото място спрели за
проверка Товарен автомобил от категория ** с рег. № ********* с четири оси, две
управляеми, което извършвало обществен превоз на товар – филц –инертни материали от гр.
Бобошево до гр. Благоевград.
След проверка на документите за самоличност на водача, проверяващите установили, че
автомобила се управлява от жалбоподателя, а от представения пътен лист и товарителница
бил установен вида на товара и маршрута.
Проверяващите направили измерването на ППС с техническо средство ел. везна модел
ELIAUTO-ELIATO EХ10, при което констатирали, че натоварването на трета и четвърта ос
на МПС е 26.760 кг общо при установени норми от 13 т. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 б. "а" от
Наредба № 11/2001 г. на МРРБ.
При така направените констатации, свидетелят К. приел, че жалбоподателят е извършил
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2, б. "б" Наредба № 11/03.07.2001
г на МРРБ за движение на извънгабаритни и /или тежки ППС, поради което в присъствието
на свидетеля по установяване на нарушението - П. и жалбоподателя, съставил срещу
последния АУАН № 333370/15.12.2022 г.
Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал, без да обективира в него
възражения. По преписката бил изготвен доклад от актосъставителя, в който било
предложено при идентичност на фактите жалбоподателят да бъде санкциониран за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2, б. "а" Наредба № 11/03.07.2001
г на МРРБ за движение на извънгабаритни и /или тежки ППС
Въз основа на съставения АУАН и след като приел за основателно предложеното в доклада
Директора на РД”АА” издал и обжалваното Наказателно постановление № 42-
0005738/15.03.2023 г., с което на жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 3, т.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 139,
ал. 1, т. 2 ЗДвП във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г на МРРБ за
движение на извънгабаритни и /или тежки ППС. НП е връчено на жалбоподателя на
23.05.2023г.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните от съда
свидетели К. и П. и от приобщените писмени доказателства, а именно представените
доказателства, свързани с изправност на използваната везна, заповед /л.54/, длъжностна
характеристика /л.42/, АУАН, доклад, кантарна бележка, пътен лист, разпечатка на
измерване, товарителница.
От показанията на свидетелите, съставения АУАН, пътен лист за дата 15.12.2022 г. се
установяват дата, мястото и начина на извършване на проверката, констатираното
натоварване на съответните оси на ППС, както и други обстоятелства, свързани с
2
процедурата по измерването и характеристиките на техническото средство.
От представените заявление и протокол се доказва техническата валидност на използваната
при извършената проверка електронна везна, към дата 18.04.2023г..
Съдът кредитира коментираните доказателства, доколкото същите са безпротиворечиви,
относно подлежащите на доказване факти.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (НП е връчено на 23.05.2023 г., а жалбата е подадена на
05.06.2023г. чрез Български пощи.), насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се
установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното
административно нарушение, съставеният акт съдържат ли императивно определените в
закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е
оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние,
което да представлява административно нарушение по смисъла на, дали това деяние е
извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно
(умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при спазване на
императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки,
за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на административно -
наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения,
наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, като
в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.
В процесния случай съдът приема, че и акта и НП са издадени от компетентни органи,
поради което възраженията в обратна насока са неоснователни. Съгласно чл. 189, ал. 1 от
ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от
длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а съгласно ал. 12,
наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра
на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и
от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната
компетентност. В случая по делото е представена Заповед /л.54/, удостоверяваща
материалната компетентност на издателя на атакуваното НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, Министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и
превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с
извършването на превоза.
3
Съгласно чл. 166, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този
закон определените от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията служби имат право да ползват технически средства за измерване на размерите,
масата или натоварването на ос и за проверка на техническата изправност на превозните
средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници
и товари.
Видно от цитираните правни норми, ИА "Автомобилна администрация" е оправомощена
като служба за контрол по ЗДвП, относно спазването на правилата за извършване на
обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички
документи, свързани с извършването на превоза, поради което нейните длъжностни лица
имат правото да съставят АУАН. В случая по делото са представени длъжностна
характеристика и допълнително споразумение на св.К., удостоверяващи качеството му на
служител при РД”АА” и правомощията му в тази насока. Съставеният АУАН и издаденото
НП са в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Не могат да бъдат споделени възраженията, относно
несъответствие между АУАН и НП. Видно от двата акта същите са идентични от към
съдържание, действително с НП е отстранена допусната грешка от актосъставител при
квалифициране на нарушение досежно буквата, определяща допустимата норма, но
доколкото не се установява изменение в приетото като факти, съдът намира, че посоченото
не може да бъде третирано, като процесуално нарушение, довело до ограничаване правото
на защита на санкционираното лице.
Съдът счита обаче, че в хода на административното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, опорочаващи атакуваното наказателно постановление.
Съставянето на акт за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент
на всяко административно производство, от което зависи в голяма степен ефективността на
последващата юрисдикционно-наказателна дейност на административно наказващия орган.
Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно нарушение,
вмененото нарушение да бъде описано пълно, прецизно и разбираемо, като съдържа всички
признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Наличието на
пълно описание на нарушението и съответствието на словесното описание с правната му
квалификация е основна гаранция за осъществяване на съответна на административното
обвинение право на защита.
Законосъобразността на съставения АУАН и издаденото НП е обусловена от спазване на
императивните разпоредби, уреждащи съдържанието им – съответно чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
В случая съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП не съдържат ясно и
конкретно описание на деянието, квалифицирано като нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2
ЗДвП във вр. чл. 7, ал. 2, ал.2, б. "а" Наредба № 11/03.07.2001 г на МРРБ за движение на
извънгабаритни и /или тежки ППС, така че да осигурят на жалбоподателя адекватна на
обвинението право на защита.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г на МРРБ
допустимото максимално натоварване на ос за ППС без пневматично или признато за
еквивалентно на него окачване за движение по пътищата, отворени за обществено ползване,
които не са дадени в приложение № 2, е сумата от натоварванията на ос на една двойна ос,
като при разстояние между осите до 1, 3 m е 13 т.
От съдържащото се в двата акта словесно описание на нарушението не става ясно какво е
разстоянието между осите на провереното ППС, което определя допустимото максимално
натоварване на съответната ос, като по делото липсват данни и за установяването на това
разстояние, чрез извършване на необходимото измерване.
На следващо място в АУАН и НП е посочено, че при последователното измерване на
осовото натоварване на ППС е установено, че натоварването на трета и четвърта ос е 26.760
кг, като отново не става ясно каква е сумата от натоварванията на осите на двойна ос, а
оттам и дали е налице превишаване на определеното с чл. 7, ал. 2, т. 2, б. "а" Наредба №
11/03.07.2001 г на МРРБ максимално натоварване от 13 т. Така както е описано според съда
не става ясно, дали посочения сбор за трета и четвърта ос, касае двойна ос, както е
предвидено с приложената норма. Отделно от това според съда в случая представените
доказателства за изправност на везната с оглед датата на извършената проверка, не сочат с
нужната категоричност достоверността на извършеното измерване.
Констатираната от съда неяснота по отношение на това нарушение засяга правото на защита
жалбоподателя и му отнема възможността да разбере в какво точно е обвинен, като
представлява неспазване на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
Изложените съображения предпоставят отмяна на обжалваното наказателно постановление,
с което на жалбоподателя е наложено административно наказание за нарушение на чл. 139,
ал. 1, т. 2 ЗДвП във вр. чл. 7, ал. 2, т.2 б. "а" Наредба № 11/03.07.2001 г на МРРБ за движение
на извънгабаритни и /или тежки ППС. Посочената неяснота досежно съществени елементи
на процесното нарушение прави невъзможен и ефективен съдебен контрол върху
атакуваното наказателно постановление и преценка има ли извършено нарушение,
извършено ли е от жалбоподателя, извършено ли е виновно.
При този изход на делото, право на разноски за производството възниква само за
жалбоподателя, който прави искане за присъждане на такива в размер на 600, 00 лева,
представляващо заплатено адвокатско възнаграждение.
Наказващия орган релевира възражение за прекомерност на така заплатеното
възнаграждение, което е неоснователно.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до минимално
определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА препраща к ъ м НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от
Висшия адвокатски съвет, в действащата към сключване на договора за правна помощ
редакция. Районният съд намира за необходимо да посочи, че приложима е редакцията на
цитираната наредба именно към датата на сключване на договора за правна помощ, към
5
който момент страната е договорила адвокатското възнаграждение съобразно установения в
наредбата минимален размер. В случая договора е сключен на 05.06.2023 г.
Съгласно 18, ал. 2, вр чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата /в приложимата редакция/ за защита по
дела с определен интерес възнагражденията при интерес от 1000 до 10000 лв. са 400 лв. + 10
% за горницата над 1000 лева. Ето защо съотнесено към размера на наложената с
наказателното постановление имуществена санкция в размер на 3000 лева, определеният по
реда на Наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата
600. 00 лева, каквото е претендираното от жалбоподателя.
Предвид горното и доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като в
съдебното производство са проведени три открити съдебни заседания, в полза на
жалбоподателя следва да бъде присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на установения с Наредбата минимум, а именно 600 лв.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на
РД"Автомобилна администрация", която е юридическото лице, съгласно чл. 2, ал. 3 от
ЗАвтПр, в чиято структура е включен административният орган – издател на оспореното
наказателно постановление.
Предвид изхода на делото и доколкото в хода на съдебното производство са сторени
разноски в размер на 38.58 лв. /пътни разходи на свидетел/, същите следва също да бъдат
възложени на РД"Автомобилна администрация"
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Благоевградският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 42-
0005738/15.03.2023 г., издадено от директора на РД"АА" София, с което на Н. Л. Д. с ЕГН
**********, с адрес с. С******, м* К****** на основание чл. 177, ал. 3, т.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 139,
ал. 1, т. 2 ЗДвП във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г на МРРБ за
движение на извънгабаритни и /или тежки ППС.
ОСЪЖДА РД"Автомобилна администрация" София да заплати на Н. Л. Д. с ЕГН
**********, с адрес с. С*******, м* К*******, сторени от жалбоподателя разноски за
адвокат в размер на 600 лв/шестстотин лв. /лева.
ОСЪЖДА РД"Автомобилна администрация" София да заплати на РС Благоевград сторени
в съдебното производство разноски в размер на 38.58 лв
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград в 14-дневен срок от
съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6